Моята малка гръцка помощ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Моята малка гръцка помощ

Големият въпрос е как ще бъдат осигурени парите за спасяване на Гърция<br />

Моята малка гръцка помощ

Ще бъде ли пуснат духът от бутилката, ако Атина получи пари от Германия и сие

Константин Николов
3413 прочитания

Големият въпрос е как ще бъдат осигурени парите за спасяване на Гърция<br />

© reuters


Едва ли някой от бащите на еврото си е представял така настоящето, когато преди 18 години беше подписан Договорът от Маастрихт, дал началото на европейската единна валута. През последните седмици бъдещето на еврозоната беше поставено под сериозно съмнение заради огромните проблеми с Гърция. Всъщност правилата от Маастрихт бяха създадени именно за да предотвратят подобни случаи. Но станалото - станало...

На извънредна среща в Брюксел лидерите на Европейския съюз обявиха подкрепата си за Гърция, но така и не обещаха финансова помощ. Президентът на Европейския съюз Херман ван Ромпой уточни, че Гърция така или иначе все още не е поискала помощ. Германският канцлер Ангела Меркел също заяви, че "Гърция няма да бъде изоставена", но твърдо добави, че "правилата са си правила". Дали ще има и каква ще е окончателната помощ за Атина може да бъде решено на срещата на финансовите министри през следващата седмица. Ако се стигне до отпускането на пари, отсега изглежда, че Германия е най-вероятният "дарител", заедно с Франция. "Германците са единствените с дълбоки джобове. Ако ставаше въпрос само за Гърция, може би нямаше да ги е грижа, но сега е заплашена цялата еврозона", коментира пред New York Times Даниел Грос от Центъра за европейски политически изследвания (CEPS). Но отпускането на пари за балканската страна ще създаде сериозни политически трудности пред Меркел в Германия. Когато страната се отказа от марката, противниците на еврото предупреждаваха, че един ден може да настъпи точно този момент. "Най-лошите страхове на германските данъкоплатци ще се сбъднат, ако правителството в Берлин просто прехвърли пари към Гърция", коментира Томас Майер, анализатор в Deutsche Bank.

Някои експерти се опасяват, че помощта за Гърция може да се окаже опасен прецедент в Европейския съюз. За много от тях случаят напомня на налетите пари в закъсалите американските банки, т.е. рисковите начинания не се наказват, а се награждават. "Провалилите се са спасявани с парите на другите", коментира в личния си блог Йън Мартин, редактор в Wall Street Journal Europe. Каква е гаранцията, че случаят няма да се повтори, когато се поощрява толкова безразсъдно бюджетно поведение. Гръцкият дълг е около 2% от БВП на еврозоната. Но ако се наложи спасяването и на четирите други рискови държави - Италия, Ирландия Испания и Португалия, дълговото бреме скача до 35% от БВП на еврозоната. Не бива да се забравя и възможността отношенията във валутния съюз да станат далеч "по-близки". Защо големите страни, които са спасили дадена държава чрез наливането на пари да нямат думата при определянето на бюджетната и данъчната политика на тази държава?

Dow Jones Newswires цитира източници от европейски банки, според които финансовите институции полагат огромни усилия в лобирането пред Брюксел за помощ за Гърция. Много от тях имат експозиция към гръцката икономика под формата на ДЦК и корпоративни заеми. Според Банката за международни разплащания най-голяма е на френските банки - 78.9 млрд. долара, следвана от Швейцария със 78.6 млрд., Германия - 43.2 млрд. долара и Великобритания - 12.5 млрд. долара. Гръцките банки засега твърдят, че нямат проблеми покрай кризата. Според изследване на Credit Suisse те държат около 40 млрд. евро от държавния дълг на Гърция от 300 млрд. долара. Проблемите за финансовите институции ще станат далеч по-сериозни, ако към проблемните държави се присъединят и други страни с високи дефицити като Португалия и Испания. Гръцкият бюджетен дефицит е 12.7% от БВП, повече от четири пъти над правилата на еврозоната. Правителството трябва да изземе около 11.6% от БВП само за да обслужва дълга през тази година.

Еврото остана нестабилно след извънредната среща за Гърция. Липсата на конкретни обещания за финансова помощ обезцени единната валута с 0.9% спрямо долара (виж графиката). Доходността по двегодишните гръцки облигации се понижи с 39 базисни пункта до 5.10%. Спадът е още по-голям в сравнение с 8 февруари, когато доходността беше 6.68%. Доходността по десетгодишните облигации също отбеляза спад. Застраховката срещу евентуален държавен фалит (CDS ) се понижи с нови 9.5 базисни пункта до 347.5, като само преди седмица беше далеч над 400 базисни пункта (а това означава, че за да застраховаш 10 млн. евро гръцки облигации, трябва да платиш 400 хил. евро). В случая с португалските CDS спадът беше от 4.5 пункта до 186 пункта.

Брокерите се страхуват, че ако не бъде отпуснато свежо финансиране, последиците за европейските дългови пазари ще са сериозни. Но някои анализатори посочват, че дори и финансова инжекция няма да реши всички проблeми на правителството в Атина. Както и други държави в еврозоната, балканската страна е изправена пред дълги месеци на слаб растеж, което означава, че Европейската централна банка ще задържи ниски лихвите. "Спасяването на Гърция няма да спре низходящата тенденция на еврото", коментира пред Wall Street Journal Майкъл Снайд, икономист в Barclays Wealth. "Смятам, че еврото е в губеща ситуация спрямо долара", прогнозира и Стивън Джен, валутен инвеститор в хеджфонда BlueGold Capital в Лондон.

Никой все още не може да каже кога и дали Гърция ще получи помощ. Но дори и това да стане скоро, проблемите с бюджетните дефицити и дълговото бреме на страните от еврозоната няма да бъдат решени с вълшебна пръчка.

Затягането на коланите

Стачкуващи държавни служители приземиха в сряда полети на атинското летище и затвориха много училища и офиси в столицата. Влиятелният профсъюз на служителите от държавния сектор ADEDY проведе 24-часова стачка. Протестите са организирани срещу обявените мерки за замразяване на заплатите и пенсиите и съкращаването на работни места. Съкращенията идват на фона на отчетената за ноември рекордно висока безработица от националната статистическа служба - 10.6% в сравнение със 7.8% година по-рано. Проучванията показват, че премиерът Георгиос Папандреу все още се ползва с обществена подкрепа за планираните драстични мерки за справяне с кризата.

Основни елементи в плана на Атина:

- Намаляване на бюджетния дефицит до 2.8% от БВП през 2012 г.

- Замразяване на заплатите под 2000 евро на месец в публичния сектор през тази година

- Замразяване на новите назначения за постоянни работни места в публичния сектор през 2010 г. с изключение на здравеопазването и образованието

- Ще бъде назначаван един нов служител на мястото на всеки петима, които напускат държавна служба

- Повишаване на пенсионната възраст с 2 години до 63 години през 2015 г.

- Икономии на 1.4 млрд. евро от изплащане на дълговете на държавните болници за 2009 г.

-Намаляване с 10% на разходите за социални осигуровки през 2010 г.

- Приходите от приватизация през следващите три години да достигнат около 2.3% от БВП

- Подобряване на събираемостта на данъците, от което в бюджета се очаква да постъпят 1.2 млрд. евро.

- Увеличаване на акциза върху алкохола и цигарите и на данъка върху недвижимите имоти ще донесе още 1.5 млрд. евро.

- Повишаване на корпоративния данък ще влее още 1 млрд. евро.

Едва ли някой от бащите на еврото си е представял така настоящето, когато преди 18 години беше подписан Договорът от Маастрихт, дал началото на европейската единна валута. През последните седмици бъдещето на еврозоната беше поставено под сериозно съмнение заради огромните проблеми с Гърция. Всъщност правилата от Маастрихт бяха създадени именно за да предотвратят подобни случаи. Но станалото - станало...

На извънредна среща в Брюксел лидерите на Европейския съюз обявиха подкрепата си за Гърция, но така и не обещаха финансова помощ. Президентът на Европейския съюз Херман ван Ромпой уточни, че Гърция така или иначе все още не е поискала помощ. Германският канцлер Ангела Меркел също заяви, че "Гърция няма да бъде изоставена", но твърдо добави, че "правилата са си правила". Дали ще има и каква ще е окончателната помощ за Атина може да бъде решено на срещата на финансовите министри през следващата седмица. Ако се стигне до отпускането на пари, отсега изглежда, че Германия е най-вероятният "дарител", заедно с Франция. "Германците са единствените с дълбоки джобове. Ако ставаше въпрос само за Гърция, може би нямаше да ги е грижа, но сега е заплашена цялата еврозона", коментира пред New York Times Даниел Грос от Центъра за европейски политически изследвания (CEPS). Но отпускането на пари за балканската страна ще създаде сериозни политически трудности пред Меркел в Германия. Когато страната се отказа от марката, противниците на еврото предупреждаваха, че един ден може да настъпи точно този момент. "Най-лошите страхове на германските данъкоплатци ще се сбъднат, ако правителството в Берлин просто прехвърли пари към Гърция", коментира Томас Майер, анализатор в Deutsche Bank.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    тит

    Вижте как виждат ситуацията от една голяма банка

    Разпространени заблуди: анализ на SG

    http://wallstreet.blog.bg/biznes/2010/02/12/razprostraneni-zabludi-analiz-na-sg.491727

  • 2
    sir_humphrey avatar :-|
    Sir Humphrey

    Само 1 дребна забележчица към автора и редактора относно подзаглавието на статията:
    "Германия и сие" всъщност трябва да се изпише "Германия и с-ие", защото "и с-ие" е съкращение от "и съдружие". Вж. чл. 77 от Търговския закон.

  • 3
    quandt avatar :-|
    Quandt

    Това е най-интересното развитие в историята на еврото. В момента участниците в зоната се сблъскват с основните недостатъци на организацията й. До голяма степен това развитие е абсурдно. Докато акцентите на срещите и програмите са далеч от основата на проблема еврото ще минава през трудни времена. А именно същността на проблема е в няколко държави, чиято бюджетна политика е обвързана с прекомерно харчене, следователно непряко застрашаване на стабилността на еврото, а от там на всички държави членки на зоната. Твърденията на Папандреу са тотално безумни, тъй като Гърция моли за помощ и сътрудничество точно тези държави, които поемат негативите от нейната политика. За мен трябва или да ги оставят да фалират, или тотална загуба на финансов суверенитет от страна на гръцката държава, преход от политика на дефицити до политика на излишъци и постепенно изплащане на дълговете до максимално 4-5 години. Това няма да се посрещне позитивно от масите в Гърция, но по-добре да затегнат колана сега, отколкото съшите проблеми да се проявят пак след няколко години.
    БТВ не ви ли прави впечатление колко тенденциозни са решенията на съюза относно нарушаването на правила от членки като Гърция и от по-нови членове като нас и Румъния?

  • 4
    stoyanovstarshi avatar :-|
    Стоянов-Старши

    До коментар [#3] от "Quandt":

    Добър анализ, но аз мисля, че не гледате в достатъчно краткосрочен план. С настоящите и планирани протести, Гърция може лесно да се катурне в парламентарно-правителствна криза, разрешението на която (вероятно чрез избори) ще отнеме месеци - и при това може да доведе на власт популистко правителство. Междувременно, часовникът си тик-така, и гръцкият държавен дълг ще трябва да се рефинансира. Може да се окаже, че дори Германия да предложи решение подобно на предложеното от Вас - частична ("тотална" ще доведе сигурно до нещо близко до гражданска война в Гърция) загуба на финансов суверенитет в замяна за кредит - насреща може да няма гръцко правителство способно и/или желаещо да приеме предложението. Осъзнавам, че дискусия за "гражданска война" звучи доста като "Стоянов-Старши не си е взел лекарствата", и дано да е така, но... видя се какво става в Гърция когато полицията застреля един младеж. Ами когато се наложи да разчистват барикади по магистралите?

    Ако Гърция намери куража и доблестта да поеме по пътя на Ирландия, изход има - с лишения, спестяване и благоразумие. Маргарита Насева от Капитал ( http://capital.bg/show.php?storyid=857217 ) е изложила опциите много добре, и аз лично залагам на вариантът "мисията и статутът" на Европейската инвестиционна банка да бъдат "коригирани" да и позволят на помогне на Гърция. Това, разбира се, не решава дългосрочния проблем (правилно изтъкнат от Вас) че само и единствено гръцкото правителство има влияние в/у гръцкия бюджет, със смехотворни ограничения от заплахи за глоби, ако има издънка.

  • 5
    quandt avatar :-|
    Quandt

    Не мисля, че има опасност от гражданска война. Фракциите, които организираха безредиците миналата година не са толкова много, въпросът е, че тукашните закони съвсем неприкрито толерират такива прояви и държавата няма много инструменти да ги спре. Гръцкото общество до голяма степен е свикнало с подобни прояви. И как не - тотален суверенитет на университетите, при стачки, които прерастват в безредици не може да се потушат със сила, де факто нито армията, нито жандармерията влизат в полза.
    А тъй като гърците са силно политизирани общо взето всеки е привърженик, и то горещ, на някоя партия. По-малките ПГ и други подобни организации често използват всяка една слабост на правителството и се намърдват около синдикални организации. Безредиците от 2008 бяха един много добър повод за комунистическата партия да вдига митинги и да прави обиколки из централните улици, докато на стотина метра по-надолу тийнейджъри с маски къртят банките.
    В случая обаче Папандреу има сравнително висок рейтинг, хората до някаква степен одобряват решенията и са готови да стягат коланите. Уж. След наскорошното решение да се слагат касови апарати в такситата, в бензиностанциите естествено таксиметровите шофьори плюс собствениците на бензиностанции веднага започнаха да протестират. В момента е доста черен в очите на лекари и тн след големите ревизии от миналата година, но това беше отличен ход тогава, защото чрез тях увеличи доверието на публиката. Въпросът е кого ще засегне в бъдеще чрез решенията си и какви ще бъдат протестите. Малко вероятно е да се стигне чак до избори.
    И все пак Папандреу бяга далеч от акцента на проблема - а именно трябва много по-малко държава. При около милион държавни чиновници, което е около десет процента от населението на страната или двадесет процента от работната сила, това е много. Образувана е една изкуствена средна класа от надценени бюрократи - работи се до 2 макс, ефективността е ниска, получават се прилични 1200-1300 евро месечно, плюс ранно пенсиониране, плюс тотално абсурдния закон, защитаващ чиновниците, който гласи, че публичен чиновник не може да бъде уволнен, освен в случай на особено големи гафове. Това може да се преведе като - няма проблем да не работиш повече от час на ден, да си тръгваш по-рано и тн, просто се появявай в службата. До какво води това - до пенсионна система пред разпад, до бюджетна система пред разпад, до хронични дефицити, до натрупване на дълг, до намаляване конкурентноспособността на икономиката.
    С кризата видяхме забавни неща - в САЩ General Motors се превърна в Government Motors с една бърза национализация. Сега може и да видим един потомствен социалист да почеше мустака и да започне да анонсира съкращения на държавните чиновници. Иначе ще бъде трудно. Ще бъде трудно и да се проведат тези съкращения, тъй като чиновниците са много и ще се организират срещу тази кампания - нещо, което започна между другото - тази седмица имаше няколко мащабни стачки. Тъй като бърз преход е на практика невъзможен трябва да се направи една програма за следващите 4-5 години и да започне приватизация, както и намаляване на работните места и повишаване на ефективноста.
    Но пак казвам, че съм против даването и на пробита стотинка на Гърция, докато не се създаде ясна програма за действие, чиято цел е елиминирането на дефицита и превръщането му в излишък, както и приемането на по-стриктни наказания при неспазването на Маахстритските критерии.
    Това как ще се отреагира с Гърция е от огромна важност, защото подобен подход може да се наложе да се използва към Испания, Италия и Португалия, а в още по-дългосрочен аспект ще се отрзи на архитектурата на съюза.
    В момента МВнР трябва да започне да оглежда малко по малко какви позитиви ще могат да се извлекат от провала на съседите. Ако отношенията ни с Турция тръгнат в правилната посока, то тогава лесно може да се окажем политическият лидер в региона. Да се надяваме, че няма да подминат това.

  • 6
    Avatar :-|
    vv

    До коментар [#5] от "Quandt":

    germanicte ot liubov shte pomagat, nqmam kakvo da e drugo, kakvi faliti synuvah i kak shte se otrazi na germaniq tochno ako celi PIGS falira, shtoto vidish te sa neefektivni, imali mnogo dyrjava, ami kakvo da imat, ne moje sichki da sa vse nomer edno iznositeli, pardon veche N2... trqbva nqkoi i da q kupuva panaceinata ti efektivnost, za bezumnata ideq - chrez bezrabotica kym progres, no comment... edinstvenoto reshenie kloni kym novo namalqvane na rabotnata sedmica v evropa, dano ne stane, samo shte otloji istinskite problemi

  • 7
    quandt avatar :-|
    Quandt

    Естетвено, че не межо всички да са износители номер 1 или 2.
    Да те попитам обаче, може ли ЕС години да плаща за всеки инфраструктурен проект, да провежда какви ли не програми за евро-пари и след това гърците пак да имат дълг от над 300 милиарда и дефицит от 15 години, при положение, че Маастрихтският договор е повече от ясен - дълг под 60% от БВП, дефицит под 3. Недопустимото е, че в момента няма механизъм за наказание на гърците.
    Хайде ако искаш обясни друг начин за излизане от тази криза.

  • 8
    Avatar :-|
    Сиртакито

    Планът за намаляване на дефицита е много слаб. Тези хора имат да топят бюджетния си дефицит от 50 милиарда годишно на максимум 6-7. Как ще стане това нещо с тея фатмашки мерки, не знам как си го представя ЕС. Да не говорим, че от вдигането на данъци и акцизи ефектът е точно обратният.

  • 9
    stoyanovstarshi avatar :-|
    Стоянов-Старши

    До коментар [#5] от "Quandt":

    "В случая обаче Папандреу има сравнително висок рейтинг, хората до някаква степен одобряват решенията и са готови да стягат коланите. Уж."

    А дано, но надали. Проблемът пред Европа е, че според Вестфалската система за суверенност на национални държави - териториална ексклузивност и изключване на външни сили от вътрешните политически процеси - европейските държави де юре загубиха индивидуалността си след 1-ви януари. ЕС досега навигира чрез "меко" управление, но тази възможност ще изчезне с казуса Гърция. Ако ще има помощ, тя просто няма начин да дойде без коерсивна власт на ЕС върху гръцката икономика, и съответно политика - инак от еврозоната ще се види принудена да излезе не Гърция, а Германия. Да, но каква външна власт ще приемат гръцките избиратели върху икономическата (и политическата) власт на правителството си? Гърция не е някоя бивша колония, която 2e Régiment Étranger de Parachutistes може да превземе и управлява само с присъствието си. Просто няма (поне за момента) механизъм, който да осигури, че гръцките политици няма да предпочетат да си запазят кариерите и да продължат същите бюджетни номерца след като са получили помощ. ЕС има суверенитет де юре, но няма политическите и физическите средства да го наложи и да поддържа вътрешно.

    За мен е трагикомично че хората, които смятаха за добра идея да вкарат европейските страни във фиксирана монетарна и валутна система, са потомците на хората, които смятаха в началото на 20-ти век за добра идея да вкарат европейските страни във фиксирана система на военни съюзи. Тази система също работеше чудесно. До август 1914. И сега Европа очаква (или може би току-що получи) своето икономическо Сараево...

  • 10
    quandt avatar :-|
    Quandt

    Естетвено, че не межо всички да са износители номер 1 или 2.
    Да те попитам обаче, може ли ЕС години да плаща за всеки инфраструктурен проект, да провежда какви ли не програми за евро-пари и след това гърците пак да имат дълг от над 300 милиарда и дефицит от 15 години, при положение, че Маастрихтският договор е повече от ясен - дълг под 60% от БВП, дефицит под 3. Недопустимото е, че в момента няма механизъм за наказание на гърците.
    Хайде ако искаш обясни друг начин за излизане от тази криза.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK