Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
40 22 окт 2010, 16:18, 14815 прочитания

И твойта банка също

Финансовите институции товарят с по-високи такси коректните си клиенти, за да покриват загуби от лоши кредити

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Слизате от самолета, мятате се на първото такси, за да се приберете бързо вкъщи, и някъде по средата на пътя виждате, че вече се е навъртяла значителна сума. Нормално ви е яд - не непременно защото не можете да си позволите тези 10-15 лв. повече, а защото е несправедливо. Странното е, че предишните дни сте говорили с часове по мобилния си телефон и ще платите в пъти повече роуминг. Но това някак не ви човърка толкова.

Всеки ден мозъците ни пропускат такива рационални връзки. Ако пред нас не цъка брояч и не трябва да вадим веднага пари от джоба си, ние сме по-склонни да платим същата, че дори и по-голяма сума. Затова и рядко обръщаме внимание на банковите такси. Поне не и докато някой не ни каже, че в България те са най-високите и ще станат задължителни за всички.


Намерението на правителството изплащането на заплати, както и всички транзакции на стойност над 5000 лв.  да стават непременно по банков път, извади дебата на една доста семпла плоскост, която може да се синтезира в "банкерите се чудят как да ни съдерат и последната кожа". Темата обаче е далеч по-обширна. Лихвените приходи на банките вече почти не растат, а обезценките на лошите кредити все повече изяждат печалбите. Изправени пред опасността да излязат на загуба, финансовите институции предпочитат да товарят с по-високи такси коректните си клиенти. Засега тенденцията е слаба, но все повече хора я усещат по извлеченията си. Най-чувствително е нарастването на таксите за теглене на пари от банкомат и при плащане с карта на ПОС-терминал. Появиха се и нови екзотични решения като такса върху заявени за теглене, но неизтеглени пари. Не по-малък проблем е, че това става по непрозрачен, неясен и непредвидим начин. А негативите са за цялата икономика.

Причините

Най-очевидната логика гласи, че ако някой може да покачва цените безнаказано, значи или е монополист или, както в нашия случай, където има 30 банки, е част от картел. За изкривяването на пазара в полза на някои участници обаче може да има и много други фактори. Най-общо казано, пред мобилността на клиентите има достатъчно спирачки, които да им попречат спокойно да сменят обслужващата ги банка.



Най-силната от тях в момента, разбира се, е кризата, която започна насред кредитен и имотен бум в страната. Това остави много банкови потребители вързани с потребителските или ипотечните си заеми към финансови институции, тъй като договорите често включват и клауза заплатата на клиента да се превежда по сметка в банката. При затегнатите условия рефинансирането на кредита от друга банка е по-трудно и по-скъпо.

Друг ограничител, който закрепостява потребители към банки, е изборът на работодателя им. Въпреки че по действащия Кодекс на труда той е длъжен да превежда заплатата в брой или в посочена от служителя сметка, обичайната практика е компаниите да карат работниците да откриват сметки в обслужващата го банка. Така самият работодател получава преференциални условия от банката, но ограничава възможностите на служителите му да ползват услуги от други банки, дори и те да са с по-добри условия.

Дори и да ги нямаше тези ефекти обаче учебниците по икономика учат, че за да работи конкуренцията, трябва пазарните участници да са перфектно или поне добре информирани. Точно затварящия се и самоподклаждащ се кръг от ниска финансова култура сред потребителите и недостатъчно разкриване на информация от банките за лихвите и таксите им спомага за това клиентите трудно да сменят финансовата си институция. Например при сключване на договор за кредит банката е длъжна да представи т. нар. годишен процент на разходите (ГПР), който включва не само лихвата, а и всички съпътстващи разходи. Така би трябвало всеки да може да види колко реално ще му струва заема и да го сравни с офертите на други институции. Проблемът е, че банките си оставят вратички да променят практически всички компоненти на ГПР едностранно. "Това си е като стандартна клауза в договора. Както банките си оставят възможност да променят лихвените проценти, така и с таксите - препраща се към тарифата на банката, която може да се промени по всяко време", обяснява Иван Стойков, старши анализатор във финансовия портал "Моите пари".

Тенденциите


При това положение не е изненада, че дори и без задкулисни договорки банките могат да си позволят да увеличават таксите и да извличат свръхпечалба в известни рамки, без да рискуват сериозен отлив на клиенти. И не е изненада, че когато опасността от загуби чука на вратата им, те започват да го правят. Основният източник на приходи за банките е нетния лихвен доход - разликата между лихвите по кредити и по депозити. Ако преди година той все още растеше с около 10% годишно, сега заради замръзналото кредитиране  темпът на растеж се е свил до 2%. Това е крайно недостатъчно, за да покрие все по-големите разходи за обезценка на лоши кредити, които за осеммесечието са нараснали с 27% спрямо същия период на миналата година. Ако тази тенденция се запази, това неминуемо ще изкара все повече банки на загуба, а за тях това е изключително опасно, първо, от репутационна гледна точка (разколебава доверието в стабилността им) и второ, защото изяжда капиталовата им база и съответно възможността им да кредитират. Затова и финансовите институции се опитват всячески да избягнат загубите, като един от начините е да увеличат другите си нелихвени приходи и в последните месеци нетният доход от такси и комисиони отново отбелязва растеж (виж графиката).

Това се вижда и от зачестилите напоследък промени в тарифите на банките. Тенденцията обаче не е еднозначна. В момента част от банките се опитват да възстановят кредитирането и да налагат нови продукти, което често е свързано с намаляване на лихви за сметка на таксите. "Не са изключения обаче и случаи, когато временно отпадане на някои такси (например за разглеждане на документи) са част от промоцията", коментира Стойков и добави, че именно заради течащите промоции не очаква съществени изменения на таксата до края на годината.

Размерът

Всъщност, ако се погледне във финансовите отчети на банките, приходите от такси и комисиони не са се увеличили много. За първите осем месеца на годината те възлизат на 550 млн. лв., или само с 10 млн. лв. (под 2%) повече от същия период на 2009 г. Това обаче трудно може да е адекватен измерител за това дали и доколко таксите са големи и дали се вдигат.

Според проучване по поръчка на Европейската комисия от септември 2009 г. разходите за потребителите на банкова сметка в България са най-ниските в целия ЕС и възлизат средно на 27 евро. За сравнение - тази услуга в Италия, където е най-скъпа, излиза 253 евро, средно за ЕС е 112 евро, а за новите членки - 79 евро. За активните ползватели разликата е още по-драматична - 28 евро в България срещу 831 евро. Именно на тези числа се позовават и банкери, когато трябва да контрират обвинения в прекомерно високи такси. Според експерт от пазара обаче тези числа са само върха на айсберга и за клиентите остават много скрити разходи. Самият доклад също набляга на това, че банките предоставят трудна за разбиране информация и налагат скрити такси, "като така е почти невъзможно потребителите да знаят колко плащат и да сравняват различни оферти". Именно затова и там са най-големите неизвестни и потребителите имат най-много въпроси.

Таксите за преводи са доста по-ясни, доколкото всичко се плаща на място, но и там не липсва недоволство за размера им. Една от най-болезнените теми са таксите за преводи към бюджета, тъй като те са задължителни. Покрай шума около Закона за ограничаването на плащанията в брой потребителските организации не пропуснаха да изтъкнат, че банковите такси за плащанията към държавни ведомства са в пъти по-високи от стандартните. "Става въпрос за един монопол, създаване на едни практически малки монополи във всяка  институция и точно поради тази причина вече някъде около 12 или 13 банки имат отделни тарифи за плащане към държавни институции и отделни тарифи за всяко едно друго плащане", казва Богомил Николов, директор на асоциация "Активни потребители" пред БНР. Той предлага или банките да излязат от учрежденията, или да се промени законът и да се сложи таван на таксите.

Това обаче е само половината истина. Таксите наистина са по-високи, но само на гишетата в самите ведомства, които ги отдават под наем на банките. А държавните структури в случая не се интересуват от обслужването на клиента, а от цената, която ще вземат, която според източници достига и до 2000 лв. месечно за 3-4 кв. м. "Таксите на тези гишета наистина зависят в голяма степен от наема", потвърди Петър Андронов, изпълнителен директор на СИБанк. "В един град те може да са едни, в друг - съвсем други", допълни той.

Друга, може би по-основателна критика е цената на банковите преводи в евро, които са в десетки пъти над тези в лева и които реално затрудняват най-вече бизнеса при разплащанията му. Това до миналата година се обясняваше с липсата на местна платежна система в евро, като се ползваше сравнително скъпата SWIFT. В началото на година БНБ стартира трансевропейската платежната система TARGET-2, а "Банксервиз" - БИСЕРА-7. Това по идея трябваше да намали таксите за преводи в евро и дори при представянето им банкери изразиха такива очаквания. "Досега един превод излизаше на банката между 10 и 20 евро. След като пада себестойността на продукта, е нормално и таксите да бъдат намалени, докато достигнат нови равновесни нива", коментира тогава Асен Ягодин, изпълнителен директор на Пощенска банка. Цената на един трансфер през по-ефективната за превод на по-големи суми TARGET-2 е 80 евроцента, а през БИСЕРА-7 - под 50 евроцента, като банките имат и други разходи. Въпреки очакванията обаче цените на междубанковите преводи практически не падат.

Основната причина се крие в Европейската директива за платежните услуги във вътрешния пазар, която по ирония цели именно да унифицира таксите и да предпази потребителите. Тя задължава банките да имат еднаква тарифа за плащанията в една валута към всички страни членки. "Основната част от платежния бизнес на българските банки е с преводи зад граница и ако свалят цените по вътрешните преводи ще трябва да направят това и за всички останали", коментира източник от платежния бизнес. Това беше потвърдено и от банкер, според когото все пак себестойността е по-съществената част от таксите и банките не могат да ги качват, защото конкуренцията ги изтиква от пазара.

Всъщност за сметка на някои по-скъпи услуги други се продават под себестойността си или дори са безплатни. По принцип в глобален мащаб банките дори са на загуба по платежните си услуги, тъй като, натиснати от конкуренцията, те ги продават много под себестойността им. Тази загуба банките си избиват от приходите, които извличат от оставащите наличности по разплащателните сметки, които не се олихвяват.

Ефектът

Банкерите едва ли се замислят много дали с опитите си за позитивен ефект върху балансите си не оказват негативен ефект върху икономиката, а оттам и върху собствения си бизнес. Покачването на таксите до голяма степен може да изяде плавния спад на лихвите по кредитите от началото на годината. А следствието от това ще е по-бавното възстановяване на кредитирането, а съответно и на икономиката. Все пак приходите на банките от такси са над 1% от БВП.

А може би не толкова прекия, но пък много дълготраен ефект ще е поредната проява на несправедливо и нелоялно отношение на банките към клиентите им. Така те прехвърлят проблемите от неплащащите си длъжници върху изрядните потребители. Така те им прехвърлят и последствията от собствения си неадекватен риск мениджмънт, което пък създава морална опасност от нов кредитен балон. Ако грешките се разминават лесно и безнаказано, вероятността те да се повторят е огромна.

Може би този път повече банкери ще заложат не на краткосрочните удари, а на дългосрочните отношения. Ако те предложат на клиентите си по-добри и иновативни продукти, ще могат съвсем оправдано да събират и по-високи такси. Ако се опитат да направят тарифите си по-разбираеми, а промените - по-предвидими, това вероятно няма веднага да им докара много приходи, но в дългосрочен план може и да се изплати. Ако се откажат от някои от безбройните вратички, които си оставят в договорите, и предложат ясни и разбираеми условия, вероятно ще привлекат и много клиенти, на които им е писнало да се чувстват измамени - от такситата, от телекомите, от топлофикацията, от политиците... и от банките.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Банковото кредитиране се свива с над 300 млн. лв. през април 3 Банковото кредитиране се свива с над 300 млн. лв. през април

Засега не се наблюдава покачване при лошите и преструктурирани заеми

28 май 2020, 1917 прочитания

Десетилетие след жилищната криза се задават нови рискове 2 Десетилетие след жилищната криза се задават нови рискове

Сенчестото банкиране се свързва с близо половината ипотечни кредити в САЩ

24 май 2020, 18064 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Въпрос на отношение

Проблемът с банковите такси е не толкова увеличаването им, колкото своевременното информиране на клиентите за това

Още от Капитал
Млякото и яйцата ще са след 30 минути на вратата ви

Заради коронавируса онлайн търговията с бързооборотни стоки преживява страхотен бум в цял свят

Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Майсторът, Маргарита и ние

Романът на Булгаков се завръща в книжарниците като колекционерско издание

20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10