Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 8 апр 2011, 15:06, 6139 прочитания

Моята ипотека е моята крепост

Проектът за европейска директива за жилищните кредити е готов и вече търпи критики

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Повечето европейци се страхуват от прекалено рестриктивни  директиви, дори и да са в тяхна защита. Опасенията са, че законотворчеството в Брюксел може да измести това в националните столици. А и никой не обича прекалено голяма държава. В България нещата не стоят точно така. Повечето закони, засилващи защита на потребителя, идват точно от нуждата законодателството да се синхронизира с европейското. А и централизираната държава е нещо, с което някак сме свикнали. Затова и тук директивата за ипотечните кредити се чака може би по-нетърпеливо отвсякъде.

След няколко години наблюдения на ипотечните пазари в страните от ЕС и изготвяне на предложения за регулиране на ипотечното кредитиране на общностно равнище, Европейската комисия най-накрая излезе с проект за директива относно договорите за кредити за жилищни имоти. За нерадост на българските потребители обаче в представеното предложение липсва текст, забраняващ т.нар. наказателна лихва при предсрочно погасяване на заемите. Документът оставя свобода на държавите членки да решат какви мерки да приложат по този въпрос, като изисква само да гарантират, че условията, при които клиентът може да упражни това право, не оскъпяват твърде много кредита му. За сметка на това обаче предложението съдържа редица други разпоредби, насочени към подобряване на защитата на потребителите и към създаването на единен пазар на финансови услуги. Сред тях са например подробни правила за стандартизиране на информацията, която се предоставя в рекламите на ипотечните кредити. Отделно от това се въвежда и единен стандарт за преддоговорната информация, която кредиторите са длъжни да предоставят на потребителите, което ще им позволи лесно да сравняват различните оферти.


Част от разпоредбите в новата директива всъщност вече са в сила на българския пазар, тъй като при приемането на Закона за потребителския кредит депутатите разшириха обхвата на част от изискванията му и по отношение на ипотечните заеми (виж подробности в карето). Самият закон пък въведе изискванията на европейската директива за потребителските кредити, която беше приета през 2008 г. Още тогава стана ясно, че на европейско ниво се разглежда и идеята за въвеждане на подобни единни правила и за ипотечните кредити. Всъщност, още отпреди кризата Европейската комисия проучваше възможностите за подобни действия, а впоследствие сътресенията на световните финансови пазари, в основата на които стояха именно ипотечни кредити, даде допълнителен тласък на идеята. Публикуването на проекта в края на март обаче срещна доста противоречиви реакции.

Единен пазар? Да, бе, да

Една от основните критики, които се чуха по адрес на предложенията на Комисията, беше, че вместо да даде тласък на пазара, директивата всъщност ще ограничи апетита на кредиторите за отпускане на заеми. Причината се крие във факта, че с новите разпоредби се въвежда задължение за кредиторите да проверяват кредитоспособността на кандидатите за заем, преди да вземат решение дали да го отпуснат и да не предоставят заеми в случаите, в които тази проверка покаже, че потребителя най-вероятно няма да може да изплати задължението си. Според Комисията по този начин ще се намали броят на хората, които изпадат в състояние на неплатежоспособност. Според представители на финансовия сектор обаче на практика тези изисквания ще затруднят достъпа на потребителите до заеми, тъй като ще направят кредиторите по-предпазливи.

Така например в мотивите към директивата е записано, че "отрицателната оценка на кредитоспособността следва да покаже на кредитора, че потребителят не може де си позволи съответния кредит, поради което кредиторът не трябва да му го предоставя". Според генералния директор на Европейската федерация на асоциациите на финансовите къщи (Eurofinas) Танги ван де Верв обаче директивата ще намали апетита на кредиторите да финансират клиенти, които купуват имот за първи път.



"Задължението за отказ на кредит само въз основа на отрицателния резултат от една задълбочена оценка на кредитоспособността би могло да изключи различни категории кредитополучатели като например 25-годишен специалист, който може към момента да има ограничени доходи, но пък има дългосрочна перспектива да ги получава", обяснява Ван де Верв, цитиран от EurAktiv.

На критика беше подложена и другата обявена от Европейската комисия цел на директивата – тази за създаването на единен пазар на ипотечни кредити. Според представители на сектора част от разпоредбите, предложени от документа, които са насочени към въвеждане на правила за трансгранично отговорно кредитиране, са излишни и вместо това националните власти би трябвало да се фокусират върху повишаването на стандартите на пазарите, на които са били наблюдавани проблеми, пише Financial Times. "За потребителите ипотечните пазари са изцяло местни – те не купуват ипотечни продукти през граница", коментира генералният секретар на Европейската ипотечна федерация Аник Ламберт, цитирана от Reuters.
Граница
1%
е минималната наказателна такса за предсрочно погасяване на ипотечни заеми, предложена от депутати.
Проблемът с наказателните такси

Кредиторите обаче съвсем не са единствените, които са недоволни от проекта. Оказва се, че за българските потребители предложението има един доста съществен недостатък – не налага очакваната забрана на наказателните такси при предсрочно погасяване на заема. Видимата поява на този тип такси на българския пазар беше в годините на кредитния бум. Тогава съревнованието между банките беше главната причина те да започнат да прилагат подобни такси все по-масово, като целта беше по този начин да се предпазят (поне донякъде) от кражба на клиенти от страна на конкурентните институции. На практика обаче това ограничава възможностите на кредитополучателите при евентуални по-изгодни условия да сменят банката си. Причината е, че по този начин потребителите се натоварват с допълнителен разход, който при по-големите по-обем кредити (каквито са ипотечните) е доста значителен – обикновено от порядъка на 3 до 5% от предсрочно погасяваната сума или остатъка по главницата в зависимост от конкретната банка и от това колко време е изминало от усвояването на заема.

Приемането на обща европейска директива уреди този въпрос по отношение на потребителските кредити. При ипотечните заеми обаче нещата останаха постарому. Действително в разгара на кризата замръзналият кредитен пазар и по-високите цени, при които се отпускаха заеми, на практика обезсмислиха обсъждането на темата. Постепенното активизиране на банковото кредитиране през последните месеци обаче отново направи темата актуална. Причината е, че усилията на финансовите институции са насочени главно към привличането на нови клиенти чрез предлагането на по-атрактивни оферти, докато кредитополучателите с вече изтеглен заем са оставени на заден план.

Именно това стана и причина за внасянето на проект за поправка в Закона за кредитните институции, с която да се регламентират конкретни правила за това в кои случаи може да се начислява наказателна такса при предсрочното погасяване на ипотечен кредит. Отделно от това, по подобие на потребителските заеми, вносителите на проекта предложиха и определяне на максимален размер на тази такса – не повече от 0.5% или от 1% от предсрочно погасената сума в зависимост от това дали периодът до изтичането на договора за кредит е съответно по-малък или по-голям от една година.

Към момента проектът още не е разглеждан от ресорните парламентарни комисии – финансовата и икономическата. Представителите на банковия сектор обаче посочват, че не виждат проблем таксата да отпадне, но предупреждават, че в такъв случай тя вероятно ще бъде компенсирана от финансовите институции с повишаване на лихвите по заемите или с начисляване на друг тип такса.

"При отпускането на кредит банките залагат допускания, особено когато в началото лихвата е по-ниска. Едно от допусканията е колко години ще се плаща даденият кредит. Премахването на наказателната такса нарушава този баланс и ако трябва да се премахне таксата за рефинансиране от друга банка, банките трябва да прекалкулират таксите си", коментира през седмицата по време на финансовата конференция "Банки, инвестиции, пари" изпълнителният директор на "Емпорики банк България" Гълъбин Гълъбов.

За ипотечни почти като за потребителски

Потребителите на банкови заеми в България бяха облагодетелствани през миналата година с изцяло нов закон - този за потребителския кредит. Основното при него е, че нежилищните земи могат да се връщат предварително, без да се дължи такса за предсрочно погасяване, за разлика от ипотечните. Законът също дава възможност на хората, изтеглили потребителски заем, да обмислят хубаво решението и договора, който са сключили, и в 14-дневен срок да се откажат от него и за това няма да им бъдат наложени санкции освен лихвите, които се дължат за дните, в които са били все пак кредитополучатели, както и ще трябва да възстановят разходите на кредитора, направени към публични административни органи. Изключение се прави само за кредитите с фиксиран лихвен процент, които са рядко срещани в България. Тогава на финансовата институция се полага "справедливо обезщетение", което обаче е строго определено. Потребителите на ипотечни заеми няма да се радват на такъв лукс за сега. Освен това, ако кандидат-кредитополучател на потребителски заем поиска копие от договора, преди да го подпише, то трябва му бъде предоставено.

Иначе при всички, които кандидатстват за заем, кредитните институции трябва да осигурят стандартизирана преддоговорна информация, която да спомогне за вземане на достатъчно информирано решение. Това е т.нар. Стандартен европейски формуляр и чрез него сравняването на различните продукти става по-лесно. Във формуляра ще трябва да има посочени: общият размер на предлагания кредит, условията за усвояването му, срокът за погасяване, броят, периодичността и размерът на погасителните вноски, изискваните обезпечения и застраховки за получаването на кредита, лихвеният процент и годишният процент на разходите, наказателната лихва при просрочване на плащания и други.

Когато кредитните институции отпускат независимо ипотечен или потребителски заем, те вече задължително трябва да оценяват кредитоспособността на клиентите, като за това могат да ползват различни източници, един от които може да е проверка в регистъра на БНБ. Освен това, ако кредиторът намери там основание за отказ за предоставяне на кредита, трябва да съобщи на кандидата каква е информацията за него в регистъра. 

Рекламите на двата вида заеми са подложени на по-строг контрол след влизането в сила на въпросния закон. В тях вече задължително трябва да се посочва лихвен процент по кредита и също е задължително да е ясно дали е плаващ или фиксиран. Трябва освен това да се посочи информация за годишния процент на разходите и за общата сума, която клиентът ще трябва да плати до края на договора си.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Димитър Радев: Сроковете за ERM II вече са нереалистични, но работата трябва да продължи 8 Димитър Радев: Сроковете за ERM II вече са нереалистични, но работата трябва да продължи

Според управителя на БНБ отлагане за 2021 г. няма да е фатално, но не бива да се чака завъртане на цял нов цикъл

30 мар 2020, 2752 прочитания

Банките: Истинският стрес тест Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

27 мар 2020, 6997 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Георгиос Цаконас: Кризата означава, че трябва да работим още по-здраво

Генералният мениджър на MetLife за България пред "Капитал"

Още от Капитал
Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

Голямото гледане 2

Отлични адаптации, талантлива актьорска игра, увлекателни сюжети и великолепно чувство за хумор – някои от сериалите, които си струва да изгледате (ако сте пропуснали)

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10