Има скрито покрито

От Goldman Sachs най-накрая признаха, че са помогнали на Гърция да подправи бюджета си

Президентът на Goldman Sachs Гари Кон е бил в Атина през ноември, за да предлага нови деривативни инструменти на гръцкото правителство&nbsp; <br>
Президентът на Goldman Sachs Гари Кон е бил в Атина през ноември, за да предлага нови деривативни инструменти на гръцкото правителство&nbsp; <br>
Президентът на Goldman Sachs Гари Кон е бил в Атина през ноември, за да предлага нови деривативни инструменти на гръцкото правителство&nbsp; <br>    ©  Вloomberg
Президентът на Goldman Sachs Гари Кон е бил в Атина през ноември, за да предлага нови деривативни инструменти на гръцкото правителство&nbsp; <br>    ©  Вloomberg

Най-голямата инвестиционна банка в света Goldman Sachs е възможно най-лесната мишена за критиците си. Във време, когато банкерите на Уолстрийт са по-непопулярни от всякога, Goldman е определяна по какъв ли не начин: от "кръвопиец" до "отговорна за всяка голяма финансова криза през последните десетилетия". А и самата група не подпомага много изчистването на имиджа си. Само преди няколко седмици тя си навлече още по-голям народен гняв, след като раздаде бонуси за 16 млрд. долара в разгара на финансовата буря, когато безработицата в САЩ достигна двуцифрен процент. А в края на февруари направи признание, че е помагала на Гърция да скрие дълга си в началото на XXI в.

Джералд Коригън, президент на Goldman Sachs USA (холдинговата компания майка на банката) и бивш президент на Федералния резерв на Ню Йорк, се яви пред британски парламентаристи и призна, че инвестиционната банка е позволила на гръцките политици да скрият заеми чрез сложна валутна транзакция през 2001 г. В т.нар. суапови сделки през декември 2000 г. и януари 2001 г. финансовата група обменила в евро деноминиран в йени и долари гръцки дълг. Дотук няма нищо лошо. Много държави от Европейския съюз използват международните дългови пазари, за да се финансират, и по тази причина държат облигации в чужди валути. След решението на Гърция да се присъедини към европейския валутен съюз задачата да намали тези си задължения стана приоритетна за Атина. Според критериите от Маастрихт всички членки на еврозоната трябва да държат съотношението дълг към БВП под 60%, а бюджетният им дефицит да не надхвърля 3% от БВП.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    Avatar :-P
    130
    • + 4

    То-ба-ши =)

    http://bit.ly/bX2Y1f

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал