Говорите ли банкерски?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Говорите ли банкерски?

Говорите ли банкерски?

Финансовите институции вече обявяват как образуват лихвите по кредитите. Но пак никой не ги разбира

Мария Иванова
6684 прочитания

© Shutterstock


Фотограф: Shutterstock

Казват, че пътят към ада е покрит с добри намерения. Вярно е. Преди около два месеца с доброто намерение да внесат малко повече яснота в начина, по който се образуват лихвите по заемите, депутатите приеха промени в Закона за потребителския кредит. Вместо с по-голяма прозрачност обаче, кредитополучателите всъщност тепърва ще се сблъскат със своеобразен малък ад от неразбираеми обяснения.

Просто и ясно

"БЛП […] е функция на обективни фактори, които влияят върху себестойността за банката на един кредит, без оглед на субективни специфични характеристики, които произлизат например от целевия сегмент и разнообразните параметри на конкретния кредитен продукт."

"Наличието на специфични фактори на пазара (конкурентната среда, приходи от кръстосани продажби, срочната структура на кредитите, наклонът на кривата на доходност и др.) могат да доведат до прилагането на корективен компонент за определени сегменти, продукти и кампании, отразяващи специфичния бизнес риск за Банката."

Първото предизвикателство ви посреща още с отварянето на интернет страниците на банките. На сайтовете на около една трета от кредитните институции методологиите или все още липсват, въпреки че по закон трябваше да бъдат публикувани до края на август, или пък са сравнително трудни за откриване. Методологии липсват и на интернет страниците на повечето лизингови компании и небанкови дружества за кредитиране, които също са задължени от закона да ги оповестят.

Ако обаче успеете да откриете търсената методология без особени проблеми, имайте предвид, че трудната част тепърва ви предстои. Очакват ви определения като "корекция за пазарна среда", "относителния дял в % на левовите срочни депозити в общия левов ресурс на банката", "процентното разпределение на нелихвените разходи" или пък "надбавка (в процент на годишна база) за общ (латентен риск) по предоставените кредити". И дори и да сте разбрали значението на поне част от тях (вижте още примери в карето), това все още не значи, че ще ви стане ясно как точно ръководството на дадена финансова институция определя стойността на някои от тези показатели.

Инициативата за законова промяна, с която да се изсветли целият процес по формирането на лихвите, със сигурност беше стъпка в правилната посока, тъй като прозрачността е важен фактор за гарантиране на по-добра защита на правата на потребителите и за предоставянето на реална възможност за вземане на информирани решения при тегленето на заеми. Реалността обаче показа, че търсеният ефект не е постигнат.

Ако трябва да сме честни, едва ли някой е очаквал да види просто уравнение от типа "Лихва = А+В+С". Дори напротив – още при обсъждането на поправките в закона от банковия сектор предупредиха, че публикуването на методологията, по която се определят лихвите, ще доведе до объркване сред потребителите, докато самите методологии ще бъдат ясни само за тесен кръг специалисти.

До известна степен аргументите им са разумни. Действително не може да се очаква обикновеният потребител да е в състояние да разчете някоя умопомрачителна формула или пък да вникне в смисъла на "средно претеглената стойност (в процент) на цената на привлечения левов паричен ресурс" (да не говорим и че няма как някой извън банката да знае каква е тя). Ето защо от БНБ и от браншовата асоциация предложиха вместо това да се оповестяват само факторите, които оказват влияние върху цената на заемите.

В крайна сметка депутатите гласуваха за оповестяването на целите методологии, по които се определят т.нар. референтен лихвен процент както за потребителските, така и за ипотечните кредити. Казано на по-прост език, това е променливата база, която се използва за формирането крайната лихва за клиентите.

Световната практика е като референтен процент да се използва някой пазарен индекс като EURIBOR за заемите в евро, LIBOR за тези в щатски долари или пък СОФИБОР за левовите. Към него след това се добавя фиксирана надбавка и така се получава цената на кредитите за крайните клиенти.

Това беше и начинът, по който допреди две-три години и по-голямата част от българските банки образуваха лихвите си. Кризата обаче промени това и една по една финансовите институции заместиха пазарните лихвени индекси със собствени – най-често наричани базов лихвен процент (БЛП). Проблемът в цялото упражнение беше това, че тези индекси се определят от самите банки, при това доста често при липса на каквато и да било прозрачност. Така на практика клиентите вече не знаят нито какви точно фактори влияят върху цената на заемите им, нито пък, което е и по-неприятната част, кога и при какви обстоятелства тя може да се променя.

С публикуването на методологиите самите фактори вече са видими за широката общественост. В някои от случаите обаче остава неясен въпросът при какви условия кредиторите могат да променят стойностите на някои от включените в ценообразуването компоненти. Още повече че част от тях са буквално въпрос на преценка на самото ръководство на финансовите институции.

В този ред на мисли обект на отделна дискусия е и въпросът доколко е редно банките да отчитат и не чисто пазарни фактори при определянето на цената на заемите. Така например според председателя на Института на дипломираните финансови консултанти Любомир Христов добрата международна практика на формиране на лихвите като сбор от пазарен индекс и фиксирана надбавка всъщност гарантира, че банката прехвърля на клиентите си само лихвения риск на паричния и на капиталовия пазар. Начинът, по който повечето български банки определят цената на кредитите в момента обаче, по думите му означава, че освен лихвения риск клиентите понасят и валутния, ликвидния, кредитния, регулаторния, оперативния и политическия риск на страната, докато на практика банките получават възможността "да си фиксират печалбата".

Разбира се, има и положителни изключения. Някои от финансовите институции като МКБ Юнионбанк, Прокредит банк, "Токуда" и клонът на гръцката Alpha Bank продължават и в момента да определят цената на кредитите като сбор от пазарен лихвен индекс и фиксирана надбавка. Други пък, макар и да използват собствени методологии, ги бяха публикували много преди да бъдат нормативно задължени да го направят.

Не липсват обаче и негативни примери. Показателен е фактът, че въпреки изтичането на законовия срок все още редица от финансовите институции не са публикували методологиите си. Често срещано явление в последните години е и например липсата на какъвто и да БИЛО посочен лихвен процент (главно) по потребителските заеми в интернет страниците на кредиторите – банки и небанкови дружества. Което на практика затруднява информирания избор на търсещите финансиране потребители. И допълнително задълбочава натрупаното усещане за непрозрачно поведение от страна на кредиторите.

Фотограф: Shutterstock

Казват, че пътят към ада е покрит с добри намерения. Вярно е. Преди около два месеца с доброто намерение да внесат малко повече яснота в начина, по който се образуват лихвите по заемите, депутатите приеха промени в Закона за потребителския кредит. Вместо с по-голяма прозрачност обаче, кредитополучателите всъщност тепърва ще се сблъскат със своеобразен малък ад от неразбираеми обяснения.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    ispor avatar :-|
    ispor

    Когато някой се готви да те баламосва ,обикновенно започва отдалече-така и с лихвите!

  • 2
    cinik avatar :-|
    cinik

    "Някои от финансовите институции като МКБ Юнионбанк, Прокредит банк, "Токуда" и клонът на гръцката Alpha Bank продължават и в момента да определят цената на кредитите като сбор от пазарен лихвен индекс и фиксирана надбавка. "

    >>> Доколкото това е не само класическият вариант, но и простият от гледна точка на управление на договора, се питма защо останалите нещо не желаят да го прилагат. Сами можем да си отговорим

  • 3
    m4 avatar :-|
  • 4
    ig avatar :-|
    ig

    Капитал, индексите отчитат цената на краткосрочно привлечен ресурс, чиито среден срок за България е под 6М, като най-често използваните са 1 Мес., 3 Мес и 1 Годишен Софибор или Euribor. Надбавката или Премия за риск = Премия за срок до падежа + Премия за ликвиден риск+ Премия за риск от неплащане, не може да отрази разрива в срока за който се депозират средства ( максимум година) и срока на кредитите, които се ползват - до 35 години. В интерес на всички е да има дългосрочни кредити, но желанието е те да са обвързани с краткосро

  • 5
    bbc avatar :-|
    BBC

    Стига с тези лихви! Те са си ОК, с оглед риска и безперспективността в Бг. Проблемът е в картелното споразумение за таксите на българските банки! Там се дерат кожи и то не без помощта на държавата.

  • 6
    geordgeo avatar :-|
    geordgeo

    Ой,ой,ой...жална ни майка...Обяснението е от "ясно по-ясно"!

  • 7
    julida avatar :-|
    Karamelski

    Проблемът не е в това дали лихвите са ниски или високи, а в това как се определят. Навярно, след като сте прегледали т-нар. "методологии" на банките, нищо не сте разбрали. Защото голяма част от банките чисто формално са публикували тези "методологии". От край време е ясно, че банките прехвърлят кредитния риск изцяло върху клиентите. А сега става ясно, че не само кредитния, но и пазарния, ликвидния, валутния и т.н.
    Имаше едно стихче навремето...
    Тъй спиш Париж, тъй спиш Ню Йорк..
    ТИ СПИШ БНБ..:))))

  • 8
    kbderror avatar :-P
    kbderror

    А финансова култура имат множоеството бугаристанци?!За финансова дисциплина не смея и да си помисля.....

    А като не ти ясно питаш... те тия за т'ва са там да обяснят и да се договорите. Т'ва си е сделка, просто предмета и е друг.

  • 9
    rumenvl avatar :-|
    rumenvl

    В бизнеса всеки се стреми да намери коректен партньор.
    Банките играят мръсно в България.. е когато някоя започне на чисто конкуренцията ще отсее мръсотията.
    Пък и не е толкова трудно да си отворите сметка в банка в чужбина. И през интернат банкирането е идеално и дебирната ви карта ще плаща навсякъде в интернет (тоест няма да е електрон а класик - но в БГ нали сме си назад).
    Печалбарите ще си заминат защото стратегията им е краткосро

  • 10
    plamen1967 avatar :-|
    plamen1967

    На 31.08.2010г влезе в сила Закона за потребителския кредит, който се оказа поредния лобиски закон, който узакони произвола на банките, сами едностранно да променят лихвените проценти по вече подписани заеми, като им даде правото да включват в референтния си лихвен процент, компоненти които изцяло зависят от тях. Така например Булбанк си включи в методиката компонентата "Премия" която изцяло е в ръцете а Управителния съвет на Булбанк, и ако утре УС реши че печалбата им е малка просто си увеличатват премията и хоп, премиалните осигурени на гърба на клиента.
    За да кажем не на тази порочна практика, покрекете петицията срещу тази част от закона
    http://bgpetition.com/zpk_krediti_lihvi/index.html


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK