Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
42 21 май 2010, 14:53, 20353 прочитания

Как да се смятат лихвите

Според банкери това е сложна наука. Според редакция в закона - трябва да е прозрачно и разбираемо

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Годишният лихвен процент се определя в зависимост от индивидуалния кредитен рейтинг на всеки кредитоискател и се формира на база БЛП* + надбавка.
*Базов лихвен процент (БЛП) е лихвен индекс, утвърждаван от управителния съвет на банката и изчисляван за всеки отделен вид валута на база съотношението между планираната стойност на пасива на банката и пазарните лихви за същата валута, приложим към кредити в национална и чуждестранна валута"

"Годишни лихвени проценти: лихвените проценти по кредитите се формират от СБР* за съответния тип валута плюс надбавка.
*Стойност на банковия ресурс (СБР) – лихвеният процент за съответната валута, при който банката осигурява ресурс за финансиране на клиенти, увеличен с разходите по управление на падежната структура на активите и пасивите на банката и други законоустановени разходи"


Разбрахте ли нещо от горните два цитата. Ако да, можете и да не четете нататък, г-н Искров. За нормалните кредитополучатели тази информация не е достатъчна. Или по-точно не е ясно дали стига, защото е неразбираема. Затова и някои финансисти се опитват да прокарат поправки в закона, които да направят банковите лихви с няколко идеи по-разбираеми.

Конфликтът

Оспорван се оказа текст от влезлия в сила на 12 май Закон за потребителския кредит, който въвежда изискванията на европейската директива в областта. Нормативният акт регулира и начина на ценообразуване от страна на кредиторите - потребителски заеми от банките, но и от небанковите компании и дружества за кредитиране. Текстът в закона гласи, че лихвеният процент, който е базов при изчисляване на лихвения процент по кредита, трябва да е пазарен индекс или индекс, който се изчислява от кредитора по определена от него методология. Според председателя на института на дипломираните финансови консултанти Любомир Христов обаче на базата на тази формулировка потребителят няма как да разбере какъв ще е лихвеният процент по кредита му и как ще се изменя във времето. Така клиентът не може да прецени и дали може да си позволи заема. Според Христов основата за образуване на лихвата трябва да е "общодостъпен източник", както е в закона за плащанията.



Източник от БНБ, пожелал анонимност, коментира, че и сега в закона има изискване към кредиторите да направят този референтен лихвен процент "общодостъпен", като го оповестяват и го предоставят на клиентите си. Нещо повече - законът предвижда договорът за кредит да съдържа периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент. И ако това не е посочено, пак според закона договорът е недействителен, коментират от централната банка.

Тези текстове наистина дават повече информираност и защита на потребителите, но от тях не произтича гаранция за прозрачност при определянето на референтната лихва. Ако се съмнявате в това - прочетете отново двете изречения в началото на текста. Успех.

Предложенията

Засега резултатът от дебата около определянето на лихвите беше проект за промени на спорния текст. Според предложението методологията за изчисляване на лихвата трябва да бъде достъпна на интернет страницата на кредитора. "Целта е кредитополучателите да правят максимално информиран избор, а конкуренцията между банките да се увеличи, за да се повиши и качеството на услугите в сектора", смята Мартин Димитров от "Синята коалиция", който е председател на икономическата комисия в парламента и един от вносителите на промяната.

Асоциацията на банките в България (АББ) обаче смята, че обявяването на методологията е неприемливо и неразумно, защото ще внесе само  объркване сред потребителите. Вместо това от браншовата организация предлагат да се оповестяват факторите, които влияят върху съставянето на референтния лихвен процент, както и самият той да се публикува. Не е ясно и как ще стане обявяването на методологията. Според Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк и член на управителния съвет на АББ, новият текст в закона ще донесе ползи не за крайния потребител, а само за конкурентите. Важно за потребителя е да знае кои са факторите, които влияят на цената на ресурса в бъдеще, но самата методология ще бъде разбираема само за квалифицирани финансисти и публикуването й ще внесе смут сред кредитополучателите вместо яснотата, която се цели, обясни той. По думите му, ако се опростява начинът на представяне на методологията, ще се стигне единствено до некоректност на информацията. На същото мнение е и Асен Ягодин, изпълнителен директор на Пощенска банка и член на ръководството на АББ. "Ако даден продукт се свръхрегулира, първият най-видим ефект от това е поскъпването му, а след това – и изчезването му", добави Хампарцумян.
Според експертите не е ясно и кой пазарен индекс или показател може да бъде използван от банките при определяне на лихвата по заемите. Прилагането на основния лихвен процент на БНБ или индекса на българския междубанков пазар Sofibor на практика е невъзможно, тъй като няма реален пазар на пари. В условията на валутен борд централната банка не рефинансира кредитните институции и не определя ОЛП, а междубанковият пазар представлява под 1% от финансирането, което банките си осигуряват за кредитната си дейност. В еврозоната пък банките се финансират от ЕЦБ на цената на основната лихва, която тя обявява, а Euribor е в много близка взаимовръзка с него, обясни Ягодин. Ако обобщим - според банкери изчисляването на лихвата "си е наука", тъй като включва много компоненти, условия и обстоятелства.

Все пак

Освен клиентите има и представители на банковия сектор, които са на мнение, че въвеждането на повече яснота при образуването на лихвата за крайния клиент ще подейства оздравително на пазара. Практиката също показва, че често банките се възползват от липсата на информация за това как се образува банковият лихвен процент и го увеличават само с обяснението за динамична пазарна среда. Така другата гледна точка е, че все пак ще е добре да се обяви поне съдържанието на БЛП, ако не размерът на самите елементи, които го формират. Огласяване на това защо кредитополучателят плаща точно тази лихва може да има и дисциплиниращ ефект. Все пак дори и не всеки клиент да разбира механизма, поне финансовите консултанти (а защо не и медиите) ще могат да им го разтълкуват. А тогава банките ще имат поне едно наум, преди да заложат репутацията си за някой друг процент повече доходност.

Лихвена аритметика
Базовият лихвен процент включва:
цена на привлечения ресурс +
разходи за гарантиране на депозити във Фонда за гарантиране на влоговете в банките +
разходи за задължителни минимални резерви в БНБ +
административни разходи
Годишният лихвен процент = БЛП + надбавка (рискова премия)
В някои случаи БЛП = (пазарен индекс* + премия за риск**) + надбавка
* Sofibor или Euribor в зависимост от валутата
** определя се от банката
Врата в полето
Ако промяната бъде приета, има реална вероятност някои банки да включат допълнителни елементи във формулата, по която се смята банковия лихвен процент, коментират специалисти. По този начин, те ще заложат буфери, които да им позволят по-високи крайни нива на лихвата дори при намалението на индексите като Euribor.
Практиката на пазара
Преобладаващата практика в момента е банките да ценообразуват лихвата за крайния клиент, като използват базов лихвен процент или стойност на банковия ресурс, които се променят с решение на управителния съвет на кредитната институция. Допреди три-четири години част от банките работеха с пазарните индекси Euribor (за заеми в евро), Sofibor (за левови заеми). Имаше и две-три банки, които използваха основния лихвен процент, имаше и такива, които си работеха с БЛП, обясни Иван Стойков от финансовия портал "Моите пари". По време на кризата обаче използването на ОЛП изчезна, а това на Euribor и Sofibor силно намаля. В началото на миналата година през сектора премина вълна на промяна в начина на формиране на лихвите. Тя включваше замяна на пазарните индекси с базов лихвен процент, увеличаване на надбавката като съставка на лихвата, добавяне на плаваща надбавка като компонент на БЛП, фиксиране на минимален размер на лихвата, под който тя да не може да пада (например фиксирана за първата година, а след това на база 12-месечен Euribor/Sofibor, но не по-малко от лихвения процент по кредита за първата година).

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Десетилетие след жилищната криза се задават нови рискове 1 Десетилетие след жилищната криза се задават нови рискове

Сенчестото банкиране се свързва с близо половината ипотечни кредити в САЩ

24 май 2020, 6221 прочитания

Счетоводна революция в застраховането Счетоводна революция в застраховането

Новият МСФО 17, който ще влезе в сила от януари 2023 г., ще направи по-лесно сравнението между дружествени отчети и ще даде по-детайлна информация за печалбата

18 май 2020, 4802 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Държавни безценни книжа

Българското правителство смело отказа да се финансира срещу 7% лихва

Още от Капитал
Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Шоуто трябва да продължи, но как

Пандемията промени значението и начина на работа на вечерните шоута, независимо дали говорим за Джон Оливър или Николаос Цитиридис

Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10