Опасни връзки
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Опасни връзки

Зам.-председателят на КФН Бисер Петков смята, че са нужни промени в закона

Опасни връзки

Пропуски в закона позволяват на някои пенсионни фондове да концентрират инвестициите си в свързани компании

Весела Николаева
6697 прочитания

Зам.-председателят на КФН Бисер Петков смята, че са нужни промени в закона

© Капитал


Дори да не сте финансов експерт, сигурно знаете, че не трябва да държите всичките си пари на едно място. Казано с други думи – щом инвестирате 20 хил. лв. на борсата, не трябва да го правите в акции само на една компания, защото евентуални проблеми ще се отразяват върху всичките ви пари. Това правило изглежда много логично, лесно обяснимо и особено важно за големи инвеститори като пенсионните фондове поради една основна причина – те държат парите за бъдещата втора и трета пенсия, а неразумните инвестиции ще се отразят сериозно върху техния размер.

Затова и инвестициите на пенсионните дружества се контролират от Комисията за финансов надзор (КФН). Оказва се обаче, че заради пропуски в Кодекса за социално осигуряване (КСО) тя не може да се намеси в много от случаите, когато пенсионни фондове инвестират в акции и облигации на компании от тяхната икономическа група. Изкушението да подпомогнеш собствения си бизнес с чужди пари става още по-голямо по време на криза. Въпреки че от началото на миналата година комисията е издала общо шест акта на четири дружества за нарушаване на забраната за вложения в свързани лица, остават много случаи, когато от юридическа гледна точка

Нарушение няма

"Нито една дефиниция не може да покрие изцяло всички случаи на конфликт на интереси при инвестиции в свързани лица", коментира заместник-председателят на КФН и ръководещ надзора над осигурителната дейност Бисер Петков. Проблемът според него е в ограничения брой хипотези за свързаност, изброени в кодекса и във възможността юридически да се избегне свързаност, въпреки че на практика има такава. Петков смята, че има нужда от нормативни промени, които да разширят дефиницията за свързани лица.

Сериозни нормативни промени обаче не се очакват засега. Източници от надзора обясниха неофициално, че самите пенсионни дружества са силно против да има подобни промени и да се разшири понятието за свързаност. Малка стъпка в тази насока са предвидените изменения в КСО, които ще задължат самите пенсионни дружества да подават редовно до КФН информация за свързаните с тях лица и по този начин контролът над портфейлите им да е по-лесен и по-строг. По думите на Бисер Петков предложенията за промени са внесени от комисията в Министерство на труда и социалната политика, като се очаква да се гледат от Министерския съвет преди изборната му ваканция.

Той обясни, че КФН контролира инвестициите на фондовете според подаваната постоянно информация от пенсионните дружества и от техните банки попечители. Освен това при всяка нова инвестиция се проверява дали тя отговаря на критериите за свързаност и ако това не е така, на дружеството веднага се налага предписание да излезе от нея. Според Петков контролът се осъщестява трудно, тъй като е нужна проверка на различни хипотези за свързаност и наличие на надеждна информация от различни източници. Петков призна, че при пенсионните фондове, които са част от големи групи, има по-голяма вероятност инвестициите им да попаднат в графата "свързани лица".

Проблем има

Представители на бранша обясниха, че при вложения на пенсионен фонд в книжа на компании от неговата група съществува голям риск от загуба, защото ако има трудности в една част от нея, те се разпространяват и това ще се отрази сериозно на парите във фондовете. "Затруднения на холдинга в някои случаи може да значи разпад на всичките му структури, което ще се отрази директно върху парите на осигурените за пенсия", коментира мениджър на пенсионен фонд.

Доказването на свързаност е изключително трудно, когато собствеността минава през няколко компании. Така например се оказва, че "Индустриален холдинг България", чийто изпълнителен директор е Данета Желева, не е свързано с ПОД "Алианц България", което от своя страна е част от едноименния холдинг, ръководен от съпруга на Желева – Димитър Желев. И фондовете на "Алианц" спокойно могат да вложат в "Индустриален холдинг България" общо 17.9 млн. лв. в акции и облигации, което е най-голямата им инвестиция в отделна компания. Доста ярък случай са и пенсионните фондове на дружествата от групата на "Химимпорт" – "ЦКБ-Сила", "Съгласие" и "Лукойл Гарант България". По най-консервативни оценки инвестициите на фондовете им в свързани с групата лица възлизат на около 20-25% от активите им, а голяма част от директните им инвестици в акции са в компании, които открито се контролират от същата група.

Още след публикуването на портфейлите на фондовете в последния ден на март от "Капитал" изпратихме писмени запитвания за коментар до "Съгласие", "Лукойл Гарант" и "Алианц България". От "Лукойл Гарант" се свързаха с нас в четвъртък, 9 април, като обясниха, че ръководството няма да отговори. Въпреки обещанието на изпълнителния директор на ПОД "Алианц България" Страхил Видинов, че ще имаме отговори до четвъртък, такива не ни бяха изпратени. През целия ден Видинов не беше открит за коментар. Георги Тодоров, изпълнителен директор на "ЦКБ-Сила", заяви, че фондовете на дружеството спазват ограниченията на закона и нямат практика да заобикалят разпоредбите му. "Не бих казал, че имаме значителни инвестиции в дружества на "Химимпорт" – основните ни вложения са в държавни ценни книжа и дългови книжа. Разбира се, че във всяка инвестиция съществуват рискове, затова законът е предвидил ограничения за тях", каза още Тодоров. Той отрече компанията да е получавала през миналата година препоръка да се освободи от част от активите си заради свързаност.

Освен преки инвестиции в акции и облигации ограниченията се заобикалят и чрез косвени инвестиции през взаимни фондове, които на свой ред инвестират в свързани дружества. Например пенсионните фондове от групата на "Химимпорт" имат значителни инвестици в "Стандарт инвестмънт балансиран фонд" и "Европа", чиито портфейли към края на миналата година са съсредоточени в дъщерни дружества на "Химимпорт".

Мениджъри на пенсионни дружества обясниха, че през годината често има фрапиращи случаи, когато за период от няколко месеца по-голяма част от активите на фондовете са вложени в ценни книжа на компании от тяхната група, но към края на годината те са продавани. Така в публичния отчет, който се пуска към декември, тези инвестиции не фигурират. Това би трябвало да не е чак толкова голям проблем, защото по закон надзорът ги контролира непрекъснато, стига обаче същият този закон да позволява наистина ефективен контрол.

Дори да не сте финансов експерт, сигурно знаете, че не трябва да държите всичките си пари на едно място. Казано с други думи – щом инвестирате 20 хил. лв. на борсата, не трябва да го правите в акции само на една компания, защото евентуални проблеми ще се отразяват върху всичките ви пари. Това правило изглежда много логично, лесно обяснимо и особено важно за големи инвеститори като пенсионните фондове поради една основна причина – те държат парите за бъдещата втора и трета пенсия, а неразумните инвестиции ще се отразят сериозно върху техния размер.

Затова и инвестициите на пенсионните дружества се контролират от Комисията за финансов надзор (КФН). Оказва се обаче, че заради пропуски в Кодекса за социално осигуряване (КСО) тя не може да се намеси в много от случаите, когато пенсионни фондове инвестират в акции и облигации на компании от тяхната икономическа група. Изкушението да подпомогнеш собствения си бизнес с чужди пари става още по-голямо по време на криза. Въпреки че от началото на миналата година комисията е издала общо шест акта на четири дружества за нарушаване на забраната за вложения в свързани лица, остават много случаи, когато от юридическа гледна точка


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK