Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
21 27 авг 2010, 15:05, 7339 прочитания

Слаб шест

Лошите банкови кредити продължават да растат и задържат печалбите ниски, лихвите - високи, а икономиката - в рецесия

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
За да станеш топ банкер, вероятно е нужно да имаш не само умение да убеждаваш, а и диплома, пълна с шестици. Тези дни обаче има една шестица, която със сигурност не е повод за приповдигнато настроение в сектора и не говори за отлични резултати. Става въпрос за обема на проблемните кредити в портфейлите на банките, които вече надхвърлиха 6 млрд. лв. и по всичко личи, че увеличаването им съвсем не е свършило.

Доколко тази тенденция се дължи на форсмажорно стоварилата се криза и доколко на слаб риск мениджмънт е трудно да се каже. Ясно е обаче, че тя се отразява не само на самите банки, които свиват печалбите си и дори се подготвят за загуби. Ефектът не се ограничава и само до клиентите, които не си плащат. Той се пренася и върху всички останали домакинства и бизнеси, защото в опит да компенсират загубите от лошите заеми банките задържат лихвите по останалите кредити високи и увеличават всевъзможни такси и комисиони. А това на свой ред задържа икономиката и създава опасност от ново завъртане на цикъла безработица - лоши кредити.

В пъти, не в проценти



Според статистиката на БНБ за последната година общият обем на преструктурираните заеми, както и тези, които са с просрочия в обслужването, набъбна от 2.5 млрд. лв. до рекордните 6.2 млрд. лв. в края на юли 2010 г. И макар и на годишна база ръстът им да намалява в сравнение с отчетеното през предходните месеци, банкерите съвсем не бързат да празнуват. Защото едва ли повишение от 149% е особена причина за радост, пък било то и по-малко от 156-те процента през юни или дори от над 250-те процента в края на 2009 г.

Всъщност през последната година всеки месец заеми за средно 326 млн. лв. минават в графата "лоши и преструктурирани". В нея се включват кредитите, които са класифицирани като необслужвани (с просрочия над 90 дни), като загуба (с просрочия над 180 дни), както и предоговорените. Според данните за юли 2010 г. например нарастването в обема на проблемните експозиции е с 5.7% на месечна база, или 334.4 млн. лв. От тях 246.9 млн. лв. са заеми, отпуснати на бизнеса. При кредитите за домакинствата увеличаването е съответно с 44.1 млн. лв. при потребителските и с 39.5 млн. лв. при ипотечните заеми.

А междувременно общият обем на предоставеното от банките финансиране за фирмите и индивидуалните им клиенти остава почти непроменен вече повече от година – около 49 млрд. лв., от които около 1 млрд. лв. са отпуснати под формата на овърдрафт. Ето защо не е изненадващ и фактът, че паралелно с обема бързо нараства и делът на лошите и преструктурирани кредити. В края на юли те са вече 12.4% от банковите портфейли (или 15.9%, ако не се включват овърдрафтите).



Надзорните данни на БНБ към края на полугодието пък посочват, че делът на заемите с над 90 дни просрочия в обслужването е 9.45% от брутните кредити в банковата система (без тези за кредитни институции). Дори и при този показател обаче увеличението за последната година е повече от двукратно - в края на юни 2009 г. делът им е бил 4.27%.

Повод за притеснение


Влошаването на портфейлите не остава незабелязано и от международните наблюдатели. Преди дни от рейтинговата агенция Fitch отбелязаха рязкото нарастване на необслужваните заеми в резултат на рецесията и прогнозираха допълнително увеличаване на необслужваните кредити (тези с просрочие над 90 дни) в банковите портфейли.

Междувременно от друга от рейтинговите агенции - Standard&Poor's, обявиха, че според техните изчисления делът на лошите кредити е още по-голям. "Смятаме, че делът на проблемните заеми, включително и преструктурираните, е достигнал 25-30% от общия обем на кредитите", обяви през седмицата кредитният анализатор на агенцията Магар Куюмджиян. Нещо повече - от Standard&Poor's посочват, че въпреки досегашните инициативи на БНБ за облекчаване на българските кредитни институции и финансовата помощ от чуждестранните им майки все още е възможно качеството на активите да се влоши рязко заради портфейлите, пълни със сравнително нови (и съответно непредсказуеми) кредити, и продължаващите ефекти от икономическата рецесия.

Подобни са и прогнозите на представителите на местния банков сектор, според които е рано да се очаква трайно обръщане на тенденцията на влошаване на портфейлите. "Дори и инерцията на забавяне на спада на БВП да се запази и през третото или четвъртото тримесечие да излезем на ръст на БВП, това няма автоматично да се отрази на лошите кредити – при тях инерцията на увеличаване ще  продължи поне една година след възстановяването на икономическия растеж", посочва главният изпълнителен директор на СИБанк Петър Андронов. Според него един от факторите за това ще е т.нар. скрита безработица, която официалната статистика не отчита – като например при хората, които не са регистрирани в бюрата по труда.

По думите му не трябва да се изключва и възможността част от вече предоговорените заеми да се окажат отново в групата на просрочените. "През последните две години банките дадоха възможност на много от кредитополучателите да поемат глътка въздух чрез разсрочване и преструктуриране на заемите им, но не е сигурно дали и колко от тях няма въпреки това да се върнат на лошия път, т.е. тези преструктурирани кредити стоят като потенциален обем нови лоши", допълва Андронов.

Проблем за банките, проблем за икономиката

Допълнителното предизвикателство пред балансите на банките идва от на практика замръзналото кредитиране. Според данните от паричната статистика на БНБ към края на юли общият обем на отпуснатите заеми се е свил с 0.01% на месечна база, а увеличението спрямо година по-рано е с едва 2.2%. От централната банка обаче изтъкват, че върху това отчетено нарастване влияние оказват и нетните покупки (в размер на 1.25 млрд. лв.) на кредитни портфейли от чужбина, които банките са направили през последната година. С други думи, отчетеният ръст в общия обем на предоставените на бизнеса и домакинствата заеми до голяма степен всъщност се дължи на обратното изкупуване на кредити, които преди кризата банките продаваха навън (основно на банките си майки и техни фондове) в търсене на свеж ресурс, с който да продължават експанзията си на местния пазар.

Проблемът идва от това, че почти пълната липса на новоотпуснати кредити на практика означава и много по-малко приходи за финансовите институции, чиито разходи напоследък се увеличават особено осезаемо заради влошаването на портфейлите. Причината е, че бурният ръст на проблемните заеми е свързан и с все по-големи разходи, които банките трябва да правят за провизии (с тях се покриват просрочените вземания) и обезценки (те са свързани с отписването на несъбираеми кредити от банковите баланси). Според данните на БНБ към края на юни през първото полугодие на 2010 г. разходите за обезценки са в размер на общо 566 млн. лв., което е с 41% повече в сравнение с направените за същия период година по-рано.

Запазването на това статукво през последните месеци във все по-голяма степен стопява печалбите на финансовите институции – за първото полугодие на 2010 г. общата печалба в сектора се е свила с близо 30% спрямо година по-рано до едва 352 млн. лв. Това прави средно по малко под 2 млн. лв. месечно за всяка от опериращите в страната 30 банки – което, дори и без да се връщаме в училищната стилистика, си е доста слаб резултат.

Ето защо, колкото и да са слаби за момента, наблюдаваните от началото на годината сигнали за възстановяване на кредитирането се оценяват положително от сектора. Засега стъпките остават по-скоро плахи и насочени главно към ипотечното финансиране на физически лица, тъй като то се смята за по-нискорисково заради по-големите обезпечения по заемите. Все още свитото вътрешно потребление обаче продължава да оказва задържащо влияние върху потребителските кредити. Минимално е и увеличението при заемите за бизнеса, тъй като според банкерите все още трудно се намират подходящи за финансиране проекти.

"Въпреки това възраждането на кредитирането в ипотечния сегмент е добра новина, тъй като това означава, че банките ще дадат шанс на населението да купува имоти, а това пък ще вкара и някакви пари в предприемачите и ще им позволи да се стабилизират и да станат по-подходящи за кредитиране", обяснява Андронов.

При всички положения и банкерите, и анализаторите са единодушни, че бумът на кредитирането, който се наблюдаваше преди кризата, няма да се повтори. Представителите на местния финансов сектор отдавна обясняват, че в бъдеще увеличаването на кредитните портфейли ще е с много по-умерени темпове и в общи линии ще следва темпа на нарастване на депозитната база, която ще е основният източник за набиране на финансов ресурс. Привличането на средства от населението и бизнеса обаче също си има цена, а и тя в последните години се увеличи значително. Действително според данните на БНБ лихвите, при които банките набират депозити в момента, вече са с около с 1.5 до 3 процентни пункта (п.п.) по-ниски в сравнение с началото на 2009 г. в зависимост от валутата и срочността. Така например средната лихва по левови депозити за срок от 1 ден до 1 година за физически лица е намаляла от 8.16% до 5.92%. Факт е и обаче, че лихвените равнища, особено при депозитите на домакинствата, остават с около 1-1.5 п.п. по-високи от отчитаните преди кризата.

Това запазване на относително високи цени за привличането на ресурс от вътрешния пазар неминуемо се отразява и на стойността, при която банките са склонни да кредитират. А доколкото лихвите по отпуснатите кредити са основен източник на приходи за финансовите институции, не е никак изненадващо, че техният темп на намаляване не е толкова осезаем, колкото този на депозитите. Така към края на юли средната лихва по новоотпусканите жилищни заеми в евро например е 8.42% при 8.74% година по-рано. При потребителските кредити в левове намаляването за същия период е от 14.15% до 12.6%. Финансирането за бизнеса пък е поевтиняло от 10.44% до 9.18%. Също както и при депозитите обаче, тези равнища все още са по-високи от предкризисните. Което пък до известна степен дава и обяснение за намалялото желание на фирмите и домакинствата да търсят банково финансиране. В съчетание с факта, че източниците на ресурс за кредитиране на самите банки в бъдеще ще са по-ограничени, това обяснява и прогнозите на местните банкери за доста по-умерени ръстове на кредитните портфейли в бъдеще.

Подобни са и очакванията на международните анализатори. Магар Куюмджиян например посочва, че в периода допреди кризата финансирането, което българските банки получаваха от чуждестранните майки, е играло значителна роля за нарастването на кредитните им портфейли. Според прогнозата на Standard&Poor's обаче е твърде вероятно в следващите години местните финансови институции да не могат да разчитат в такава степен на майките си за финансиране на растежа. "Ето защо не очакваме осезаем ръст на кредитите в близко бъдеще", изтъква Куюмджиян.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Десетилетие след жилищната криза се задават нови рискове 1 Десетилетие след жилищната криза се задават нови рискове

Сенчестото банкиране се свързва с близо половината ипотечни кредити в САЩ

24 май 2020, 5136 прочитания

Счетоводна революция в застраховането Счетоводна революция в застраховането

Новият МСФО 17, който ще влезе в сила от януари 2023 г., ще направи по-лесно сравнението между дружествени отчети и ще даде по-детайлна информация за печалбата

18 май 2020, 4787 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Говорите ли банкерски?

Финансовите институции вече обявяват как образуват лихвите по кредитите. Но пак никой не ги разбира

Още от Капитал
Млякото и яйцата ще са след 30 минути на вратата ви

Заради коронавируса онлайн търговията с бързооборотни стоки преживява страхотен бум в цял свят

Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Шоуто трябва да продължи, но как

Пандемията промени значението и начина на работа на вечерните шоута, независимо дали говорим за Джон Оливър или Николаос Цитиридис

20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10