Три милиарда причини
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Три милиарда причини

Три милиарда причини

За една година делът на лошите кредити в България се удвои и започна да изглежда леко застрашително

Мария Иванова
6754 прочитания

© shutterstock


Единственото нещо освен капитализма, чиято идеология е растеж заради самият растеж, е раковата клетка. Дори и за финансистите обаче не всичко, което расте е хубаво. Те най- не обичат да растат дълговете - особено тези които са дали, а не им ги връщат. За нещастие на българските банкови и небанкови кредитни институции обаче това е един от страничните ефекти на кризата за тях. А по всичко личи, че тази тенденция ще се запази и занапред и ще изяжда все по-голяма част от печалбите им.

През последните месеци проблемните кредити упорито растат, като статистиката показва, че в края на юни 2.9 млрд. лв. от предоставеното на бизнеса и населението финансиране от банки, небанкови компании за кредитиране и лизингови дружества не се връща навреме. На фона на общия обем на отпуснатите средства, който е почти 57 млрд. лв., това са едва 5.1%. Увеличаването на т.нар. лоши кредити в сравнение със средата на 2008 г., когато стойността им беше 1.1 млрд. лв., обаче е притеснително, макар и да не е неочаквано. Представителите на финансовия сектор отдавна започнаха да обръщат внимание на влошаването на кредитните портфейли, а през последната година статистическите данни само потвърждават основателността на тези предупреждения. Лошите прогнози се подхранват и от негативните очаквания за развитието на икономиката и равнището на безработицата.

Колко е черен дяволът?

Към момента най-сериозна изглежда ситуацията при небанковите компании за кредитиране, чийто бизнес традиционно се приема за по-рисков. Според данните на БНБ в края на второто тримесечие 10% от предоставеното от тях финансиране е в графата "необслужвани вземания", докато година по-рано процентът беше 5.2% (виж графиката). Съизмерим е и ръстът на лошите кредити в банковия сектор, чийто дял се увеличава от 2.2% до 4.7% от общия обем заеми за последните 12 месеца. Покачването при проблемните банкови кредити за корпоративни клиенти е от 2.6% до 6%, а при жилищните заеми за физически лица ръстът е от 2.2% до 4.8%. При потребителското финансиране на банките делът на лошите вземания нараства от 4.2% през юни 2008 г. до 7.6% година по-късно, което значително надхвърля приеманите за здравословни нива под 5%.

При лизинговите компании нещата също никак не са розови. Към юни 2008 г. необслужваните вземания в сектора бяха едва 1.1% от предоставеното финансиране. Година по-късно делът им вече е 6.6%. Действително статистиката на БНБ отчита, че спрямо края на март процентът на лошите вземания е намалял. Представители на сектора обаче изтъкват, че според данните, събирани от Българската асоциация за лизинг (БАЛ), ситуацията е доста различна и към края на юни не е отчетено понижение на просрочията, а напротив.

"Не е логично процентът на необслужваните кредити в банковата система да нараства, а в лизинговата индустрия да намалява", коментира Пламен Минев, главен изпълнителен директор на "УниКредит лизинг".

"Има известно покачване в сравнение с първото тримесечие, но все още необслужваните лизинги са средно в границите на 5-6% от общия портфейл", обяснява изпълнителният директор на "И Еф Джи лизинг" и "И Еф Джи ауто лизинг" Пламен Павлов. По думите му големият скок в обема на просрочията, отчетен от БНБ през първото тримесечие, се дължи на резултатите на дружества, които не членуват в асоциацията. "Данните ни от компаниите в БАЛ обаче показват постоянно, но в значително по-умерени граници покачване на лошите вземания от началото на кризата", допълва Павлов.

Стабилни, но докога?

Според провежданите от БНБ тестове за устойчивостта на банковата система ускореният ръст на лошите кредити засега не е повод за притеснение. Проверката показва, че ако прогнозата на МВФ за 7% спад в БВП за 2009 г. се сбъдне, делът на проблемните заеми в портфейлите на банките ще достигне 16.5%. При тази хипотеза кредитните институции ще трябва да направят от 1.9 до 3.3 млрд. лв. допълнителни разходи за обезценка, а капиталовата адекватност на системата ще намалее до нива между 14.5% и 11.6%. Това обаче все още е достатъчно над изискваните в САЩ и ЕС 8%.

Последният доклад на Industry Watch за развитието на глобалната криза и състоянието на българската икономика също не вещае катаклизми за банките. Според анализаторите от Industry Watch рисковете от влошаване на качеството на банковите активи могат да бъдат неутрализирани от относително високите нива на капиталова адекватност на банките и при необходимост – от изградените до момента фискални буфери.

От своя страна представителите на небанковия сектор също не прогнозират сериозни сътресения. "Не очакваме изненади, дружествата са стабилни", посочва Неделчо Спасов, изпълнителен директор на компанията за потребителско финансиране "Изи кредит". Според него основните играчи на пазара вече са предприели необходимите действия за максимално отговорно и разумно кредитиране, а последните няколко стабилни години са засилили капиталовата адекватност на бранша.

Разбира се, неприятните ефекти няма как да се избегнат напълно. "Със сигурност печалбите на компаниите в сектора ще бъдат засегнати", коментира изпълнителният директор на "БНП Париба Лични финанси" Луик льо Пишу. По думите му последствията за отделните играчи на пазара ще зависят от това до каква степен те ще реагират адекватно и ще се адаптират към новите предизвикателства.

А междувременно почти всички се готвят за трудни месеци. "Нашите прогнози за икономиката през втората половина от годината са негативни и не мога да имам оптимистични очаквания за лизинговия пазар до края на годината", посочва Пламен Минев. Според главния изпълнителен директор на дружеството за потребителски заеми "Кредисимо" Константин Кръстев към края на 2009 г. може да се очаква секторът да се свие още повече.

Неделчо Спасов обаче не е съвсем съгласен. "Въпреки очакванията за тежка зима, тиражирани в много медии, ние сме оптимисти и вярваме, че позитивните очаквания, които са налице сега през август, ще останат и през есента и зимата, и ще раздвижат не само сектора на небанковото кредитиране, но и други сектори на икономиката", изтъква той.

Автор: Капитал

Единственото нещо освен капитализма, чиято идеология е растеж заради самият растеж, е раковата клетка. Дори и за финансистите обаче не всичко, което расте е хубаво. Те най- не обичат да растат дълговете - особено тези които са дали, а не им ги връщат. За нещастие на българските банкови и небанкови кредитни институции обаче това е един от страничните ефекти на кризата за тях. А по всичко личи, че тази тенденция ще се запази и занапред и ще изяжда все по-голяма част от печалбите им.

През последните месеци проблемните кредити упорито растат, като статистиката показва, че в края на юни 2.9 млрд. лв. от предоставеното на бизнеса и населението финансиране от банки, небанкови компании за кредитиране и лизингови дружества не се връща навреме. На фона на общия обем на отпуснатите средства, който е почти 57 млрд. лв., това са едва 5.1%. Увеличаването на т.нар. лоши кредити в сравнение със средата на 2008 г., когато стойността им беше 1.1 млрд. лв., обаче е притеснително, макар и да не е неочаквано. Представителите на финансовия сектор отдавна започнаха да обръщат внимание на влошаването на кредитните портфейли, а през последната година статистическите данни само потвърждават основателността на тези предупреждения. Лошите прогнози се подхранват и от негативните очаквания за развитието на икономиката и равнището на безработицата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    kadiyata avatar :-|
    Белият Негър

    Винаги има изход,от всяка една ситуация.Банките са безкрайно некоректни в много случаи.Пожелавам на всички новоизлюпени банкери просрочени кредити и ипотеки.Много!!
    Обикаляха по компаниите и предлагаха кредити.Сега ще чакат.

  • 2
    Avatar :-|
    Предприемач

    На себеси и на джоба си ли да вярвам или на разните му назначени "банкери и специалисти".Всичко в думите им е стъкмистика и манипулация-за 20 г деиност се научих сам да си правя анализите.Истината е много по-страшна,но надлъгването между БНБ,финансови организации и прочие ще продължи.Ще оцелеем,но нищо след тази криза няма да е същото.

  • 3
    Avatar :-|
    Някой

    Увеличаването на лошите кредити си е проблем на банковите и небанковите кредитни институции. Когато направиха много голяма рекламна кампания за предлаганите от тях кредити преди няколко години, когато както пише и белия Негър обикаляха по компаниите и предлагаха кредити, търсеха печалби от дейността си. Сега да си търсят начини да си събират кредитите и да не занимават хората, които нямат нищо общо с тези, на които са давани кредити. Статията е написана изключително професионално и компетентно.

  • 4
    slavy2001 avatar :-|
    Слави

    Ами да спрат да ламтят за големи печалби и да намалят лихвите по кредитите, както направиха банките в цял свят. У нас напротив - вдигнаха лихвите. Ама нали сме си овчи народ, нищо не правим.

  • 5
    Avatar :-|
    К.

    Не проблема в ачността, а в мързела.
    Миналият месец и последната банка в страната започна да налага месечни такси върху разплащателни сметки на вложители само заради това, че са били така добри да и поверят парите си. При различните банки варират от стотинки до няколко лева.
    Това е най-прекият път към фалита.
    Защото вместо да си ръзръчкат нередовните платци те предпочитат да обръсват всеки месец коректните вложители с една добра сума, разчитайки да вкарат стадото в кошарата на срочните депозити, където те чака брадвата при всяко непремерено движение. Да обаче по принцип хората с пари не са от глупавите и чисто статистически повечето от тях ще намерят по-добро място където да си държат парите без да им бъркат в джоба нагло и без предупреждение. До скоро и аз бях оптимист за нашенската банкова система, но с такива политики които нямат нищо общо с банковото дело, а са си най-обикновена измама, Нещата по-скоро рано отколкото късно ще цъфнат.

  • 6
    Avatar :-|
    клиент

    Показателите за капиталова адекватност на българската банкова система може и да са по-близо до истината поради естеството на банкиране в България - обикновено лихварство. В световен мащаб обаче, именно промените в оценката на риска и рисковите тегла на активите доведоха до изчерпване на тоалетната хартия. "Базел 2" даде свобода на банките сами да си претеглят потенциалния риск и съответно, колко могат да носят, защото са големи, отговорни и имат много ИТ. И те така го олекотяваха и така "отговорно" го "контролираха" с екзотични инструменти. И банковите регулатори щастливи и вълците сити и агнетата доволни, а блажените и мъдри физиономии на хилядите експерти, съветници, учители, апостоли на новата капиталова адекватност.
    А сега на банките майки им трябва ресурс за обезпечаване на нужните количества тоалетна хартия и лихвите у нас ще си растат и такси ще разцъфват всякакви.

  • 7
    birdman avatar :-|
    birdman

    ".....в това отношение мащабите на банковата задлъжнялост не са за пренебрегване ..... Големият проблем е нейното управление .Такава икономика обикновено се управлява от кредиторите(банките в повечети случаи) ,които са собственици на дадените на заем капитали и всъщност дирижират националната , фирмената и в определента степен и персоналната финансова задлъжнялост ." из: Теория на Парите и кредита .
    По отношение на българските банки просорчените кредити са доста над 5% , за съжаление , тъй като вече това са кредити в просрочие над 180 дни , истинския пик само , че на тези кредити ще е ноември - декември . Много банки просто продадоха доста голяма част кредитите си в параграфа загуба или нередовни , на дружествата , които в България в последните няколко месеца доста се навъдиха (естествено като има предлагане на пазара на такива стоки- продажба на кредити), банките , които го правят доста агресивно са : една закъсала австрийска банка , една закъсала италианска банка , и една гръцка банка . (предпочитам да не казвам имена) .
    За съжаление банките в България НЯМАТ НИКАКВА политика по-отношение на управлението на просрочията си и тяхната превенция (преструктурирания) . Има няколко банки , които го правят . Крайно време е идиотии от миналата година - потребителски кредити за по 10-15 хил. лв на хора абсолютно неотговарящи на условията стабилен кредитополучател . И за край още един цитат от Теория на парите и кредита : "Задлъжнялоста е обективно следствие от доверието в парите и кредита (банките) , доверие , което специалистите в тази област трябва да защитават не само с теоретически компоненти ( изкривената статистика) , но и с практически действия " .

  • 8
    vladimiryosifov avatar :-|
    Владимир Йосифов

    Как не се прави ПР кампания на банка ?
    ---
    Кога ще се научат българските експерти по Връзки с обществеността ?
    Дали разбират, че Родината е в най-голямата криза
    след Втората световна война ?
    ---
    http://vladimirproperty.com/component/option,com_hotproperty/task,view/id,591/Itemid,110/


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK