Обложи ме, ако смееш
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Обложи ме, ако смееш

Председателят на браншовата организация Орлин Пенев (вторият отдясно) и колегите му се обявиха твърдо против идеята за данък върху оборота

Обложи ме, ако смееш

Застрахователите заплашиха, че антикризисната смяна в данъчното им третиране ще доведе до загуби и изнасяне на бизнес от страната

Мария Иванова
5713 прочитания

Председателят на браншовата организация Орлин Пенев (вторият отдясно) и колегите му се обявиха твърдо против идеята за данък върху оборота

© Красимир Юскеселиев


Според шотландския барон и производител на уиски Томас Робърт Дюър единственото по-болезнено нещо от това да плащаш данък печалба е това да не ти се налага да плащаш данък печалба. През изминалата седмица неговото остроумие придоби нов, доста по-буквален, смисъл за българските застрахователи, които се озоваха като част от  дебата за антикризисните мерки за пълнене на бюджета.

Причина за това стана едно от предложенията, обсъждани от Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), да се промени режимът на облагане на застрахователните компании, така че те да плащат данъци не върху реализираната печалба, а върху привлечените приходи от застрахователни премии (т.е. върху оборота). При ставка от 10% това според първоначалните оценки би означавало допълнителни постъпления в бюджета в размер на 120 - 170 млн. лв. вместо досегашните около 5 млн. лв., които са внесли дружествата от сектора за 2008 г. Впоследствие очакваните приходи от мярката бяха намалени до 100 млн. лв.

Според самите застрахователи обаче реалните постъпления в бюджета са за над 200 млн. лв., тъй като трябва да се отчетат и комисионите за застрахователните агенти, върху които също са платени данъци, както и осигуровките и данъците на заетите в самите застрахователни компании. Освен това от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) обявиха, че само за първата година след приемането на такъв режим браншът би генерирал загуби за 120 - 130 млн. лв. както от повишените разходи за данъци, така и заради необходимостта от увеличаване на застрахователните резерви.

Последвалото недоволство на сектора не беше изненадващо за никого. Още повече че, както представителите му съвсем резонно изтъкнаха и в становище на браншовата асоциация, и на извънредна пресконференция, на практика това ги поставя в неравностойно положение спрямо останалите сектори на икономиката. При това в условията на криза, когато финансовите им резултати бездруго са по-лоши. Позицията им беше подкрепена и от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), чийто председател Иво Прокопиев (съиздател на "Капитал") обясни, че по този начин "застраховането се оказва единственият сектор, третиран индивидуално с наказателна мярка". Това обаче е само един от множеството

Аргументи против

Подобен ход според представителите на сектора би довел след себе си редица негативни ефекти, сред които декапитализация и изпадане в несъстоятелност на някои от дружествата, отлив от сключването на полици и не на последно място – ръст в цените им. В допълнение, както изтъква и изпълнителният директор на "Армеец" Цветанка Крумова, предложението "противоречи на европейската политика за намаляване на неблагоприятните ефекти от данъчната конкуренция".

Ето защо на свиканата през седмицата пресконференция по темата представителите на бранша обявиха, че са готови дори да изнесат дейността си към централите и дъщерните си дружества извън страната, за да избегнат неприятните последици от подобно решение. "Възложил съм да се проучват възможностите за работа от чужбина", заяви изпълнителният директор на "Виктория" (част от групата на Generali) Данчо Данчев, като поясни, че обмислят преместване на седалището на компанията в Румъния, където групата има дружество.

Към северната ни съседка гледат и колегите му от "Евроинс", които също имат дъщерна компания там. Според прогнозата на изпълнителния директор Асен Христов останалите дружества от сектора също ще се ориентират към промяна в начина на работа, като ще използват полици на чуждестранни застрахователи, които имат право да продават в България по силата на европейската директива за свободно предоставяне на стоки. "Всички ще започнат и да презастраховат 90-95% от полиците навън, а това ще означава директно излизане на капитали от българската икономика", добави той. По думите му освен отлив на средства промяната в данъчното облагане ще окаже ефект в посока увеличаване на безработицата, тъй като към момента заетите в продажба на застраховки са над 100 хиляди души. "Това не само че не е антикризисна мярка – тя е всъщност прокризисна", заяви Христов.

Реакцията

на сектора засега даде резултат, макар и частичен. Въпреки ясно заявената им позиция, че са твърдо против въвеждането на такава мярка изобщо, все пак застрахователите едва ли ще успеят да я избегнат. Предложението влезе в пакета мерки, договорен от НСТС, а по-късно гласуван и от правителството. В разчетите на кабинета обаче не е посочен конкретен финансов ефект от нея за тази година. Обяснението е, че след празниците ще започнат разговори между Министерството на финансите, Комисията за финансов надзор и АБЗ за конкретните й параметри. Малка победа за сектора за момента е и фактът, че в последните обсъждания на ниво НСТС първоначално предвидените 100 млн. лв. допълнително очаквани приходи бяха намалени до 50 млн. лв. Тепърва обаче предстои да стане ясно каква точно ще е ставката, както и дали ще се облагат брутните или нетните премийни приходи.

При всички положения обаче, ако се приеме пряко облагане на премийния приход, скоро ще трябва да има нова промяна. Причината е, че законодателството ще трябва да бъде приведено в съответствие с приетата в края на миналата година европейска директива "Платежоспособност 2" ("Solvency II"), която засяга и темата за данъчното облагане на застрахователната дейност. Според разпоредбите на директивата върху застрахователните премии могат да се налагат данъци, но само косвени, които са регламентирани в страната, в която е разположен покритият по съответната полица риск. Новите разпоредби ще трябва да бъдат въведени в националните законодателства на страните членки до 31 октомври 2012 г. При това положение е малко спорно доколко си заслужава упражнението, което може и да има някакъв положителен фискален ефект, но със сигурност ще има доста негативен ефект върху застрахователния пазар.

Според шотландския барон и производител на уиски Томас Робърт Дюър единственото по-болезнено нещо от това да плащаш данък печалба е това да не ти се налага да плащаш данък печалба. През изминалата седмица неговото остроумие придоби нов, доста по-буквален, смисъл за българските застрахователи, които се озоваха като част от  дебата за антикризисните мерки за пълнене на бюджета.

Причина за това стана едно от предложенията, обсъждани от Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), да се промени режимът на облагане на застрахователните компании, така че те да плащат данъци не върху реализираната печалба, а върху привлечените приходи от застрахователни премии (т.е. върху оборота). При ставка от 10% това според първоначалните оценки би означавало допълнителни постъпления в бюджета в размер на 120 - 170 млн. лв. вместо досегашните около 5 млн. лв., които са внесли дружествата от сектора за 2008 г. Впоследствие очакваните приходи от мярката бяха намалени до 100 млн. лв.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 3
    roumen_galabinov avatar :-?
    Румен Гълъбинов

    60 на сто от европейските застрахователи смятат, че 2014 година би била по-добра за старт на новия регулаторен режим Solvency ІІ (Платежоспособност ІІ). Това разкрива анкета сред участниците в Международната аналитична конференция, организирана от консултантската компания Aon Benfield през май 2011 г.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK