С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 18 дек 2009, 15:58, 10758 прочитания

Да си направиш микроборса

Многостранните системи за търговия дават възможност на посредници и банки да си създадат собствен пазар за ценни книжа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Обявеното от правителството намерение на фондовата  борса да бъдат търгувани акции на някои от най-големите държавни дружества създаде очаквания, че през 2010 г. местният капиталовият пазар ще тръгне нагоре и ще привлече нови инвеститори. Появиха се и множество предложения как положителният тласък да се капитализира максимално: акциите да бъдат регистрирани на чуждестранни пазари, да се използват европейски системи за клиринг и сетълмент, да се въведат изисквания за записване на определен процент от акциите от професионални инвеститори и др. Всички предложения се основават на идеята търговията да става на повече от един регулиран пазар, но листването на акциите на чуждестранни борси би било скъпо, сложно и бавно. Решение на тези проблеми може да е създаването на

Алтернативен  пазар в България 


под формата  на многостранна система за търговия (МСТ), където да се търгуват новоприватизирани дружества или пък неотговарящи на изискванията на фондовата борса. Многостранната  система за търговия е пазар, организиран от инвестиционен посредник или пазарен оператор, която комбинира насрещни нареждания на трети лица (клиенти на участниците в системата) за покупка и продажба на финансови инструменти. По същество тя представлява нещо като малка борса, но може да има много по-гъвкави правила и изисквания както за компаниите, така и за инвеститорите. Участниците в МСТ са инвестиционни посредници и/или банки, които в рамките на системата сключват сделки.
МСТ съществуват в Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) още от 2007 г., но кризата в сериозна степен засегна възможностите на инвестиционните  посредници да организират системи за търговия и досега такава в България липсва.

Българският капиталов пазар е малък и често се изтъква, че няма нужда от много места, където да се извършват сделки с ценни книжа.  Операторът на местната фондова борса БФБ - София, обаче има желание да свали от търговия 229 публични дружества,  които счита за неособено активни и неотговарящи на новите критерии на борсата. През 2010 г. може това да стане факт, което би освободило пазарна ниша за организаторите на МСТ. По оценки на браншовите асоциации на пазара oколо 15-20 от тези дружества биха се търгували на бъдеща МСТ, която да има отделен сегмент за тях и облекчени критерии за приемане за търговия на техни емисии акции. Като пример за добра МСТ може да послужи организираната от London Stock Exchange платформа AIM, където критериите за листване на компанията са облекчени и се търгуват акции на дружества, непокриващи изискванията на основния пазар. Само за ноември 2009 г. там  е реализиран оборот от 3.3 млрд. паунда.

Предстоящата  продажба на държавния дял от 44% в  БФБ - София, ще концентрира вниманието на чуждестранни инвеститори и потенциални партньори за съвместни проекти за изграждане на регулирани пазари или многостранни системи за търговия, което ще даде на дружество, създало МСТ, сериозно конкурентно предимство при водене на преговори.



Създаването на МСТ може да има различни цели, като един вариант е например да се предостави допълнителна

възможност за предстоящото раздържавяване

Решението за качването за търговия на борсата на 15% от капитала на дружествата в Българския енергиен холдинг (БЕХ) би създало добри перспективи за инвестиционните посредници и въобще за търговията с ценни книжа в близките 9 - 12 месеца. Профилът на инвеститорите в енергийната сфера е максимално широк и покрива целия спектър от непрофесионални индивидуални спекуланти до професионални (институционални) инвеститори. Това налага извода, че търгуваните акции на дружества от БЕХ ще бъдат подходящи както за интрадей търговия (спекуалтивни покупки и продажби в рамките на един ден), така и за портфейлно инвестиране, извършено на МСТ вместо на регулиран пазар.

Листването на акциите на дружества от БЕХ на алтернативен пазар може да стане както с одобрението на принципала, така и без изричното негово съгласие. По принцип в закона липсва ограничение акциите на публичните компании да се търгуват само на борсата, където са регистрирани, т.е. може да се организира само вторичен пазар при по-добри условия за участниците в многостранната система. 

Как се създава МСТ 

Нормативно МСТ се явява надграждане на вече притежаван лиценз от дружество за инвестиционен посредник или пазарен оператор. Кандидатът, желаещ да организира МСТ, трябва да подаде заявление за получаване на разрешение от Комисията за финансов надзор (КФН). Инвестиционният посредник (или пазарен оператор) следва да уреди детайлно в правила изискванията към участниците и инструментите, които могат да бъдат търгувани. Трябва да се разпишат и начините за разкриване на публично достъпна информация, осигуряваща вземането на информирано инвестиционно решение, както и сетълмента на сделките, сключени чрез системата за търговия.

Организаторът на МСТ трябва да покаже, че може да упражнява надлежен контрол върху участниците в системата и съответно върху търговията, което е гаранция за законосъобразното й извършване. Когато КФН прецени, че всички изисквания на ЗПФИ са спазени, тя разрешава да се организира МСТ. 
Решението на КФН за посредника или пазарния оператор е само началото, защото то поражда ангажименти за:

- оповестяване публично и при разумни търговски условия на текущите цени "купува" и "продава", както и количеството на направените оферти чрез системата за акции, търгувани на регулиран пазар
- публично разкриване на информация за емисията, броя и единичната цена на търгувани на регулиран пазар акции - предмет на сделката
- уведомяване на КФН и Централния депозитар за сключените чрез системата сделки с финансови инструменти
- осъществяване на законосъобразна, честна и организирана търговия и прилагане на обективни критерии за изпълнение на нарежданията за покупка и продажба на финансови инструменти.

Всички тези наглед сухи изисквания имат значение, защото подчертават законосъобразния характер на МСТ и я позиционират като напълно реална алтернатива на регулираните пазари. 

Европейската  практика

В Европейския съюз (ЕС) непосредствено преди и след влизането в сила на Markets in Financial Instruments Directive (MiFID) бяха създадени множество МСТ. Водеща и с най-голям пазарен дял е Chi-X Europe, позволяваща на участниците да търгуват акции в ЕС при по-ниски разходи и с по-голяма бързина, сравнено с търговията на някои европейски фондови борси. Turquoise е друга МСТ, учредена от водещи инвестиционни банки BNP Paribas, Citi, Credit Suisse, Deutsche Bank, Goldman Sachs, Merrill Lynch, Morgan Stanley, Société Générale и UBS. Към настоящия момент в ЕС функционират 132 МСТ и 92 регулирани пазара.

Преди MiFID да уреди МСТ, в ЕС съществуваха алтернативните търговски системи, които нямаха детайлна уредба. Едно от предимствата, което получиха след 2007 г. организаторите на такива системи, е възможността да предлагат услугите си във всички държави - членки на ЕС.

Между МСТ и т.нар. dark pools of liquidity (представляващи платформи за търговия, на които не се разкрива информация за подадените нареждания и техните параметри) има разлика. Dark pools може да не са организирани като МСТ, а да са инвестиционни посредници, осигуряващи ликвидност, използвайки изключенията за разкриване на информация, съобразно MiFID. Не е тайна, че повече от половината от МСТ в ЕС, на които се търгуват акции, са учредени от самите фондови борси - например SmartPool и NYSE Arca Europe (NYSE Euronext), NASDAQ OMX Europe (NASDAQ OMX) и Freiverkehr от германските регулирани пазари. Така самите фондови борси се улесняват и имат по-големи възможности за маневриране и предлагане на акции на различни дружества на различни места за търговия. Очакванията за бъдещето са свързани с бързо нарастване на ролята на МСТ на европейския пазар на финансови инструменти, но също така и с консолидация на вече съществуващи системи.

Подходите за правене на бизнес на вече съществуващите в ЕС многостранни системи се обобщават в следните групи:

- предлагане на паневропейска търговия през една платформа
- конкуриране с националните борси  за търговия с акции на националния  пазар
- значителни инвестиции в технологии, които допускат и директен достъп на крайния клиент до системата за търговия
- въвеждане на нови търговски функционалности  – често пъти се съвместяват функции  на МСТ и dark pool, което привлича потоци от поръчки и сделки от регулираните пазари към МСТ
- възможност нарежданията, ако не бъдат  изпълнени вътре в МСТ, да бъдат  предадени за изпълнение на други  места за търговия (submit an order for routing)
- намаляване на такси и комисиони, което стимулира ликвидността.  
 
Време и разходи

От съществена важност е каква е времевата рамка за учредяване на МСТ, за да може да се избере удачният момент, така че да се използват предимствата им. Сравнението с други бизнес инициативи показва, че за подготовката на документите и лицензирането на системата са необходими около 4-5 месеца и заетост на екип от икономисти и юристи. От своя страна лицензионното производство пред КФН би отнело около 3 месеца, а ако заявлението е документално добре подготвено, този срок може да бъде скъсен. Създаването на МСТ би срещнало подкрепа и от Комисията за защита на конкуренцията. Следователно инициирането на такъв проект от страна на бизнеса е със сравнително близки хоризонти и при бърза подготовка ефективното функциониране на системата може да започне с началото на очакваното излизане от кризата на капиталовия пазар в България.

Най-важният  въпрос, поставян от представителите  на бизнеса, е за разходите по организиране на многостранна система за търговия. Европейските регулатори имат различни подходи и оценки, но разходите най-общо се разделят на три основни групи: а) разработване на софтуер; б) модернизиране на технически системи или създаване на нови; в) работа на експерти по подготовката на документацията на МСТ. Положителното в случая е, че не е необходимо да се правят разходи за нови лицензи, нови експерти, счетоводни услуги или специалисти по управление на риска, тъй като те биха били налични в посредника, пазарния оператор или във финансовата група, към която принадлежат.
Печалбите при функциониране на МСТ са от комисионни по сделките, приходи от такси за участие (членство) в МСТ, приходи от консултантски услуги. Наред с преките печалби от дейността налице са и възможности за търгуване на компании листвани на БФБ - София.

Кризата на капиталовите пазари ще остави отпечатък в страната, но ще може да се каже със сигурност, че тя е отминала, когато доверието на инвеститорите в капиталовия пазар се възвърне. Важна стъпка за връщане на това доверие е и създаване на възможности за по-бърза и изгодна търговия с финансови инструменти. А учредяването на МСТ ще даде допълнителен избор на потребителите на финансови услуги и конкуренция между пазарите на ценни книжа, което неминуемо ще подобри услугите. Такова бизнес начинание не е за всеки – изисква инвестиции и репутация на организаторите си и крие риск от неуспех. Но първите, които се осмелят, могат да станат лидери на капиталовия пазар и да пожънат добри печалби.  
 
*Авторът е началник-отдел "Регулаторна политика" в Комисията за финансов надзор

Настоящата статия обвързва само автора, не представлява съвет или консултация към участниците на пазара и не бива по никакъв начин да се схваща като позиция на КФН.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

FinTech Summit 2020: Финтех компаниите ще стават все по-популярни и банките ще имат много важна роля за това FinTech Summit 2020: Финтех компаниите ще стават все по-популярни и банките ще имат много важна роля за това

Жозе Салойо, управител на БНП "Париба Лични финанси" в България, за мястото на отделните играчи в новата индустрия

26 фев 2020, 334 прочитания

Шумът около борда е преобърнал левови депозити за няколкостотин милиона в еврови 11 Шумът около борда е преобърнал левови депозити за няколкостотин милиона в еврови

Ревизия на данни на БНБ прави трудно да се види точният мащаб на превалутирането

25 фев 2020, 4567 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Крайно недостатъчно

Пенсионните фондове предлагат механизми, които да увеличат заплащането при старост

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

10 мита за еврото

Не, цените няма да се вдигат, курсът на лева няма да се променя и още няколко отговора на най-популярните заблуди за влизането в еврозоната

Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

Имало едно време в "Червената къща"

Какво се случи в "Червената къща" и какво е бъдещето на сградата с дълга история на "Любен Каравелов" 15

20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10