Ако държавните фирми се държаха пазарно, можехме да допуснем, че миксът и разпределението на депозитите им в банките е близко до това на частния сектор. Но не е така.
Според данни, с които "Капитал" разполага, към средата на август 60% от парите на най-големите държавните дружества са концентрирани в три банки, чийто пазарен дял от депозитите иначе е 7.5%. Това са Корпоративна банка (с най-голям дял от всички – вижте таблицата), Инвестбанк и Централна кооперативна банка. И трите - с преимуществено български акционери – рядко изключение на доминирания от чужд акционерен капитал банков пазар.
Изводът е, че през последните години мениджърите на държавните фирми са проявявали странно единомислие за това къде да държат парите си и с това рязко са се отличавали от колегите си в частния сектор. Разликата е, че първите се назначават от ресорните им министри и поне според досегашната практика изборът им беше зле прикрито политизиран.
Случайност? Едва ли
За тези, които не вярват в подобни необясними случайности, вторият извод е, че при предното правителство посочването на обслужваща банка за държавните дружества е било всъщност централизирана политика. Представителите на принципалите в предходния кабинет или отказваха коментар, или не бяха открити, така че можем само да гадаем да какви принципи е била базирана подобна политика. Това, което установихме, е, че правителството е разполагало с обобщена информация "къде зимуват" парите на управляваните от него дружества. "Търговските дружества си имат свои управителни съвети, надзорни съвети, които са длъжни по закон да подхождат с грижата на добър стопанин. Всяка държавна компания си има и свои отговорен министър - принципал. Така че тези неща са си уредени в търговския закон и няма нужда от допълнителни [регламенти – бел. ред.]", бяха думите на представител на кабинета "Станишев", който се съгласи да коментира, но без да го цитираме. Едва ли е толкова невинно.
"Публична тайна е, че ние, банките, плащаме добри комисиони за привличане на евтин ресурс. И не случайно държавните фирми държат огромни пари по разплащателни сметки в избрани банки. Говоря за значителни суми, милиони, а не за лев-два", думите пред "Капитал" на изпълнителния директор на малка банка с чужда собственост, който също пожела да остане анонимен.
Въпреки че става въпрос за управление на публични средства, другият парадокс е, че информацията за разпределението на депозитите до ден днешен е непрозрачна. За малко завесата повдигна новият финансов министър Симеон Дянков, който миналата неделя обяви в предаването "На 4 очи" по "Нова телевизия", че три-четири финансови институции са държали огромна част от парите на държавните предприятия. Официалната справка за депозитите обаче не е публична.
Нов подход?
Икономическият екип на кабинета "Борисов" дойде със заявката за ново, прозрачно и разумно управление на държавната собственост. Извън отделни промени на мениджърски екипи другите заявени реформи (създаване на едно холдингово дружество за управление например) засега не се придвижват. Въпросът с избора на обслужващи банки е част от проблема. Пред "Нова телевизия" Дянков обясни, че правителството предприема поетапно изтегляне под формата на дивиденти на част от средствата, които дружествата поддържат. Явно според правителството компаниите нямат нужда от толкова пари. Поне не колкото бюджетът има нужда от тях.
Голямата тема обаче е дали ще бъдат въведени нови правила за избор на банки от държавните дружества и какви ще бъдат те. Засега за това има заявени само неофициални намерения.
Принципи и рискове
Прекалено голямата експозиция на държавните компании към една или няколко банки носи потенциална заплаха за фирмите, например при разклащане на стабилността на финансовите институции. Още повече че много от депозитите вероятно са над гарантираните от държавата 100 хил. лв.
Има и нещо по-важно - толкова едностранчиво разпределение на сериозни по обем средства чувствително изкривява пазара. Например Корпоративна банка има едва 3% пазарен дял по привлечени депозити, докато е успяла да акумулира 35% от парите на държавните компании. Ако уверенията на банкери, че тези вложения стоят на разплащателни сметки и носят по-ниски лихви от пазарните, са верни, това дава предимство на отделни кредитни институции и създава условия или за свръхпечалба, или за нелоялна конкуренция.
Друг потенциален е риск е голямата зависимост на толерираните банки от държавните пари. Ако по една ли друга причина държавните дружества решат да изтеглят средствата си от такава кредитна институция (което може да стане и по политически причини), съществува риск тя да изпадне в ликвидни проблеми. В случая с Корпоративна банка например вложенията на държавните дружества от над 420 млн. лв. представляват близо 1/4 от всичките й депозити и 1/5 от активите й.
Решението според банкери е не толкова да се ограничава или централизира изборът на банки, обслужващи държавните дружества, колкото да се създадат
Ясни и прозрачни правила
Банкерите обясниха, че биха подкрепили наредба или някакъв друг нормативен документ, който да регламентира по какъв начин държавата и държавните фирми си държат парите в банките. "Не виждам кой в нашата система не би го подкрепил. Естествено всички колеги имат желанието банките да бъдат поставени при ясни правила за кандидатстване за такива държавни пари, които да циркулират в банковата система", каза Асен Ягодин, изпълнителен директор на "Юробанк И Еф Джи - България".
"В една пазарна икономика би трябвало да има свобода на избор на икономическите агенти. Оттам нататък държавата може да си направи критерии, по които би избирала банки. И ако тези критерии са прозрачни, неманипулируеми и еднакви за всички, би било справедливо да се върви в тази посока", каза Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк.
Засега детайли не са обсъждани, но правителството обмисля да въведе конкретни разпоредби за избор на банка от държавните дружества, като се изчакват актуализирани данни през декември. Общото виждане е, че решенията не бива да се вземат централно в министерството, а по-скоро да се зададат само общи правила. Главният изпълнителен директор на СИБанк Петър Андронов обясни, че като цяло е логично да се търси максимална доходност от средствата на бюджетните разпоредители и на държавните предприятия. "Какъвто и начин да изберат, трябва да е прозрачен и достъпен за всички пазарни участници. Това според мен е гаранцията за добро управление", каза той.
Освен доходността друг ключов аспект, който трябва да залегне в подобни изисквания, е сигурността. Идеята е да се подберат само стабилни банки, като за целта може да се ползват рейтинги от международни агенции или набор от финансови показатели. Трябва да се помисли и за критерия "удобство", който може да се измери например през развитието на клоновата мрежа. "В някои случаи е въпрос и на стратегически отношения с големи банкови групи, защото говорим понякога за необходимост от краткосрочно и дългосрочно кредитиране, проектно финансиране и т.н.", обяснява Хампарцумян.
Дебатите около депозирането на фискалния резерв бяха първата серия от разговора за отношенията между държавата (и нейните пари) и банките. Моментът да се потърсят устойчиви правила е правилен. И въпреки че належащите реформи са твърде много, управлението на държавната собственост би трябвало да се появи някъде там – във важните приоритети.
Ако държавните фирми се държаха пазарно, можехме да допуснем, че миксът и разпределението на депозитите им в банките е близко до това на частния сектор. Но не е така.
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила сиВсеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
51 коментара
Я, ТИМбанк е една от трите!
Банките изнасят парите от България. За това алармира във Варна икономистът и лидер на Обединения блок на труда (ОБТ) проф. Кръстьо Петков. В подкрепа на думите си той цитира доклад на ДАНС от февруари т.г. С него е предупредено правителството на тройната коалиция, че е в ход нова политика на банките, които прехвърляли ресурси зад граница, предимно в Гърция и Унгария. Проф. Петков посочи, че към сегашния момент чуждестранните банки у нас са раздали 15 млрд. лв. кредити. Това е сума в пъти по-голяма от събраните депозити, коментира той. Лидерът на ОБТ изнесе данни от изследване на Института по социология към БАН, според които 80% от българите имат кредити, но 76% от тях получават доходи под 600 лв., а 24% са хората въобще не могат обслужват задълженията си, добави той.
“Балонът на общата задлъжнялост надхвърля няколко пъти Брутния вътрешен продукт (БВП), добави проф. Петков. “До 2 седмици Българската стопанска камара ще публикува собствени данни по...
......
Прочитане на целия коментар
Прочитане на целия коментар Прочитане на целия коментар темата, които биха...
Прочитане на целия коментар могли да стреснат мнозина. Задълженията на държавата възлизали на 1,5 млрд. лв., а общите задължения на бизнеса – 90 млрд. лв., от които 50 млрд. са само междуфирмените дългове”, добави той. Според проф. Кръстьо Петков България навлиза в ликвидна криза. “Трябва спешно да се коригира икономическа стратегия на страната”, посъветва Петков. С тази цел той е внесъл в канцеларията на министър-председателя отворено писмо с апел за промени на възприетия икономически курс. “Задлъжнялостта на държавата, общините и домакинствата е много голяма. Плащанията спират или се отлагат с месеци, гражданите не обслужват дълговете си, кредитирането замира. Необходима е само една малка карфица и дълговият балон ще гръмне”, коментира Петков. Според него единственото решението на проблема е страната ни да започне преговори за “масиран заем от нова генерация”, или т.нар. гъвкави кредитни линии с Международния валутен фонд.
Яяяя , банката на бай Цветан и бизнеспартньорката му Баба Иренка колко кинти държи от нашите данъци ? А Инвестбанк на Петя Славова ? Подозрително ....
Явно при въпросните 3 банки корупционният % е най-висок, докато другите банки не прибягват до такива практики...
Да ме бяхте питали, щях поне за 2 от 3те сам да ги налучкам. Фонд "Тутун" дали е в КТБ?
А НОИ и НЗОК къде ли държат парите?
Много повече пари, са заплатите на заетите в администрациите, които преседяват почти безлихено докато хората не си ги изхарчат тоест винаги има по сметки големи суми. Те са в "чужди" банки, там дали има комисионни? Да не говорим за банките обслужващи задължителни плащания в КАТ, служби по вписвания, общини НАП и т.н.
Плащаш 2 лева и банката взима такса 3 лева за преваода...
Като сте казали А кажете и Б или не е политически коректно. :)
Не само големите държавни фирми са важните. Я вижте в кои банки са парите на НАП, разните Агенции , големите Общини. И с просто око се вижда че са отново в същите банки
Свободен пазар ли ...
Ако вместо пишман журналисти, бяхте истински такива, нямаше да "откривате топлата вода" с подобни статии, а щяхте да сте си отговорили: Защо никой досега не разобличи ченгетата на ДС в банковата система? Защото от там именно изтече богатството на народа и отиде в "правилните" ръце под контрола на глутницата от ДС, разбира се. Ако се разровите в досиетата ще си отговорите и на въпроса, който задавате другари пишман журналисти. А именно: Защо ченгетата на ДС от БСП/ДПС са харизали нашите пари на ченгетата на ДС в някои български банки. Както и: Защо, въпреки призива на премиера Борисов, в единствената деържавна банка - бившата Насърщителна, никой не закача назначените от Тройната ламя ченгета на ДС или БКП/ДКМС активисти? Интересно, нали? Кой бойкотира Бойко???
Много интересна табличка!
А коя е ТИМбанк, че не съм светнат?