С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
22 13 фев 2009, 12:03, 8757 прочитания

Затънали в дългове. Буквално

Корпоративните облигации се превръщат във все по-рисков актив

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

огато напишете в Google "облигационер", търсачката автоматично ви предлага да добави и думата "Кремиковци". Не е учудващо. В последната година медиите непрекъснато пишат за проблемите на притежателите на дългови ценни книжа на металургичния комбинат, особено след като той изпадна в несъстоятелност. И макар облигациите да се считат за много по-сигурно вложение от акциите, въобще не е изключено и при тях инвеститорите да отчетат загуби. Първият случай на българска почва (облигациите на "Кремиковци" бяха емитирани в Лондон) вече официално е факт - компанията за бланширани картофи "Роял патейтос" обяви, че изпитва финансови затруднения и временно не можеше да обслужва задълженията си към облигационерите. "Капитал" научи, че със закъснение при плащанията от два-три дни се е "отчела" още през септември и козметичната фирма "Ален мак". Слухове за проблемни облигационни емисии - публични и частни, от седмици тревожат участниците на финансовия пазар. Дали те имат

Основания за притеснение?


Облигациите са ценни книги, които представляват задължение да се изплаща главница и лихва по заем. Те могат да се издават от правителства, общини, компании или банки. И докато вярата в сигурността на държавните ценни книжа се запазва, участниците на пазара започват да изпитват притеснения от слуховете за състоянието на компаниите в период на криза. А това е пряко свързано с възможността им да изплащат заемите си. Още повече че корпоративните облигации не са сред най-ликвидните книжа на борсата и при нужда инвеститорите трудно могат да се отърват от тях дори и на загуба.

За първите девет месеца на 2008 г. по данни на Комисията за финансов надзор (КФН) 13 нови корпоративни емисии в размер на повече от 121 млн. лв. са допуснати до търговия на фондовата борса. Към средата на февруари на борсата са качени 91 корпоративни облигационни емисии, а за броя и обема на частните няма информация. За разлика от частните емисии (обикновено преоформени банкови кредити) публичните се търгуват на борсата и могат да са част от портфейлите на институционалните инвеститори - пенсионни и взаимни фондове, застрахователи и др.

Към септември 2008 г. между 23 и 24% от средствата в доброволните, професионалните и универсалните пенсионни фондове в България се инвестират в корпоративни облигации при законен лимит от 25%. Те обикновено ги държат дългосрочно, а и купувачите са предимно институционални инвеститори. При спада на цените на акциите и сравнително стабилната стойност на облигациите обаче техният дял в портфейлите на фондовете се покачва и дори понякога им се налага да продават емисии, за да не нарушат лимитите си, което води до санкции от КФН. Това е една от причините цената на облигациите да пада и те да се търгуват при доста примамлива доходност. Другата, разбира се, е по-високият риск в последно време от забавяне на плащането или дори от фалит.



Петър Терзиев, член на надзорния съвет на "Ален мак", например признава, че през миналата година компанията е имала закъснение при плащанията през септември с 2-3 дни. "По условията на нашите облигации има технически период от 30 дни, в които плащането може да се извърши. За 2 години от старта на емисията имаме само един случай на забавяне", казва Терзиев. Емисията е в размер на 6.5 млн. евро, пласирана през октомври 2006 г. със сравнително високата за времето си плаваща доходност от минимум 7.5% годишно - далеч по-висока от 4.5% лихва по депозитите в банките по това време.

Все по-скъпа алтернатива

Според Димитър Тончев, прокурист в "ДСК Управление на активи", финансовите резултати на компаниите се влошават, в това число и на тези, които са емитенти на облигации. На това мнение е и Красимир Атанасов, портфолио мениджър в "Елана фонд мениджмънт", според когото е нормално фирмите да започнат да изпитват затруднения по обслужването на емисиите си, особено когато банките са спрели да кредитират.

А когато кранчето за пари от банките спре, фирмите са принудени да прибягват към емитиране на облигации. На българският пазар обаче в момента това е много трудно и за да бъде успешно едно такова привличане на средства, проспектът трябва да е наистина примамлив. "Ако някой иска да пласира по-бързо и успешно една емисия, трябва да предложи по-висока лихва в сравнение с преди една-две години", обясни Ивайло Ботев, изпълнителен директор на "Хипокредит", кредитна институция, реализирала седем емисии облигации до момента.

Нови емисии обаче определено ще има. "Аналогично като при банковите кредити очаквам нови емисии с цел рефинансиране на стари, чиито емитенти закъсняват с плащанията или обезпечението е обект на изпълнение", обясни Даниела Петкова, изпълнителен директор на пенсионния фонд "Доверие"

Освен това, ако емисията няма застраховка "Финансов риск" или добро обезпечение, тя е обречена на неуспех. "Вече няма никакъв интерес към необезпечените емисии", обясни Петко Вълков, изпълнителен директор на "Бенчмарк асет мениджмънт". Но и обезпечените с имоти вече изглеждат несигурни дори в очите на регулатора. През седмицата от КФН отказаха да потвърдят проспекта на нова емисия корпоративни облигации, издадени от "София комерс кредит груп" в размер на 1 млн. евро с фиксирана лихва от 10.75%. Основните мотиви за отказа са, че "представените договори за залог на ипотечни вземания по емисията не представляват в достатъчна степен ликвидно и качествено обезпечение".

(Не)подвижни пясъци


Според Даниела Петкова трябва внимателно да се преразгледа ефектът от кризата върху досегашните облигационни емисии. "Особено внимание трябва да се обърне на необезпечените. Въпреки че обезпечението при емисиите е нещо, което се включва за комфорт на инвеститора, надали някой е купил облигации с идеята да използва обезпечението. Но и при наличието на обезпечение то трябва да се анализира към днешна дата за стари емисии", казва тя. Най-масовите са в недвижими имоти. Затова е много важно да се види съотношението на обезпечението към неиздължената част от главницата например към момента. Според Петкова най-рискови са емисиите с гратисен период, които изтичат в момента и предстоят първите плащания - те трябва да са на особен фокус на внимание, да се анализират много добре, защото може да се окаже, че емитентът има проблем с плащанията заради кризата.

Красимир Атанасов отбелязва, че големите обезпечения са абсолютно непродаваеми. "По-добре е емисията да е обезпечена с много на брой малки имоти, които по-лесно ще се продадат в случай на нужда. Ако емисията е от миналата година и обезпечена с нови имоти, е по-проблемна, отколкото по-стари облигации (2-3 години), с по-стари имоти", смята той.

Въпреки че последните емисии дългови книжа са с все по-примамливи параметри, търговията с тях е на много ниски равнища. "Ако допреди година с 1-2% по-висока лихва можеше да се компенсира липсата на обезпечение при евентуални затруднения, сега дори не се правят опити за издаването на такива емисии."

Кой трябва да се притеснява


Когато заради затруднения много фирми рязко започнат да не обслужват задълженията си по облигационните си емисии, това неминуемо ще доведе до верижна реакция, от която ще пострадат много малки и големи инвеститори.

И докато при публичните емисии състоянието на компаниите е по-ясно и те представят тримесечни финансови отчети, при частно пласираните как се справя фирмата знае единствено банката, която ги притежава.

Според Левон Хампарцумян, председател на съвета на директорите на Уникредит Булбанк, възможно е в някои банки да има проблеми с обслужването, но не и в неговата банка. Той си спомня, че издаването на такива емисии беше модерен инструмент да се заобикалят ограниченията в кредитирането преди няколко години. "Инструментът сам по себе си не е компрометиран. В зависимост от намеренията и начина, по който ги използвате, резултатите могат да бъдат прекрасни, а могат да бъдат и ужасни", смята той. Според него необслужването на частни емисии не може да доведе до системен проблем. "Възможно е проблеми да имат конкретни банки или корпоративни клиенти. Зависи как е структурирана емисията, какви са задълженията на едните и на другите", казва Хампарцумян.

"На този етап проблемите с емисии са пълни спекулации", обясни Борис Бонкин, портфолио мениджър в "Алианц България". По думите му бъдещи затруднения не са изключени, но това не значи, че няма да могат да си изпълняват задълженията.

Ако това стане обаче, проблемът може да се окаже, че не е само на конкретния длъжник и кредитор, а да се пренесе в балансите на банките, портфейлите на взаимните и пенсионните фондове, а оттам и вложенията на милиони инвеститори. Може би банкерите могат да помислят отново, преди напълно да замразят кредитирането за някоя фирма, изпитваща временно затруднение.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Най-големият пенсионен фонд в света ограничава спекулантите Най-големият пенсионен фонд в света ограничава спекулантите

Националният пенсионен фонд на Япония ще спре да отдава акции назаем на недългосрочни инвеститори

9 дек 2019, 950 прочитания

Горанов: България ще влезе в ERM II до края на април 2 Горанов: България ще влезе в ERM II до края на април

Според финансовия министър тазгодишната проверка в банковия сектор е върнала доверието на европейските институции

7 дек 2019, 5321 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Три с един удар

Групата "Химимпорт" преобразува три бивши приватизационни фонда в секторни холдинги

Още от Капитал
Какво прави една реклама ефективна

Николай Караджов, Светослава Диновска и Радомир Иванов от агенцията Saatchi&Saatchi Sofia, пред "Капитал"

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Доставянето на чиста енергия е по-лесно от съхранението й

Намаляването на емисиите зависи от узряването на технологиите за съхранение на енергия

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10