Отвореният финал на финансовата трагедия

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Смаляване

Гръцките трагедии по правило нямат отворен финал. Вариантите за изход от финансовата драма на съвременна Гърция обаче са много и е въпрос на политическо решение кой ще бъде предпочетен. А се търси и такъв с поука.

Договорът за еврозоната забранява да бъдат предоставяни директни помощи на изпаднали в затруднение страни, членки на еврозоната. Затова едно от най-лесните и законосъобразни решения е държавни банки или институции от финансово стабилните държави като Германия и Франция да купят гръцки облигации на вторичния или първичния пазар. Това не би било държавна помощ, а по-скоро инвестиция, обяснява "Ройтерс". Подобно решение може да се вземе от финансовите ведомства на отделните страни членки. Алтернативата е двустранна финансова помощ. Държави като Германия биха могли да заемат средства от финансовите пазари при изгодни лихви и да ги предоставят на Атина, но според Spiegel правителствата от еврозоната засега не са склонни да поемат по този път. Тези варианти обаче биха осигурили свежи пари на Гърция през следващите няколко месеца, когато настъпва падежът на близо 10% от задълженията на страната.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Друг изход е емитирането не на държавен дълг, а на европейски облигации. Гърция ще получи част от тях и така ще понижи разходите за обслужването на дълговете си. Засега обаче няма широка подкрепа за подобно решение. В началото на 2009 г. Германия, Франция и Холандия се противопоставяха на идеята, а от другите страни членки бе проявено безразличие, припомня Reuters. Вземането на подобно решение в момента, за да се помогне на Гърция, би изисквало съгласието на финансовите министри, а впоследствие и на европейските лидери.

Средства биха могли да бъдат отпуснати и от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), собственост на страните членки на ЕС. Благодарение на държавната подкрепа тя може да набере средства при изгодни условия и да ги отпуска за различни цели. През 2009 г. ЕИБ увеличи кредитите за Централна и Източна Европа с 40% до 11.5 млрд. евро. Същото би могла да стори и за Гърция. Финансовите министри, които са гуверньори на ЕИБ, биха могли да поръчат на банката да набере средства от пазара, за да купи гръцки облигации. За целта е нужно съгласието на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН). През седмицата ЕИБ обаче заяви,че нейната мисия и статут не й позволяват да извършва спасителни операции, свързани с бюджетни дефицити или подкрепа на платежните баланси на отделни страни членки.

Сред най-малко желаните изходи от гръцката трагедия е прибягването до помощта на МВФ, защото той ще наложи много строги условия. Да не говорим, че намесата на Фонда би била психологически триумф за базираната във Вашингтон институция и тежко поражение за еврозоната. На този етап никой не може да каже кой изход е най-вероятен, но определено наблюдаването на трагедията от задните редове едва ли ще донесе политически и икономически дивиденти на наблюдателите.