Черният Гергьовден
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Черният Гергьовден

Черният Гергьовден

Няколкоминутния срив на Уолстрийт от 6 май остави с много загуби и български инвеститори

Татяна Пунчева
3785 прочитания

© reuters


Повечето хора предпочитат да забравят лошите моменти, но борсовите играчи помнят дните на големи загуби. Наред с Черния вторник - 29 октомври 1929 г. и Черния понеделник - 19 октомври 1987, Уолстрийт вече си има и Черен четвъртък - 6 май 2010 г., когато за минути американските борсови индекси се сринаха главоломно. А за няколко български инвеститора, вложили в американски акции с пари назаем, този ден ще остане Черният Гергьовден. Именно на празника, когато много от тях логично са предпочели да почиват и да не следят чуждите пазари, те са получили доста неприятно обаждане от брокерите си.

Жертвите на големия спад

В рамките на няколко минути обаче на 6 май инвеститорите се разделиха с близо 1 трлн. долара от порфейлите си, а основният индекс Dow Jones Industrial Average се стопи с около 10%. Основната причина е паниката и пресният спомен от фалита на Lehman Brothers през септември 2008 г., когато съвременната финансова система беше изправена пред съвсем реален риск да колабира.

Ако човек е инвестирал дългосрочно в САЩ, седмица по-късно вече ще  е спокоен, че въпреки срива не е загубил нищо. Още на 6 май американските книжа върнаха част от загубеното, а на 12 май вече бяха изтрили напълно загубите. За инвеститорите със заемни средства обаче обстоятелствата са съвсем различни - направо катастрофални. Когато човек търгува на маржин, т.е. с пари назаем от брокера си, при силен спад на пазара загубата му се мултиплицира.

Така на 6 май почиващите български инвеститори са били разтърсени от много неприятно обаждане от своя брокер - трябва да върнат заема, който са взели, защото акциите им са се обезценили значително само преди секунди. Освен че са изгубили десетки хиляди левове, което не е никак малко за дребен инвеститор, те са и осъзнали, че влагането на пари назаем превръща борсовата търговия в казино, което мултиплицира както печалбите, така и загубите. Когато стойността на акциите, които инвеститорът е купил с парите назаем от брокера си, падне под определен праг, той получава неприятно обаждане, че трябва да внесе определена сума, за да покрие загубите, или брокерът ще продаде книжата, за да ограничи загубите и след това ще си търси остатъка.

В България, макар да се работи за реалното въвеждане на търговията с пари и акции назаем, все още тази услуга не се използва. Българските инвеститори обаче, предпочитащи да търгуват на международните пазари я използват. И макар те да се смятат за ефективни, реално случката на Гергьовден показва, че явно не е точно така.

Основните поуки

"Правилото е да инвестираш на борсата толкова средства, колкото си склонен за загубиш. Да, по принцип за този поет риск борсите има голяма вероятност да те възнаградят с по-висока доходност от банковия депозит, но не трябва да се забравя, че риск винаги има и той е многократно по-висок, ако играеш с чужди пари. Тогава наистина може да се каже, че човек играе (като в казиното), а не инвестира", коментира случката от Гергьовден Владислав Панев, председател на съвета на директорите на "Статус капитал". По думите му, когато човек инвестира собствени средства, той не е притиснат от обстоятелствата и затова може да вземе по-трезви решения и да задържи позициите си, докато загубите се заличат.

Никой не е застрахован от загуби и никъде няма гаранции срещу резки движения на пазарите, допълни и Иван Такев, изпълнителен директор на Българска фондова борса. По думите му всички борси по света имат заложени спирачки при силни колебания на котировките, те обаче не могат да гарантират, че когато просто няма търсене, а предлагането е голямо, цените на акциите няма да направят свободно падане.

Какво всъщност се случи на Гергьовден

Все още нито регулатори, нито борсови оператори могат да кажат какво точно се е случило на 6 май на пазара в Ню Йорк. Като че ли нещата започват с една значителна поръчка за продажба на акции на Procter&Gamble, която блокира търговията към 14:40. Няколко секунди по-късно купувачите на пазара просто изчезват. Спират да купуват дори маркет мейкърите на акции и производни на тях продукти, за които това е задължение и това повлича пазара в паническо свободно падане. За секунди акциите на Procter поевтиняват с цели 35 на сто, а други се появяват с нова цена, но равняваща се на жълти стотинки.

Седмица по-късно причината за краха все още не е ясна. Най-вероятно дълговият ураган в Гърция и еврозоната нямат нищо общо. Проверяват се 17 млн. сделки. Отхвърлени са възможностите за брокерска грешка, аномалия в търговията с акциите на Procter&Gamble или с фючърси на индекса S&P, както хакерска атака и терористична дейност. Отменени са и част от сключените тогава сделки, което обаче е далеч от пълно възмездие.

Ясно е обаче, че регулаторите и борсовите оператори са напълно безсилни да съблюдават за нормалното фукциониране на пазарите и случката го показва. Ясно е и че капиталовите пазари са вече толкова зависими от технологиите и взаимосвързани, че при опасност ефектът на доминото е просто неизбежен.

"Технологиите, които използваме, за да следим за правилното фукциониране на пазара, изостават от технологиите и стратегиите за търговията, които се развиват изключително бурно. Това е едно от основните предизвикателства, които ни пречат да преценим какво точно предизвика случилото се онзи четвъртък", признава Мери Шапиро, председател на Американската комисия по ценни книжа. За нея съществена роля за случилото се имат все още различните правила на търговия на отделните борси - NYSE Euronext, Nasdaq, Chicago Board Options Exchange и др. "Със сигурност различните правила за търговия на отделните борси е бутнало много от падналите части на доминото", допълва Шапиро.

Затова пет дни след краха регулатора и големите борсовите оператори излязоха в няколко мерки в опит да се предотврати друга подобна ситуация. Обмисля се осъвременяване на съществуващите общопазарни "спирачки" на търговията с DIJA акциите, когато индексът се измени с по-малко от 10 на сто. В момента спирачките работят само когато индексът се измени с повече от този процент, и то в зависимост от времето, когато това се случи. На Гергьовден индексът се срина за минути с малко под 10% и затова тези спирачки дори не са проработили. Ще се въведат и общопазарни спирачки за конкретни акции, така че да не се повтори ситуацията с Procter&Gamble. Освен това трябва да се изработят и ясни правила кога могат да се отменят сключени сделки. След хаоса на 6 май, бяха отменени всички сделки резултат на грешки и тези, при които цената на акциите се е изменила с повече от 60%.

Колкото повече регулации се прилагат, толкова повече се измества принципът, че пазарите са ефективни, а инвеститорите на тях - рационални. А за пореден път капиталовите пазари показват, че инвестициите на тях трябва да се правят след съществена преценка на риска, ако не искаме да пострадаме при следващия черен ден.

Повечето хора предпочитат да забравят лошите моменти, но борсовите играчи помнят дните на големи загуби. Наред с Черния вторник - 29 октомври 1929 г. и Черния понеделник - 19 октомври 1987, Уолстрийт вече си има и Черен четвъртък - 6 май 2010 г., когато за минути американските борсови индекси се сринаха главоломно. А за няколко български инвеститора, вложили в американски акции с пари назаем, този ден ще остане Черният Гергьовден. Именно на празника, когато много от тях логично са предпочели да почиват и да не следят чуждите пазари, те са получили доста неприятно обаждане от брокерите си.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    stoyanovstarshi avatar :-|
    Стоянов-Старши

    "Ясно е обаче, че регулаторите и борсовите оператори са напълно безсилни да съблюдават за нормалното фукциониране на пазарите и случката го показва." - Защо случилото се е "ненормално" функциониране на пазарите? Преди 14:40 пазарът беше на около 3.5% загуба, и затвори пак там. Без никакво намесване на регулатори и спирачки, пазарът се справи чудесно с "хлъцването". Това, което стана, е че много автоматизирани алгоритми за програмна търговия бяха подлъгани да продават на абсурдни цени, а други (и много индивидуални инвеститори) купиха акции на ниски цени. По-късно някои от тези сделки (добрата новина е, че не всичките) бяха отменени, което е отвратително - чист бейл-аут за хедж-фондове, които са достатъчно "умни" да правят algorithmic trading, но прекалено тъпи да сложат в алгоритмите си предпазни механизми срещу краткосточно стопяване на ликвидността/дълбочината на пазара.

    Естествено, сега Мери Шапайроу, като всеки себе-уважаващ се бюрократ, ще използва случая да действа в режим "нещо трябва да се направи, това е нещо, следователно ще го направим".

  • 2
    hedonistbot avatar :-|
    dadam

    Интересно съвпадение е, че по същото време, когато Dow се срина с 999 пункта (номинален рекорд за еднодневен спад), в американския сенат се гласува поправка към законопроекта за финансова реформа, която да позволи раздробяването на големите финансови институции. Вероятно не е нужно да споменавам как завърши гласуването (61-против; 33-за). Ситуацията действително напомня много колапса на Леман, когато по същия начин бе прокарано одобрението за $800 млрд. помощи за същите тези банки.

    Шапиро е с изключително олектоен интелектуален багаж, така че не очаквайте каквито и да било действия. Да не забравяме, че 70% от оборота на американските борси се дължи на търговските алгоритми, така че и тям едва ли ще посмее някой да се меси по-решително.

    Тъжната истина е, че капиталовите пазари отдавна не отразяват състоянието на реалната икономика.

  • 3
    aaa avatar :-|
    aaa

    dadam, спор няма, наистина същото видяхме и при гласуването на пакета преди година и половина, живо изнудване – готови сме да сринем всичко...

    За разлика от пазарите, Сената не е добър в блица. ;) Ще ни намерят цаката де, но когато сме готови да посрещнем предизвикателството, нъл тъй е модерният израз.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK