Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 29 окт 2010, 13:36, 8542 прочитания

Въпрос за 17 милиона

Или защо проблемните потребителски кредити изведнъж намаляха

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Банковата статистика рядко е четиво, с което можете да прекарате една приятна есенна вечер. Дори репортерите, отразяващи сектора, обикновено не питаят чак такива топли чувства към купчината цифри, наречена парична статистика (как въобще са се справяли хората преди Excel?) и биха предпочели криминален роман и чаша вино.

Фотограф: Shutterstock

Този понеделник обаче беше различен и целият банков сектор, управляващ милиарди левове, се вторачи в сравнително нищожните 17.14 млн. лв. С толкова според публикуваните от централната банка данни са се свили лошите потребителски заеми в края на септември 2010 г. спрямо месец по-рано, което е първи месечен спад (не само номинално, но и като дял от всички) на тревожния показател от близо две години. Денят определено не стигна, за да се намери адекватно и логично обяснение за изненадващото подобрение в банковите портфейли, още повече че нищо в икономиката на този етап не подсказва обрат в тенденцията (поне не и в традиционно най-проблемния сектор).

Според паричната статистика на БНБ месечният спад на потребителските кредити в графата "лоши и преструктурирани" всъщност е първото им свиване от края на 2007 г. Действително данните за март 2009 г. също показаха намаление в обема им, но тогава това се дължеше на регулаторна промяна в методологията, според която се класифицират нередовно обслужваните заеми. Сега обаче причината определено не е регулаторна и точно това породи и интереса на следящите развитието на сектора.

Преструктурирани?



Първите предположения, които се чуха от отделни представители на финансовите среди, бяха, че вероятно голяма част от нередовно обслужваните заеми просто са били преструктурирани и това е довело до наблюдавания спад в обема. На практика обаче според методологията на БНБ данните за предоговорените между банките и клиентите им кредити също се отчитат в графата "лоши и преструктурирани" заедно със заемите, които са класифицирани като "необслужвани" (с просрочия в погасяването над 90 дни) и като "загуба" (с просрочия над 180 дни). Преструктурирането на няколко висящи задължения – например по потребителски кредит, ипотечен заем и кредитна карта, в един общ заем, обезпечен с ипотека, също би могло да обясни евентуално свиване в обема на проблемните потребителски кредити в системата. В този случай обаче би било логично това да се отрази осезаемо в данните за проблемните жилищни кредити, което не е точно така. Поглед към статистиката показва, че макар и да се увеличават за последния месец, нарастването им е с 29.9 млн. лв., което е съизмеримо и дори малко по-малко от отчитаните през последните два месеца стойности в интервала 30-40 млн. лв. (виж графиката).

Продадени?


Друго възможно обяснение би било продаването на част от портфейлите с нередовни кредити от страна на банките към специализираните компании за събиране на необслужвани вземания. "Това е стандартен процес, към който банките периодично прибягват дори и във времена на икономически растеж", обяснява главният изпълнителен директор на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян. По думите му обикновено подобни портфейли от нередовно погасявани кредити се продават срещу 25-30% от общата стойност на главницата по вземанията. Представители на дружествата за събиране на вземания обаче посочват, че в момента тези стойности са доста по-ниски – от порядъка на 5-10% в зависимост от структурата на продавания портфейл. Причината е, че процентът на събираемост, който специализираните в това дружества успяват да постигнат, също е намалял драстично. Така например, ако преди година и половина компаниите за събиране на вземания са успявали да съберат около 35% от търсените суми, сега средната стойност на този показател е от порядъка на 20-25%. Това е и причината, поради която в момента дори и за дружествата за събиране на вземания не е особено рентабилно да изкупуват банкови портфейли с лоши вземания. Междувременно самите банкери посочват, че отчетеното през последния месец свиване в обема на проблемните потребителски кредити едва ли се дължи на подобни операции. Макар че числото 17 млн. лв. е достатъчно малко, че дори и операция на една банка може да е изкривила статистиката от минус на плюс.

Изплатени?


Най-логичното обяснение според финансистите всъщност се крие в срочността на този тип финансиране. "В голямата си част тези заеми са краткосрочни, така че много от тях просто се погасяват", посочва Хампарцумян. Според главния изпълнителен директор на СИБанк Петър Андронов също може да се смята, че става въпрос за погасяване на задълженията от страна на клиентите. Разбира се, не е изключена и вероятността част от потребителите просто да са започнали да изплащат дължимите суми в срок, така че кредитите им да са се върнали в графата редовно обслужвани. До голяма степен такъв ефект би могъл да се обясни и със сезонен фактор - летните месеци са по-леки за бюджетите на домакинствата, които са облекчени от редица разходи (например за отопление). Същевременно през този период сезонно се покачва и заетостта в туризма и селското стопанство, което се изразява в повече доходи, които може да отидат за разплащане на стари задължения.



Украсени?

Междувременно част от представителите на сектора напомнят и още един фактор, който вероятно е оказал влияние върху данните – а именно, че става въпрос  за края на тримесечието, което не само в банковия сектор по правило се свързва със стремеж да се представят по-положителни резултати пред акционерите. Банките майки, които консолидират резултатите на българските си поделения, също се радват, ако могат да покажат по-добър резултат. Тази хипотеза между другото намира известно отражение и в статистиката на централната банка, където лесно може да се забележи, че доста често именно в края на тримесечията данните за месечното нарастване на проблемните вземания са една идея по-благоприятни в сравнение с останалите месеци.

Еднократни?

При всички положения обаче засега в сектора не бързат да се радват особено, тъй като все пак става дума само за един месец. "Ще трябва да изчакаме, за да видим дали това намаляване ще се запази като тенденция, но за момента е много рано да се правят изводи", коментира Андронов. Допълнителен фактор за охлаждане на ентусиазма е и фактът, че в останалите сегменти на кредитирането нещата далеч не изглеждат толкова розови. Така например при заемите за корпоративни клиенти нарастването на проблемните вземания за последния месец е с над 150 млн. лв., или малко над 4%. На този фон дори и фактът, че вече няколко поредни месеца системата отчита забавяне в годишния темп на нарастване на проблемните кредити, не е чак толкова обнадеждаваща новина. Особено като се има предвид, че въпреки това забавяне годишният ръст в обема им все още се измерва с трицифрени числа. Както и фактът, че делът им спрямо общия обем на почти замръзналото в последните години банково кредитиране остава все така неприятно висок.

Забавянето дойде в най-благоприятните месеци за икономиката на фона на силен туристически сезон и добре възстановяващ се износ. Истинският тест обаче ще е през следващите зимни месеци, когато не само потребителите, а и фирмите имат много по-малко приходи и много повече разходи. Всичко това е предпоставка за още трудности при изплащане на заемите и допълнително влошаване на кредитните портфейли. Затова, ако септемврийското свиване се превърне в тенденция, ще трябва пак да си поблъскаме главите какво се случва няколко безсънни нощи. Не ни разбирайте погрешно, нямаме нищо против такива изненади!
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Дезинфекция в ББР Дезинфекция в ББР

Премиерът уволни Стоян Мавродиев и целия борд на държавната банка след пореден скандален кредит

9 апр 2020, 148 прочитания

Банките могат да ограничат страха от пандемията с подкрепа за бизнеса и домакинствата Банките могат да ограничат страха от пандемията с подкрепа за бизнеса и домакинствата

Финансовите институции могат да ускорят процесите на дигитална трансформация

8 апр 2020, 922 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Банката на Банко Банков

Оръжейният завод "Аркус" купува пакет от Тексимбанк

Още от Капитал
Жилищният пазар е в ступор

Плановете за покупка на дом масово се отлагат. Банките леко затягат кредитирането. Строителството зависи от банките

Пат в туризма

Хиляди туроператори трябва да върнат на клиенти си суми за провалени почивки, които обаче са предплатени към партньори

Къде изчезна златото

Затварянето на ключови рафинерии и липсата на транспорт почти блокират пазара на физическия благороден метал

Икономика след пандемията

Ясно е, че светът влиза в рецесия, но сега бизнесът трябва се готви за новата нормалност след нея

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10