Слаб шест
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Слаб шест

Слаб шест

Лошите банкови кредити продължават да растат и задържат печалбите ниски, лихвите - високи, а икономиката - в рецесия

Мария Иванова
7436 прочитания

© Shutterstock


За да станеш топ банкер, вероятно е нужно да имаш не само умение да убеждаваш, а и диплома, пълна с шестици. Тези дни обаче има една шестица, която със сигурност не е повод за приповдигнато настроение в сектора и не говори за отлични резултати. Става въпрос за обема на проблемните кредити в портфейлите на банките, които вече надхвърлиха 6 млрд. лв. и по всичко личи, че увеличаването им съвсем не е свършило.

Доколко тази тенденция се дължи на форсмажорно стоварилата се криза и доколко на слаб риск мениджмънт е трудно да се каже. Ясно е обаче, че тя се отразява не само на самите банки, които свиват печалбите си и дори се подготвят за загуби. Ефектът не се ограничава и само до клиентите, които не си плащат. Той се пренася и върху всички останали домакинства и бизнеси, защото в опит да компенсират загубите от лошите заеми банките задържат лихвите по останалите кредити високи и увеличават всевъзможни такси и комисиони. А това на свой ред задържа икономиката и създава опасност от ново завъртане на цикъла безработица - лоши кредити.

В пъти, не в проценти

Според статистиката на БНБ за последната година общият обем на преструктурираните заеми, както и тези, които са с просрочия в обслужването, набъбна от 2.5 млрд. лв. до рекордните 6.2 млрд. лв. в края на юли 2010 г. И макар и на годишна база ръстът им да намалява в сравнение с отчетеното през предходните месеци, банкерите съвсем не бързат да празнуват. Защото едва ли повишение от 149% е особена причина за радост, пък било то и по-малко от 156-те процента през юни или дори от над 250-те процента в края на 2009 г.

Всъщност през последната година всеки месец заеми за средно 326 млн. лв. минават в графата "лоши и преструктурирани". В нея се включват кредитите, които са класифицирани като необслужвани (с просрочия над 90 дни), като загуба (с просрочия над 180 дни), както и предоговорените. Според данните за юли 2010 г. например нарастването в обема на проблемните експозиции е с 5.7% на месечна база, или 334.4 млн. лв. От тях 246.9 млн. лв. са заеми, отпуснати на бизнеса. При кредитите за домакинствата увеличаването е съответно с 44.1 млн. лв. при потребителските и с 39.5 млн. лв. при ипотечните заеми.

А междувременно общият обем на предоставеното от банките финансиране за фирмите и индивидуалните им клиенти остава почти непроменен вече повече от година – около 49 млрд. лв., от които около 1 млрд. лв. са отпуснати под формата на овърдрафт. Ето защо не е изненадващ и фактът, че паралелно с обема бързо нараства и делът на лошите и преструктурирани кредити. В края на юли те са вече 12.4% от банковите портфейли (или 15.9%, ако не се включват овърдрафтите).

Надзорните данни на БНБ към края на полугодието пък посочват, че делът на заемите с над 90 дни просрочия в обслужването е 9.45% от брутните кредити в банковата система (без тези за кредитни институции). Дори и при този показател обаче увеличението за последната година е повече от двукратно - в края на юни 2009 г. делът им е бил 4.27%.

Повод за притеснение

Влошаването на портфейлите не остава незабелязано и от международните наблюдатели. Преди дни от рейтинговата агенция Fitch отбелязаха рязкото нарастване на необслужваните заеми в резултат на рецесията и прогнозираха допълнително увеличаване на необслужваните кредити (тези с просрочие над 90 дни) в банковите портфейли.

Междувременно от друга от рейтинговите агенции - Standard&Poor's, обявиха, че според техните изчисления делът на лошите кредити е още по-голям. "Смятаме, че делът на проблемните заеми, включително и преструктурираните, е достигнал 25-30% от общия обем на кредитите", обяви през седмицата кредитният анализатор на агенцията Магар Куюмджиян. Нещо повече - от Standard&Poor's посочват, че въпреки досегашните инициативи на БНБ за облекчаване на българските кредитни институции и финансовата помощ от чуждестранните им майки все още е възможно качеството на активите да се влоши рязко заради портфейлите, пълни със сравнително нови (и съответно непредсказуеми) кредити, и продължаващите ефекти от икономическата рецесия.

Подобни са и прогнозите на представителите на местния банков сектор, според които е рано да се очаква трайно обръщане на тенденцията на влошаване на портфейлите. "Дори и инерцията на забавяне на спада на БВП да се запази и през третото или четвъртото тримесечие да излезем на ръст на БВП, това няма автоматично да се отрази на лошите кредити – при тях инерцията на увеличаване ще  продължи поне една година след възстановяването на икономическия растеж", посочва главният изпълнителен директор на СИБанк Петър Андронов. Според него един от факторите за това ще е т.нар. скрита безработица, която официалната статистика не отчита – като например при хората, които не са регистрирани в бюрата по труда.

По думите му не трябва да се изключва и възможността част от вече предоговорените заеми да се окажат отново в групата на просрочените. "През последните две години банките дадоха възможност на много от кредитополучателите да поемат глътка въздух чрез разсрочване и преструктуриране на заемите им, но не е сигурно дали и колко от тях няма въпреки това да се върнат на лошия път, т.е. тези преструктурирани кредити стоят като потенциален обем нови лоши", допълва Андронов.

Проблем за банките, проблем за икономиката

Допълнителното предизвикателство пред балансите на банките идва от на практика замръзналото кредитиране. Според данните от паричната статистика на БНБ към края на юли общият обем на отпуснатите заеми се е свил с 0.01% на месечна база, а увеличението спрямо година по-рано е с едва 2.2%. От централната банка обаче изтъкват, че върху това отчетено нарастване влияние оказват и нетните покупки (в размер на 1.25 млрд. лв.) на кредитни портфейли от чужбина, които банките са направили през последната година. С други думи, отчетеният ръст в общия обем на предоставените на бизнеса и домакинствата заеми до голяма степен всъщност се дължи на обратното изкупуване на кредити, които преди кризата банките продаваха навън (основно на банките си майки и техни фондове) в търсене на свеж ресурс, с който да продължават експанзията си на местния пазар.

Проблемът идва от това, че почти пълната липса на новоотпуснати кредити на практика означава и много по-малко приходи за финансовите институции, чиито разходи напоследък се увеличават особено осезаемо заради влошаването на портфейлите. Причината е, че бурният ръст на проблемните заеми е свързан и с все по-големи разходи, които банките трябва да правят за провизии (с тях се покриват просрочените вземания) и обезценки (те са свързани с отписването на несъбираеми кредити от банковите баланси). Според данните на БНБ към края на юни през първото полугодие на 2010 г. разходите за обезценки са в размер на общо 566 млн. лв., което е с 41% повече в сравнение с направените за същия период година по-рано.

Запазването на това статукво през последните месеци във все по-голяма степен стопява печалбите на финансовите институции – за първото полугодие на 2010 г. общата печалба в сектора се е свила с близо 30% спрямо година по-рано до едва 352 млн. лв. Това прави средно по малко под 2 млн. лв. месечно за всяка от опериращите в страната 30 банки – което, дори и без да се връщаме в училищната стилистика, си е доста слаб резултат.

Ето защо, колкото и да са слаби за момента, наблюдаваните от началото на годината сигнали за възстановяване на кредитирането се оценяват положително от сектора. Засега стъпките остават по-скоро плахи и насочени главно към ипотечното финансиране на физически лица, тъй като то се смята за по-нискорисково заради по-големите обезпечения по заемите. Все още свитото вътрешно потребление обаче продължава да оказва задържащо влияние върху потребителските кредити. Минимално е и увеличението при заемите за бизнеса, тъй като според банкерите все още трудно се намират подходящи за финансиране проекти.

"Въпреки това възраждането на кредитирането в ипотечния сегмент е добра новина, тъй като това означава, че банките ще дадат шанс на населението да купува имоти, а това пък ще вкара и някакви пари в предприемачите и ще им позволи да се стабилизират и да станат по-подходящи за кредитиране", обяснява Андронов.

При всички положения и банкерите, и анализаторите са единодушни, че бумът на кредитирането, който се наблюдаваше преди кризата, няма да се повтори. Представителите на местния финансов сектор отдавна обясняват, че в бъдеще увеличаването на кредитните портфейли ще е с много по-умерени темпове и в общи линии ще следва темпа на нарастване на депозитната база, която ще е основният източник за набиране на финансов ресурс. Привличането на средства от населението и бизнеса обаче също си има цена, а и тя в последните години се увеличи значително. Действително според данните на БНБ лихвите, при които банките набират депозити в момента, вече са с около с 1.5 до 3 процентни пункта (п.п.) по-ниски в сравнение с началото на 2009 г. в зависимост от валутата и срочността. Така например средната лихва по левови депозити за срок от 1 ден до 1 година за физически лица е намаляла от 8.16% до 5.92%. Факт е и обаче, че лихвените равнища, особено при депозитите на домакинствата, остават с около 1-1.5 п.п. по-високи от отчитаните преди кризата.

Това запазване на относително високи цени за привличането на ресурс от вътрешния пазар неминуемо се отразява и на стойността, при която банките са склонни да кредитират. А доколкото лихвите по отпуснатите кредити са основен източник на приходи за финансовите институции, не е никак изненадващо, че техният темп на намаляване не е толкова осезаем, колкото този на депозитите. Така към края на юли средната лихва по новоотпусканите жилищни заеми в евро например е 8.42% при 8.74% година по-рано. При потребителските кредити в левове намаляването за същия период е от 14.15% до 12.6%. Финансирането за бизнеса пък е поевтиняло от 10.44% до 9.18%. Също както и при депозитите обаче, тези равнища все още са по-високи от предкризисните. Което пък до известна степен дава и обяснение за намалялото желание на фирмите и домакинствата да търсят банково финансиране. В съчетание с факта, че източниците на ресурс за кредитиране на самите банки в бъдеще ще са по-ограничени, това обяснява и прогнозите на местните банкери за доста по-умерени ръстове на кредитните портфейли в бъдеще.

Подобни са и очакванията на международните анализатори. Магар Куюмджиян например посочва, че в периода допреди кризата финансирането, което българските банки получаваха от чуждестранните майки, е играло значителна роля за нарастването на кредитните им портфейли. Според прогнозата на Standard&Poor's обаче е твърде вероятно в следващите години местните финансови институции да не могат да разчитат в такава степен на майките си за финансиране на растежа. "Ето защо не очакваме осезаем ръст на кредитите в близко бъдеще", изтъква Куюмджиян.

Автор: Капитал

За да станеш топ банкер, вероятно е нужно да имаш не само умение да убеждаваш, а и диплома, пълна с шестици. Тези дни обаче има една шестица, която със сигурност не е повод за приповдигнато настроение в сектора и не говори за отлични резултати. Става въпрос за обема на проблемните кредити в портфейлите на банките, които вече надхвърлиха 6 млрд. лв. и по всичко личи, че увеличаването им съвсем не е свършило.

Доколко тази тенденция се дължи на форсмажорно стоварилата се криза и доколко на слаб риск мениджмънт е трудно да се каже. Ясно е обаче, че тя се отразява не само на самите банки, които свиват печалбите си и дори се подготвят за загуби. Ефектът не се ограничава и само до клиентите, които не си плащат. Той се пренася и върху всички останали домакинства и бизнеси, защото в опит да компенсират загубите от лошите заеми банките задържат лихвите по останалите кредити високи и увеличават всевъзможни такси и комисиони. А това на свой ред задържа икономиката и създава опасност от ново завъртане на цикъла безработица - лоши кредити.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

21 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    И каква е поуката от статията? -
    -------------------------------------------
    Правителството на барабойко е опасно ва вашите финанси, здраве (медицинско обслужване) и пенсии днес,
    Ще стане опасно за вас изобще .... утре..... нали знаете място злачно място покойно......

  • 2
    vdzhuvinov avatar :-|
    Владимир Джувинов

    Попадал съм на наистина ужасяващи случаи на безразсъдно отпускани кредити. Дано банките да са си извели поуката, но вътрешно те не са се променили особено.

  • 3
    labybamapa avatar :-|
    Labybamapa

    До vdzhuvinov:

    Със сигурност мога да потвърдя и си абсолютно прав, че безразсъдно са отпускани кредити. И въпреки "невероятната" аура, която обвива думата банка, в тези банки в България работят българи, които по никакъв начин не се различават по манталитет от нашите родни предприемачи, за които има прекрасна статия как "градят"/:) и разграждат/ имиджа на страната в чужбина.

  • 4
    kakawida avatar :-|
    kakawida

    Не знам как се става банкер, но онази креатура Харпарцумян е наистина дразнеща. Непрекъснатото му перчене, афиширане на благосъстояние и нагло отношение към малките клиенти е ужасяваща амалгама за топ банкер. Синдромът "Берлускони" (или "Наполеон" ако предпочитате) никак не му отива. Как, след като банкерите на България са такива мега недоразумения, очаквате да има работеща и логично функционираща банкова система? В кризата, когато повечето хора се гърчат за всеки лев, лихвите по кредитите скачат за да бъдат обезпечени "лошите" заеми, давани предимно на близки и приятели на управата на банката. Зорлен ни превръщат в неплащащи и после мрънкат, че затъват. Ако има едно по-човешко отношение към малките клиенти от страна на банките, то тогава и "лошите" кредити ще са по-малко. В момента банките са като някакви алчни дракони, които смучат, и смучат, и смуууучат..., и не осъзнават, че след последната капка кръв повече няма да има.

  • 5
    a3 avatar :-|
    аз

    "Въпреки това възраждането на кредитирането в ипотечния сегмент е добра новина, тъй като това означава, че банките ще дадат шанс на населението да купува имоти....."
    ама простете, те цените на жилищата ще падат. при жилища за 1.19 млд лева в готовност да бъдат продадени на пазара, познайте какаво ще се случи с цените. а баките ще си получат обратно 50% от дадените пари в най-добрия случай, другите ще им ги дължат разни напълно разорени хора. ипотечната криза в сащ доведе до проблемите в световен мащаб, това е на път да обърне и колата на българската икономика.
    банките пак ще инвестират парите ни в глупости като бетониране на черноморието и напълно неконкурентни услуги.....

  • 6
    chievo avatar :-|
    Chievo

    Чудя се, дали някога ще успеем да осъдим банка за липса на професионализъм при отпускане на кредити? В момента аз плащам за некадърността на кредитните инспектори, раздавали пари на куцо, кьораво и сакато.

  • 7
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    След края на септември когато бъдат освободени временно заетите в туризъм и селско стопанство истината за лошите кредити ще блесне с реалната си сила. Миналата зима хората с кредити дори останали без работа все още имаха някакви спестявания а през лятото се хванаха на каквато и да е работа само и само да не изгубят новозакупеното си жилище. Много от тях ще изпаднат в безизходица. Това касае както работещи така и всякакви собственици на някакъв бизнес. Българските фирми от средно ниво като юридически лица също са затънали в дългове, най-вече банкови и междуфирмени. Които можаха предоговориха. Едва ли има и 10% от тях на които предоговарянето да е свършило работа. Или банките ще трябва да преглътнат ново предоговаряне или ще трябва да станат горди собственици на фалирани бизнеси. На тях да им е честито, но като затънат обикновените граждани банковата система няма да прокопса.

  • 9
    aaa avatar :-|
    aaa

    Има подробности, която рядко се споменават когато се говори за лоши и преструктурирани кредити.

    1. В България за разлика от Европа и САЩ няма закон за фалит на частни лица!
    Тоест ако си без работа и не си плащал на банката от половин година, тя по наредба 9 го провизира изцяло, което не означава че банката ще махне с ръка и няма да си търси парите. А и в общият случай длъжниците у нас подновяват плащанията при първа възможност.

    2. „Чл. 11. (1) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2009 г.) Рискови експозиции, класифицирани като загуба, са рисковите експозиции, при които поради влошаване финансовото състояние на длъжника се очаква задълженията му да станат несъбираеми, независимо че имат частична възстановителна стойност, която може да се реализира в бъдеще.” ;)

    С горното не твърдя, че едва ли не положението супер, или че на практика няма лоши кредити, а просто че голяма част от тези пари ще се появят като извънредна печалба при подем на икономиката, той вече започна плахо, за несведущите :):)

  • 10
    woody avatar :-|
    woody

    Порочната практика на прехвърляне на непазарни рискове, поети от банката върху клиента, се закрепва с вече влезлия в сила Закон за Потребителския Кредит от 12.05.2010. Въпреки последвалите две поправки в рамките на два месеца (последната приета на 15.05 и влизаща в сила на 30.08.2010, т.е. утре), се запазва възможността банките да включват в своите методики на изчисляване на лихвата, всякакви фактори, включително рискове изцяло зависещи от мениджърските решения и пазарните позиции на банката: качество на кредитния портфейл на банката, операционен риск, баланс между срочната структура на активите и пасивите, и др. Тази неравнопоставеност между страните, води след себе много лоши ефекти. Един от тях е описаното в статията - спираловидно увеличаване на лихви=>необслужвани кредити=>увеличаване на лихви; влачейки след себи си целия негативен ефект върху икономиката. Друг лош ефект е спада в доверието към банковата система като цяло, с всичките последващи рискове от това.
    Можете да подкрепите петицията за един по добър закон тук -> http://bgpetition.com/zpk_krediti_lihvi/index.html


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK