И тази мина
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

И тази мина

И тази мина

2010 година беше спокойна за банкерите, предпазливостта им остава и през 2011

Мария Иванова
4120 прочитания

© Инна Павлова


Автор: Инна Павлова
Автор: Капитал
Автор: Капитал
Автор: Капитал

Всяка пета банка в България работи на загуба. Само допреди няколко години подобно заглавие би било невъзможно. Сега новината дори не е изненадваща. Неочакван е фактът, че въпреки кризата стремглавото влошаване на кредитните портфейли, растящите разходи за обезценки и намалелите покрай свитото кредитиране приходи, банките все пак остават на печалба. Пък била тя и с цели 21% по-ниска в сравнение с 2009 г.

Публикуваните през седмицата от БНБ данни за финансовите резултати на банките към края на 2010 г. показват, че като цяло секторът приключва годината с печалба от 616.7 млн. лв. Скромно постижение на фона на реализираните в предкризисните години печалби от по над милиард. От централната банка изтъкват, че "и през последното тримесечие на 2010 г. банковата система успява да съхрани формираните буфери", които към края на годината възлизат на 2.8 млрд. лв., и "съумяват да покрият повишения кредитен риск и свързаните с него допълнителни разходи за обезценка".

Така в края на годината само шест от опериращите в страната кредитни институции отчитат отрицателен финансов резултат. Сред тях обаче са две банки, които през последните години традиционно са на загуба заради инвестициите си в разширяване на пазарното им присъствие – Емпорики банк България и Алфа банк – клон България. На загуба са и клоновете на латвийската Регионална инвестиционна банка, която влезе на българския пазар в края на 2009 г., и на турската Те-Дже Зираат банкасъ. Шестицата се допълва от Българо-американската кредитна банка и НЛБ Банка София, чиито мажоритарни собственици – съответно ирландската Allied Irish Banks и словенската Nova Ljubljanska Banka – понастоящем изпитват сериозни затруднения в собствените си страни и са в процес на преструктуриране на бизнеса си, част от което се очаква да бъде и продажбата на българските им дружества.

Разбира се, отчетените резултати съвсем не следва да се приемат като доказателство, че най-лошите дни за сектора вече са отминали. Защото основните предизвикателства, с които банките трябваше да се справят през последните две кризисни години, все още са налице – проблемните кредити продължават да се увеличават, възстановяването на икономиката все още е в най-добрия случай твърде крехко, което пък обяснява и все още плахите нагласи на населението и бизнеса към потребление. Доказателство е отчетеният скромен ръст на фирмените и ипотечните кредити, както и свиването на банковите портфейли от потребителски заеми (виж таблиците).

"Прави впечатление, че на ниво система гражданите и домакинствата не само не увеличават задлъжнялостта си през изминалата година, но дори се отчита минимален спад", отчетоха през седмицата в съобщение до медиите от МКБ Юнионбанк.

"Нямаме признаци, че склонността към потребление на населението се увеличава – бих казал, че все още остава стагнирана", коментира и главният изпълнителен директор на СИБАНК Петър Андронов, като допълва, че именно промяната в тези нагласи ще е определяща за раздвижването на кредитния пазар през 2011 г. По думите му, ако в последните месеци на 2010 г. постепенно се е активизирало ипотечното кредитиране, то през 2011 г. подобно развитие може да се очаква и по отношение на потребителските заеми. Според него би било нереалистично да се очаква повече от няколко процента ръст в сегмента към края на годината.

Остава и задачите по управлението на т.нар. лоши и преструктурирани кредити. В тази категория се включват както заемите, които са били предоговорени между банките и клиентите им, така и кредитите, класифицирани като "необслужвани" (с просрочия в погасяването над 90 дни) и като "загуба" (с просрочия над 180 дни). Действително, преди седмица данните от паричната статистика на БНБ показаха, че темпът на влошаване на кредитните портфейли започва да се забавя. За декември обемът на проблемните заеми в системата се е увеличил само с 0.9% спрямо месец по-рано, при отчетени 6.1% на месечна база в края на 2009 г. Подобни са и публикуваните тази седмица надзорни данни, според които също се наблюдава забавяне в темповете на нарастване на кредитите с просрочия над 90 дни. Към края на 2010 г. делът им достига 11.9% от общо отпуснатите от банките заеми за бизнеса и домакинствата, в сравнение с 6.42% година по-рано.

Тепърва обаче трябва да стане ясно дали това забавяне ще се запази като устойчива тенденция или става дума за еднократен ефект. Второто, между другото, не е съвсем невероятно, като се има предвид, че все пак става въпрос за данните към края на годината – т.е. период, за който стремежът да се представят по-добри резултати е нещо обичайно не само в банковите среди.

Самите представители на сектора също не бързат с оптимистичните очаквания. Ако допреди година нагласите сред банкерите бяха през 2010 г. влошаването на портфейлите да достигне върховата си точка, то сега преобладаващите прогнози са, че пикът предстои през 2011 г. Такава е например прогнозата на главния икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов, според когото делът на кредитите с просрочия над 90 дни няма да надхвърли 15%. По негови оценки, макар и такова развитие да не се очаква, десетте най-големи банки в България биха могли да се справят с нарастване на лошите кредити дори и до 20% без необходимост от допълнителен капитал.

От своя страна подуправителят на БНБ Калин Христов смята, че по отношение на лошите потребителски кредити върховата точка вече е достигната през 2010 г., като през 2011 г. секторът ще отчете и пикът във влошаването на фирмените заеми. Според Петър Андронов също може да се очаква продължаване на влошаването на заемите, отпуснати на корпоративни клиенти, като успокояването на темпа им на нарастване ще е бавно.

На този фон не е изненадващ и фактът, че за последната година разходите на банките за покриването на просрочията по проблемните кредити (т.нар. провизии) и за отписването на заемите, които смятат за несъбираеми (обезценки), също растат осезаемо. През 2010 г. разходите за обезценки са се увеличили с 26.6% и към края на годината обемът им възлиза на 1.3 млрд. лв. Ръстът на провизиите срещу евентуални загуби от необслужвани кредити пък е с 49.1% на годишна база, като обемът им достига 3.1 млрд. лв.

Да се покрият тези повишени разходи с увеличаване на приходите е трудно. Традиционно най-голямото приходно перо за банките са събираните лихви по отпуснатите заеми. Разразяването на кризата обаче охлади ентусиазма на банките за поемане на рискове и сви кредитирането до степен на замръзване. Действително в последните месеци финансовите институции започнаха все по-активни кампании за смятаните за по-нискорискови ипотечни кредити в опит за привличане на нови клиенти и раздвижване на пазара. Постепенното затихване на депозитната война пък направи възможно и плавното понижаване на лихвите първо по депозитите, а след това (макар и доста по-бавно) и по кредитите. Засега обаче потреблението остава свито, а все още сравнително високите (спрямо равнищата им отпреди кризата) лихви по депозитите допълнително подхранват склонността към спестяване, особено при индивидуалните клиенти. Доказателство е отчетеният двуцифрен ръст на депозитите на домакинствата през 2010 г. – с 12.9% до над 28 млрд. лв. Само за последното тримесечие вложенията на населението в банките са се увеличили с 1.3 млрд. лв. – средства, по които кредитните институции също ще трябва да плащат лихви. А това ще продължи да оказва натиск и върху финансовите им резултати.

Автор: Инна Павлова
Автор: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    the8 avatar :-|
    The 8

    "Разбира се, отчетените резултати съвсем не следва да се приемат като доказателство, че най-лошите дни за сектора вече са отминали" - кратко, точно и ясно!

    Банките си знаят дереджето, със сигурност знаят и че отлагането на проблема само го задълбочава, а не го решава. Да му мислят тези, дето се надяват на скок нагоре при цените на имотите :) Скок ще има, но в леко по-друга посока. Честито на продаващите!

    "Ръстът на провизиите срещу евентуални загуби от необслужвани кредити пък е с 49.1% на годишна база, като обемът им достига 3.1 млрд. лв." - само?! Или "засега това само признаваме" ?

  • 2
    a.nice avatar :-|
    hope

    Банките са единствените търг. субекти, които при спад на продажбите, просто вдигат надценката/лихвите/ и продължават смело да си раздават смело хиляди левове бонуси. Тези с кредитите само да са живи и здрави......... .т. е. намалението на доходите на заетите в банковия сектор е нищожно.

  • 3
    kamendc avatar :-|
    Камен

    не знам как се връзва с данните мита за алчните български банки, които дерат по 100 кожи от клиентите си, за да трупат баснословни печалби.
    данни за рентабилност не са дадени банка по банка, но за цялата система активите са 73 млрд. лева, а годишната печалба - 617 млн. лева, или няма и 1% годишна възвръщаемост на активите.
    по света банките правят и по 2-3% (без годините 2008-2009, когато имаше много обезценки).

    вярно, че лихвите по кредити са високи спрямо развития свят, и от това ги боли хората, които плащат ипотека или потребителски заем, но пък хич не ги боли тези със свободни пари, които получават годишно 7-8% по депозитите си. техните аналози в германия, франция, и САЩ в момента си мечтаят за нещо над 1%.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK