Нека изкупуването започне сега
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нека изкупуването започне сега

Дали планът ни ще успее питат озадачените погледи на Хенри Поулсън и Бен Бърнанке

Нека изкупуването започне сега

Конгресът на САЩ се съгласи да даде 700 млрд. долара, за да спаси банките от "лошите" ипотечни облигации

Емил ГЬОРЕВ, Константин НИКОЛОВ
3030 прочитания

Дали планът ни ще успее питат озадачените погледи на Хенри Поулсън и Бен Бърнанке

©


Да спасиш световната финансова система броени дни преди изборите, изглежда като гаранция за успех. Не толкова добре обаче звучи да профукаш по няколко хиляди долара на глава от населението, за да измъкнеш частни компании, поели неразумен риск. Американските политици имаха трудната задача да направят и двете, при това без да разгневят електората. Само седмица след "черния понеделник", когато фалира инвестиционната банка Lehman Brothers и всички пазари се сринаха, министърът на финансите Хенри Поулсън и председателят на Федералния резерв на САЩ (Фед) Бен Бърнанке предложиха един от най-дръзките спасителни планове в историята. Решението им включва колосалната дори и за най-могъщата икономика в света инвестиция от 700 млрд. долара, с които правителството да изкупи проблемните инвестиции от банките и така да тушира хаоса. Нормално дебатът бързо се пренесе от Уолстрийт в Конгреса и след няколко дни преговори в четвъртък се стигна до решение.

Скъпо, но необходимо

Въпреки първоначалните възражения срещу плана на Поулсън демократите и републиканците в Конгреса постигнаха съгласие по проекта, но поискаха да бъдат направени няколко промени като задължителна подкрепа за средния американец и ограничаване на компенсациите на банкерите. До решението обаче не се стигна никак лесно. Първоначалното предложение на Бърнанке и Поулсън за "Планът на плановете" включваше някои важни законодателни промени, с които да се дадат пълномощия на министерството на финансите да изкупува рискови ипотеки за период от две години. Също така се предвиждаше да се предостави пълна свобода как да се купуват, управляват и продават активите. Освен това никой съд нямаше да има право да преразглежда тези решения. "Трябва да действаме, за да избегнем още фалити на институции и замразяване на кредитния пазар - основните заплахи, които стоят пред доброто финансово състояние на американските семейства, жизнеспособността на бизнеса и не на последно място - на цялата икономика", заяви финансовият министър пред Сената. Към активната риторика се включи и президентът Джордж Буш, който каза, че всяко забавяне може да доведе до "болезнена рецесия", фалити на банки и милиони съкращения на работни места.

Дали това е преувеличение, явно никога няма да разберем, но колкото и да е противоречив планът, администрацията и Федералният резерв не можеха да не се намесят. "Модерният капитализъм зависи от кредитите, а кредитите зависят от доверието. А страхът така беше обхванал пазарите, че никой не беше склонен да дава пари. Само правителствена намеса може да промени психологическата парализа и да стабилизира системата", коментира в Newsweek журналистът Фарийд Закариа. Друг е въпросът дали най-правилният начин е поемане на лошите активи на банките. Може би най-неудобно в момента се чувства именно един от авторите на плана. Хенри Поулсън е радетел на свободния пазар, бивш изпълнителен директор на Goldman Sachs и финансов министър в републиканска администрация, а проектът му взима стотици милиарди от данъкоплатците. "Много ми е неприятно, но пък този план е далеч по-привлекателна възможност от алтернативата", коментира той пред сп. Newsweek.

Финансовата криза изцяло промени тона на кампанията за президент на САЩ и двамата кандидати се втурнаха да показват кой е по-загрижен за икономиката. Републиканецът Джон Макейн дори обяви, че спира обиколката си на страната, за да се върне във Вашингтон за последните преговори около спасителния план. Демократът Барака Обама го последва в столицата, но обяви, че не иска да бъде отменен първият им телевизионен дебат. И двамата категорично избягваха да подкрепят план, който може да бъде приет от избирателите като спасяване на големите акули на Уолстрийт. В същото време нито един от тях не отхвърли споразумението, което може да спаси икономиката от свободно падане. И двамата кандидати осъзнават, че действията им около този план могат да определят успеха им на изборите през ноември. Социологическите проучвания показаха, че поне засега демократът Обама е извъртял по умел начин ситуацията в своя ползва и разликата между него и Макейн е набъбнала.

Необходимо, но скъпо

Новината за колосалния спасителен план може би щеше да повдигне духа на пазара по-бързо, ако не беше толкова... колосален. За страна с население малко над 305 млн. души спасителната акция би струвала по 2300 долара на всеки мъж, жена и дете в страната. А ако се вземе предвид, че работоспособното население, т.е. плащащите данъци, е около половината от всички, то парите, които дава всеки човек, се удвояват. Крайната сметка не свършва дотук. Досега в "спасителни" операции американското правителство е инвестирало повече от 900 млрд. долара, следователно от джоба на данъкоплатците са излезли по близо 10 хил.долара. След първоначалния ентусиазъм притесненията, че Конгресът ще откаже да плати скъпата цена, надделяха и финансовите пазари по света реагираха с рязко понижаване на почти всички индекси, а петролът отбеляза рекордно поскъпване за един ден (25 долара в рамките на няколко часа). След новината за финалното съгласие на Капитолия обаче инвеститорите си отдъхнаха спокойно и пазарът реагира с рязък скок.

"Дали решението не е твърде прибързано и няма ли други възможности", се питаха анализаторите, когато чуха плана на правителството. Сега търсенето на алтернативи може и да изглежда леко безпредметно, но според специалистите има и няколко други опции, които имат своите основания да претендират, че са били "правилни решения". Една от тях е да се ограничат загубите на данъкоплатците, като на банките се отпуснат заеми с атрактивни лихви, обезпечени със същите проблемни облигации в основата на всичко. Постепенно финансовите компании ще върнат задълженията си към държавата и отново ще поемат активите си. По този начин, ако стойността на тези облигации все още е ниска, това ще е проблем на банките, а не на данъкоплатците. Друга идея е създаването на инвестиционен фонд, който да налее пари във финансовата система, без да поема лошите активи. Има и по-радикални проекти. Например отпускането на директна помощ за собствениците на имоти чрез намаляването на ипотечните им задължения.

Мнозина експерти пък са съгласни с плана, но с право посочват, че на помощта за Уолстрийт все някога трябва да бъде сложен край. Доводите им? От края на 90-те години досега "финансовите акули" са печелили от: намаляване на данъците върху капиталовите печалби и върху дивидентите, от ниски лихви и слаба регулация. На какво отгоре сега им наливат и 700 млрд. долара, се питат критиците на плана. Повечето нападки се съсредоточават върху големите бонуси, които досега получаваха инвестиционните банкери.

Но най-големите проблеми на плана се крият в неяснотите около него, които остават и след постигнатото съгласие. Най-голяма е мъглата около цената, която ще бъде плащана за проблемните активи на банките. Вярно е, че спадът на имотните цени прави тези облигации далеч по-евтини от надеждите на банките. Но колко точно? Според повечето правителствени експерти цената е около 75% от оригиналната. Но същите тези облигации в момента се продават на пазара за около 25% от предишната им стойност, а някои от тях въобще не се търгуват и се оценяват по напълно неясни и за създателите им формули. Коя от тези цени ще избере държавата? Разбира се, цената за данъкоплатците може да е далеч по-ниска от тези 700 млрд. долара. Правителството дори може да е на печалба от цялата бъркотия, като препродаде впоследствие облигациите на други инвеститори. Но всичко зависи от парите, които ще хвърли сега за тях.

Мълчаливо несъгласие

Досега американците останаха привидно безучастни към случващото се на финансовите пазари през цялата криза. Основната причина за това беше, че техните спестявания привидно не бяха застрашени в такава степен, в каквато са вече. Няколко от нискорисковите и водещи се за най-сигурни инвестиционни фондове на Lehman Brothers прекратиха дейността си и хората масово започнаха да се притесняват за парите си. От "черния понеделник" досега от нискорисковите взаимни фондове са изтекли над 200 млрд. долара, според Financial Times. Изтичането се усети най-силно на 17 септември, когато само за един ден бяха изтеглени 130 млрд. долара, показват данни на сайта iMoneyNet.com. Възникналата ситуация поставя в опасност целия финансов сектор, занимаващ се с управление на инструменти на паричния пазар, който се оценява на над 3.2 трлн. долара. Ако тегленията продължат, дружествата ще са принудени да разпродават нисколиквидните си активи, което ще доведе до значителен спад в цената им.

Да спасиш световната финансова система броени дни преди изборите, изглежда като гаранция за успех. Не толкова добре обаче звучи да профукаш по няколко хиляди долара на глава от населението, за да измъкнеш частни компании, поели неразумен риск. Американските политици имаха трудната задача да направят и двете, при това без да разгневят електората. Само седмица след "черния понеделник", когато фалира инвестиционната банка Lehman Brothers и всички пазари се сринаха, министърът на финансите Хенри Поулсън и председателят на Федералния резерв на САЩ (Фед) Бен Бърнанке предложиха един от най-дръзките спасителни планове в историята. Решението им включва колосалната дори и за най-могъщата икономика в света инвестиция от 700 млрд. долара, с които правителството да изкупи проблемните инвестиции от банките и така да тушира хаоса. Нормално дебатът бързо се пренесе от Уолстрийт в Конгреса и след няколко дни преговори в четвъртък се стигна до решение.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    radoradev avatar :-|
    RI

    Все още не е приет....но Буш преди 10 мин каза че ще мине на всяка цена

  • 3
    Avatar :-|
    truth seeker

    Главният редактор сигурно е бил в отпуска. Днес е 30 септември и все още няма нищо прието. Няма ли някаква проверка на фактите преди публикация. Едно е да имаш очаквания и прогнози, друго са истинските факти.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK