Оптимистите обаче могат да открият и лъч светлина в статистиката. Според данните на БНБ през последните месеци годишният темп на нарастване на проблемните кредити вече не е толкова голям колкото беше в края на изминалата година (виж графиката). Забавянето е особено забележимо и на месечна база особено при придобилите нова популярност напоследък жилищни кредити. Ако в първия месец на годината обемът на проблемните ипотечни заеми нарасна 9% на месечна база, през февруари увеличаването беше с доста по-скромно изглеждащите 3.9%. В категорията "други кредити за домакинствата" (включва например заемите за физически лица за обучение, финансовите лизинги, селскостопанските кредити и др.) статистиката дори отчита намаляване на обема на проблемните експозиции през последния месец с 0.3%.

На пръв поглед това забавяне може и да изглежда като добра новина. Засега обаче представителите на банковия сектор остават сдържани в коментарите си по темата.

"Може би дъното и оттласкването от дъното наближава, но е много рано все още да се правят изводи само от един месец", обяснява главният изпълнителен директор на СИБанк Петър Андронов. По думите му още към края на третото тримесечие на 2009 г. в страните от Централна и Източна Европа е започнало забавяне на темповете на влошаване на банковите портфейли. "Още тогава България беше останала единствената, в която влошаването на портфейлите се ускоряваше", обяснява той. Според него рано или късно България трябва да влезе в общия тренд, но за момента не може да се твърди категорично, че това се е случило.

Главният изпълнителен директор на Банка ДСК Виолина Маринова също се отнася с известна доза скептицизъм към статистическите данни и отдава отчетеното намаляване в темпа на нарастване по-скоро на предоговарянето и преструктурирането на някои от проблемните заеми. "Не бих казала, че влошаването се забавя. Все още е рано да се каже, че нещата се подобряват", коментира тя.

Данните за обема на банковото кредитиране за фирмите и населението също не дават повод за силен оптимизъм. За последния месец общият размер на предоставеното финансиране се е свил с 204.9 млн. лв. (0.4%) до 49.7 млрд. лв. Намаляването е основно при овърдрафтите, които банките отпускат на бизнеса – свиването при тях е с почти 192 млн. лв. (2.1% на месечна база). При останалите кредити към фирмите обаче има минимален ръст с 0.05%, или 10.3 млн. лв.

Статистиката към края на февруари показва раздвижване и по отношение на жилищните кредити за домакинствата, които се увеличават с 42.34 млн. лв. (0.5%) за последния месец. При потребителските и другите заеми за индивидуални клиенти обаче се наблюдава свиване на кредитирането в сравнение с януари. Спадът е със съответно 0.3% и 2.4%.

"Все още няма голямо търсене от страна на клиентите", обяснява свиването на портфейлите Виолина Маринова. По думите й една от причините за това са и завишените в резултат на по-високия риск изисквания на банките за предоставяне на финансиране.

От своя страна Петър Андронов напомня, че януари и февруари традиционно са по-слаби месеци за кредитирането за разлика от декември, поради което спадът в обемите през първите два месеца не е толкова изненадващ. Според него резултатите от началото на годината всъщност са малко по-добри от очакванията и в някои сегменти има известно подобряване на ситуацията. "Търговията и потреблението, макар и мъчително бавно, започват да се съживяват. Кредитите за индивидуалните клиенти са по-добре в сравнение с миналата година", коментира той.

Поне на пръв поглед думите му се потвърждават и от статистиката, според която на годишна база все пак има ръст на кредитирането за физически лица, а и за фирмите. От БНБ обаче посочват, че върху отчетените резултати влияние оказва и тенденцията от последните няколко месеца за обратно изкупуване на пакети от вземания от страна на банките. Идеята е, че допреди кризата, когато кредитирането беше в разгара си, финансовите институции продаваха извън страната част от заемите от балансите си, като по този начин си набавяха и свежи средства за продължаване на финансирането. Сега обаче посоката е обратна и по данни на БНБ за последната година банките са изкупили обратно заеми за над 1.5 млрд. лв., което поставя въпроса доколко отчетеното нарастване на кредитните им портфейли се дължи на реално отпуснати нови заеми.

А иначе според статистиката при потребителските заеми увеличението спрямо февруари 2009 г. е с 6.5%. Жилищните кредити пък са с 9.1% повече в сравнение с година по-рано. Ръст, макар и минимален, е регистриран и по отношение на финансирането за бизнеса, което към февруари 2010 г. е с 0.5% в сравнение с година по-рано. По-ниските темпове там представителите на банковия сектор обясняват както със по-високите изисквания на кредитните институции, така и с факта, че самите фирми все още се въздържат от поемането на нови задължения.

"Едрият, експортно ориентиран бизнес започва да поема глътка въздух, тъй като постепенно външното потребление се съживява. При средния и малкия бизнес, които работят за вътрешния пазар обаче, ударът, който понесоха, беше много тежък и проблемите все още са сериозни", обяснява Петър Андронов.