Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
18 9 апр 2010, 14:55, 8538 прочитания

Откъде ще дойде пенсията ми

Положителната доходност на пенсионните фондове през миналата година върна апетита им към риск

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Инфографика

Инфографика

"И какво? Да им давам парите си и те да ги правят каквото си искат?" Така реагира една приятелка, с която вечеряхме преди няколко дни, когато й казах, че пиша за инвестициите на пенсионните фондове. Тя има висше образование, говори няколко езика и е живяла в чужбина - т.е. човек, който би трябвало да успее да се ориентира в ситуацията.

Реакцията й на недоверие би трябвало да е учудваща, но всъщност е доста предвидима. Макар дейността на пенсионните дружества да е регулирана и те да разкриват всеки ден информация за постигнатата доходност, доверието в тях не е кой знае колко високо и за това си има причини. На първо място, текущото състояние на осигурителната система в България и неяснотата около промените в нея никак не прави добра реклама на пенсионните дружества. Спорадичните публикации по вестниците за това как частните фондове са загубили спестяванията за пенсии също не помагат. Освен това някои от собствениците на пенсионни дружества се изкушават да използват постоянно прииждащите пари от вноските на осигурените за свои интереси, като заобикалят законовите ограничения и инвестират в свързани компании на фондовата борса. А изкушението не е малко - активите на пенсионните фондове достигнаха 3.2 млрд. лв. към края на миналата година. Това са дългосрочни пари, които ще продължават да се трупат, тъй като сегашният пенсионен модел е още млад и само събира вноски, а първите пенсии се очаква реално да започнат да се изплащат през 2019 г., ако дотогава пенсионната възраст не се вдигне.


Всичко това прави още по-важно за всеки (а не само за борсовите спекуланти) да следи в какво инвестират пенсионните фондове и да изберат най-подходящия за себе си. След тежката 2008 г. за финансовите пазари през миналата година имаше

Известно възстановяване

и съответно леко връщане на апетита им към по-рискови активи. Инвестициите на универсалните пенсионни фондове (където са осигурени всички родени след 1959 г.) в акции и дялове на взаимни фондове нараства от 200 млн. лв. в края на 2008 г. до почти 460 млн. лв. година по-късно. Част от това се дължи на възстановяването на фондовите борси и поскъпването на акциите, но определено по-съществен ефект имат покупките на нови книжа с постъпващите осигурителни вноски. За това говори и нарастващата тежест на тези инструменти в портфейлите на универсалните фондове - от 14.5% до 22.5%. При професионалните фондове (където са осигурени всички, чиято работа изисква ранно пенсиониране) и доброволните фондове (за допълнителна пенсия) тенденцията е аналогична.



Увеличените инвестиции в акции са основно за сметка на вложенията в държавен дълг. Макар в номинално изражение инвестициите в ДЦК също да нарастват леко, делът им в портфейлите на универсалните фондове пада от 34.5% до 26.7%. Делът на корпоративните облигации и банковите депозити се запазва относително непроменен.

Връщането към вложенията в акции обаче далеч не означава непременно и връщане към Българската фондова борса със същата сила. Вече 36.8% от инвестициите на фондовете (или 1.1 млрд. лв.) са зад граница при 28.4% в края на 2008 г. Това важи особено за пенсионните дружества с чуждестранни собственици, като например при "Алианц" и ING чуждестранните активи са 50-60%, а при "Доверие" и "ДСК - Родина" е в границите 25-35%. При дружества с български собственици инвестициите в чужбина също се увеличават, но основно в дългови книжа. Същевременно вложенията в български акции и взаимни фондове нарастват едва с малко над 100 млн. лв. до 376 млн. лв., като част от увеличението се дължи и на покачването на цените на акциите през годината. Това обаче е гарнирано със

Сериозни размествания на дяловете

сред големите вложения на фондовете в акции (виж таблицата). Фармацевтичната компания "Софарма" се изкачва от 12-о през 2008 г. на първо място, като фондовете на пет дружества са вложили общо 23.8 млн. лв. Това се дължи основно на интереса на лидера по активи ПОК "Доверие". "Софарма" измества от върха Кораборемнонтен завод "Одесос", която обаче продължава да привлича най-широк интерес от 22 фонда на 8 различни дружества.

Някои от най-съществените размествания са свързани с вътрешни преструктурирания в групата "Химимпорт". Пенсионните фондове, контролирани от публичния холдинг и свързани с него лица - "Съгласие", "ЦКБ-Сила" и "Лукойл гарант", са увеличили инвестициите в няколко компании от групата, което ги изкачва в класацията. Такъв е случаят с "Кепитъл мениджмънт" АДСИЦ, в което те са са купили нови 14% от капитала, "Болкан енд сий пропъртис" АДСИЦ (9.8%), "ЦКБ риъл естейт фонд" АДСИЦ (8%), "Инвестиционна компания Галата" (4.8%). Те са инвестирали активно и в свързаните взаимни фондове на"Реал финанс" и ЦКБ. По консервативни оценки трите пенсионни фонда са вложили около 1/4 от активите си в групата. Всъщност донякъде абсурдно самият "Химимпорт" е доста ниско в класацията (извън топ 40), тъй като в него фондовете от групата нямат право да инвестират, докато в повечето останали свързани дружества това ограничение по една или друга причина не важи.

Повечето големи ликвидни компании в борсовия индекс SOFIX запазват позициите. Интересът към някои сектори отслабва - в тази графа са банките и пътностроителните компании. През миналата година кризата удари финансовия сектор и нормално спадащите печалби и ръстът на проблемните кредити не бяха много привлекателни. Още повече че банките, търгувани на борсата, са с български собственици и съответно без възможност за подкрепа от чуждестранните им банки майки. Над пътностроителния сектор пък тежеше неяснотата около спрените еврофондове за инфраструктура и забавянията при големите проекти.

В челото на класацията се озовават все повече акционерни дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), особено такива, инвестиращи в земеделска земя. Всъщност другите АДСИЦ като цяло падат в класацията, тъй като заради задължението им да разпределят 90% от печалбата си като дивидент капиталът им пада. Все пак борсовите оценки на фондовете за имоти паднаха под балансовата стойност на активите, което ги направи атрактивни и някои пенсионни фондове увеличават дела си. Дали този показател отговаря на пазарната действителност в момента и накъде ще се движат цените на имотите обаче не е ясно и няма никаква гаранция, че при настоящите условия ще има пазар за тези имоти и че цената им няма да падне още повече.

"Очаквам през годината да има раздвижване при дяловите инвестиции както в България, така и в чужбина", каза Мирослав Маринов, главен финансов директор на ПОК "Доверие", като подчерта, че през 2010 г. ще останат много неясноти пред световната икономика. "Вярваме в защитни сектори като фармацевтиката, хранително-вкусовата индустрия, в края на годината може да има ръст и при тежкото машиностроене и химическата индустрия."

На фона на активното преструктуриране при акциите в облигационните портфейли цари

Измамно спокойствие


Пазарът на корпоративен дълг е доста по-слабо ликвиден и обикновено пенсионните фондове държат инвестициите си до падеж. Тук обаче разместванията на пластовете са по-скоро под повърхността - през годината няколко компании изпитаха сериозни затруднения да изплащат задълженията си. Стигна се до предоговаряне и рефинансиране на облигационни емисии, а козметичната компания "Ален мак" дори влезе в процедура по несъстоятелност. Всичко това изнерви пределно инвеститорите. "Корпоративните облигации ще се наблюдават под лупа предвид това, което става пазара. Ще има интерес към евентуални общински облигационни емисии, ако има такива, към държавен дълг и към облигации на Българската банка за развитие", прогнозира Маринов.

Кой е уцелил точния баланс между риск и доходност ще започне да си проличава на изхода от кризата, когато и да е той. Миналата година вече пенсионните фондове успяха да се върнат към положителната доходност. Някои обаче са успели да постигнат същият резултат с по-малко инвестиции в акции и при по-ниски нива на риск (виж таблицата). Истинският резултат обаче ще стане ясен, когато дойде време да се изплащат пенсии.

А дотогава моята приятелка има време да проучи в кой фонд се осигурява, да види какъв риск е поел и какъв доход е постигнал и съответно да избере някой, който по-добре да управлява парите й. Ако повече хора постъпят като нея и пенсионните дружества започнат реално да се борят за всеки осигурен, ще спечели целият пазар.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

БНБ даде на банките пет работни дни да предложат кредитен мораториум БНБ даде на банките пет работни дни да предложат кредитен мораториум

Секторът има готовност бързо да каже за какви видове кредити ще важи и за какъв срок ще могат да се отложат плащанията

3 апр 2020, 3365 прочитания

Как Visa се превърна във водещия играч в глобалните финанси Как Visa се превърна във водещия играч в глобалните финанси

Компанията надмина JPMorgan Chase като най-скъпата глобална група за финансови услуги

3 апр 2020, 937 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Почти като истинска борса

Няколко институции работят до края на годината да може да се търгува с пари или акции назаем от брокера

Още от Капитал
В енергетиката всичко върви надолу

Блокирането на икономиката заради COVID-19 доведе до най-драстичния спад в цените на електроенергията и природния газ

Коронабюджет 1.0: Оптимистичната версия

Правителството поиска спешна ревизия на бюджет 2020, която да му даде по-голяма гъвкавост за маневри

(Не)платени пътища

Тол системата работи официално вече от месец, на практика - не съвсем

Икономика след пандемията

Ясно е, че светът влиза в рецесия, но сега бизнесът трябва се готви за новата нормалност след нея

И това ще мине

Как да се съхраним психически по време на пандемия и изолация

Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10