Българските банки приключиха с печалба 2010 г.

Стопяващи се печалби, растящи разходи за обезценки и увеличаващи се проблемни кредити – така изглеждаше 2010 г. за българските банки.

Въпреки предизвикателствата обаче, финансовите институции успяха да се справят и като цяло да приключат годината на печалба, макар и с над 20% по-ниска в сравнение с отчетеното през 2009 г. Според публикуваните от БНБ данни, към края на 2010 г. положителният финансов резултат на сектора възлиза на 616.7 млн. лв., като само за последното тримесечие на годината е реализирана печалба в размер на 140.3 млн. лв.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Макар и като цяло системата да остава на плюс, шест от банките приключват годината на загуба. Сред тях са клоновете на латвийската Регионална инвестиционна банка, който влезе на българския пазар в края на 2009 г., и на турската Те-Дже Зираат банкасъ. За поредно тримесечие отрицателни остават и финансовите резултати на Емпорики банк България и Алфа банк – клон България, чиито загуби през последните години се дължат на активната им политика за разширяване на пазарното им присъствие в страната. В групата на губещите са и Българо-американската кредитна банка и НЛБ Банка София, чиито мажоритарни собственици – съответно ирландската Allied Irish Banks и словенската Nova Ljubljanska Banka – в момента търсят купувачи за българските си поделения.

Основната причина за намаляващите печалби в сектора са продължаващото влошаване на кредитните портфейли на банките и свързаното с него нарастване на разходите за провизии и обезценки. По данни на БНБ към края на годината обемът на кредитите, които имат над 90 дни просрочия в обслужването си възлиза на 6.4 млрд. лв. Делът им спрямо брутната сума на отпуснатите от банките заеми за бизнеса и домакинствата достига 11.9%, при отчетени 6.42% година по-рано. "Темпът на нарастване се забавя спрямо предходните периоди", отбелязват от централната банка.

Според прогнозите на анализатори увеличаването на проблемните кредити в банковите порфтейли ще продължи и през 2011 г., като пикът в нарастването им ще бъде достигнат през тази година. Очакванията на главния икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов са, че делът на заемите с просрочия над 90 дни няма да надхвърли 15%. По думите му, макар и да не се очаква подобно развитие, най-големите банки в страната биха могли да се справят с нарастване на лошите кредити дори и до 20% без необходимост от допълнителен капитал. Според подуправителя на БНБ Калин Христов пък, пикът на лошите потребителски кредити вече е преодолян през 2010 г., а през 2011 г. се очаква да бъде достигната и върховата точка при нарастването на лошите кредити за корпоративни клиенти.



Междувременно продължават да се увеличават и разходите на финансовите институции за обезценки. Към края на 2010 г. обемът им достига 1.3 млрд. лв., като нараства с 26.6% на годишна база. Въпреки това осезаемо нарастване от централната банка отчитат, че благодарение на доходите си от основна дейност кредитните институции в страната успяват да покрият повишения риск и нарасналите разходи за обезценки.