Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 3 апр 2009, 13:20, 4553 прочитания

Растат, но не печелят

Пенсионните фондове са увеличили дела си в публичните компании през 2008 г.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ако по време спада на Българската фондова борса през последната година и половина има някой, който със сигурност е купувал акции, то това са пенсионните фондове. Може да звучи като опит да плуваш срещу връхлитащо цунами, но всъщност обяснението е напълно логично. Макар влиянието на световната криза да се усеща и върху българската икономика, хората продължават да работят и съответно да плащат данъци и осигуровки. Така към пенсионните фондове всеки месец се насочва поток от осигурителни вноски, докато пенсии практически няма да се изплащат до 2019 г. Тези пари трябва да бъдат вложени някъде и логично сега голяма част се насочват към по-сигурни неща като депозити и държавни облигации. Друга част отива към чужбина. Но остава и за покупки на акции при доста изгодни нива. Публикуваните данни към края на 2008 г. показват, че макар инвестициите на пенсионните фондове в акции да са се обезценили чувствително, те са увеличили дела си в повечето публични компании.

Общата тенденция


е все по-голяма част от осигурителните вноски да се насочва към депозити и държавни или държавно гарантирани облигациии. Депозитите на универсалните фондове (където са осигурени всички родени след 1959 г.) са нараснали от 193 млн. лв. на близо 320 млн. лв., а делът им от инвестициите на фоновете е нараснал от 16 на 23%. При професионалните фондове (където са осигурени всички, чиято професия изисква ранно пенсиониране) и доброволните фондове (за допълнителна пенсия) тенденцията е аналогична. Това едва ли е изненада предвид на стремежа към все по-малко риск навсякъде по света. Именно с това се обясняват и все повечето инвестиции на пенсионните фондове в ДЦК, чиито дял от инвестициите нараства от около 18% до близо 35%.

Същевременно има и все по-ясно изразена тенденция към географска диверсификация. Това означава, че все по-голяма част от активите на фондовете се инвестират извън граница, като делът им от общите активи на фондовете вече достига 27%. Това важи особено за пенсионните дружества с чуждестранни собственици като например при "Алианц" и ING чуждестранните активи са близо 50%, а при "Доверие" и "ДСК - Родина" е в границите 20-30%. Същевременно от по-малките фондове обясняват, че не се чувстват подготвени и нямат капацитет да инвестират зад граница, като за целта е нужно да първо да натрупат критична маса от активи.

Ръстът на всички тези типове инвестиции става за сметка на вложенията на фондовете в акции. Всъщност компаниите не са спрели да инвестират в акции, но просто спадът в цените на фондовите борси обезцени техните инвестиции с по над 50%. Така делът на инвестициите в акции пада наполовина (и доста под законовите лимити) до 14%. От бранша обаче уверяват, че това не е повод за притеснения и след кризата голяма част от тях ще поскъпнат, а купените на ниски нива акции ще увеличат доходността, а с това и бъдещите пенсии на осигурените. Разбира се, за част от компаниите има опасност да не преживеят кризата и именно затова е особено важна диверсификацията (т.е. да се инвестира в разумно голям брой различни компании, от различни сектори и в различни страни). Това обаче невинаги се случва, като често мениджърите на фондовете съсредоточават инвестициите си в бизнеса на собствениците на пенсионните дружества, което е класически конфликт на интереси. Това доведе до доста



Размествания на върха

За втора поредна година любимата акция на портфолио мениджърите е Кораборемонтен завод "Одесос". От нея има в портфейлите на седем от деветте пенсионноосигурителни дружества, което я нарежда сред фаворитите и по този показател. Другите две дружества привлекли интереса на най-голям брой управители на фондове са "Индустриален холдинг България" и "Оловно-цинков комплекс". Докато обаче холдингът заема полагащото се второ място в класацията, в акции на ОЦК са инвестирани едва 1.5 млн. лв., което го изкарва извън топ 40. Причината е основно в големия спад на цената на книжата на дружеството, след като цените на металите регистрираха сериозен срив на международните борси.

Един от най-големите печеливши в класацията е "Неохим", чиито книжа предизвикаха интереса, след като компанията регистрира около 40 пъти скок в печалбата в края на 2007 г. Въпреки проблемите в края на 2008 г., довели до спирането на производството в торовия завод, инвестициите на пенсионните фондове в торовия завод са се увеличили, и "Неохим" скача с 14 места в подредбата. На точно противоположния полюс е настроението при "Оргахим", което пада надолу с 14 места. Спадът в капитализацията на русенския производител на бои с 87% до 42 млн. лв. стопи инвестицията на пенсионните фондове по позицията от 27.5 на 4.7 млн. лв.

В челото на класацията се озоваха и все повече акционерни дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ). Това са фондове, които набират пари от борсата и ги влагат в недвижими имоти. Въпреки че кризата започна от американския имотен пазар, в България през миналата година този сектор все още беше атрактивен. Книжата на АДСИЦ паднаха по-слабо, отколкото акциите на останалите публични дружества, но борсовите им оценки паднаха под балансовата стойност на активите. Това най-общо означава, че ако се разпродадат активите им по текущи пазарни цени, дори и без да са реализирани имотните им проекти, на акция ще се падат повече пари, отколкото е цената им. При това положение е разбираемо, че мениджърите на пенсионните фондове са запазили и дори леко увеличили дела си в имотни фондове. Разбира се, няма никаква гаранция, че при настоящите условия ще има пазар за тези имоти и че цената им няма да падне чувствително.

Дружествата от групата "Химимпорт" също се радват на интерес, подклаждан и от покупки на пенсионните фондове в групата - "Съгласие", "ЦКБ - Сила" и "Лукойл гарант". Всъщност донякъде абсурдно най-ниско от тях в класацията е самият холдинг "Химимпорт" (около 50-о място), в който фондовете от групата нямат право да инвестират, докато в повечето останали свързани дружества това ограничение по една или друга причина не важи.

Дали всички тези размествания ще имат ефект и кой е заложил на правилните акции ще се разбере след края на кризата, а може би и чак след десет години, когато дойде време да се изплащат пенсии. Дотогава на над 2.6 млрд. осигурени остава да се надяват, че парите им се управляват съвестно.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Десетилетие след жилищната криза се задават нови рискове 1 Десетилетие след жилищната криза се задават нови рискове

Сенчестото банкиране се свързва с близо половината ипотечни кредити в САЩ

24 май 2020, 8228 прочитания

Счетоводна революция в застраховането Счетоводна революция в застраховането

Новият МСФО 17, който ще влезе в сила от януари 2023 г., ще направи по-лесно сравнението между дружествени отчети и ще даде по-детайлна информация за печалбата

18 май 2020, 4838 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Опасни връзки

Пропуски в закона позволяват на някои пенсионни фондове да концентрират инвестициите си в свързани компании

Още от Капитал
Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Майсторът, Маргарита и ние

Романът на Булгаков се завръща в книжарниците като колекционерско издание

Кино: "Едно последно парти"

Антиромантична комедия за щастливото време в Ню Йорк

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10