Инвестиционен надзор

Най-напреднал в насоките за развитие е инвестиционният надзор, което е по-скоро естествено предвид дългогодишния опит на Димана Ранкова, която ръководеше това управление от 2003 до 2009 г. и след кратка пауза от около година се върна на поста. Малко след избирането й представи визията си какво е нужно да се подобри в сектора.

Стратегията бе подробно разгледана от браншовите организации, бе допълнена с някои от предложенията им и срещна почти изцяло подкрепата им. "Документът представя много пълно проблемите на капиталовия пазар и начините на преодоляване. Взети са под внимание почти всички бележи на браншовите организации", каза Любомир Бояджиев, председател на управителния съвет на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП).

Иначе по конспекта са засегнати всички основни точки - повишаване на ликвидността, намаляване на транзакционните разходи и предлагане на нови инвестиционни продукти. Предлагат се и "кръпки" в области, където вследствие на кризата лъснаха проблеми - изглаждане на изкупуването на акции чрез търгови предложения, подобряване на защитата на инвеститорите в облигации, промени в регулацията на дружествата със специална инвестиционна цел. Набляга се и на осигуряването на по-добро корпоративно управление чрез засилване на наказанията срещу пазарните злоупотреби.

Ако има слабост в стратегията, тя е, че акцентът в нея пада върху неща извън контрола на комисията и пазара, а по-скоро зависещи от държавата - листването на държавни компании на борсата и законови промени като данъчни преференции при инвестиции във взаимен фонд. А българските правителства проявяват хронична незаинтересованост към фондовата борса и това едва ли сега ще се промени.

Ранкова все пак се опита да успокои бранша, че голяма част от предложенията са на ниво подзаконови нормативни актове, които са в ръцете на КФН и затова в скоро време те могат да се реализират. За законовите е важно, че поне има консенсус. Останалото е въпрос на включването на ресорното Министерство на финансите за осъществяването им в обозримо бъдеще.

Застрахователен надзор

Подробни и според бранша адекватни мерки за развитие представи и заместник-председателят на "Застрахователен надзор" Борислав Богоев. Те също засягат един от най-наболелите проблеми в сектора - покритието и отчитането на "Гражданска отговорност", регулацията и капацитета на застрахователните брокери, допълнителни буфери в капитала на застрахователите и завишаването на капиталовите изисквания за здравните фондове. Тук реакциите бяха различни. Здравноосигурителният бранш смята, че заради липсата на либерализация на сектора тези изисквания биха довели дори до фалити на играчи от пазара и допълнително заспиване на сектора. Затова пък заделянето на допълнителни резерви според средните рискови премии се прие по-скоро позитивно от застрахователите. Те останаха и доволни, че процесът по издаването, администрирането и впоследствие изплащането на обезщетения ще се прецизира, тъй като задължителната застраховка в момента е единствената, която спира срив в сектора заради кризата.

"Мерките, които надзорът предлага, за пръв път откакто има надзор, са адекватни и ще дисциплинират пазара", обобщава Асен Христов, председател на съвет на директорите на "Евро инс", по време на закритото обсъждане на стратегията между КФН и Асоциацията на застрахователите.

Осигурителен надзор

Стратегията на зам.-председателя Ангел Джалъзов достигна до браншовите организации в края на предходната седмица. Все още не е имала подробно обсъждане и затова повечето заинтересовани лица избягват да я коментират публично.

Все пак те са доволни, че засяга някои ключови въпроси, които отдавна са наболели - как ще се изплащат средствата от универсалните пенсионни фондове (което трябва да започне през 2015 г.) и как ще се разшири изборът на потребителите чрез мултифондове (възможност да се избира между схеми с различен риск и съответно различна очаквана доходност). Отделно документът третира необходимостта таксите на пенсионните компании да се понижат, тъй като някои от тях са на максимумите си в момента, а няма нови играчи на пазара.

Липсват обаче важни теми като наложилата се недотам добра корпоративна практика пенсионните фондове да злоупотребяват с възможността да инвестират в акции на свързани лица, което създава риск за системата.

Някои експерти са притеснени за част от идеите в документа. Като тази: "При изплащането на пожизнени пенсии е възможен друг подход, при който индивидуалната партида се закрива в момента на пенсиониране и натрупаните средства на пенсиониращите се лица се прехвърля в обща сметка... По този начин, чрез споделяне на демографския риск между получилите право на пожизнена пенсия в даден пенсионен фонд лица, може да се гарантира изплащането на пожизнени пенсии." Тоест трупането на средства за пенсия да става индивидуално, но когато се започне изплащането й, натрупаните пари трябва солидарно да влязат в обща сметка. Ако има солидарност в изплащането, експертите се питат защо тогава трябва да има индивидуален избор на начина на натрупване на средства чрез мултифондове? "Имам чувството, че всяко следващо изречение противоречи на предходното", коментира експерт от пазара, пожелал анонимност, според когото реализирането на стратегията би върнало сектора в 1993 г.

Притеснително за други участници от пазара са и неясните, дори двусмислени концепции за инвестиционната политика на фондовете. Според документа, от една страна, на пенсионните фондове "трябва да им се осигури пряк пазарен достъп", така че те да възвърнат интереса си към българския капиталов пазар. От друга обаче, изискването те да инвестират в европейски акции само ако са част от индекс на регулиран пазар в ЕС, "ограничава кръга на разрешените (за инвестиции - бел. ред.) финансови инструменти. Допълнително вложенията им в акции и дялове на български взаимни фондове с фокус пазари извън ЕС са инвестиции в "неразрешени от закона" инструменти. А повечето пенсионни фондове в Европа инвестират по този начин.

Кризата и отрицателни доходности на фондовете пък наложи мнението, че трябва да се търси гаранция на средствата на осигурените. Предложенията обаче по-скоро описват хипотезите при фалит на пенсионна компания, отколкото инвестиционната политика на компаниите, за което вече има регламент. Освен това капиталовият стълб на системата предполага инвестиции за по-висока доходност, а оттам и по-висок риск.

И ако трябва да обобщим след вече описаното - опитът за диалог от страна на регулатора винаги е похвален. Във всеки случай хората на пазара най-добре знаят от какви мерки има нужда. КФН обаче трябва много да внимава, като премахва пречки пред правенето на бизнес, да не премахне и някоя пред правенетo на измами. Защото докато някои аплодират добрите идеи, други могат да потриват ръце, виждайки оставени вратички.