С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • K:Reader - изданията
5 3 юли 2009, 14:38, 4714 прочитания

Над повърхността

Българските банки са стабилни, но икономическият спад може да ги повлече по течението

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Основната цел на един банков репортер е материалите му никога, ама никога да не звучат толкова оптимистично като пресинформацията от БНБ. Централната банка е длъжна да се грижи за стабилността на системата и затова сигурно последна би изказала публично безпокойство, а по-скоро би представила всички данни в най-добра светлина. Понякога (като например сега) обаче е трудно да намериш за какво да се хванеш. Числата показват завидна стабилност на българските банки на фона на свиването на икономиката и ръста на безработицата. Активите остават стабилни, показателите за капиталова адекватност и ликвидност са сред най-високите в Европа и дори секторът реализира малко от онова позабравено нещо, наречено печалба.

Статистиката на БНБ показва, че към края на май 2009 г. положителният финансов резултат на системата е в размер на 402 млн. лв., като печалбата само за последния месец е 73 млн. лв. Действително сравнението със същия период на миналата година показва спад от 31.6%. А ако не се брои месец март, когато с изменения в нормативната уредба централната банка удължи сроковете за класифициране на заемите с просрочия и това доведе до еднократен скок на печалбата, спадът щеше да е още по-сериозен. От друга страна обаче, на фона на загубите, с които финансовите институции по света трябва да се справят, резултатите на българските банки са много по-обнадеждаващи.


Единственото, което остава на журналиста, за да си свърши работата в този случай, е да погледне малко по-далече назад и да наблегне на забавянето в ръста. То наистина е осезаемо и ако се продължи мислено графиката, нещата понякога почват да придобиват малко тревожен вид. А също така може и да се акцентира върху потенциални проблеми като

Цената на ресурса

Сред факторите, които оказват влияние върху намаляването на печалбите, продължават да са растящите разходи на институциите от сектора за лихви. Към края на май общата им стойност достига близо 971 млн. лв., като спрямо април те са се увеличили с 24.6%. Този ръст обаче далеч не е неочакван, като се има предвид постоянното нарастване на лихвите, които банките предоставят за привлечените от бизнеса и населението средства. Само за последната година ефективната годишна лихва по новодоговорените срочни депозити за граждани и домакинства в левове се е увеличила с 3.15 процентни пункта (п.п.), а тази за вложенията в евро – с 2.78 п.п. Същевременно цената на ресурса, който кредитните институции успяват да привлекат от международните финансови пазари, също остава относително висока, а обемът му – сравнително нисък. На практика в момента привличаните депозити от местния пазар са основен източник на свеж ресурс за българските банки, поради което цената му се качва.



Това от своя страна намира отражение и в повишаването на лихвите по кредитите, които продължават да растат паралелно с тези по депозитите. В резултат статистиката към края на май 2009 г. показва годишно увеличение с 3.19 п.п. на ефективната годишна лихва по предлаганите потребителски заеми в левове и с 3.14 п.п. по тези в евро. Ръстът при жилищните кредити за същия период е съответно с 1.58 п.п. за левовите и 0.57 п.п. за тези в евро.

Проблеми със закъснител

Освен с повишената цена на ресурса банките трябва да се справят и с друга проблемна тенденция – увеличаването на т.нар. лоши кредити в портфейлите си. Към края на май в тази графа вече попадат 3.7% от общия обем заеми, отпуснати от финансовите институции. При най-рисковите, необезпечени и трудно събираеми потребителски кредити този показател дори превишава приеманите за санитарни 5% и достига вече 6.4%.  В последните месеци обемът им трайно нараства с изключение на данните от март. Спадът им в края на първото тримесечие обаче е резултат от промяната в начина на отчитане на проблемите експозиции, която БНБ направи в началото на годината. С измененията в нормативната уредба централната банка удължи сроковете за класифициране на заемите с просрочия.

Прогресивното нарастване на проблемните кредити не е съвсем неочаквано в настоящите условия на криза, която засегна много по-осезаемо реалната икономика. За да подпомогнат клиентите си в изплащането на задълженията им, още преди няколко месеца банките започнаха да им предлагат различни възможности за предоговаряне на заемите. От друга страна, ръстът на просрочените и необслужвани кредити доведе и до необходимостта секторът да заделя все повече средства, с които да подсигури потенциални бъдещи загуби. Така в края на май размерът на разходите за обезценка на вземания, които банките са направили, достига 331.8 млн. лв. при 255.6 млн. лв. през април, или с 29.8% повече.

Предпазните мерки на сектора за предотвратяване на евентуални бъдещи сътресения намират израз и в трайния стремеж към засилване на капиталовите му позиции. За разлика от други показатели нарастването на капитала на системата остава стабилно (виж графиката), като отчетеният ръст към края на май е с 30.6% на годишна и с 2.1% на месечна база. Темпът обаче чувствително се забавя и се дължи основно на капитализирането на печалбите. А банковите активи практически са замръзнали на едно ниво през последните месеци.

И тук вече идва редът на банковия репортер да хвърли една мрачна прогноза напред и да очертае тотален погром. Е, няма да стигна дотам, но само ще спомена, че според повечето анализатори през тази, а и през следващата година българската икономика ще се свива. А рецесията винаги се съпътства от съкращения и фалити. Все неща, които пряко се отразяват и на финансовата система и които банкерите трябва да следят особено внимателно. А не само да гледат назад в статистиката на БНБ.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

05 ноември 2019
София Ивент Център

Конференция The Future of Retail


Ранна регистрация до 21 октомври.

Как ще изглежда ритейл секторът през следващите 5 години и какви са възможностите за нови пазари пред местните търговци?
Водещи лектори от България и чужбина ще представят своите отговори по време на ежегодния форум на Капитал, посветен на ритейл бизнеса.

Още акценти в програмата:


  • Нови технологии и дигитализация
  • Тенденции в ритейл маркетинга
  • Клиентско поведение и преживяване
  • Устойчива и екологична търговия
  • Синергия между физическите и онлайн магазини
  • Иновации в търговските пространства

Конференция The Future of Retail Запазете билет

Прочетете и това

Българските компании за споделено кредитиране се увеличават Българските компании за споделено кредитиране се увеличават

Компанията Cashlend предлага на инвеститорите фиксирана месечна доходност от 1.5%

13 окт 2019, 3369 прочитания

ББР е единствената банка без публикуван годишен отчет за 2018 г. 9 ББР е единствената банка без публикуван годишен отчет за 2018 г.

От държавната институция не обясниха на какво се дължи забавянето

13 окт 2019, 9555 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Втората вълна

Пазарите се опасяват, че след банките наред да фалират са длъжниците по кредитни карти

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие