Държава с банка на шията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Държава с банка на шията

Държава с банка на шията

Ирландия трябва да измисли как да изчисти финансовия си сектор, за да стабилизира икономиката си

Николай Стоянов
4124 прочитания

© Reuters


"Гърците извършиха смъртен грях. Те заслужават да бъдат наказани." С тези думи бившият ирландски финансов министър от средата на 90-те Рори Куин заклейми статистическата измама, с която Гърция години наред криеше от Брюксел (и вероятно още крие, ако се съди от последните оплаквания на Евростат) реалния размер на дълга си. Присъдата от устата на председателя на събранието, приело правилата на единната валута, е тежка, но и малко странна. Все пак дори Гърция да е най-проблемното дете на еврозоната, Ирландия определено й прави компания в изправителния дом за фискални нарушители с нейните 14% от БВП бюджетен дефицит.

Оправданието за гнева на Куин, е, че двете страни са вътре за съвсем различни провинения. Докато гърците плащат за разточителството на политиците си, ирландците плащат (и то буквално) за грешките на банкерите си по време на кредитния и имотния бум, когато икономиката растеше с по 6% годишно. Най-голямата тежест за бюджета на задремалия келтски тигър е спасяването от колапс на финансовата му система и най-вече на Anglo Irish Bank, която беше специализирана в кредитирането на строителни предприемачи. След спукването на имотния балон банката беше национализирана и вече погълна близо 23 млрд. евро (над 11% от БВП на страната), а двете най-големи банки в страната Allied Irish Banks и Bank of Ireland бяха подкрепени с общо 7 млрд. евро. Проблемите на банковия сектор вече рефлектираха върху кредитния рейтинг, цената на дълга и въобще риска на Ирландия. А това заплашва да удари с нова сила банките и да завърти опасна спирала, освен ако правителството не измисли

Как да изчисти банките

Не е като Брайън Ленихан, наследникът на Рори Куин на поста, да не е направил нищо досега. След като стана финансов министър, той въведе държавна гаранция за 440 млрд. евро депозити в банковата система. Така той прехвърли частния риск върху държавата и до голяма степен спаси местните банки от това да колабират по пътя на исландските - с ударно бягство на спестители и инвеститори. Пълната гаранция трябваше да е в сила до края на септември, но Ленихан я продължи до края на годината в опит да успокои инвеститорите.

Другата голяма стъпка на правителството беше създаването на "лоша банка". Идеята зад Националната компания за управление на активи (National Asset Management Agency - NAMA) беше да изкупува лош дълг и така да помогне да се изчистят банковите баланси. По данни от самата институция към средата на август тя е вложила 13 млрд. евро, за да придобие общо 3500 кредита, които са били оценени на 27.2 млрд. евро. Очаква се в още един транш до края на септември NAMA да изкупи дългове с още 12 млрд. евро.

Донякъде иронично обаче именно "лошата банка" сега е в основата на подновените проблеми за финансовия сектор на страната. Тя стимулира банките да й прехвърлят проблемните си кредити масово, което води до големи еднократни загуби, вместо да отлагат проблемите, както постъпи Германия (а и България). Поредната доза паника на международните пазари започна, след като в края на август S&P намали кредитния рейтинг на Ирландия от АА на АА- с отрицателна перспектива. Решението беше обосновано именно с NAMA, която призна, че само около четвърт от изкупените кредити носят някакви приходи. Така, макар самата банка да изкупува дълга средно на половината на номиналната му стойност (а при последния пакет от Anglo Irish Bank дори с 62% отстъпка), тя реално трупа загуби. А намаленият рейтинг и съответно обезценяващите се ирландски облигации се отразяват негативно на балансите на банките, които са пълни с такива инструменти.

Най-големият проблем за Брайън Ленихан обаче си остава Anglo Irish Bank, която се превърна в

Черна дупка за парите на данъкоплатците

Откакто банката беше национализирана, тя успя да отчете най-голямата загуба в корпоративната история на Ирландия - 12.7 млрд. евро за петнайсетте месеца от създаването на NAMA до края на 2009 г. А за първата половина на 2010 г. последваха още 8.2 млрд. евро загуби. От тях над 3 млрд. евро са от сделки с "лошата банка", а 4.9 млрд. евро - от провизиране на кредити. Според данните от Anglo Irish Bank 54% от всички активи са с влошено качество, а още 14% са просрочени, но не са класифицирани като лоши.

Правителството придоби 75% от банката през 2008 г. и оттогава преди всеки отчет я рекапитализира със свежи средства. Затова и пазарите започнаха да се притесняват докога това може да продължи. Ако Ирландия продължи да налива пари в Anglo Irish Bank, това ще изправи публичните й финанси на ръба. Затова и инвеститорите изискваха все по-голяма премия, за да държат ирландски дълг. Доходността по ирландските десетгодишни ДЦК скочи до над 6%, или рекордните 3.9 процентни пункта над германските, а застраховката срещу фалит на страната скочи почти до 400 пункта или 400 хил. евро годишно за 10 млн. евро дълг. Същевременно опасенията, че Ирландия може да изостави банката да гръмне по исландския модел, изстреляха аналогичните застраховки (измерен чрез т.нар. Credit Defaul Swap - CDS) за облигациите на Anglo Irish Banks. CDS по обикновения дълг на банката достигнаха 780 пункта, а тези по подчинения (който е следващ по ред за изплащане, ако компанията има затруднения) - 1950 пункта.

Засега оповестената през седмицата идея е банката да се разцепи на добра банка, която да поеме депозитите, и лоша, която поетапно да изчисти проблемните кредити и да бъде закрита. Разчети колко още ще струва това на данъкоплатеца са обещани чак за октомври. Според S&P цената може да достигне общо до 35 млрд. евро, а според самия Ленихан цената ще е приемлива и няма да банкрутира страната. "Бедствието Anglo Irish Bank ще струва на икономиката около 20% от БВП, а може и повече. Затова правителството спешно трябва да обяви решението си", коментира за "Капитал" Джон Фицджералд, професор в ирландския Институт за икономически и социални изследвания.

Другите големи банки също продължават да разчитат за съществуването си почти изцяло на правителството и на ЕЦБ. Те обаче имат добър шанс да се справят с цената на разпродажба на активи дори и понякога на загуба. Сред търсещите си купувач е и Българо-американската кредитна банка, където през 2008 г. Allied Irish Banks придоби 49.9% за 216 млн. евро. Сега на борсата делът струва едва 35 млн. евро.

Дори и напълно да се пренебрегне банковият хаос пред ирландското правителство

Остават предизвикателства

То трябва да сведе бюджетния дефицит от 14% от БВП през 2009 г. до под 3% през 2014 г. Тези цели са на път да се постигнат, но за сметка на рязане на капиталови разходи. През 2009 и 2010 г. бяха увеличени данъците и намалени разходи, ефектът от което беше 7.5% от БВП. По оценки на правителството трябва обаче още минимум още 4%, а според МВФ дори още 6.5%. Това обаче неминуемо ще натежи на икономиката и може да я върне в рецесия.

Има и добри новини. През второто тримесечие на 2010 г. икономиката за пръв път отбеляза растеж, а очакванията на Фицджералд са догодина той да достигне 2.5%. "Ако преструктурирането на финансовия сектор приключи тази година, в периода 2012 - 2015 г. икономиката може да нарасне и по-бързо и да възстанови част от загубите", прогнозира той. Освен това правителството вече си е осигурило практически цялото нужно финансиране до края на годината и дори и доходността по нейните ДЦК да остане висока още месеци това няма да я изправи директно на ръба на фалита. За разлика от проблемната южна периферия на Европейския съюз през следващата година на Ирландия не й предстоят големи плащания. Всичко това обаче изглежда не успокоява пазарите и големият въпрос е какво още може да направи.

"Европейската комисия и ЕЦБ ще ви кажат, че рецептата е проста: намали бюджетния дефицит, орежи заплатите, запази данъците конкурентни, стимулирай износа и преживявай с ограниченията", обяснява главният икономист на най-голямата брокерска къща в Ирландия Bloxham Stockbrokers Алън Маккуейд пред Wall Street Journal и добавя: "Има само един проблем: Ирландия следваше точно тази формула и тя не проработи особено."

Източник: Reuters

"Гърците извършиха смъртен грях. Те заслужават да бъдат наказани." С тези думи бившият ирландски финансов министър от средата на 90-те Рори Куин заклейми статистическата измама, с която Гърция години наред криеше от Брюксел (и вероятно още крие, ако се съди от последните оплаквания на Евростат) реалния размер на дълга си. Присъдата от устата на председателя на събранието, приело правилата на единната валута, е тежка, но и малко странна. Все пак дори Гърция да е най-проблемното дете на еврозоната, Ирландия определено й прави компания в изправителния дом за фискални нарушители с нейните 14% от БВП бюджетен дефицит.

Оправданието за гнева на Куин, е, че двете страни са вътре за съвсем различни провинения. Докато гърците плащат за разточителството на политиците си, ирландците плащат (и то буквално) за грешките на банкерите си по време на кредитния и имотния бум, когато икономиката растеше с по 6% годишно. Най-голямата тежест за бюджета на задремалия келтски тигър е спасяването от колапс на финансовата му система и най-вече на Anglo Irish Bank, която беше специализирана в кредитирането на строителни предприемачи. След спукването на имотния балон банката беше национализирана и вече погълна близо 23 млрд. евро (над 11% от БВП на страната), а двете най-големи банки в страната Allied Irish Banks и Bank of Ireland бяха подкрепени с общо 7 млрд. евро. Проблемите на банковия сектор вече рефлектираха върху кредитния рейтинг, цената на дълга и въобще риска на Ирландия. А това заплашва да удари с нова сила банките и да завърти опасна спирала, освен ако правителството не измисли


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    stoyanovstarshi avatar :-|
    Стоянов-Старши

    Меган Макардъл, свежа както (почти) винаги, започна коментара си по тази тема така: "Не е добър знак когато правителството е принудено да се намеси, за да предотврати набег (СС - това ли е терминът?) срещу банка, която то вече притежава, но изглежда, че то то прави точно това с Anglo Irish Bank."

    Рецептата на ЕЦБ и Европейската комисия е напълно правилна - само дето тя работи в средно- и дългосрочен план. Няма вълшебни спасения, които работят веднага в такава ситуация. Ако ирланците устискат (и според мен това ще стане), келтският тигър ще се събуди.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK