Над повърхността
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Над повърхността

Над повърхността

Българските банки са стабилни, но икономическият спад може да ги повлече по течението

Мария Иванова
4844 прочитания

© Shutterstock


Основната цел на един банков репортер е материалите му никога, ама никога да не звучат толкова оптимистично като пресинформацията от БНБ. Централната банка е длъжна да се грижи за стабилността на системата и затова сигурно последна би изказала публично безпокойство, а по-скоро би представила всички данни в най-добра светлина. Понякога (като например сега) обаче е трудно да намериш за какво да се хванеш. Числата показват завидна стабилност на българските банки на фона на свиването на икономиката и ръста на безработицата. Активите остават стабилни, показателите за капиталова адекватност и ликвидност са сред най-високите в Европа и дори секторът реализира малко от онова позабравено нещо, наречено печалба.

Статистиката на БНБ показва, че към края на май 2009 г. положителният финансов резултат на системата е в размер на 402 млн. лв., като печалбата само за последния месец е 73 млн. лв. Действително сравнението със същия период на миналата година показва спад от 31.6%. А ако не се брои месец март, когато с изменения в нормативната уредба централната банка удължи сроковете за класифициране на заемите с просрочия и това доведе до еднократен скок на печалбата, спадът щеше да е още по-сериозен. От друга страна обаче, на фона на загубите, с които финансовите институции по света трябва да се справят, резултатите на българските банки са много по-обнадеждаващи.

Единственото, което остава на журналиста, за да си свърши работата в този случай, е да погледне малко по-далече назад и да наблегне на забавянето в ръста. То наистина е осезаемо и ако се продължи мислено графиката, нещата понякога почват да придобиват малко тревожен вид. А също така може и да се акцентира върху потенциални проблеми като

Цената на ресурса

Сред факторите, които оказват влияние върху намаляването на печалбите, продължават да са растящите разходи на институциите от сектора за лихви. Към края на май общата им стойност достига близо 971 млн. лв., като спрямо април те са се увеличили с 24.6%. Този ръст обаче далеч не е неочакван, като се има предвид постоянното нарастване на лихвите, които банките предоставят за привлечените от бизнеса и населението средства. Само за последната година ефективната годишна лихва по новодоговорените срочни депозити за граждани и домакинства в левове се е увеличила с 3.15 процентни пункта (п.п.), а тази за вложенията в евро – с 2.78 п.п. Същевременно цената на ресурса, който кредитните институции успяват да привлекат от международните финансови пазари, също остава относително висока, а обемът му – сравнително нисък. На практика в момента привличаните депозити от местния пазар са основен източник на свеж ресурс за българските банки, поради което цената му се качва.

Това от своя страна намира отражение и в повишаването на лихвите по кредитите, които продължават да растат паралелно с тези по депозитите. В резултат статистиката към края на май 2009 г. показва годишно увеличение с 3.19 п.п. на ефективната годишна лихва по предлаганите потребителски заеми в левове и с 3.14 п.п. по тези в евро. Ръстът при жилищните кредити за същия период е съответно с 1.58 п.п. за левовите и 0.57 п.п. за тези в евро.

Проблеми със закъснител

Освен с повишената цена на ресурса банките трябва да се справят и с друга проблемна тенденция – увеличаването на т.нар. лоши кредити в портфейлите си. Към края на май в тази графа вече попадат 3.7% от общия обем заеми, отпуснати от финансовите институции. При най-рисковите, необезпечени и трудно събираеми потребителски кредити този показател дори превишава приеманите за санитарни 5% и достига вече 6.4%. В последните месеци обемът им трайно нараства с изключение на данните от март. Спадът им в края на първото тримесечие обаче е резултат от промяната в начина на отчитане на проблемите експозиции, която БНБ направи в началото на годината. С измененията в нормативната уредба централната банка удължи сроковете за класифициране на заемите с просрочия.

Прогресивното нарастване на проблемните кредити не е съвсем неочаквано в настоящите условия на криза, която засегна много по-осезаемо реалната икономика. За да подпомогнат клиентите си в изплащането на задълженията им, още преди няколко месеца банките започнаха да им предлагат различни възможности за предоговаряне на заемите. От друга страна, ръстът на просрочените и необслужвани кредити доведе и до необходимостта секторът да заделя все повече средства, с които да подсигури потенциални бъдещи загуби. Така в края на май размерът на разходите за обезценка на вземания, които банките са направили, достига 331.8 млн. лв. при 255.6 млн. лв. през април, или с 29.8% повече.

Предпазните мерки на сектора за предотвратяване на евентуални бъдещи сътресения намират израз и в трайния стремеж към засилване на капиталовите му позиции. За разлика от други показатели нарастването на капитала на системата остава стабилно (виж графиката), като отчетеният ръст към края на май е с 30.6% на годишна и с 2.1% на месечна база. Темпът обаче чувствително се забавя и се дължи основно на капитализирането на печалбите. А банковите активи практически са замръзнали на едно ниво през последните месеци.

И тук вече идва редът на банковия репортер да хвърли една мрачна прогноза напред и да очертае тотален погром. Е, няма да стигна дотам, но само ще спомена, че според повечето анализатори през тази, а и през следващата година българската икономика ще се свива. А рецесията винаги се съпътства от съкращения и фалити. Все неща, които пряко се отразяват и на финансовата система и които банкерите трябва да следят особено внимателно. А не само да гледат назад в статистиката на БНБ.

Автор: Капитал

Основната цел на един банков репортер е материалите му никога, ама никога да не звучат толкова оптимистично като пресинформацията от БНБ. Централната банка е длъжна да се грижи за стабилността на системата и затова сигурно последна би изказала публично безпокойство, а по-скоро би представила всички данни в най-добра светлина. Понякога (като например сега) обаче е трудно да намериш за какво да се хванеш. Числата показват завидна стабилност на българските банки на фона на свиването на икономиката и ръста на безработицата. Активите остават стабилни, показателите за капиталова адекватност и ликвидност са сред най-високите в Европа и дори секторът реализира малко от онова позабравено нещо, наречено печалба.

Статистиката на БНБ показва, че към края на май 2009 г. положителният финансов резултат на системата е в размер на 402 млн. лв., като печалбата само за последния месец е 73 млн. лв. Действително сравнението със същия период на миналата година показва спад от 31.6%. А ако не се брои месец март, когато с изменения в нормативната уредба централната банка удължи сроковете за класифициране на заемите с просрочия и това доведе до еднократен скок на печалбата, спадът щеше да е още по-сериозен. От друга страна обаче, на фона на загубите, с които финансовите институции по света трябва да се справят, резултатите на българските банки са много по-обнадеждаващи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    labybamapa avatar :-|
    Labybamapa

    Една част от икономическия растеж през изминалите години беше финансирана с кредитна задлъжнялост, не само защото хората, които ползваха кредити си мислеха, че партито ще бъде вечно, но и от друга страна всички банки забравиха фундаментални практики при отпускането на кредити. Това което се случваше в по-голяма част от случаите беше - затваряме очите за целта на кредита, нейното изпълнение, социален резултат от това и просто чакаме да ни върнат парите, за да отчетем огромни печалби. Точно в момента повечето от банките се движат по инерция от натрупан ръст на портфейлите си от минали години - приходите им все още надвишават разходите, но това ще продължава докога? Ще поживеем и ще видим, но призивите за регулация и структурни промени във финансовия сектор не са случайни и ако не се случат този филм ще го гледаме на бис след известно време.

  • 2
    Avatar :-|
    prodigal

    Малко печалба ?!

    "Статистиката на БНБ показва, че към края на май 2009 г. положителният финансов резултат на системата е в размер на 402 млн. лв."

    Направете справка с колко са се повишили провизиите за периода.. малка част от тези провизии ще се ползват по преназначение! Фирмите през май дори са спестили някой лев видно от статистиката, а за населението едва ли някой се притеснява че няма да плати ;)

  • 3
    dinaydenov avatar :-|
    dinaydenov

    Бъркате се - това не е основната цел на един банков репортер, само на тези в Дневник и Капитал :)

  • 4
    zori_baramova avatar :-|
    zori_baramova

    Българските банки въобще не са стабилни. Вътрешнофирмената задлъжнялост към момента е достигнала такива нива, че икономиката се е превърнала в една дъвка - всеки тегли без да може да си откъсне и всички реват за свежи оборотни пари за да се работи ( т.е. на никого не му е да плаща непосилни кредити които е теглил )... Вижте само какви колекции са събрали съдии - изпълнители и пак ще говорим ...

  • 5
    helexor avatar :-|
    helexor

    Уважаеми Банки,
    След обиска на 8.07.2009г. на централния офис на Асоциацията на банките в България от Комисията за защита на конкуренцията ние искаме ясно да ви заявим, че ще продължим да работим съвместно с КЗК и всички държавни и международни органи с цел намаляне драстично на лихвите по текущите кредити и гратисни периоди над две години. Ние искаме да има реална пазарна конкуренция на банковите продукти и ще продължим да очакваме СОЦИАЛНО-ОТГОВОРНО ПОВЕДЕНИЕ НА БАНКИТЕ по време на криза.
    Ние сме убедени, че кризата е форсмажорно обстоятелство и трябва да бъде обявено за такова и всеки един договор да се предоговори съобразно настоящата икономическа обстановка. До тогава ние няма да допуснем да бъде отнет нито един имот на български гражданин.
    Продължаваме да наблюдаваме всяко едно действие на финансовите институции против фирмите и гражданите и се надяваме до 15 Юли поне една банка да намали драстично лихвите по текущите кредити и да предприеме социално-отговорна политика.
    Следващия протест ще бъде в гр.Русе на 15 юли от 17 часа на площад Свобода и ще бъдат декларирани част от следващите ни действия.
    Подготвяме Национален протест и много други акции с цел реална промяна на вашата политика, а тя трабва да бъде – ДА БЪДЕМ ЗАЕДНО ОТ ЕДНАТА СТРАНА НА БАРИКАДАТА ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА!
    Ние смямате, че липсва конкуренция на банковия пазар и има множество съгласувани практики, които трябва да се докажат от Комисията за защита на конкуренцията. Ние постоянно предоставяме множество данни, които да докажат решението дали има картелно споразумение между банките. Ние предполагаме, че именно наличието на картелни споразумения имат огромен негативен ефект върху цялата икономика на страната И ЩЕ СЕ РАДВАМЕ ТОВА ДА ПРИКЛЮЧИ:
    1. Ние предполагаме, че има налице косвено съгласувано определяне цената на лихвите по кредитите и лихвите по депозитите. Също така смятаме, че търговските условия по договорите също са съгласувани.
    2. Има налице прилагане на различна условия за почти идентични договори по отношения на различни хора и в различни страни, при което се поставят в неравностойно положение като конкуренти.
    Не може една и съща банка от друга страна от Европейския съюз да намаля лихвата по текущия кредит и да дава над две години гратисен пероид, а при нас същата тази банка да увеличава лихвата по текущия договор и след това да прави кредита предсрочно изискуем за две забавени вноски. Това поставя българските производители и търговци спрямо тенхите конкуренти в неравностойно положение.
    3. Има съгласувана практика относно сключването на анекси към договорите за кредит, в зависимост от поемането на другата страна на допълнителни задължения, като допълнителни обезпечения, запис на заповед, допълнителен съдлъжник и др. Банките поставят условия, че ще дадат три месеца гратисен период, но при условие, че клиента поеме допълнителни тежести и му се вдигне лихвения процент.
    Ние продължаваме да ви молим да намалите лихвите по кредитите на 4% и дайте гратисни периоди от две до пет години на народа!

    9.07.2009 г.

    Благодарим ви за Вниманието!

    Светлозар Николов
    Национална Асоциация на Българския Бизнес
    www.nabb-bg.com

    Д-р Мирослав Атанасов
    Организация за Обществена Самозащита ЕДНО
    www.oos-edno.org


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Финтех иновации по 10

Финтех иновации по 10

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK