Банката невинаги печели
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Банката невинаги печели

Банката невинаги печели

Свиващата се икономика и задаващата се вълна от нови проблемни кредити може да изкарат сектора на минус

Николай Стоянов, Мария Иванова
5124 прочитания

© Shutterstock


Зелено сукно, шарени чипове и малко статистика. Това е всичко необходимо, за да се направи банка, която винаги печели. Трикът е в една малка нула, която не е четна или нечетна, не е черна или червена и елегантно накланя вероятността в полза на казиното. Така, макар да трябва да плащат на спечелилите, губещите винаги са повече.

Истинските банки са много подобни на тази на рулетката. На теория и те би трябвало винаги да печелят от разликата между лихвите по кредити и депозити. Единствената причина това да не се случи е да не си получат обратно парите, които са раздали. Затова и те разчитат изключително много на статистиката и чрез различни модели се опитват да преценят риска. А дори и да изгубят от няколко клиента, ще компенсират от печалбите от останалите.

Всичко това е перфектно, но само докато работи, и българските банки са на път да се убедят в това. В добрите години, борейки се за пазарен дял, те се бяха поувлекли и позабравиха за оценката на риска при раздаването на кредити. Сега обаче са принудени да заделят пари за просрочените и необслужваните си заеми, а това постепенно изяжда печалбите им. Така през юли за пръв път от три години насам месечната печалба на банковата система е под 50 млн. лв. А ако се съди по свиващата се икономика и задаващата се вълна от нови проблемни кредити, още до края на годината голяма част от финансовите институции може да излязат и на месечна загуба.

Опасна връзка

От началото на 2008 г. насам нетният лихвен доход на банките (разликата между приходи от и разходи за лихви) е сравнително стабилен и дори леко се увеличава. Въпреки че лихвите по депозитите се покачват и привличаният ресурс поскъпва, лихвеният марж не се е свил особено. Другите основни приходи, като например тези от различни такси и комисиони, също не се променят драстично.

Същевременно обаче банките са принудени да обезценяват все повече свои заеми и именно това изяжда печалбите им. Лесно се вижда, че по месеци двете са в пълна зависимост и когато кредитните институции осчетоводяват повече обезценки, финансовият резултат мърда съразмерно надолу (виж графиката). През март се вижда рязък скок на печалбата на банките. Тогава е регистрирана най-голямата месечна печалба на банковата система от началото на годината – 148 млн. лв. Причината е, че точно тогава БНБ либерализира изискванията за провизиите, които банките трябва да заделят, поради което разходите за обезценки през месеца регистрират рязък спад до едва 24 млн. лв. (при нива около 60-70 млн. лв. през предходните месеци).

Въпреки разхлабването на регулациите обаче по данни на БНБ през юли печалбата на банковата система пада наполовина спрямо предходния месец до 49 млн. лв., като същевременно обезценките скачат до 100 млн. лв. От началото на годината до юли обезценките са достигнали 500 млн. лв., което е над три пъти повече от отчетените за първите седем месеца на 2008 г. 157 млн. лв. За сравнение – за цялата миналата година те са били едва 330 млн. лв.

Временно облекчение

Всъщност именно предприетите през март облекчения в нормативната уредба дават основание да се очаква в края на годината картината в кредитните портфейли на банките да се влоши. С промяна в своята наредба №9 за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск БНБ удължи срока, след който заемите се обявяват за нередовни и банката трябва да провизира загуба. Дотогава всеки кредит, по който вноските са просрочени с повече от 60 дни, се обявяваше за необслужван (което задължава банката да начисли провизия в размер на 50% от сумата), а след 90 дни - директно за загуба и се провизира на 100%. С новите изменения в наредбата тези срокове бяха променени съответно на 90 и 180 дни.

Това даде на банките и длъжниците им отсрочка от няколко месеца. Много често компаниите имат проблем с обслужването на кредитите, защото самите те имат несъбрани вземания от техни клиенти, а за физическите лица често отсрочката е достатъчна, за да си стъпят на краката и например да намерят нова работа. Така промяната дава възможност на някои от длъжниците да успеят да си погасят кредита, без да се налага банките да им прибират обезпеченията. Освен това на банките не им се налага да провизират пълната загуба още след 90-ия ден, което намалява обезценките и отлага отражението на лошите кредити във финансовите им отчети с по няколко месеца.

Отложена загуба

Тези няколко месеца обаче изтичат през есента и кредитите на всички длъжници, които не са успели да се справят с проблемите си, отново ще влязат в графата необслужвани и ще трябва да бъдат провизирани на 50 или 100% от стойността им. А това означава нов скок на обезценките и по-нататъшно подяждане на печалбите и капиталовата база на банките.

"Увеличаването на провизиите в такава среда е напълно естествено. Въпросът е дали банките преди кризата са били достатъчно консервативни по отношение на политиката си за провизиране. Ако някои банки са били по-агресивни и това се е отразявало и на провизиите им, сега може и да отчетат загуби", каза Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк. "С промяната на БНБ в методологията за заделяне на провизии всъщност от по-консервативни от европейските правила се върнахме към европейските. Това донесе известно облекчение на банките", обясни той.

"Ако предположим, че до края на 2009 г. разходите за обезценки най-малко ще се утроят и ще достигнат близо 1 млрд. лв., т.е. с почти 700 млн. лв. повече от 2008 г., заедно с ефекта от свития марж крайната печалба може да падне докъм 450 млн. лв., което би било три пъти по-малко от миналата година", коментира Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБанк, в интервю за "Дневник" още през юли. Пред "Капитал" той потвърди, че прогнозата му още е актуална. "Печалбата естествено няма да е разпределена равномерно и ако се спазват стриктно правилата, то поне няколко банки би трябвало да завършат 2009 г. със загуба", обясни още той.

Тъй като печалбата на банковата система за първите седем месеца на годината вече е едва 550 млн. лв. (при 842 млн. лв. към края на юли 2008 г.), това означава само едно - към края на годината е много вероятно да има месеци, когато банковата система като цяло ще отчита загуба. А ако се съди по данните на БНБ, прогнозата на Андронов може би изглежда не просто реалистична, но и дори оптимистична. Според публикувания от "Банков надзор" отчет рисковите експозиции на банките под наблюдение са нараснали от 1.1 млрд. лв. през март на 2.5 млрд. през юни. Това са кредити с просрочие до един месец, които се провизират само на 10%, а голяма част от тях стоят като непровизирани, тъй като балансовата им стойност е по-ниска от рисковата. Но ако през следващите месеци длъжниците не започнат да ги обслужват, немалка част от тях вероятно ще трябва да бъдат провизирани на 50, а по-късно и на 100%. Необслужваните експозиции също нарастват близо три пъти до 860 млн. лв., а общо провизиите за кредитен риск се увеличават близо 2.4 пъти до 390 млн. лв. Ако тенденцията се запази, това може да доведе до доста по сериозни обезценки от очакваните в бранша.

"Трябва да видим какво ще е движението през следващите месеци. Има някои фирми, а и граждани, които влизат в затруднение, после излизат от затруднение – нещата са много динамични", каза Левон Хампарцумян. Но като се има предвид, че според повечето икономисти най-трудните тримесечия пред икономиката тепърва предстоят, може би банкерите трябва да са особено внимателни.

Автор: Капитал
Преглед на оригинала
Автор: Капитал
Преглед на оригинала
Автор: Капитал
Преглед на оригинала

Зелено сукно, шарени чипове и малко статистика. Това е всичко необходимо, за да се направи банка, която винаги печели. Трикът е в една малка нула, която не е четна или нечетна, не е черна или червена и елегантно накланя вероятността в полза на казиното. Така, макар да трябва да плащат на спечелилите, губещите винаги са повече.

Истинските банки са много подобни на тази на рулетката. На теория и те би трябвало винаги да печелят от разликата между лихвите по кредити и депозити. Единствената причина това да не се случи е да не си получат обратно парите, които са раздали. Затова и те разчитат изключително много на статистиката и чрез различни модели се опитват да преценят риска. А дори и да изгубят от няколко клиента, ще компенсират от печалбите от останалите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Стоянов-Старши

    "А след това?" - питат любопитните. Доколкото разбирам, българските банки продължават да събират депозити при доста високи обещани лихвени проценти. Фирмите и индивидуалните заематели ще затегнат коланите, и не само няма да теглят нови заеми, но и ще опитат да изплатят старите - поне винаги са правили така по света и у нас по време на рецесия. Ерго, нетният лихвен доход ще се свие и/или (най-вероятно и) предлагането на кредит ще пресъхне - поне при лихви, които заемателите са съгласни да плащат.

    Такъв порочен кръг се разкъсва само и единствено от икономически растеж. Откъде ще дойде такъв растеж е въпросът - и отговорът не е от недвижими имоти, и вероятно не от потребителска консумация. Освен ако не пропускам нещо, на България й трябва износ (и привличане на чужди инвестиции, за да стимулира този износ). А за това пък и трябва (освен ниските данъци, които са налице, и за които свалям шапка на БГ правителство) работеща и неподкупна съдебна система. Ха дано... но надали... Не надувайте стари балони, създайте условия за растеж.

  • 2
    Avatar :-|
    prodigal

    Положението хич не е толкова зле колкото изглежда и банките имат доста аса в ръкава. Просто трябва да започнат да кредитират. Част от тях вече го правят, а другите, ако могат ще трябва да ги последват, за да не загубят дял и позиции, а и от новите кредити се печели най-много.

    С успокояването на финансовите пазари ще имат възможност да привлекат по-евтин ресурс от майките в чужбина, което ще даде възможност да намалят лихвите по кредитите при запазване и дори увеличаване на лихвения марж. Нивата, на които майките отпускат ресурс в момента са високи и дават доста възможности за подобрение, меко казано. По този начин доста проекти, които при сегашните нива не изглеждат достатъчно рентабилни за отпускане на заем вече ще са приемливи. Стари клиенти с временни ликвидни проблеми ще се рефинансират и колелото ще се завърти.

    Отделно голяма част от просрочията се дължат на целенасочени действия от страна на кредитополучатели с цел да получат преструктуриране на заемите си, което иначе им се отказваше. Тази безумна политика вече се промени и доста банки сами приканват клиентите си да обсъдят тези възможности преди да се е стигнало до просрочия и скапване на кредитното досие на клиента.

    Отделно това, че един кредит е провизиран на 100% не означава, че банката няма да получи нищо от него, особено в България. Има клиенти, които започват да плащат и след едногодишни паузи, най-проблемните кредити се продават на специализирани фирми и т.н. политики които също изискват време да заработят.

  • 3
    Avatar :-|
    do prodigal

    Моля всеки, който е абсолютно финансово неграмотен да не прави издаващи го изявления....
    "Банките трябва само да започнат да кредитират....." - и проблема е решен а? Еййй умник :)
    Аз пък предлагам да напечатаме на всеки човек по света по 1 милион долара/евро и всички ще бъдем милионери, и край на беднотията а? всеки с мерцедес и 5 апартамента :)

    Като понаучиш че парите и кредитите все пак не може ей така да се раздават, и все пак им трябва някакво обезпечение, пак пиши....

  • 4
    Avatar :-@
    Аз

    Банките прехвърлят загубите си от глупаво и неразумно кредитиране на тези, които все още плащат изкуствено оскъпените си кредити - това се случи на практика.

  • 5
    Avatar :-|
    отлична статия

    споделям мнението на авторите.

  • 6
    kamendc avatar :-|
    Камен

    Две неща ще им помогнат:
    - счетоводно обезценката е 100%, но загубата рядко е толкова - ако е заем на манго за нова плазма, може и да е; но ако е за апартамент, той се прибира и продава и се прибират по-голямата част, ако не цялата, от заема. при колите същата работа.
    - високите лихви по депозитите са все по 3- и 6-месечни промоции. като изтекат те, лихвите могат много бързо да паднат, ако няма търсене на ресурс за нови кредити на сегашните нива.
    в европа лихвите по депозитите са 2-3%.

  • 7
    Avatar :-|
    levon

    Честно, ние няма да ги "измислим" банките, но те нас са ни нагласили отдавна...нищо че са повече от сладкарниците...пак ще ни скубят...

  • 8
    Avatar :-|
    levon

    Честно, ние няма да ги "измислим" банките, но те нас са ни нагласили отдавна...нищо че са повече от сладкарниците...пак ще ни скубят...

  • 9
    Avatar :-|
    levon

    Честно, ние няма да ги "измислим" банките, но те нас са ни нагласили отдавна...нищо че са повече от сладкарниците...пак ще ни скубят...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Сметка за смет

Сметка за смет

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK