С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
196 20 мар 2009, 16:03, 19205 прочитания

За какво са й левове на датска банка

Новината, че Danske bank плаща 10% по левови облигации, възмути финансовото министерство

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
За какво са й левове на датска банка

Автор:
Изненадващо е каква изненада предизвика новината, че една от най-големите датски банки Danske bank емитира едногодишни облигации в български лева.

В края на миналата седмица от финансовата институция обявиха, че са пласирали книжа за 68.1 млн. лв. Фактът предизвика вълнения на нашите пазари и гневно писмо от българския финансов министър до датския му колега. Най-впечатляваща в случая се оказа лихвата по книжата - 10%, фиксирана и смятана за по-висока от нивата у нас. Облигациите са продадени по номинал въпреки големия интерес. "Повечето бяха изкупени от български институционални инвеститори [пенсионни и взаимни фондове например], но имаше и част, към която проявиха интерес отвън", обясни Григорий Ананиев, началник-сектор "Капиталови пазари" в Citibank, която е мениджър на емисията.


Много шум за... 10%

От гледна точка на купувачите всичко е наред. Те получават 10% лихва с държавна датска гаранция. Това е необичайно по принцип, но в случая Danske bank се възползват от наскоро приет закон за финансова стабилност, според който всички облигации, издадени от местни банки, имат гаранция от държавата. "В параметрите по емисията няма нищо непазарно или обезпокоително", смята Иво Захариев, инвестиционен консултант в един от купувачите от българска страна - пенсионната компания "ДСК - Родина".

Всичко щеше да мине и да замине, ако не бяха няколко основни момента. Първо, емитент на облигациите е не друг, а Danske bank, чийто анализатори са между най-големите скептици за състоянието на българската икономика. В не една от своите прогнози те залагат на страховити сценарии, свързани най-вече със стабилността на валутния борд в страната. Но както обясни Питър Холм, старши вицепрезидент на Danske Markets (дъщерна на Danske Bank), "става въпрос за инвеститорско търсене, а не за спекулации срещу българската валута".



Емисията на Danske предизвика необичайна реакция от българската държава. Финансовият министър Пламен Орешарски съобщи, че е изпратил гневно писмо до датския си колега, без да уточнява съдържанието на документа. "Ние имаме нашите коментари и сме ги изпратили до датския финансов министър и управителя на централната им банка", каза Орешарски.

От министерството допълниха, че притесненията са свързани с твърде високата доходност по облигациите, което може да затрудни пласирането на нови емисии български държавни ценни книжа, т.е. да направи финансирането на нашата държава още по-скъпо. (За сравнение, в момента доходността по 10-годишните държавни съкровищни облигации е 7.3% на годишна база.) Отделно, че в кризата всички правителства в Европейския съюз се опитват да успокоят пазарите и търсят всевъзможен ресурс, за да свалят лихвите и да възстановят достъпа до кредит. "И в този момент с държавна гаранция от "братска" Дания ни правят опити да бутат лихвите нагоре и да всяват паника за бъдещето на валутния борд", бяха думите на възмутен представител на Министерството на финансите. Там са обсъждали и по-остри реакции срещу Копенхаген, но са се въздържали.

Всъщност датското правителство едва ли носи вина за действията на една частна банка. Те най-вероятно са съвършено пазарни, въпреки че бяха разтълкувани като вражески акт. В София недоумението е защо й е на Danske, която има рейтинг А+, даден й от агенцията Fitch да плаща доброволно по-висока цена за левовия ресурс, отколкото българската държава, която има по-нисък рейтинг ВBB. Ако към това се прибави и гаранцията на датската държава, която е оценена с още по-високото ААА, объркването става по-голямо. Миналата година Европейската инвестиционна банка, също с рейтинг ААА, емитира книжа в български левове при цена 5.25, горе-долу колкото беше доходността тогава по наши облигации.

Фундаментално "обидата" на българските власти идва от факта, че ако някой някъде е готов да "се скъси" (тоест да дължи) в левове на такава висока цена, това значи, че се съмнява във фиксирания курс, и то в хоризонт по-малък от година. А фактът, че емисията идва от банка, чиито прогнози за България са негативни, просто допълва съмненията. Участници на паричните пазари обаче смятат, че не бива непременно да се търси "атака срещу" борда, още повече при толкова малък номинал на издадените облигации.

Какво стои зад сделката

"Danske bank получава много предложения да емитира облигации в различни валути. Те идват от различни международни финансови институции. Получихме и предложение да емитираме едногодишни книжа в български левове", обясниха от датската банка. В отговор на въпроси от "Капитал" оттам допълниха, че са суапирали (заменили) левовия заем за евро чрез голяма международна банка. В най-опростен вид всичко вероятно означава, че клиентът на Danske иска да оперира с левове, но и да е сигурен, че след година ще може да ги обърне в евро по същия курс, за което е готов да плати премия. А Danske вероятно са изчислили, че тази премия заедно с дохода, който ще постигнат по получените евро, ще надхвърли предложената лихва от 10%. Дали сделката е точно такава или по-сложна и какъв е този въпросен клиент, са въпроси, по които на пазара има многобройни спекулации, които едва ли имат някаква практическа стойност. Класическа ситуация би било да става въпрос за инвеститор в България, който иска да си гарантира изход, без да носи валутен риск - макар че точно в сегашния момент инвеститорите по тези ширини не са толкова много. Теоретично е възможно и някой с по-нисък рейтинг да се финансира през датската банка, изчислявайки, че така ще плати по-ниска лихва за ресурса. Или да е институция, която предпочита да не иска да се разчува, че търси левове... Пазарът в крайна сметка може да даде всевъзможни варианти.

Каквато и да е причината за станала вече прословута облигационна емисия, проблемът (ако въобще го има) е, че някои инвеститори не са съвсем сигурни във фиксирания курс на лева към еврото. След поредицата от негативни прогнози за бъдещето на Източна Европа и след "валутните атаки" в прибалтийските страни преди седмица това не е толкова изненадващо. Но е знак, че посланията, които излъчва България, трябва да са достатъчно стабилни, за да опровергаят страховете, населяващи пазара.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Fintech Summit 2020: За развитие на финтех сектора в България е нужна и промяна в мисленето Fintech Summit 2020: За развитие на финтех сектора в България е нужна и промяна в мисленето

Главният изпълнителен директор на "Сирма бизнес консултинг" Цветомир Досков за спирачките и стимулите пред сектора

20 фев 2020, 994 прочитания

Димитър Радев: Работата по изпълнение на задачите, свързани с ERM II и Банковия съюз, продължава 4 Димитър Радев: Работата по изпълнение на задачите, свързани с ERM II и Банковия съюз, продължава

Към момента няма тенденции, които биха поставили паричния режим под натиск, твърди управителят на БНБ

20 фев 2020, 1733 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Жан-Клод Трише: Еврото донесе по-ниска инфлация в еврозоната

Още от Капитал
Малайзийски полет към село Щръклево

Община Русе даде предварително съгласие да продаде летището си на дружество с малайзийско участие. Проектът на компанията е за 57 млн. лв.

Българският автопазар: Расте, но и старее

През 2019 г. делът на старите дизелови двигатели продължава да се увеличава, както и на колите над 20-годишна възраст

Андон Балтаков: Не искам да звуча като прогноза за облачно време

Генералният директор на БНР пред "Капитал"

Новите дрехи на "Шишман"

Несигурното бъдеще покрай предстоящия ремонт на знаковата улица в центъра на София отново разбуни духовете

Кино: "Ирландецът"

Елегия за човека между доброто и злото

Wi-Fi free

Все повече хора искат да преодолеят зависимостта си от технологиите. Бизнесът харесва това

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10