Почистване на банковите обори
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Почистване на банковите обори

Почистване на банковите обори

Новият план на американския финансов министър Тимъти Гайтнър произведе един ден оптимизъм и много нови въпроси

Николай СТОЯНОВ, Константин НИКОЛОВ
2924 прочитания

Има нещо особено удовлетворително в това да разбереш, че не си най-зле. Затова и телевизионни предавания като "Мръсна работа" (Dirty Jobs) по Discovery Channel се радват на огромен интерес. Там можете за половин час да се потопите в неволите на някой инспектор по канализацията и след финалните надписи да се облегнете в креслото и доволно да се отдадете на мисълта, че в офиса все пак не е толкова зле. Ако продуцентите на шоуто са се изчерпили откъм идеи обаче, имаме добро предложение за тях - може да се посвети някой следващ епизод (а защо не и цял сезон) на финансовия министър на САЩ Тимъти Гайтнър. Oказва се, че чистенето на тоалетни е нищо пред почистването на банковите баланси от добре наслоените през годините токсични активи. Това са всички тези безумно сложни финансови инструменти, които бяха в основата на кризата и продължават да са проблем с неясно точно какъв, но огромен размер. Всяка стъпка се прави набързо

с опипване в пълна мъгла

И обикновено предизвиква недоволството едновременно на инвеститорите, анализаторите, банкерите и въобще на всички данъкоплатци.

Затова никак не е чудно, че Гайтнър бързо се превърна в основния магнит за негативните реакции към администрацията на президента Обама. Още преди да встъпи в длъжност, той трябваше да отговаря пред Сената защо не е платил част от данъците си. А за няколко месеца, откакто пое поста, на Гайтнър му се наложи да потъпче няколко от най-сериозните основи на капитализма. През февруари той обяви доста непонятен план за спасяване на закъсалите банки, който граничеше с национализация, и Уолстрийт се срина. Бившият председател на Федералния резерв на Ню Йорк не предотврати и раздаването на бонуси за 165 млн. долара на служители в застрахователната група AIG с пари от държавната помощ за над 150 млрд. долара. А с негова благословия Федералният резерв започна практически да "печата пари", с които да изкупува държавен дълг и токсични активи от банките.

Никак не е чудно, че при това положение републиканците не спират да искат главата му, а вече и някои демократи се притесняват от негативите, които носи на партията им. А след първоначалната еуфория на Уолстрийт,

За новия план на Гайтнър

очаквано чувствата бяха смесени. Идеята е проста. На правителството му трябва поне 1 трлн. долара (а вероятно доста повече), за да предизвика някакъв по-осезаем ефект върху проблема с токсичните активи на банките, но след нулевия резултат от изсипаните досега милиарди Конгреса едва ли би похарчил и цент. Затова Гайтнър просто решава да мултиплицира отпуснатите вече пари, като включи в играта и частни капитали. Инвеститорите ще да изкупят от банките всичко, от което те искат да се отърват, като за всеки вложен долар, държавата ще им предложи 6 долара под формата на заем от Фонда за гарантиране на влоговете.

Ако активите бъдат продадени в бъдеще на по-висока цена, частният инвеститор ще е на печалба и ще върне заема си към държавата, ще си прибере главницата плюс лихвите. Ако цената на купените активи падне в бъдеще, правителството и частният инвеститор ще са на загуба, но частният инвеститор не трябва да връща гарантирания вече заем. Но най-важното е, че в момента проблемът ще се махне от главите на мениджърите на банките и ще се създаде пазар за всичките тези проблемни активи. А следователно ще може да им се разбере и цената - хич немаловажен факт, тъй като в момента те се оценяват по никому неясни правила.

...и против

Естествено планът получи пълната подкрепа от банкерите, както и от някои потенциални клиенти. Гиганти на облигационния пазар като PIMCO и BlackRock побързаха да потвърдят, че са заинтересовани и ще участват. "Много разумен жест към инвеститорите. Все пак трябва да се намери начин да се прехвърлят тези рискови активи от държавата към частния сектор. Има и важен психологически момент - да се проправи пътят и първите участници да покажат на следващите, че начинанието е сравнително безопасно", заяви пред Forbes Стивън Роузман, мениджър във фонда Thesis Capital. Фондовият пазар реагира положително на плана и за един ден индeксът Dow Jones Industrial Average направи петия най-голям скок в историята си. Посланието беше ясно: Уолстрийт поне на първо време гласува доверие на Гайтнър.

Критиците обаче бързо взеха надмощие и по думите на признатия професор и автор на учебници по икономика Грег Манкю като че ли няма икономист извън правителството, който да подкрепя плана. Нобеловият лауреат Пол Кругман не смята, че схемата ще проработи, въпреки че е съгласен, че е "по-добре от нищо". "Доверието в банковата система ще се възстанови само след като се гарантират задълженията и се национализират и преструктурират институциите, които са в най-лошо състояние", заяви експертът и добави, че мерките на финансовото министерство не са достатъчни. На подобно мнение е и преподавателят в Нюйоркския университет Нуриел Рубини, който се слави като един от малкото предвидили сегашната криза. Според него планът така или иначе няма да предотврати национализацията на някои банки. Други смятат, че чрез публично-частните партньорства схемата на Гайтнър единствено ще помогне на Уолстрийт да забогатее със "субсидии от данъкоплатците". "Американският народ е обран", извика по време на конференция в Хонконг друг Нобелов лауреат - Джоузеф Стиглиц.

Основната неизвестна в уравнението е колко от опасните активи продължават да крият банките извън балансите. В годините на охолство, преди да се разрази кризата, те всячески изваждаха активи в специални дружества (т.нар. Structured investment vehicles). Според колумниста на Bloomberg Дейвид Райли четирите най-големи американски банки държат по този начин още около 5.2 трлн. долара токсичен дълг - около 37% от БВП на САЩ. "Дори и само част от тази сума да се върне в балансите на банките, например 1 трлн. долара, ще трябва да се освободи още толкова заемен ресурс, колкото сега правителството се опитва да набави", казва той. А това, за което той говори, са хиляди задължения по ипотеки, кредитни карти и лизинг на автомобили, които бяха надлежно пакетирани и продадени на инвеститори. Ако към тях се прибави и голяма част от активите на банките, които се водят безрискови, само защото са застраховани в AIG, нещата започват пак да изглеждат заплашително.

Но явно някои банкери не ги е страх. Вестник New York Post разкри, че Citigroup и Bank of America са изключително агресивни и купуват "с шепи" (и то доста евтино) на вторичния пазар... ипотечни облигации. И двете банки досега са получили по 45 млрд. долара от правителството. Институциите твърдят, че по този начин се опитват да съживят замръзналия вторичен пазар на ипотечни облигации. Но критиците им припомнят, че си играят с държавни пари, които трябваше да използват, за да стимулират кредитирането, а не да търсят спекулативни печалби. Защото резултатът от поетите от тях рискове вече се плащат от американския данъкоплатец, а тепърва му предстои да разбере колко още ще трябва да обеднее, когато дойде сметката от голямата печатница на пари. Разбирай комбинация от високи данъци и инфлация. Кажете сега това не е ли едно от най-мръсните работни места на света?

Тимъти Гайтнър - между алчността на банкерите и гнева на данъкоплатците
Източник: Reuters

Има нещо особено удовлетворително в това да разбереш, че не си най-зле. Затова и телевизионни предавания като "Мръсна работа" (Dirty Jobs) по Discovery Channel се радват на огромен интерес. Там можете за половин час да се потопите в неволите на някой инспектор по канализацията и след финалните надписи да се облегнете в креслото и доволно да се отдадете на мисълта, че в офиса все пак не е толкова зле. Ако продуцентите на шоуто са се изчерпили откъм идеи обаче, имаме добро предложение за тях - може да се посвети някой следващ епизод (а защо не и цял сезон) на финансовия министър на САЩ Тимъти Гайтнър. Oказва се, че чистенето на тоалетни е нищо пред почистването на банковите баланси от добре наслоените през годините токсични активи. Това са всички тези безумно сложни финансови инструменти, които бяха в основата на кризата и продължават да са проблем с неясно точно какъв, но огромен размер. Всяка стъпка се прави набързо


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    Avatar :-(
    Стоянов-Старши

    Хмм, как да не се чуди човек на гениалните South Park? (http://www.youtube.com/watch?v=F0xaOk_6Tz0&NR=1) - безсмъртната песен започва на 1:52. Само че техният Тими е доста по-ясен, когато комуникира, от Тими Гайтнер. За жалост, когато Гайтнер е ясен става още по-тъжно. Разбира се, за разлика от него, Обама умее да казва нищо по-добре от всеки друг. Хилари Клинтън раздава червени бутони. Пациентите са превзели лудницата.

  • 2
    Avatar :-|
    Карлито

    "Американският народ е обран", извика по време на конференция в Хонконг друг Нобелов лауреат - Джоузеф Стиглиц.
    Всички народи.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK