21 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дай ми пари

Затрудненият достъп до кредити остава един от основните проблеми на бизнеса

Деси Николова
2788 прочитания

© Капитал


Затрудненият достъп до финансиране е един от петте основни проблема, с които се сблъскват мениджърите на компании в България според новия доклад за глобалната конкурентоспособност на Световния икономически форум в Давос. От Центъра за икономическо развитие, който е партньор на форума за най-представителното световно проучване за конкурентоспособността, съобщиха, че и заради това България остава на същата позиция, както през миналата година – 76-а сред 133 страни и последна в класирането след всички останали страни, членки на Европейския съюз. Заради липсата на кредити пък всяка шеста компания в България е застрашена от фалит, а 16% от вземанията на фирмите са практически несъбираеми, показва проучване на ЕОС Матрикс.

Спиралата надолу

По думите на Калоян Николов, управител на Sinergy group, компания за преструктуриране на задлъжнели към банките фирми, една от основните причини за огромната взаимна задлъжнялост на българските дружества, е, че по време на кредитния бум и лесния достъп до финансиране през последните години повечето фирми са имали твърде оптимистични бизнес планове за развитието, продажбите и пазарите си.

"Когато пазарът се обърна, финансирането стана по-скъпо и намаля търсенето на продуктите и услугите им поради лошо планиране и управление или поради кризата, голяма част от фирмите нямаха буфери и изпаднаха в трудност да обслужват задълженията си", казва Николов. Оттам нататък техните проблеми се отразяват в забавяне на плащанията им към партньорите и доставчиците им.

По данни на ЕОС Матрикс в България и Швейцария е и най-дългият срок за погасяване на просрочия – 44 и 40 дни. Българските компании изчакват най-дълго, преди да оценят просрочените плащания като риск – те провизират вземанията си едва след година и половина – средно 527 дни, докато британските фирми го правят след 320 дни, а швейцарските - след 284. Българските фирми отписват и губят около 4% от всички свои вземания.

Рецепти за оздравяване

В България започна неистова битка за привличане на ресурс, която доведе до сериозни изкривявания на пазара на кредити и депозити, коментира Евгений Иванов, изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Той припомня, че от началото на годината лихвите по депозитите са достигнали нива от 10-12% и е логично да се зададе въпросът каква ще е цената на кредита за фирмите. Според него най-засегнати от липсата на евтин ресурс напоследък са били текстилните фирми, търговията и услугите. КРИБ вече е предложил някои мерки, които правителството би могло да предприеме заедно с централната банка, за отпушване на кредитирането.

"Става въпрос за намаляването на минималните задължителни резерви - когато ресурсът е привлечен отвън да се прилагат нива от 5 и дори по-ниски проценти. За ЕС минималните задължителни резерви са от порядъка на 2-3%", отбелязва Иванов. По думите при отпускането на следващия транш за подпомагане на кредитирането от Българската банка за развитие правителството би трябвало изцяло да смени регламента. До момента парите се отпускаха по равно на всички кредитни институции. "Само че големите банки имат връзка с бизнеса, големи клиенти и проекти и лесно пласират емисията. Освен това трябва да има контрол върху това с какви лихви се отпускат кредитите от тези линии – правителството отпуска този ресурс и то трябва да определи условията. Не бива банка да получава евтин ресурс от ББР, а да иска от фирмите неразумно висока надбавка", отбелязва Иванов.

"Банките все още не могат да преодолеят притесненията си от ликвидната криза, взаимната задлъжнялост и твърде оптимистичните виждания на част от фирмите за бъдещето, затова кредитират свръхпредпазливо. В момента те изискват огромни обезпечения от порядъка на 200% и ипотека на лично недвижимо имущество. От друга страна, голяма част от фирмите продължават да имат оптимистични виждания за бъдещето и не предприемат мерки за преструктуриране на бизнеса и задълженията си", казва Николов.

Самите кредитополучатели например обикновено получават от банките две възможности – разсрочване или продажба на активите на фирмите. Проблемът е, че самите банки по-рядко търсят преструктуриране на фирмата. "Банките все още не са готови на радикални действия, те предпочитат разсрочванията вместо фалитите", коментира Николов. По думите му, кредитните институции решават да се вгледат по-сериозно в бизнеса на закъсалата компания едва когато просрочието е за 90 дни, а не когато бизнесът все още може да се спаси - например при едномесечно закъснение.


2 коментара
  • 1
    enterfornone avatar :-|
    enterfornone

    Ама какви са тези шрифтове???

  • 2
    Avatar :-|
    Читател

    Българските банки в момента нямат проблеми с ликвидността и финансирането си, а с надеждността на заемоискателите и качеството на проектите, за които се искат кредити.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK