Междувременно обратно в Ирландия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Междувременно обратно в Ирландия

Преди изборите финансовият министър Браян Ленихан има още важни решения

Междувременно обратно в Ирландия

След като загубиха доверието на инвеститорите, банките в страната са изправени и пред отлив на депозанти

Николай Стоянов
3859 прочитания

Преди изборите финансовият министър Браян Ленихан има още важни решения

© Reuters


Вестниците имат само една първа страница и в последните дни големите заглавия бяха заделени за Египет. Това изместване на медийното внимание върху революциите в арабския свят беше добре дошло за Европа и най-вече за Ирландия. В края на миналата година правителството на страната неуспешно се опитваше да разсее пазарите от собствената си дългова криза, за да може на спокойствие да позакърпи банковата си система. Накрая обаче то капитулира и буквално беше принудено с цената на предсрочни избори да приеме 85 млрд. евро помощ от ЕС и Международния валутен фонд.

Това купи малко време, но не достатъчно. Наистина при липсата на обичайната канонада от апокалиптични прогнози натискът на дълговите пазари леко утихна в последните няколко седмици. Но за да финансират дейността си, кредитните институции в Ирландия вече така или иначе не разчитат особено на инвеститорите, а на депозантите си. А те все по-панически бягат. При това положение ирландските банки стават все по-зависими от финансирането от ЕЦБ (94 млрд. евро) и Ирландската централна банка (42 млрд. евро). Превърналата се в черна дупка за държавния бюджет Anglo Irish Bank, която вече погълна рекапитализация за 30 млрд. евро, подобри собствения си рекорд за най-голяма загуба в корпоративната история на страната с нови 17.6 млрд. евро за 2010 г. А това означава само едно - спасяването на банките ще струва още повече от очакваното. Така порочният кръг може да се завърти още по-бързо: по-висок риск на държавата, който се превръща в по-висок риск за банките, който...

Вземи парите и бягай

Ако искате да придобиете представа колко е стряскащо положението, вижте графиката. На нея можете да проследите с каква скорост започват да се топят депозитите на местните банки. Само за декември са изтеглени 40 млрд. евро, или 8.6% от всички депозити. За цялата година сумата е 110 млрд. евро, което прави около 60% от БВП. В голямата си част това се дължи на лица извън ЕС - предимно мултинационални компании, опериращи в страната, и пенсионни и инвестиционни фондове.

Дори и да няма друго, никоя банкова система не може да се справи с такъв масиран отлив на капитали без външна подкрепа. А проблеми не липсват. Като част от договорките си с ЕС и МВФ Ирландия трябва максимално бързо да капитализира банките си и същевременно да ги изчисти от лошите им кредити. Това обаче са стъпки, с които правителството в оставка не иска да се нагърби седмици преди изборите на 25 февруари. Десният кабинет вече отложи наливането на нови 7 млрд. евро в Allied Irish Banks, EBS Building Society и Bank of Ireland. Официално причината е да се остави решението на най-вероятните нови управляващи, коалиция от Фин Гаел и Лейбъристката партия, определяни като съответно леко вдясно и вляво от центъра. От опозицията обаче критикуват, че ходът има за цел да ги остави с непопулярно решение за първите дни на управление. Факт е обаче, че застраховката срещу фалит на Allied Irish Banks скочи с над 130 базисни пункта до 1600 базисни пункта. Това означава, че за да се застраховат 10 млн. евро дълг, на банката са нужни 1.6 млн. евро.

Няма време

Един от основните рискове е в политически игри да се изгуби ценно време. Председателят на борда на Anglo Irish Bank Алън Дюкс предупреди, че още не сме видели пълния размах на банковите проблеми и за да се предотврати колапс, ще са нужни инжекции за още 15 млрд. евро. Според него загубите може да достигнат 100 млрд. евро. Неговата позиция обаче също е част от пространното политическо говорене, тъй като Дюкс е бивш лидер на Фин Гаел и финансов министър през 1982-1986 г. Затова и настоящият финансов министър Браян Ленихан разкритикува оценката на Дюкс, като го обвини, че генерализира това, което вижда в най-проблемната Anglo Irish, върху цялата банкова система.

Отлагането обаче може наистина да се окаже скъпо, още повече като се има предвид, че опозицията досега упорито твърди, че няма да налива повече пари в банките. В момента планът е депозитите и активите на Anglo Irish да се обединят с тези на Irish Nationwide Building Society и да бъдат разпродадени на аукционен принцип. Това е заложено и в условията за спасителния план. Новото правителство обаче вероятно ще се опита да предоговори условията. А оттук от следващата стъпка - да се прехвърлят част от загубите върху инвеститорите крачката не е голяма. Това обаче рискува да създаде паника на дълговите пазари и да изстреля нагоре рисковите премии не само на Ирландия, а и на останалите проблемни държави. Другият вариант е ирландската "лоша банка" National Asset Management Agency да продължава да попива токсичен дълг с надеждата някой ден икономиката и цените на имотите да започнат да се възстановяват и някои длъжници да започнат да обслужват кредитите си. Докато това се случва обаче, данъкоплатците ще трябва да плащат скъпо. Само че никой не иска да им го каже точно преди избори. И никой не иска да им каже, че цената на отлива на депозанти и повече дълг ще е едно изключително бавно възстановяване на икономиката.

А междувременно едно е ясно - дълговата криза съвсем не е свършила. В затишието Испания и Португалия успяха да пласират част от така нужния им дълг, за да посрещнат плащанията си тази година. Същевременно обаче доходността по десетгодишните португалски премина 7% - границата, над която се счита, че вече една държава не може да си позволи да се финансира. А и никоя революция не стои вечно на първите страници. Рано или късно вниманието на медиите и инвеститорите отново ще се фокусира върху задлъжнелите европейски икономики.

Вестниците имат само една първа страница и в последните дни големите заглавия бяха заделени за Египет. Това изместване на медийното внимание върху революциите в арабския свят беше добре дошло за Европа и най-вече за Ирландия. В края на миналата година правителството на страната неуспешно се опитваше да разсее пазарите от собствената си дългова криза, за да може на спокойствие да позакърпи банковата си система. Накрая обаче то капитулира и буквално беше принудено с цената на предсрочни избори да приеме 85 млрд. евро помощ от ЕС и Международния валутен фонд.

Това купи малко време, но не достатъчно. Наистина при липсата на обичайната канонада от апокалиптични прогнози натискът на дълговите пазари леко утихна в последните няколко седмици. Но за да финансират дейността си, кредитните институции в Ирландия вече така или иначе не разчитат особено на инвеститорите, а на депозантите си. А те все по-панически бягат. При това положение ирландските банки стават все по-зависими от финансирането от ЕЦБ (94 млрд. евро) и Ирландската централна банка (42 млрд. евро). Превърналата се в черна дупка за държавния бюджет Anglo Irish Bank, която вече погълна рекапитализация за 30 млрд. евро, подобри собствения си рекорд за най-голяма загуба в корпоративната история на страната с нови 17.6 млрд. евро за 2010 г. А това означава само едно - спасяването на банките ще струва още повече от очакваното. Така порочният кръг може да се завърти още по-бързо: по-висок риск на държавата, който се превръща в по-висок риск за банките, който...


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    dggm avatar :-P
    dggm

    Нека обърнем внимание на факта, че до скоро Ирландия и Балтийските държави бяха давани за пример за икономическо развитие.
    Не че това беше грешка. В началото. Но бързо анализите се превърнаха в модни хвалби.

    Модата в икономическите, социални и политически анализи е нещо твърде опасно и с този коментар бих искал да обърна внимание на това колко лековато подхождаме към този проблем и позволяваме на всякакви псевдоанализи да тровят пространството, само и единствено, защото са модерни.

    Нека не повтаряме тази грешка.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK