Опит за диалог. Неуспешен.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Опит за диалог. Неуспешен.

Опит за диалог. Неуспешен.

Първите идеи на новата Комисия за финансов надзор за развитие на борсата срещнаха незаслужено много критики

Николай Стоянов
3596 прочитания

© Георги Кожухаров


В съвременния български език апорт е почти мръсна дума. А увеличение на капитала под условие - още повече. Отворете архивите на който и да било вестник и ще видите, че те неизменно вървят в комплект с още една дума - измама.

В хаоса на прехода тези две иначе нормални финансови практики (и комбинацията от тях) бяха използвани от много приватизатори да увеличат дела си в придобитите от тях предприятия за сметка на останалите акционери. Сред онеправданите централно място заемаше държавата, която нито като акционер, нито като законодател, нито като регулатор успяваше да се справи с порочните практики. И за да се пресече тази практика, при публичните дружества бяха забранени увеличенията на капитала чрез непарични вноски (апорт) и такива, предназначени само за конкретен инвеститор (под условие).

Именно лошите спомени са причината за острата реакция на инвестиционната общност към представените за обсъждане насоки за развитие на пазара на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН) по инвестиционната дейност Димана Ранкова. Разширяването на вариантите за финансиране на публичните дружества беше само една от идеите, но като че ли всички видяха само нея. Първосигналната реакция напълно уби дискусията около иначе съвсем нелошия набор от мерки, много от които циркулират в инвеститорските среди отдавна, но така и не успяваха да стигнат до дневния ред на законодателите. Така хората от бранша имат шанс да провалят опита за диалог и да тушират първата инициатива на регулатора за мащабни и всеобхватни промени в сектора от много време насам.

След първите отзиви и самата КФН започна да излъчва противоречиви сигнали. Председателят на комисията Стоян Мавродиев първо отрече това да е официален документ на ведомството, а после уточни, че все пак харесва някои от идеите. В крайна сметка стана ясно, че до края на септември новото ръководство на надзора ще излезе с програма и в трите направления, които регулира - инвестиционна дейност, застраховане и пенсионно осигуряване.

Основните насоки

които се дават в дискутирания документ, не са нови. Като ключови за връщането на инвеститорския интерес към българския пазар се посочват привличането на нови големи компании на борсата, подобряването на ликвидността и осъвременяване на инфраструктурата чрез въвеждане на адекватна система за клиъринг и сетълмент. Това са все неща, които се обсъждат от години, но които поради различни причини не успяват да се реализират.

Една от причините за това е, че повечето от тези стъпки не са нито в ръцете на КФН, нито на Българската фондова борса. Например привличането на големи компании, които да станат публични, е решение, което трябва да бъде взето от собствениците им, а те по-скоро биха предприели такива стъпки не за да развият пазара, а когато пазарът се развие. Затова за пореден път държавата трябва да стане катализатор. През 2005 г. борсовата приватизация на остатъчния дял от 35% от капитала на БТК даде тласък на пазара и сега отново погледите са обърнати към правителството и изказаните от него намерения да продава дялове от енергийните монополи. Това обаче може да се случи най-рано следващата година, като през седмицата икономическият министър Трайчо Трайков заяви, че до края на тази се надява единствено да приключи приватизацията на "Булгартабак", строителната компания "Монтажи" и да се продаде остатъчният дял на държавата в електроразпределителните дружества на "Е.ОН България".

Ликвидността също е област, където регулаторът може само да помага, но не и да я създава. Някои от интересните предложения, които могат да имат директен ефект, са намаляване на борсовите такси за компании, които поддържат по-висок свободно търгуван дял, както и при възможност намаляване на транзакционните такси от страна на институциите на пазара (КФН, БФБ, Централен депозитар). Въвеждането на нови продукти, които да активизират търговията с акции, е друга мярка, която би изисквала и законови промени. В това отношение българската борса изостава доста не само от развитите, но и от тези в региона, като все още няма дериватен пазар и не се търгуват инструменти като фючърси и опции (договори, които дават съответно задължение или право за бъдеща покупка на акции или друг актив). През годината бяха регистрирани първите емисии варанти, но все още няма борсово търгувани фондове (exchange tradade funds - ETFs) върху индекси или акции.

Що се отнася до пазарната инфраструктура, тук КФН може да се каже, че има известна готовност, тъй като през 2009 г. имаше изготвен цял законопроект, който да уреди дейностите по клиринга и сетълмента. Със смяната на състава на комисията и след парламентарните избори обаче той отпадна.

Всъщност едно от най-големите достойнства на сега представения документ за разлика от всички предходни стратегии, изготвяни в сектора, е, че той визира

конкретни законови промени

А повечето от тях адресират отдавна наболели и известни на всички участници на пазара проблеми и пропуски, които създават препятствия за търговията и могат да доведат до административен произвол. Пример за това са сроковете на КФН за разглеждане на проспекти, които в момента отнемат доста време, а ако регулаторът има забележки, може да проточва процедурата безкрайно. Дори и без него обаче е почти немислимо да се набере капитал за по-малко от два месеца, което в текущите динамични условия при ликвидни проблеми може да провали проекти или дори да доведе компания до несъстоятелност.

Друга област, където се предлагат големи промени, са дружествата за специална инвестиционна цел. Така наречените АДСИЦ са фондове, които набират капитал от борсата и го инвестират в имоти или вземания. Те са освободени от корпоративен данък, но са длъжни да разпределят 90% от печалбата си като дивидент. От въвеждането им през 2003 г. досега условията се промениха много, но въпреки няколкото опита законът, уреждащ дейността на АДСИЦ, остана практически непроменен.  Така на тях сега им е забранено да инвестират в чужбина (дори в Европейския съюз), да имат дъщерни дружества (дори и специализирани в същата област), да се сливат, да придобиват проблемни активи и т.н.

Още една правилно идентифицирана област с големи пропуски са търговите предложения. Там процедурата безспорно е ненужно утежнена, което е пречка за сделки по придобиване на публични компании. Същевременно има сериозни пропуски в прозрачността, като често за отправено търгово предложение се разбира чак при одобрение или спирането му от КФН, което създава опасност междувременно инвеститори с повече информация да се възползват.

Друга важна, но доста оскъдно разписана идея е засилването на административните санкции при груби нарушения при разкриването на информация, търговията с вътрешна информация и пазарните манипулации. На редица развити пазари финансовите измами се наказват не само с финансови санкции, но и са инкриминирани, като могат да доведат до сериозни наказания. На българския пазар много по-голяма част от корпоративното управление е оставено на саморегулация или на глоби. Въвеждането на по-тежки наказания може да има възпитаващ ефект, да намали лошите практики и да повиши доверието в пазара.

Дори и в

най-спорната мярка

която срещна сериозни критики от инвестиционната общност, има смисъл. Идеята да се разреши на публичните компании да увеличават капитал с апорт, под условие или чрез превръщане на дълг в капитал на пръв поглед сериозно заплашва миноритарните акционери. Досега единствената разрешена процедура за набиране на капитал от публични дружества е чрез емисия права - т.е. акционерите в компанията задължително получават право да участват и да запазят дела си.

Ако се дистанцираме от спомените от края на 90-те обаче, по-либерален режим наистина е нужен. Един от описаните в предложенията на Ранкова случаи е за стимулиране на мениджмънта и служителите с акции или опции. В момента публична компания не може да издаде такива инструменти, защото трябва първо да ги предложи на досегашните акционери. Единственият начин за такива бонуси е компанията да изкупи обратно акции и да ги раздаде на служители, но това също е свързано с трудности.

Друг пример, когато законовите ограничения се превръщат в сериозна пречка, е в случаи като при оздравителния план на "Кремиковци". Тогава една от идеите беше огромните задължения на комбината да се превърнат в акции. Така делът на акционерите щеше да падне, но имаше шанс облигационерите и кредиторите да изправят предприятието на крака и то да не влиза в несъстоятелност. При подобни ситуации увеличението на капитала наистина разводнява дела на акционерите, но това е по-малкото зло.

За да не се злоупотребява и чрез увеличение на капитала да се изтласкват акционери, може да се въведат различни защитни механизми. Например може да се заложи висок праг, с който да се вземат такива решения от общото събрание или да се изключат от гласуването мажоритарният акционер и свързани с него лица. Освен това и всяко общо събрание минава през одобрение от КФН, която може да спира от гласуване отделни точки, ако има основание да счита, че правата на инвеститорите могат да бъдат накърнени.

Именно тук се опира до основния проблем с тази (и с някои от другите) от залегналите идеи - те биха работили добре, ако инвеститорите имат високо доверие в регулатора. Тогава съвсем спокойно може да се оставят повече и по-широки възможности за бизнеса в комбинация с по-широки правомощия на надзора за действие. За съжаление обаче доверието в комисията далеч не е на нужното ниво, а и практиката независими оценители и одитори в зависимост от желанието на клиента да се подписват под неколкократно раздути или намалени стойности далеч не спомага да се гледа спокойно на прекалена либерализация на закона. Ако новият състав на финансовия регулатор наистина има амбиции да върне инвеститорите на пазара, трябва първо да се справи с тези проблеми и да върне доверието в себе си. Дори може да се помисли правомощията на КФН да се разширят наистина върху целия небанков финансов сектор и да обхванат и надзора над оценители, одитори, агенции за кредитен рейтинг и т.н., които сега или имат отделни регулатори, или са без надзор. Тогава вече няма да може да се прехвърля отговорност между различни институции. А и от сливането им може да се спестят не само проблеми за инвеститорите, но и някой лев за данъкоплатците.

В съвременния български език апорт е почти мръсна дума. А увеличение на капитала под условие - още повече. Отворете архивите на който и да било вестник и ще видите, че те неизменно вървят в комплект с още една дума - измама.

В хаоса на прехода тези две иначе нормални финансови практики (и комбинацията от тях) бяха използвани от много приватизатори да увеличат дела си в придобитите от тях предприятия за сметка на останалите акционери. Сред онеправданите централно място заемаше държавата, която нито като акционер, нито като законодател, нито като регулатор успяваше да се справи с порочните практики. И за да се пресече тази практика, при публичните дружества бяха забранени увеличенията на капитала чрез непарични вноски (апорт) и такива, предназначени само за конкретен инвеститор (под условие).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    wallstreet avatar :-|
    гого

    Абе и вие/Дневник/не помогнахте твърде много, с онази поръчкова статия от преди няколко дни, за този диалог.
    Явно пенсионните усетиха жегата и веднага решиха да действат с поръчкови статии.
    Горната статия е друго нещо!Харесва ми!

    Дори за в бъдеще,Николай Стоянов може да започне серия от интервюта с най-големите фактори, за да може да се проличи още по-добре къде са разминаванията и да се търсят варинати за възможно най-добрите ппромени.
    А че такива са необходими е повече от ясно! И то час по-скоро!

  • 2
    ok avatar :-|
    ok

    Капитал да не се бори вече с Монитор за титлата казионен вестник?

  • 3
    wallstreet avatar :-|
    гого

    До коментар [#2] от "ok":

    Че какво лошо им в тази статия.Аз я намирам за много добра.
    Трябва да има респект към КФН.Голям респект.И тези пробеми са жизнено необходими.Колкото по-рано, толкова по-добре.дори и някой от тях да не са най-добрите, по-добре да ги има, че иначе пазара съвсем ще загине!
    А на пазара малко му трябва за да живне.Ще бъде добре и за мажоритари, и за всякакви КИС и за всички по веригата.Да се пуснат няколко държавни пакета през борсата.
    Ако се види, че се работи по още толкова и току виж, сме в полезрението на големите инвеститори.Ще се вдигне и ликвидноста, ще започнат различни компани да обмислят и ИПО-та. Тоест, какво е лошото на всичко това?
    Най-малкото,ако имат силата да ги направят тези промени, доста хора ще възвърнат част от загубеното си доверие в капиталовите пазари.
    Индексите ще започнат да катерят, компаниите ще бъдат стимулирани да бъдат по-добри в работата си, и това може би пак ще задвижи мотора на икономиката.

  • 4
    forexer avatar :-|
    minfin

    Няма начин борса да се раздвижи чрез административни хватки. Лятото на 2007 регулаторната рамка беше същата, но собствениците на компаниите се надпреварваха да ги листват на борсата, а оборотът беше 10 пъти по-висок.
    Защо? Защото имахме emerging markets bubble. Първичните публични предлагания (IPOs) минаваха на P/Е 30, a фондовете постигаха трицифрена доходност на годишна база. И така беше по целия свят, е само в България.
    След десетина години можем да видим отново подобно нещо. Дотогава каквото и да прави администрацията, ефектът ще е нулев.

    http://forexforum.bg/

  • 5
    wallstreet avatar :-|
    гого

    До коментар [#4] от "minfin":

    Никой не е казал, че борсата ще се раздвижи САМО от админ. хватки.Но без тях няма как да се раздвижи, защото това което е било през 2007 си е било затогава.Времената се менят, правилата също би трябвало да следват тази промяна.И в САЩ вече иа нови правила, ще има и още и още.Системата вече е много сложна и е необходимо непрекъснато да се приемат нови и нови правила.А в сткрана като България, за да има устойчив ръст на БФБ ,КФН трябва да е една от най-уважаваните институции в страната.Трябва да беси и да коли.

    Оборотът в момнта е 10 пъти по нисък, поради една много проста причина, повечето дружества са на 1/10 от цените си от преди 3 години!

    След 10 години, ти и още мнозина с твоят начин на мислене, ще решите да влизате някъде около върха на Софикс.
    Познай кой ще ти продаде тогава!

  • 6
    plamen1967 avatar :-|
    plamen1967

    За тези които имат депозити в УниКредит Булбанк,
    препоръчвам да се свържат с банковия им служител и да изискват справка за сметките си на хартия, за да се уверят лично, че парите им са там където с ги оставили.
    Аз имах депозит в УниКредит Булбанк, който "служебно" без мое знание и разрешение бе инвестиран във фонд "Пионер", като по този начин парите ми бяха изключени от фонда за гарантиране на депозитите, и аз щях да остана с пръст в устата в случай на фалит на УниКредит Булбанк.
    Банката рискува моите пари в името на единствената цел... Да спечели 5% комисионна а служителя да вземе комисионна.
    Фонда в който бяха инвестирани парите е на сума от 250 милиона ЕВРА, което означава че голяма група от клиенти на банката имат ари в банката но не знаят че не са застраховани, и в момент на проблем ще пият една студена вода.

  • 7
    meanmoonshiner avatar :-|
    meanmoonshiner

    Това пък откъде го реши? Те ако искат и на Луната да го инвестират, влогът си е влог и се закриля, независимо от операциите, които извършват банките.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK