Нов живот за лошия кредит
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нов живот за лошия кредит

Нов живот за лошия кредит

В очакване на по-добри времена банките отлагат проблемите за себе си и за клиентите си като преструктурират заеми.

Валентина Илиева
12591 прочитания

© sutterstock


Най-"предоговаряни" сектори

Най-често и най-много случаи на предоговаряне и преструктуриране на заеми има в секторите от икономиката, които бяха най-силно засегнати от кризата – строителство и свързаните с него дейности (търговия със строителни материали, транспорт, производство на мебели, дограми), недвижими имоти, туризъм. Фирмите от тези сектори първи са се обърнали към банките за преструктуриране на задълженията си. "Сега наблюдаваме преструктуриране на кредити и от останалите сектори, като по наша преценка почти не останаха бизнеси, които да са напълно незасегнати", каза Петър Славов.

Лятото на миналата година. Точно сте успели да рефинансирате жилищния заем за недостроения си апартамент някъде в южните райони на София и се чувствате много доволни, защото лихвата ви е паднала с една трета.

Лятото на тази година. Точно сте получили новината, че заради свиването на бизнеса на компанията, в която работите (естествено заради икономическата криза) ще намалят заплатата ви с още 10%. Въобще не сте доволни, защото банката вдига лихвата си и бюджетът ви застрашително изтънява. Ако това сте вие, значи сте част от статистиката. Към края на октомври 2009 г. делът на лошите и преструктурирани заеми в кредитния портфейл на банковата система е 9.1%. Миналата година по това време този процент е бил 2.9. Във всички отделни сегменти - фирмени, потребителски, жилищни, този дял е над 8% (виж графиката).
Причините за затрудненията в обслужването на кредитите са ясни. За фирмите - намалени поръчки, свито производство, липса на пазари, намалените приходи. При хората – намаление на заплати, закъснения при изплащането им, безработица. Това доведе и до налагането на рядко използвани допреди кризата практики като предоговаряне и преструктуриране на кредити (виж карето). Процесът сега е масов, като според банкери в това няма нищо лошо - такъв е бизнес цикълът. Данните на БНБ показват, че към момента преструктурираните заеми – тези, по които банките не биха могли да съберат целия размер на дълга, са за над 664 млн. лв. При кредити за фирми и домакинства от близо 49 млрд. лв., делът им в банковата система е 1.7%. Предоговорените и преструктурирани заеми са общо около 10-12% от кредитния портфейл на банките, като при потребителските заеми този процент е не повече от 10, а при корпоративните е около 15%, твърдят банкери. Според анализи на МКБ Юнионбанк пък поне 4-5% от заемите, по които има някакъв проблем с обслужването, вече са предоговорени.

Предоговарянето на кредит обаче невинаги означава, че с него е имало проблеми. "Определен процент от редовните заеми също са предоговорени с цел да не изпаднат в по-долна група", обясни Емил Вучков, директор "Продуктова и пазарна политика" в МКБ Юнионбанк. Според него дори предоговорените редовни кредити са повече от предоговорените, но изпаднали в просрочие заеми. "Предоговарянето и преструктурирането са обичайни инструменти за управление на кредитния риск и гарантиране събираемостта на вземанията от страна на банките", обясниха и от БНБ.

Задълженията на държавата

Нова тенденция е масовото предоговаряне на кредити на фирми с неизплатени задължения от държавата – субсидии, средства по оперативни програми, обществени поръчки, казаха банкери за "Капитал".

"Сега ние предоговаряме и преструктурираме на сляпо, защото никой не знае дали и кога ще има плащания по тези договори, което означава, че не е ясно кога и дали те от своя страна ще погасят задълженията си към банките", коментира банкер, пожелал анонимност. По-бързо изплащане на средствата от бюджета към фирмите беше и едно от 12-те предложения за подобряване на икономическата среда, които Асоциацията на банките в България даде на финансовия министър Симеон Дянков. На този етап все още няма отговор от него до банкерите какво се случва с предложенията им. Опасенията им са, че ако мерките не бъдат разгледани, преди парламентът да приеме на второ четене бюджета за 2010 г., те ще останат само на хартия. Забавянето на бюджетните плащания към бизнеса заради съкращения на разходи на министерства и общини бе посочено и като един от основните фактори за просрочия на фирмите към лизингови компании от представители на лизинговия сектор преди десетина дни.

В сряда премиерът Бойко Борисов заяви, че до февруари 2010 г. правителството ще се опита да изчисти всичките си задължения към фирми.

Заем с неочакван край

Практиката в сектора до момента показва, че при предоговаряне и преструктуриране на заеми на граждани тенденцията е около 50% от тях след това отново да "избиват" в необслужвани. "При този тип заеми процесът е с по-неизвестен край", коментират от сектора. Обяснението е, че много от дребните клиенти не смеят или не знаят, че могат да отидат в банката и да инициират предоговаряне или преструктуриране. Според Петър Славов, главен изпълнителен директор на Прокредит банк преструктурирането на фирмен кредит е много по-лесно, отколкото това на заем за физическо лице. "Това е така, защото фирмите въпреки затрудненията имат варианти за изход – продажба на активи, преструктуриране на самия бизнес. Докато ако едно физическо лице загуби работата си, дори и да иска, няма как да погасява задълженията си просто защото няма доходи."

Има ли проблем

Предоговарянето и преструктурирането са "сериозна болежка" за бранша в момента. "Това е компромисно решение, с което забавяме проблема, отлагайки го с надеждата, че времената ще се променят", коментира банкер. Още повече че вече има случаи на предоговаряне на заеми за трети и четвърти път. "Не се знае дали след половин година тези преструктурирани кредити няма да се окажат необосновани. Не е ясно кои от тях ще бъдат изплатени след това и кои няма да оцелеят", коментират в сектора.

И според централната банка рисковете при предоговаряне и преструктуриране са от евентуална невъзможност на длъжниците и при новите условия да плащат кредитите си. Проблемът създава и разминаването между планирани приходи в бюджетите на банките и сегашните реалности.

Други представители на бранша обаче твърдят, че банките предоговарят и преструктурират заеми, когато фирмата показва жизнеспособност. Защото, ако наистина подобни действия само отлагат проблема във времето, той ще се върне с по-голяма сила и все пак ще доведе до загуба.

Положителните страни

Чрез промяна в някои от договорените параметри (за което също има ограничения - примерно матуритетът на заема не може да се увеличи с повече от две години според Наредба 9 на БНБ) банките гарантират стабилността като обем и срочност на паричните си потоци, обясниха от централната банка. Така се запазва стабилен доходът от лихви, осигурява се повече от прилично ниво на рентабилност на банките, предвид общите икономически условия, не се ерозират капиталовите буфери, поддържа се ликвидността. Затова и банките се стремят да насърчават онези длъжници, които имат или е много вероятно да имат затруднения в обслужването на кредита си, още при първите симптоми за това да се обръщат към тях, посочиха от БНБ. И според Емил Вучков преструктурирането на задължение не бива да се приема за нещо лошо. "Банките реагират с разбиране на влошената ситуация, породена от финансовата криза, и са готови да дадат възможност на клиентите с временни затруднения да продължат да обслужват кредитите си, фирмите да продължат да работят, да запазят работни места." И според Петър Славов е по-добре даден клиент да може да обслужва задълженията си, отколкото да престане да го прави, което не е добре нито за самия клиент, нито за банката. Нормално е една фирма, която във времето на икономически бум е била в състояние да изплаща кредит, отговарящ на тогавашните й възможности, сега, ако изпитва затруднения, да прибегне до преструктуриране на задължението си. Това е и начинът, по който банката може да помогне на клиентите си да запазят конкурентоспособността и жизнеспособността си. Остава те да се възползват.

Предоговорени и преструктурирани кредити

Според Наредба 9 на БНБ за класификация на просрочените експозиции има разлика между преструктурирани и предоговорени заеми. Преструктурирани са тези заеми, по които банката счита, че кредитополучателят няма да е в състояние да изплати в срок пълния размер на задължението си и тя не би могла да събере целия размер на дълга. При този тип кредити се променят първоначалните условия, като банката дава отстъпки на длъжника. Тези отстъпки може да са например дисконтиране на дълга с размера на обезпечението по заема, като се преминава към реализация на обезпечението. Така дългът на кредитополучателя се намалява. Те обаче продължават да генерират паричен поток - остатъка по дълга след дисконтирането например. В класификационните групи по Наредба 9 тези креди може да са или под наблюдение (с просрочие от 31 до 90 дни) или необслужвани (просрочие между 90 и 180 дни) в зависимост от всеки отделен случай. Предоговорени са кредити, по които банката прави промени в първоначалните условия на длъжника, но те не водят до промяна в паричните потоци по кредита. В тези случаи размерът на кредита не се променя, а се дават временни отстъпки – известно намаление на главницата, като част от нея се прехвърля към следващ период, капитализиране на лихва. Целта е банката да си гарантира паричен поток. С тези промени на практика се осигурява възможност за постоянно и в пълния му обем погасяване на задълженията по главница и лихва към банката. По принцип този тип кредити са редовни. Предоговарянето на заеми е "инструмент на антициклична политика", като така се осигурява непрекъснатост на обем и срокове на паричните потоци. Затова тези кредити не трябва да се интерпретират като лоши, обясниха от БНБ.

Автор: Капитал
Преглед на оригинала
Най-"предоговаряни" сектори

Най-често и най-много случаи на предоговаряне и преструктуриране на заеми има в секторите от икономиката, които бяха най-силно засегнати от кризата – строителство и свързаните с него дейности (търговия със строителни материали, транспорт, производство на мебели, дограми), недвижими имоти, туризъм. Фирмите от тези сектори първи са се обърнали към банките за преструктуриране на задълженията си. "Сега наблюдаваме преструктуриране на кредити и от останалите сектори, като по наша преценка почти не останаха бизнеси, които да са напълно незасегнати", каза Петър Славов.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

30 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    dedo mraz

    края е ясен само го отлагаме и увеличаваме агонията

  • 3
    Avatar :-(
    най-страшни са коментарите на тъпанари

    До коментар [#2] от "?!":
    -------------------------------

    злонамерените слухове могат да направят големи поразии,изразявайте само собствени мнения !
    вашият случай е манипулация или глупост

  • 4
    Avatar :-P
    Нов живот за лошия кредит.......ли ???

    няма такова понятие " Нов живот за лошия кредит"

    ако кредитът ДЕЙСТВИТЕЛНО ЩЕ Е ЛОШ !!!
    ----------------------------------------------
    просто още малко ..........и идва свалянето на лихвите !
    или свалят лихвите-или се сдобиват с жилищни блокове -;(

  • 5
    Avatar :-|
    бате Банкеро

    Претенциите на банките под формата на предсрочно изискване и бомбастични наказателни лихви само им надуват провизиите. А защо го правят, след като и без това са подгизнали в пари, които се чудят къде да дянат! За клиенти с перспектива да оцелеят трябва да се действа по-щедро.

  • 6
    Avatar :-|
    бате Банкеро

    Кръсто Петков защо не протестира, когато банките наливаха от чужбина същите пари?

  • 7
    Avatar :-|
    capitalist

    До коментар [#3] от "най-страшни са коментарите на тъпанари":

    не той е спамър ,ей тоя тюрлюгувеч го е постнал още на някоко места ,нафърлил някакви общи данни които не са грешни ,но не са катасрофални

  • 8
    Avatar :-|
    Готвачев

    Га ядахте кифтетата не ривахти - сига що ривети?

  • 9
    Avatar :-|
    кредитен нехранимайко

    Аз имам кредит към ОББ и две кредитни карти към същата банка.Естествено,след като започнаха да плащат когато си искат в моята фирма/БДЖ/ аз изпаднах в просрочие - не мога да си платя вноската по заема до еди кое си число а на кредитните карти плащам само лихвите.Някой ще каже - "ами да не си теглил и да не си ги харчил",ама при евроцени за граждани от добрата страна на ЕС със средна заплата от 1500 - 2000евро и аз в тази редица ссъ заплата от 300 евро,няма как да се получи!Така че затова ги похарчих - да живеят децата ми,да имам кола,да си направя ремонт в къщи,не за курви,не за хазарт,не за дрога.И сега искам да си предоговоря кредита,ама вече ония в ОББ казават: няма проблем,но...с друга лихва,с поръчител,въобще налагат техните си гаднички условия и аз нищо не мога да направя,просто трябва да се съглася,защото съм НОРМАЛЕН човек и искам да съм редовен.А кой ще накаже тия от БФЖ,които не ми плащат НАВРЕМЕ заплатата? Никой!мисля,че всичко е много добре режисирано: КРЕДИТНА ЕКСПАНЗИЯ ПРЕЗ 2006 - 2008 г.,НАДРУСВАШ ХОРАТА С ПАРИ КЕШ,САМО СРЕЩУ ЛИЧНА КАРТА И СЕГА ДАВАЙ,ВРЪЩАЙ ГИ НО БЕЗ ДА ТИ ПЛАЩАТ ИЛИ ОЩЕ ПО ЛОШО - СЪКРАЩАВАТ ТЕ,УВОЛНЯВАТ ТЕ!МИСЛЯ ЧЕ ЦЕЛТА Е ЕДНА: ПОНЕЖЕ ПОЧТИ ВСИЧКИ НИЕ СМЕ СОБСТВЕНИЦИ НА ЖИЛИЩАТА СИ А В ЕС НЕ Е ТАКА,ТОВА Е НАЙ ЛЕСНИЯ НАЧИН ДА ТИ ВЗЕМАТ КЪЩАТА И ДА ТЕ ИЗРИТАТ НА УЛИЦАТА ЗА ДА ОТИДЕШ ПОД НАЕМ...ЖАЛКО ЧЕ ЧАК СЕГА ГО ПРОУМЯВАМ ТОВА,НАИВНИ СМЕ,МНОГО..

  • 10
    Avatar :-|
    Прост

    Добра статия, браво на автора. Повечето кредити които са провизирани ще се платят най-малкото защото са обезпечени и заради манталитет и законови предпоставки в България. Счетоводно за сега статистиката е по-скоро зле, но всеки който не работи в МУднис, му е ясно че дереджето е доста прилично :)

    После пак големи печалби и т.н. както си му е ред :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Сметка за смет

Сметка за смет

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK