Първите идеи на новите членове на КФН
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Първите идеи на новите членове на КФН

Първите идеи на новите членове на КФН

11552 прочитания

Тази седмица парламентът избра Димана Ранкова, Борислав Богоев и Ангел Джалъзов за зам.-председатели на Комисията за финансов надзор (КФН). Те ще  оглавят съответно инвестиционния, застрахователния и осигурителния надзор. Антония Гинева ще е четвъртият член на комисията, който ще отговаря за оценките на риска и защитата на инвеститорите и потребителите на финансовите услуги. Преди месец депутатите избраха и нов председател на комисията - Стоян Мавродиев.  Разговаряме с новите ръководители на финансовия надзор за първите им приоритети.

Профил
Антония Гинева има магистърска степен по право от Софийския университет и по международно частно право от Университет Париж II - Пантеон-Асас, както и сертификат по управление на инвестиции от организацията на сертифицираните финансови анализатори във Великобритания. Била е младши съдия, помощник-адвокат в Париж, адвокат в България, Англия и Уелс. Оглавявала е юридическите отдели на "Национални дистрибутори" и "Хит". Работила е в министерствата на правосъдието и на финансите.
Фотограф: Надежда Чипева

Членът на Комисията за финансов надзор

Антония Гинева: Ще отговаряме максимално бързо на жалбите

Вие сте най-непознатият нов член на комисията. Ще разкажете ли накратко какъв е опитът ви?

По образование съм юрист, имам богат професионален опит както в държавната администрация, така и в частния сектор и в съдебната система. През последните години съм се развивала точно в сферата на икономиката. Познавам структурата на световните финансови пазари. Опитът ми е по-скоро академичен, но той ще е изключително полезен, тъй като предстоят промени в европейското законодателство и следва да бъдат отразени и в нашето.

Ще отговаряте за потребителите. Какво могат да очакват?

Правомощията ми са посочени в закона. Целта на моята позиция е доверието на потребителите да бъде възстановено и повишено.

Как ще защитавате българските потребители?

Ще се стремим максимално бързо да отговаряме на жалбите. Забелязах, че те нарастват в последно време. В сектора застраховане са най-много, но все още не мога да се ангажирам с числа и тенденции. В сайта на комисията също трябва да има подобрения. Той трябва да е по-потребителски ориентиран. Едно систематизиране на най-честите оплаквания би било от полза – ще спести работа на комисията и

ще ориентира потребителите.

Има ли добра практика, която сте видели отвън и искате да приложите тук?

Великобритания е най-напредналият европейски финансов пазар и има съвсем обективни причини той да има най-добри практики. Например финансовият регулатор в Англия е публикувал едно ръководство, наречено Handbook, което отговаря на основните въпроси, които интересуват потребителите на финансови услуги. Има и горещи линии, които отговарят на всякакъв вид въпроси –

от най-дребни и информативни до нови изисквания, които предстоят да бъдат приети.

Какъв подход ще имате в другата област - оценката на риска в системата?

Тук ще се доверя основно на специалистите в комисията. Вече има нещо започнато и аз имам добри очаквания за надграждане. Съществуват нови глобални тенденции за промяна на мониторига на системния риск и почти всички големи световни регулатори преоценяват и настройват съществуващите регулаторни механизми. Подобен процес ще протече и при нас.

Профил
Борислав Богоев започва кариерата си като брокер през 1993 г. От 1996 г. до 2005 г. е служител на Държавната комисия за ценни книжа (ДКЦК) и след това на КФН. Последователно отговаря за емитирането и сделките с ценни книжа, лицензирането на инвестиционните посредници, контрол на пазарите на ценни книжа. От октомври 2005 г. е управител на инвестиционния посредник "Сомони файненшъл брокеридж", около който създава цяла финансова група.
Фотограф: Надежда Чипева

Заместник-председателят на КФН с ресор застрахователен надзор

Борислав Богоев: Най-належащото е да се види кои са собствениците на застрахователните компании

Какво е най-належащо да се направи в застраховането?

С последните изменения на Закона за Комисията за финансов надзор законодателят изрично е определил, че най-належащото е да се види кои хора притежават застрахователните компании. Какви и доколко надеждни са собствениците, които стоят зад тези застрахователни компании.

Това в какви срокове ще се случи?

Сроковете ще бъдат съобразени с предвидените в закона и с възможностите, позволени от действителността и съответните процедури. Ще направим оглед на законодателството, за да видим какви взаимно обвързани нормативни актове има в момента и какво би могло да се подобри като организация, така че сроковете да бъдат колкото се може по-кратки.

В закона беше фиксиран срок 3 месеца след влизането в сила на поправките – реален ли е този срок?

Мисля, че при една добра организация нещата може да се случат. Разчитаме на това, че бизнесът ще окаже необходимото съдействие, за да бъдат спазени законовите срокове. В този дух са и първите срещи, които комисията смята да проведе със съответните асоциации, които обединяват различните ресори в бизнеса, в който регулаторът има поле на действие. Силният, авторитетният и уважаваният

регулатор е този, който има непрекъснат диалог с бизнеса.

Като казвате "силен регулатор", готови ли сте дори и да се стигне до отнемане на лицензи след проверките?

Вие знаете, че отнемането на лиценз е крайна мярка и решението за това се взема от комисията след един дълъг анализ при спазване на съответните процедури, и то след като са изчерпани всички останали инструменти за въздействие. Това не е мярка, която комисията би могла да обоснове за един ден или за една седмица. От друга страна, КФН не би се поколебала там, където е необходимо, да се намеси с цялата строгост на закона, включително и отнемане на лицензи.

Какво е състоянието на застрахователните компании – стабилни ли са, имат ли достатъчно резерви?

Мисля, че на този етап българските застрахователи имат достатъчно резерви, за да покрият своите бъдещи задължения към потребителите на застрахователни услуги, също така са спазени и капиталовите изисквания, така че не би трябвало да има проблем от тази гледна точка – имам предвид и капиталовата база.

А за здравните фондове?

Все още върви дебатът и сред законодателите, и сред специалистите – едни смятат, че това е застрахователен продукт, а други смятат, че е осигурителен. Окончателен отговор по този въпрос обаче ще бъде даден от всички заинтересувани страни и след вземането предвид Европейската комисия, която има право да изразява становища по съответствието на националните законодателства с европейските директиви.

А вашето мнение какво е?

За мен европейските директиви ясно са определили, че към дейността на здравните фондове трябва да бъдат приложени застрахователните изисквания, но както вече споменах, именно как ще бъде решено зависи от всички компетентни и заинтересувани страни.

Кое е основното предизвикателство пред застрахователния сектор?

Цената на "Гражданската отговорност", тъй като тя не отговаря на тази, на която и европейските застрахователи предлагат своите услуги, а рисковете, които се поемат, и лимитите на отговорност са еднакви.

Доколко адекватни са резервите на застрахователните дружества на риска, който поемат?

Всяко нещо, което застрахователят обявява, би могло да бъде проверено – както от отчетите, които предоставя, така и на място от страна на проверяващите експерти от комисията – така че би могло да се сравни и да се види. Там, където има нарушения, разбира се, ще бъдат предприемани необходимите действия.

Профил
Димана Ранкова беше заместник-председател, който отговаряше за надзора върху инвестиционната дейност, от създаването на КФН през 2003 г. до май 2009 г. Ранкова е завършила право в Софийския университет и почти целият й опит е в Комисията за финансов надзор и нейния предшественик - Държавната комисия по ценните книжа (ДКЦК). Тя започва работа там през 1996 г. и до 2001 г. е главен експерт в отдел "Правен", след това става последователно началник-отдел "Нормативна уредба" и член на ДКЦК.
Фотограф: Надежда Чипева

Заместник-председателят на КФН с ресор инвестиционна дейност

Димана Ранкова: Трябват спешни мерки за съживяване на капиталовия пазар

Какво ще промените в сектора, който ще наблюдавате?

Капиталовият пазар е моята първа професионална любов и цялата ми биография от 1996 г. досега го показва. И макар че бях една година извън комисията, признавам, не престанах да следя какво се случва. Познавам развитието на сектора през годините, така че този опит ще ползвам и доразвивам, като за изминалата една година извън комисията направих своя анализ и изводи. На първо място бъдещата ни работа трябва да е в посока силен и ефективен регулатор. Под това разбирам прозрачен

и предвидим регулатор, което се постига чрез ясни практики и еднозначни сигнали към регулирания бизнес, активна и адекватна надзорна политика. Струва ми се, че в последната една година бяха забелязани тревожни и противоречиви сигнали от страна на регулатора, като например сагата за сваляне от борсата на 200-те публични дружества, случаят с "Енергони", липсата на законодателни инициативи.

Трябва ли да бъдат взети бързи мерки, които да помогнат евентуално за излизане от кризата?

Известно е състоянието на капиталовия пазар, особено в последната година и половина. Причините за това са обективни. Но трябва да се предприемат бързи мерки, защото една година беше пропуснато време. На първо място трябва да бъдат предприети най-разнообразни инициативи за повишаване ликвидността на пазара - например увеличаване на свободно търгувания дял на дружествата (free float), намаляване на транзакционните разходи, подобряване на вариантите за интернет търговия, скъсяване сроковете по произнасяне от страна на регулатора по редица административни производства и множество други, които, разбира се, едва ли могат в момента да се обобщят изчерпателно. Това са мерки, които не трябва да дойдат само от комисията, но тя трябва да бъде водеща в тях заедно с представителните организации на инвестиционната общност. Защото разбирането ми е, че регулаторът следва да е основен гарант за финансовата стабилност на българския капиталов пазар въз основа на градивен и професионален диалог с общността.

Има ли нужда от законови промени и какви могат да бъдат те?

Да, необходими са. Плюсовете на последните години беше, че нашата нормативна рамка е хармонизирана и отговаря на европейското законодателство. Но така или иначе с практиката се натрупват проблеми и те трябва своевременно да бъдат ревизирани. Но конкретно в Закона за публично предлагане на ценни книжа може да се работи за разширяване на правните възможности за финансиране на публични дружества; създаване на правни възможности за издаване на акции и опции върху тях за работници, служители и мениджъри на публични дружества; ревизиране режима на търговите предлагания, тъй като той е много тромав и неадекватен към ситуацията; облекчаване на условията за разпоредителните сделки и др. През 2002 г., когато се създаде този режим, той беше удачен, но вече се натрупа достатъчно практика и процедурите могат да бъдат подобрени. Същото трябва да се случи и при корпоративното управление. През 2002 г. бяха извършени сериозни законодателни промени именно в тази част на закона, но все още има какво да се желае. Трябва да се мисли и за въвеждането на нови колективни инвестиционни схеми. В ход са няколко европейски директиви, които влизат в сила скоро, и дават нови инвестиционни възможности. Всъщност за жалост българският капиталов пазар сега предлага слаба гама от инвестиционни продукти и техники, така че трябва да се търси тяхното разширяване.
Не е за пренебрегване и уредбата на дружествата със специална инвестиционна цел (АДСИЦ). Бяха правени не един и два опита за промени в уредбата още през 2007 г., по-късно през 2009 г., а впоследствие и още веднъж, но така или иначе и трите опита бяха безуспешни по най-различни причини. А е необходима корекция – отново в резултат на натрупана практика и за постигане на съответствие със ситуацията на пазара.

Частта за клиринг и сетълмент е също изключително важна тема за инвестиционната общност. Имаше един съгласуван проект, който за жалост беше замразен без аргументи от страна на предходния състав на Комисията за финансов надзор. А това е сфера, която е абсолютно задължително да бъде развита и най-сетне да се случи.

Профил
Ангел Джалъзов е магистър по право от СУ "Св. Климент Охридски". Има квалификация по европейско право в University of Strasburg и магистърска степен по мениджмънт от University of Amsterdam. Работил е в СОМАТ, в Министерство на околната среда и лизинговата компания John Deere & MG. Заемал е ръководни длъжности в КД "Инвестмънтс", КД "Пеликан", фонда за дялови инвестиции TBD Fund, както и в консултантските групи Capital Dynamics и Euro-Phoenix Financial Advisors. Говори английски и немски.
Фотограф: Надежда Чипева

Заместник-председателят на КФН с ресор осигурителен надзор

Ангел Джалъзов: Ще взимам решения след широка дискусия

Какви са вижданията ви за по-нататъшното развитие на пенсионното осигуряване и това, което е най-интересно, в частта на мултифондовете?

Това е доста сериозен въпрос и е предмет на детайлна дискусия. Той има и финансов, и социален аспект, които трябва да се разглеждат заедно. Всеки би искал да получава по-висока пенсия и съответно фондовете да имат по-висока доходност. Този баланс трябва да се търси чрез задълбочени разговори с всички заинтересувани страни - осигурени лица, кабинет, синдикати и т.н. Ключов въпрос е и какво точно ще предвиди пенсионната реформа. Тъй като идвам от инвестиционното банкиране, за мен, от една страна, е разбираемо инвеститорите да търсят една по-висока доходност. От друга страна, за съжаление инвестиционната култура на българина не е много висока. Има стремеж към инвестиране във високорискови инструменти, без да се дава достатъчна сметка, че колкото по-висока е очакваната доходност, толкова по-голям е рискът. Ще се опитам да обединя различните гледни точки и заедно, всички участници, да намерим приемлив вариант, като на първо място естествено ще се стремим да защитим в максимална степен осигурените лица.

Може ли да се очаква, че ще има увеличаване на контрола върху инвестициите на пенсионните фондове с цел да се ограничават загубите, които се трупат?

Загубите не са само на пенсионните фондове, но и на всички дружества на капиталовия пазар. Дори българските пенсионни дружества през миналата година реализираха по-малка загуба от тези в други страни. Естествено регулаторът трябва да се стреми да спомогне максимално за ограничаване на загубите.

Може ли да се очаква, че ще бъдете един по-строг регулатор спрямо пенсионните дружества в сравнение с досегашния?

За да отговоря на този въпрос, трябва да се запозная в детайли с практиката, която е била към момента, и да видя досегашните резултати.

Планирате ли проверка на произхода на капиталите на поднадзорните лица и каква е целта?

Това беше един от основните мотиви за промените в Закона за Комисията за финансов надзор. Напълно е нормално да има прозрачност, да има проверка на произхода на капиталите както в български, така и в общоевропейски аспект. Оттук нататък ролята на регулатора е да изпълнява стриктно това, което е в закона, и нищо повече. Лично мое мнение е, че участниците и самият капитал трябва да са максимално прозрачни.

Тази седмица парламентът избра Димана Ранкова, Борислав Богоев и Ангел Джалъзов за зам.-председатели на Комисията за финансов надзор (КФН). Те ще  оглавят съответно инвестиционния, застрахователния и осигурителния надзор. Антония Гинева ще е четвъртият член на комисията, който ще отговаря за оценките на риска и защитата на инвеститорите и потребителите на финансовите услуги. Преди месец депутатите избраха и нов председател на комисията - Стоян Мавродиев.  Разговаряме с новите ръководители на финансовия надзор за първите им приоритети.

Профил
Антония Гинева има магистърска степен по право от Софийския университет и по международно частно право от Университет Париж II - Пантеон-Асас, както и сертификат по управление на инвестиции от организацията на сертифицираните финансови анализатори във Великобритания. Била е младши съдия, помощник-адвокат в Париж, адвокат в България, Англия и Уелс. Оглавявала е юридическите отдели на "Национални дистрибутори" и "Хит". Работила е в министерствата на правосъдието и на финансите.
Фотограф: Надежда Чипева

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    boiko_poboiko avatar :-|
    Бойко Побойко
  • 2
    hrist0 avatar :-|
    Hristo Hristov

    "Кое е основното предизвикателство пред застрахователния сектор?
    Цената на "Гражданската отговорност", тъй като тя не отговаря на тази, на която и европейските застрахователи предлагат своите услуги, а рисковете, които се поемат, и лимитите на отговорност са еднакви."

    Този глупав ли е? Как ще са еднакви рисковете? Ние нямаме пътища а нещо по-лошо и от селските пътища в нивите ама там поне няма дупки. Караме коли на средна възраст 15-20 години. Втора, трета ръка - амортизирани до ядрен-полуразпад. А да не говорим, че шоф. книжки се раздават не след полагане на изпит и придобиване на практически умения, а след плащане на съответната сума.

  • 3
    uprsport avatar :-|
    Uprsport

    Връщането на Димана Ранкова може да се счита за едно успешно назначение на правителството (парламента) за разлика от други назначения. Изключително компетентна и ерудирана. Дано правителството да се отърси от политическите назначения (те изядоха главата на БСП и доведоха България до разруха) и да назначава такива професионалисти като Димана.

  • 4
    ttrifon avatar :-|
    ttrifon

    Много бисери ни чакат. "Сагата с свалянето на 200 компании от борсата" започна благодарение на г-жа Ранкова, която одобри правилника на борсата в този му вид. Явно фактът, че бяха защитени правата на над 900 хил. миноритарни акционери и не бяха свалени от търговия над 200 компании, не и се нрави особено. Чии ли интереси ще защитава? На миноритарните? Дали?

  • 5
    fen avatar :-|
    fen

    непосредствено след встъпването си в длъжност, зам.-председателят на "Застрахователен надзор" е длъжен да отнеме лиценза на една компания. по чл. 36 КЗ. Дали ще го стори?

  • 6
    girl avatar :-P
    Irina

    Името на тая комисия( в инициалите) само на мен ли ми звучи като КаФеНе... ?

  • 7
    febra avatar :-|
    febra

    Борислав Богоев не го включиха въпреки натискането му дори и хората на Станишев и Доган...
    странна работа

  • 8
    deep_water avatar :-|
    deep_water

    До коментар [#2] от "Hristo Hristov":

    Прав си за рисковете, но пък в Европа са много по-големи регламентираните обезщетения. Пък и ЕК ни натиска за много още промени. Важното е че скоро направиха няколко важни крачки. Надявам се този екип да продължи така смело напред.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK