Платежоспособност с две остриета
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Новите визи

Платежоспособност с две остриета

Платежоспособност с две остриета

Европейската директива Solvency II ще е тест за адаптивността на застрахователите

9169 прочитания

© Инна Павлова


На 17 ноември тази година във Франкфурт се състоя последната годишна конференция, организирана от Комитета на европейските застрахователни и пенсионни надзори (CEIOPS). Това е европейският диригент на оркестъра от над 5000 застрахователни дружества, работещи в рамките на ЕС. В началото на следващата година CEIOPS прекратява своето съществуване само за да прерасне в EIOPA (European Insurance and Occupational Pensions Authority). Една от целите на тази трансформация е да се постигне по-пълно унифициране и консолидация на режима за надзор върху пенсионните и застрахователни компании. Преобразуването се явява и логическа последица от приетата на 25 ноември 2009 Директива 2009/138/EC, по-известна като "Платежоспособност" или Solvency II (S II). Тя има за задача почти изцяло да промени философията на дейността по застрахователен надзор. Чрез тази директива се въвеждат икономически рисково базирани изисквания за платежоспособност спрямо всички европейски застрахователни дружества. Въпреки слуховете за отлагане с няколко месеца до момента за официално начало на влизането в сила за S II се сочи 31 декември 2012.

Доколко тази дата има значение за местния пазар и какво ще се промени по отношение на българските застрахователи?

Може да се твърди, че

Ще се промени почти всичко

Една от основните цели на хармонизирания режим за надзор S II e да позволи на застрахователите да преживеят тежки периоди. Казано по-разбираемо - да намали до минимум опасността от фалит на даден застраховател. Още при изграждането на S II неговите автори са били наясно, че 100% гаранция в тази посока би противоречала на нормалната икономическа логика. По тази причина те се ограничават до "по-реалистичния" 99.5% шанс за оцеляване, който този модел ще гарантира на надзираваните застрахователни дружества.

Дали българските дружества ще успеят без големи сътресения да се справят с предвижданите фундаментални промени? Застрахователите у нас след 1989 г. преживяха доста тежки периоди: силово застраховане, хаос на финансовия пазар в резултат на банковите фалити, деноминация на лева... Изглежда обаче, днешната криза, съвпаднала с предстоящата трансформация на регулаторната рамка, няма аналог нито в европейската, нито в нашата застрахователна история. Изменянето на регулациите и същевременното влошаване на макро- и микроикономическа среда, изправят българското застраховане пред същностни промени. То се сблъсква с една нова, почти парадоксална ситуация, при която големият размер на едно дружество и наличието на чуждестранно участие в него, създават по-скоро проблеми отколкото дават решения. Още преди световната криза да засегне българската икономика, тя вече се усещаше в детайли от дружествата – собственост на европейски финансови концерни. Днес вече тя е обхванала изцяло и техните по-малки, чисто български колеги. Очевидно този път сме изправени пред един почти непознат у нас икономически дарвинизъм. При него ще оцелеят само най-адаптивните. Онези дружества, които се забавят с подготовката за изискванията на S II, едва ли ще бъдат в редиците на "преживелите".

Готови ли са застрахователите

в България за Solvency II? Новият надзорен режим поставя много въпроси. Те могат да се разпределят най-грубо в две основни групи. Една голяма част от тях засяга вътрешни, организационни аспекти в дейността на дружествата. Във втората група влизат въпроси, свързани с макроикономическите сценарии за влиянието на S II. На тях дори самите дизайнери на директивата все още дават уклончиви разяснения.

За да се справят с първата група предизвикателства, българските застрахователи следва да са наясно как трябва да променят своите вътрешни системи на работа? Как да въведат стабилни и надеждни механизми за вътрешен контрол? Как да структурират информационните потоци и как да постигнат необходимото качество на данните в тях? Какви промени трябва да направят в софтуерното и хардуерното обезпечение на своята дейност. И на последно, но не по важност място - какви ще са разходите за извършването на това цялостно пренастройване на дейността. Голямо значение има и въпросът какво е финансовото обезпечаване за подобно преструктуриране на дружествата. Разходите, свързани с адаптация към Solvency II ще бъдат значими и тяхното подценяване може да има крайно неблагоприятни последици в кратко- и средносрочен план за всеки застраховател. Според разпространени оценки само за адаптиране на софтуерните системи на едно малко дружество ще са необходими между 1 и 5 млн. евро независимо дали ще се използва лицензионен софтуер, или ще се разработва собствен такъв. Заедно с всичко това дружествата ще бъдат принудени да инвестират в обучение на персонал, който да може да генерира изискваната от регулаторите информация. Отговор на горните въпроси може да бъда даден в рамките на едно внимателно планиране и инвестиции в хора и ноу-хау. Безспорно това ще ангажира огромни вътрешни ресурси и ще затормози силно дейността на дружествата, но това е цената, която те трябва да платят, ако искат да останат на пазара.

Втората група въпроси, които Solvency II повдига, все още нямат задоволителен отговор. Те засягат възможното влияние на надзорния режим върху националната икономика. Засягат неговото отражение и връзка с естествените пазарни колебания и икономически цикли. При новия надзорен режим регулаторите ще бъдат принудени да адаптират своите оздравителни мерки спрямо дружествата към съответния момент в икономическия цикъл. Пример за подобна неяснота е въпросът как S II би моделирал поведението на надзираваните дружества при криза като днешната. Вече се признава, че основният дизайн на регулаторна рамка S II е създаден във времена на сравнителна финансова стабилност и проинфлационни настроения у пазарните участници. Solvency II предвижда като правило всички инвестиции на застрахователите да бъдат измервани според тяхната текуща пазарна оценка. В случай че тя тръгне надолу, в режима са заложени комплексни механизми, които да компенсират това поевтиняване посредством акумулиране на допълнителен собствен капитал у застрахователите. Предвидени са също и механизми, които да намалят процикличното влияние на S II. Голям проблем пред подобна система е, че тя може да функционира само в пазарна среда, при която единствено отделни активи или класове от активи се обезценяват. В случаи като сегашната криза, при която се наблюдава устойчива дефлация и пазарната цена на почти всички активи пада синхронно, все още няма ясен отговор какви са разумните и възможни стъпки, които следва да предприеме едно дружество. Тази комплицирана картина става още по-сложна, ако се добави и фактът, че парите, които влизат в дружествата с нов бизнес също търпят намаление поради намалението на общата икономическа активност. Стандартната рецепта според S II при спадане цената на един актив и влошаване финансовото състояние на дружество е акумулирането на допълнителни парични средства. Те следва да играят ролята на буфер. Проблемът е, че при спадащи приходи от основната дейност това може да стане само чрез продажба на активи, а то от своя страна само би тласнало техните цени още по-надолу. Така дружествата се изправят пред една трудно решима задача – икономически еквивалент на прочутия параграф 22.

В заключение можем само да се надяваме, че българските застрахователи оценяват трезво новите опасности, пред които са изправени и полагат сериозни усилия да не попаднат в групата дружества, за които вероятността да оцелеят се измерва с оставените в статистически жертваните от директивата 0.5%.

*Авторът работи в Комисията за финансов надзор. Изразеното мнение е лично.

На 17 ноември тази година във Франкфурт се състоя последната годишна конференция, организирана от Комитета на европейските застрахователни и пенсионни надзори (CEIOPS). Това е европейският диригент на оркестъра от над 5000 застрахователни дружества, работещи в рамките на ЕС. В началото на следващата година CEIOPS прекратява своето съществуване само за да прерасне в EIOPA (European Insurance and Occupational Pensions Authority). Една от целите на тази трансформация е да се постигне по-пълно унифициране и консолидация на режима за надзор върху пенсионните и застрахователни компании. Преобразуването се явява и логическа последица от приетата на 25 ноември 2009 Директива 2009/138/EC, по-известна като "Платежоспособност" или Solvency II (S II). Тя има за задача почти изцяло да промени философията на дейността по застрахователен надзор. Чрез тази директива се въвеждат икономически рисково базирани изисквания за платежоспособност спрямо всички европейски застрахователни дружества. Въпреки слуховете за отлагане с няколко месеца до момента за официално начало на влизането в сила за S II се сочи 31 декември 2012.

Доколко тази дата има значение за местния пазар и какво ще се промени по отношение на българските застрахователи?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK