Въпрос за 17 милиона
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Въпрос за 17 милиона

Въпрос за 17 милиона

Или защо проблемните потребителски кредити изведнъж намаляха

Мария Иванова
8603 прочитания

© Shutterstock


Банковата статистика рядко е четиво, с което можете да прекарате една приятна есенна вечер. Дори репортерите, отразяващи сектора, обикновено не питаят чак такива топли чувства към купчината цифри, наречена парична статистика (как въобще са се справяли хората преди Excel?) и биха предпочели криминален роман и чаша вино.

Фотограф: Shutterstock
Автор: Капитал
Преглед на оригинала
Автор: Капитал
Преглед на оригинала

Този понеделник обаче беше различен и целият банков сектор, управляващ милиарди левове, се вторачи в сравнително нищожните 17.14 млн. лв. С толкова според публикуваните от централната банка данни са се свили лошите потребителски заеми в края на септември 2010 г. спрямо месец по-рано, което е първи месечен спад (не само номинално, но и като дял от всички) на тревожния показател от близо две години. Денят определено не стигна, за да се намери адекватно и логично обяснение за изненадващото подобрение в банковите портфейли, още повече че нищо в икономиката на този етап не подсказва обрат в тенденцията (поне не и в традиционно най-проблемния сектор).

Според паричната статистика на БНБ месечният спад на потребителските кредити в графата "лоши и преструктурирани" всъщност е първото им свиване от края на 2007 г. Действително данните за март 2009 г. също показаха намаление в обема им, но тогава това се дължеше на регулаторна промяна в методологията, според която се класифицират нередовно обслужваните заеми. Сега обаче причината определено не е регулаторна и точно това породи и интереса на следящите развитието на сектора.

Преструктурирани?

Първите предположения, които се чуха от отделни представители на финансовите среди, бяха, че вероятно голяма част от нередовно обслужваните заеми просто са били преструктурирани и това е довело до наблюдавания спад в обема. На практика обаче според методологията на БНБ данните за предоговорените между банките и клиентите им кредити също се отчитат в графата "лоши и преструктурирани" заедно със заемите, които са класифицирани като "необслужвани" (с просрочия в погасяването над 90 дни) и като "загуба" (с просрочия над 180 дни). Преструктурирането на няколко висящи задължения – например по потребителски кредит, ипотечен заем и кредитна карта, в един общ заем, обезпечен с ипотека, също би могло да обясни евентуално свиване в обема на проблемните потребителски кредити в системата. В този случай обаче би било логично това да се отрази осезаемо в данните за проблемните жилищни кредити, което не е точно така. Поглед към статистиката показва, че макар и да се увеличават за последния месец, нарастването им е с 29.9 млн. лв., което е съизмеримо и дори малко по-малко от отчитаните през последните два месеца стойности в интервала 30-40 млн. лв. (виж графиката).

Продадени?

Друго възможно обяснение би било продаването на част от портфейлите с нередовни кредити от страна на банките към специализираните компании за събиране на необслужвани вземания. "Това е стандартен процес, към който банките периодично прибягват дори и във времена на икономически растеж", обяснява главният изпълнителен директор на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян. По думите му обикновено подобни портфейли от нередовно погасявани кредити се продават срещу 25-30% от общата стойност на главницата по вземанията. Представители на дружествата за събиране на вземания обаче посочват, че в момента тези стойности са доста по-ниски – от порядъка на 5-10% в зависимост от структурата на продавания портфейл. Причината е, че процентът на събираемост, който специализираните в това дружества успяват да постигнат, също е намалял драстично. Така например, ако преди година и половина компаниите за събиране на вземания са успявали да съберат около 35% от търсените суми, сега средната стойност на този показател е от порядъка на 20-25%. Това е и причината, поради която в момента дори и за дружествата за събиране на вземания не е особено рентабилно да изкупуват банкови портфейли с лоши вземания. Междувременно самите банкери посочват, че отчетеното през последния месец свиване в обема на проблемните потребителски кредити едва ли се дължи на подобни операции. Макар че числото 17 млн. лв. е достатъчно малко, че дори и операция на една банка може да е изкривила статистиката от минус на плюс.

Изплатени?

Най-логичното обяснение според финансистите всъщност се крие в срочността на този тип финансиране. "В голямата си част тези заеми са краткосрочни, така че много от тях просто се погасяват", посочва Хампарцумян. Според главния изпълнителен директор на СИБанк Петър Андронов също може да се смята, че става въпрос за погасяване на задълженията от страна на клиентите. Разбира се, не е изключена и вероятността част от потребителите просто да са започнали да изплащат дължимите суми в срок, така че кредитите им да са се върнали в графата редовно обслужвани. До голяма степен такъв ефект би могъл да се обясни и със сезонен фактор - летните месеци са по-леки за бюджетите на домакинствата, които са облекчени от редица разходи (например за отопление). Същевременно през този период сезонно се покачва и заетостта в туризма и селското стопанство, което се изразява в повече доходи, които може да отидат за разплащане на стари задължения.

Украсени?

Междувременно част от представителите на сектора напомнят и още един фактор, който вероятно е оказал влияние върху данните – а именно, че става въпрос  за края на тримесечието, което не само в банковия сектор по правило се свързва със стремеж да се представят по-положителни резултати пред акционерите. Банките майки, които консолидират резултатите на българските си поделения, също се радват, ако могат да покажат по-добър резултат. Тази хипотеза между другото намира известно отражение и в статистиката на централната банка, където лесно може да се забележи, че доста често именно в края на тримесечията данните за месечното нарастване на проблемните вземания са една идея по-благоприятни в сравнение с останалите месеци.

Еднократни?

При всички положения обаче засега в сектора не бързат да се радват особено, тъй като все пак става дума само за един месец. "Ще трябва да изчакаме, за да видим дали това намаляване ще се запази като тенденция, но за момента е много рано да се правят изводи", коментира Андронов. Допълнителен фактор за охлаждане на ентусиазма е и фактът, че в останалите сегменти на кредитирането нещата далеч не изглеждат толкова розови. Така например при заемите за корпоративни клиенти нарастването на проблемните вземания за последния месец е с над 150 млн. лв., или малко над 4%. На този фон дори и фактът, че вече няколко поредни месеца системата отчита забавяне в годишния темп на нарастване на проблемните кредити, не е чак толкова обнадеждаваща новина. Особено като се има предвид, че въпреки това забавяне годишният ръст в обема им все още се измерва с трицифрени числа. Както и фактът, че делът им спрямо общия обем на почти замръзналото в последните години банково кредитиране остава все така неприятно висок.

Забавянето дойде в най-благоприятните месеци за икономиката на фона на силен туристически сезон и добре възстановяващ се износ. Истинският тест обаче ще е през следващите зимни месеци, когато не само потребителите, а и фирмите имат много по-малко приходи и много повече разходи. Всичко това е предпоставка за още трудности при изплащане на заемите и допълнително влошаване на кредитните портфейли. Затова, ако септемврийското свиване се превърне в тенденция, ще трябва пак да си поблъскаме главите какво се случва няколко безсънни нощи. Не ни разбирайте погрешно, нямаме нищо против такива изненади!

Банковата статистика рядко е четиво, с което можете да прекарате една приятна есенна вечер. Дори репортерите, отразяващи сектора, обикновено не питаят чак такива топли чувства към купчината цифри, наречена парична статистика (как въобще са се справяли хората преди Excel?) и биха предпочели криминален роман и чаша вино.

Фотограф: Shutterstock

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    donichka avatar :-?
    Donichka

    Според Наредба № 8 на БНБ," Гл. Втора чл.5 ал. (5) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2009 г.) Възстановяването на експозиция към физическо лице в класификационната група „редовни експозиции“ е допустимо само ако са погасени всички просрочени суми (главница и/или лихви )." В повечето случай обаче банките / или поне за 3 от големите, за които аз знам/ възстановяват експозицията на " Редовна" след редовно погасяване на 6 месечни погасителни вноски. И са прави защото при реструктурирането на кредита към редовната главница и лихва се капитализират и просрочените вноски / просрочена главница, просрочена и наказателна лихва/. Ако спазват горе-цитирания член от Наредба №8 на БНБ те би трябвало веднага да станат редовни, но в крайна сметка клиента не е погасил тези плащания, за това има един срок от 6 месеца, през който ако си плаща погасителната вноска редовно експозицията преминава в статус "Редовна"

  • 2
    todorv8 avatar :-|
    todorv8

    Хубава статия, но сте изпуснали най-вероятната причина:
    Отписвания на кредити срещу провизии
    Има банки, които правят това на тримесечие. Лесно се забелязва, че има подобна тенденция и през юни и декември (март по-скоро е изключение). Освен това може да забележите и намаление на провизиите с подобна сума. Разбира се, намалението на провизиите може да се дължи на възстановяване на експозицията като редовна, както доничка правилно е отбелязала. Но също така може да забележите и необичайно намаление на балансите по потребителски кредити, което говори по-скоро за отписване.

  • 3
    plamen1967 avatar :-|
    plamen1967

    Съжалявам ама нещо не разбрах от тази статия.
    Лошите потребителски кредити ли са намалели с 17.4 м. или потребителските кредити!!!
    За лощите естествено е да намаляват след као повечето лоши кредити са раздадени през 2006/7/8 година от безотговорните банки, и сега всеки месец тези лоши кредити изтичат, а новите дадени 2009/10 с по отговорно раздаване имат по малък шанс да станат лоши.
    Тази тенденция ще почне да се засилва лошите кредити като абсолютно число да намаляват, но не и като процентно ...
    Един потребителски кредит се дава за 5 години максимум, така че лошите и безотговорно раздадени кредити бе трябвало да се изчистят до 2013 г. естествено чрез провизии. Но идва и нов проблем, банките станаха много консервативни, а гражданите (благодарение на некоректността на банките през този период на проблеми) дваж по негативно настроени и предпазливи, и тогава възниква нов проблем, какво ще правят банките със свободните пари...
    Закона за потребителския кредит явно казва че банките може съвсем законно да мамят гражданите, като променят референтния лихвен процент когато преценят че им е изгодно, но на гражданите това хич не им харесва и за това като гуеща страна от тази сделка ще я избягват (освен ако не са на зор). И тогава какво ще правят банките с камари от кеш!!! А една банка не може да живее само от такси!!! Така банките които платиха на Икономическата комисия да им напише закона за потребителския кредит да реши един краткосрочен проблем (да им се озакони измамата с едностранната промяна на лихвените проценти от страна на банкие) много скоро ще изпаднат в другата крайност този закон да им стане репни камъче за бъдещ бизнес... И обзалагам се че отново ще платят на Мартин Димитров да промени закона и широко ще рекламират че повече няма да правят така да променят лихвите по заемите едностранно, надявайки се на късата памет на гражданите... Но дали ще е толкова къса колкото банките си мислят... Само времето ще покаже.

  • 4
    brazza avatar :-|
    brazza

    ами не знам
    днес по телевизията съобщиха, че всъщност били нарастнали

  • 5
    darthsidius avatar :-|
    darthsidius

    Лоши или не в тази криза банките са най-добре,ако затънат БНБ и държавата ще им помогне,смучат кръвта на народа с нереално високи лихви, ако пък имат проблеми с обслужването на кредитите ги препродават на съмнителни фирмички,че сега и най-вероятно лъжат с отчетите си.

  • 6
    daria_vip avatar :-|
    daria_vip

    Нищо не е намаляло -напротив растат лавинообразно необслужваните .
    До N:1 нали знаеш че все пак живеем в булгаристан и на статистика и наредби от БНБ никой не обръща нбикакво внимание .
    Най вероятно е Статистическа грешка целево направена с цел Представяне пред инвеститора на добри данни .


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK