Междувременно обратно в Ирландия

Вестниците имат само една първа страница и в последните дни големите заглавия бяха заделени за Египет. Това изместване на медийното внимание върху революциите в арабския свят беше добре дошло за Европа и най-вече за Ирландия. В края на миналата година правителството на страната неуспешно се опитваше да разсее пазарите от собствената си дългова криза, за да може на спокойствие да позакърпи банковата си система. Накрая обаче то капитулира и буквално беше принудено с цената на предсрочни избори да приеме 85 млрд. евро помощ от ЕС и Международния валутен фонд.

Това купи малко време, но не достатъчно. Наистина при липсата на обичайната канонада от апокалиптични прогнози натискът на дълговите пазари леко утихна в последните няколко седмици. Но за да финансират дейността си, кредитните институции в Ирландия вече така или иначе не разчитат особено на инвеститорите, а на депозантите си. А те все по-панически бягат. При това положение ирландските банки стават все по-зависими от финансирането от ЕЦБ (94 млрд. евро) и Ирландската централна банка (42 млрд. евро). Превърналата се в черна дупка за държавния бюджет Anglo Irish Bank, която вече погълна рекапитализация за 30 млрд. евро, подобри собствения си рекорд за най-голяма загуба в корпоративната история на страната с нови 17.6 млрд. евро за 2010 г. А това означава само едно - спасяването на банките ще струва още повече от очакваното. Така порочният кръг може да се завърти още по-бързо: по-висок риск на държавата, който се превръща в по-висок риск за банките, който...