С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
51 27 ное 2009, 13:44, 20567 прочитания

Подозрително единомислие

Три банки държат 60% от парите на най-големите държавни фирми

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ако държавните фирми се държаха пазарно, можехме да допуснем, че миксът и разпределението на депозитите им в банките е близко до това на частния сектор. Но не е така.

Според данни, с които "Капитал" разполага, към средата на август 60% от парите на най-големите държавните дружества са концентрирани в три банки, чийто пазарен дял от депозитите иначе е 7.5%. Това са Корпоративна банка (с най-голям дял от всички – вижте таблицата), Инвестбанк и Централна кооперативна банка. И трите - с преимуществено български акционери – рядко изключение на доминирания от чужд акционерен капитал банков пазар.


Изводът е, че през последните години мениджърите на държавните фирми са проявявали странно единомислие за това къде да държат парите си и с това рязко са се отличавали от колегите си в частния сектор. Разликата е, че първите се назначават от ресорните им министри и поне според досегашната практика изборът им беше зле прикрито политизиран.

Случайност? Едва ли

За тези, които не вярват в подобни необясними случайности, вторият извод е, че при предното правителство посочването на обслужваща банка за държавните дружества е било всъщност централизирана политика. Представителите на принципалите в предходния кабинет или отказваха коментар, или не бяха открити, така че можем само да гадаем да какви принципи е била базирана подобна политика. Това, което установихме, е, че правителството е разполагало с обобщена информация "къде зимуват" парите на управляваните от него дружества. "Търговските дружества си имат свои управителни съвети, надзорни съвети, които са длъжни по закон да подхождат с грижата на добър стопанин. Всяка държавна компания си има и свои отговорен министър - принципал. Така че тези неща са си уредени в търговския закон и няма нужда от допълнителни [регламенти – бел. ред.]", бяха думите на представител на кабинета "Станишев", който се съгласи да коментира, но без да го цитираме. Едва ли е толкова невинно.



"Публична тайна е, че ние, банките, плащаме добри комисиони за привличане на евтин ресурс. И не случайно държавните фирми държат огромни пари по разплащателни сметки в избрани банки. Говоря за значителни суми, милиони, а не за лев-два", думите пред "Капитал" на изпълнителния директор на малка банка с чужда собственост, който също пожела да остане анонимен.

Въпреки че става въпрос за управление на публични средства, другият парадокс е, че информацията за разпределението на депозитите до ден днешен е непрозрачна. За малко завесата повдигна новият финансов министър Симеон Дянков, който миналата неделя обяви в предаването "На 4 очи" по "Нова телевизия", че три-четири финансови институции са държали огромна част от парите на държавните предприятия. Официалната справка за депозитите обаче не е публична.

Нов подход?

Икономическият екип на кабинета "Борисов" дойде със заявката за ново, прозрачно и разумно управление на държавната собственост. Извън отделни промени на мениджърски екипи другите заявени реформи (създаване на едно холдингово дружество за управление например) засега не се придвижват. Въпросът с избора на обслужващи банки е част от проблема. Пред "Нова телевизия" Дянков обясни, че правителството предприема поетапно изтегляне под формата на дивиденти на част от средствата, които дружествата поддържат. Явно според правителството компаниите нямат нужда от толкова пари. Поне не колкото бюджетът има нужда от тях.

Голямата тема обаче е дали ще бъдат въведени нови правила за избор на банки от държавните дружества и какви ще бъдат те. Засега за това има заявени само неофициални намерения.

Принципи и рискове

Прекалено голямата експозиция на държавните компании към една или няколко банки носи потенциална заплаха за фирмите, например при разклащане на стабилността на финансовите институции. Още повече че много от депозитите вероятно са над гарантираните от държавата 100 хил. лв.

Има и нещо по-важно -  толкова едностранчиво разпределение на сериозни по обем средства чувствително изкривява пазара. Например Корпоративна банка има едва 3% пазарен дял по привлечени депозити, докато е успяла да акумулира 35% от парите на държавните компании. Ако уверенията на банкери, че тези вложения стоят на разплащателни сметки и носят по-ниски лихви от пазарните, са верни, това дава предимство на отделни кредитни институции и създава условия или за свръхпечалба, или за нелоялна конкуренция.

Друг потенциален е риск е голямата зависимост на толерираните банки от държавните пари. Ако по една ли друга причина държавните дружества решат да изтеглят средствата си от такава кредитна институция (което може да стане и по политически причини), съществува риск тя да изпадне в ликвидни проблеми. В случая с Корпоративна банка например вложенията на държавните дружества от над 420 млн. лв. представляват близо 1/4 от всичките й депозити и 1/5 от активите й.

Решението според банкери е не толкова да се ограничава или централизира изборът на банки, обслужващи държавните дружества, колкото да се създадат

Ясни и прозрачни правила

Банкерите обясниха, че биха подкрепили наредба или някакъв друг нормативен документ, който да регламентира по какъв начин държавата и държавните фирми си държат парите в банките. "Не виждам кой в нашата система не би го подкрепил. Естествено всички колеги имат желанието банките да бъдат поставени при ясни правила за кандидатстване за такива държавни пари, които да циркулират в банковата система", каза Асен Ягодин, изпълнителен директор на "Юробанк И Еф Джи - България".

"В една пазарна икономика би трябвало да има свобода на избор на икономическите агенти. Оттам нататък държавата може да си направи критерии, по които би избирала банки. И ако тези критерии са прозрачни, неманипулируеми и еднакви за всички, би било справедливо да се върви в тази посока", каза Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк.

Засега детайли не са обсъждани, но правителството обмисля да въведе конкретни разпоредби за избор на банка от държавните дружества, като се изчакват актуализирани данни през декември. Общото виждане е, че решенията не бива да се вземат централно в министерството, а по-скоро да се зададат само общи правила. Главният изпълнителен директор на СИБанк Петър Андронов обясни, че като цяло е логично да се търси максимална доходност от средствата на бюджетните разпоредители и на държавните предприятия. "Какъвто и начин да изберат, трябва да е прозрачен и достъпен за всички пазарни участници. Това според мен е гаранцията за добро управление", каза той.

Освен доходността друг ключов аспект, който трябва да залегне в подобни изисквания, е сигурността. Идеята е да се подберат само стабилни банки, като за целта може да се ползват рейтинги от международни агенции или набор от финансови показатели. Трябва да се помисли и за критерия "удобство", който може да се измери например през развитието на клоновата мрежа. "В някои случаи е въпрос и на стратегически отношения с големи банкови групи, защото говорим понякога за необходимост от краткосрочно и дългосрочно кредитиране, проектно финансиране и т.н.", обяснява Хампарцумян.

Дебатите около депозирането на фискалния резерв бяха първата серия от разговора за отношенията между държавата (и нейните пари) и банките. Моментът да се потърсят устойчиви правила е правилен. И въпреки че належащите реформи са твърде много, управлението на държавната собственост би трябвало да се появи някъде там – във важните приоритети.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Най-големият пенсионен фонд в света ограничава спекулантите Най-големият пенсионен фонд в света ограничава спекулантите

Националният пенсионен фонд на Япония ще спре да отдава акции назаем на недългосрочни инвеститори

9 дек 2019, 935 прочитания

Горанов: България ще влезе в ERM II до края на април 2 Горанов: България ще влезе в ERM II до края на април

Според финансовия министър тазгодишната проверка в банковия сектор е върнала доверието на европейските институции

7 дек 2019, 5307 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Нов живот за лошия кредит

В очакване на по-добри времена банките отлагат проблемите за себе си и за клиентите си като преструктурират заеми.

Още от Капитал
Супер звук в мини тяло

Кои са най-добрите TWS слушалки на пазара

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Доставянето на чиста енергия е по-лесно от съхранението й

Намаляването на емисиите зависи от узряването на технологиите за съхранение на енергия

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10