С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 4 фев 2011, 15:27, 3966 прочитания

И тази мина

2010 година беше спокойна за банкерите, предпазливостта им остава и през 2011

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация


Всяка пета банка в България работи на загуба. Само допреди няколко години подобно заглавие би било невъзможно. Сега новината дори не е изненадваща. Неочакван е фактът, че въпреки кризата стремглавото влошаване на кредитните портфейли, растящите разходи за обезценки и намалелите покрай свитото кредитиране приходи, банките все пак остават на печалба. Пък била тя и с цели 21% по-ниска в сравнение с 2009 г.

Публикуваните през седмицата от БНБ данни за финансовите резултати на банките към края на 2010 г. показват, че като цяло секторът приключва годината с печалба от 616.7 млн. лв. Скромно постижение на фона на реализираните в предкризисните години печалби от по над милиард. От централната банка изтъкват, че "и през последното тримесечие на 2010 г. банковата система успява да съхрани формираните буфери", които към края на годината възлизат на 2.8 млрд. лв., и "съумяват да покрият повишения кредитен риск и свързаните с него допълнителни разходи за обезценка".


Така в края на годината само шест от опериращите в страната кредитни институции отчитат отрицателен финансов резултат. Сред тях обаче са две банки, които през последните години традиционно са на загуба заради инвестициите си в разширяване на пазарното им присъствие – Емпорики банк България и Алфа банк – клон България. На загуба са и клоновете на латвийската Регионална инвестиционна банка, която влезе на българския пазар в края на 2009 г., и на турската Те-Дже Зираат банкасъ. Шестицата се допълва от Българо-американската кредитна банка и НЛБ Банка София, чиито мажоритарни собственици – съответно ирландската Allied Irish Banks и словенската Nova Ljubljanska Banka – понастоящем изпитват сериозни затруднения в собствените си страни и са в процес на преструктуриране на бизнеса си, част от което се очаква да бъде и продажбата на българските им дружества.

Разбира се, отчетените резултати съвсем не следва да се приемат като доказателство, че най-лошите дни за сектора вече са отминали. Защото основните предизвикателства, с които банките трябваше да се справят през последните две кризисни години, все още са налице – проблемните кредити продължават да се увеличават, възстановяването на икономиката все още е в най-добрия случай твърде крехко, което пък обяснява и все още плахите нагласи на населението и бизнеса към потребление. Доказателство е отчетеният скромен ръст на фирмените и ипотечните кредити, както и свиването на банковите портфейли от потребителски заеми (виж таблиците).

"Прави впечатление, че на ниво система гражданите и домакинствата не само не увеличават задлъжнялостта си през изминалата година, но дори се отчита минимален спад", отчетоха през седмицата в съобщение до медиите от МКБ Юнионбанк.



"Нямаме признаци, че склонността към потребление на населението се увеличава – бих казал, че все още остава стагнирана", коментира и главният изпълнителен директор на СИБАНК Петър Андронов, като допълва, че именно промяната в тези нагласи ще е определяща за раздвижването на кредитния пазар през 2011 г. По думите му, ако в последните месеци на 2010 г. постепенно се е активизирало ипотечното кредитиране, то през 2011 г. подобно развитие може да се очаква и по отношение на потребителските заеми. Според него би било нереалистично да се очаква повече от няколко процента ръст в сегмента към края на годината.

Остава и задачите по управлението на т.нар. лоши и преструктурирани кредити. В тази категория се включват както заемите, които са били предоговорени между банките и клиентите им, така и кредитите, класифицирани като "необслужвани" (с просрочия в погасяването над 90 дни) и като "загуба" (с просрочия над 180 дни). Действително, преди седмица данните от паричната статистика на БНБ показаха, че темпът на влошаване на кредитните портфейли започва да се забавя. За декември обемът на проблемните заеми в системата се е увеличил само с 0.9% спрямо месец по-рано, при отчетени 6.1% на месечна база в края на 2009 г. Подобни са и публикуваните тази седмица надзорни данни, според които също се наблюдава забавяне в темповете на нарастване на кредитите с просрочия над 90 дни. Към края на 2010 г. делът им достига 11.9% от общо отпуснатите от банките заеми за бизнеса и домакинствата, в сравнение с 6.42% година по-рано.

Тепърва обаче трябва да стане ясно дали това забавяне ще се запази като устойчива тенденция или става дума за еднократен ефект. Второто, между другото, не е съвсем невероятно, като се има предвид, че все пак става въпрос за данните към края на годината – т.е. период, за който стремежът да се представят по-добри резултати е нещо обичайно не само в банковите среди.

Самите представители на сектора също не бързат с оптимистичните очаквания. Ако допреди година нагласите сред банкерите бяха през 2010 г. влошаването на портфейлите да достигне върховата си точка, то сега преобладаващите прогнози са, че пикът предстои през 2011 г. Такава е например прогнозата на главния икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов, според когото делът на кредитите с просрочия над 90 дни няма да надхвърли 15%. По негови оценки, макар и такова развитие да не се очаква, десетте най-големи банки в България биха могли да се справят с нарастване на лошите кредити дори и до 20% без необходимост от допълнителен капитал.

От своя страна подуправителят на БНБ Калин Христов смята, че по отношение на лошите потребителски кредити върховата точка вече е достигната през 2010 г., като през 2011 г. секторът ще отчете и пикът във влошаването на фирмените заеми. Според Петър Андронов също може да се очаква продължаване на влошаването на заемите, отпуснати на корпоративни клиенти, като успокояването на темпа им на нарастване ще е бавно.

На този фон не е изненадващ и фактът, че за последната година разходите на банките за покриването на просрочията по проблемните кредити (т.нар. провизии) и за отписването на заемите, които смятат за несъбираеми (обезценки), също растат осезаемо. През 2010 г. разходите за обезценки са се увеличили с 26.6% и към края на годината обемът им възлиза на 1.3 млрд. лв. Ръстът на провизиите срещу евентуални загуби от необслужвани кредити пък е с 49.1% на годишна база, като обемът им достига 3.1 млрд. лв.

Да се покрият тези повишени разходи с увеличаване на приходите е трудно. Традиционно най-голямото приходно перо за банките са събираните лихви по отпуснатите заеми. Разразяването на кризата обаче охлади ентусиазма на банките за поемане на рискове и сви кредитирането до степен на замръзване. Действително в последните месеци финансовите институции започнаха все по-активни кампании за смятаните за по-нискорискови ипотечни кредити в опит за привличане на нови клиенти и раздвижване на пазара. Постепенното затихване на депозитната война пък направи възможно и плавното понижаване на лихвите първо по депозитите, а след това (макар и доста по-бавно) и по кредитите. Засега обаче потреблението остава свито, а все още сравнително високите (спрямо равнищата им отпреди кризата) лихви по депозитите допълнително подхранват склонността към спестяване, особено при индивидуалните клиенти. Доказателство е отчетеният двуцифрен ръст на депозитите на домакинствата през 2010 г. – с 12.9% до над 28 млрд. лв. Само за последното тримесечие вложенията на населението в банките са се увеличили с 1.3 млрд. лв. – средства, по които кредитните институции също ще трябва да плащат лихви. А това ще продължи да оказва натиск и върху финансовите им резултати.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

FinTech Summit 2020: Финтех компаниите ще стават все по-популярни и банките ще имат много важна роля за това FinTech Summit 2020: Финтех компаниите ще стават все по-популярни и банките ще имат много важна роля за това

Жозе Салойо, управител на БНП "Париба Лични финанси" в България, за мястото на отделните играчи в новата индустрия

26 фев 2020, 669 прочитания

Шумът около борда е преобърнал левови депозити за няколкостотин милиона в еврови 11 Шумът около борда е преобърнал левови депозити за няколкостотин милиона в еврови

Ревизия на данни на БНБ прави трудно да се види точният мащаб на превалутирането

25 фев 2020, 4816 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Няма лепенка, няма проблем

Забраната за маркиране на застраховани автомобили със стикери изглежда все по-близо

Още от Капитал
10 мита за еврото

Не, цените няма да се вдигат, курсът на лева няма да се променя и още няколко отговора на най-популярните заблуди за влизането в еврозоната

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

Руско-турската прокси война* може да ескалира

Турският президент Ердоган е на път да атакува директно армията на Башар Асад. Това ще има непредвидими последствия

Коронавирусът приближава към пандемия

Бързата и разумна реакция може да намали щетите от масовото разпространение на заразата

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

Моя страна, моя Южна Корея

Кратък гид към корейската нова вълна в киното

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10