Милиони малки причини

Само преди няколко седмици, на 14 юни, акциите на британския петролен гигант BP се сринаха с 10%. Този път нямаше нови данни каква площ вече заема разливът в Мексиканския залив, нито нов технически провал в опитите да се спре изтичането на нефт в океана. Причина за спада бяха опасения, че заплашената от колосални глоби и съдебни дела компания ще пропусне следващото дивидентно плащане. От 25 години насам BP раздава дивиденти като по часовник - на всяко тримесечие. Затова и много инвеститори в компанията възприемат вложението си като сигурен допълнителен доход  - каквото и да става на борсата, те ще получат своето парченце печалба.

В България такива инвеститори няма, защото такива компании (почти) няма. Обратното също е вярно. Преди няколко години, когато икономиката растеше така, че беше трудно да загубиш пари на борсата, мениджърите на публичните компании логично предпочитаха да задържат печалбите в компанията и да ги реинвестират. След това пък, пак логично, предпочитаха да задържат парите в компанията като буфер срещу бъдещи загуби. И в двата случая дивидентната политика помогна на българския капиталов пазар да не се развие. "С няколко изключения може да се твърди, че разпределянето на дивиденти при публичните компании в България има по-скоро инцидентен характер, отколкото стратегически", каза Петко Вълков, изпълнителен директор на "Бенчмарк асет мениджмънт".