Колко още остава до дъното
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Колко още остава до дъното

Колко още остава до дъното

Проблемните кредити продължават да се увеличават, но много по-бавно

Мария Иванова
4304 прочитания

© Инна Павлова


Въпреки историческите прецеденти снегът през април си остава по-скоро изненадващо събитие за българските ширини. В края на месеца обаче репортерите, които следят финансовия сектор, получиха още една изненада – данните от паричната статистика на БНБ, според които на кредитния пазар вече се забелязват признаци за постепенно размразяване на пазара.

Публикуваната през седмицата информация за кредитните портфейли на банките към фирмите и домакинствата към края на първото тримесечие на 2011 г. показват, че за втори пореден месец обемът на проблемните заеми в системата нараства с почти минимални темпове на месечна база. Така, през март 2011 г. кредитите с проблеми в обслужването са се увеличили само с 38.5 млн. лв., или нарастването спрямо февруари в процентно изражение е с 0.51%. Числото е съизмеримо с отчитаните преди кризата и съществено по-малко от регистрираните по време на пика й стойности, когато в определени месеци обемът на проблемните заеми нарастваше с по около 11-12%, че дори и над 20%.

Автор: Капитал

Данните показват и стабилна тенденция на забавяне на годишния темп на нарастване на общия обем на т.нар. лоши кредити – ако допреди половин година стойностите за годишното изменение на обема им бяха трицифрени, то сега числото е далеч по-малкото 54.55%. Междувременно обаче на фона на минималното повишаване на общия обем отпуснати заеми (1.56% на годишна база) делът на проблемните продължава да се увеличава. Към края на тримесечието общо 19.14% от всички отпуснати на населението и бизнеса кредити попадат в категорията "лоши и преструктурирани". Ако в общия обем се включи и финансирането, отпуснато под формата на овърдрафт, делът на проблемните експозиции спада до 15.02%. В групата на т.нар. лоши и преструктурирани кредити освен заемите, които са били предоговорени между банките и клиентите им, влизат още заемите, категоризирани според методологията на БНБ като необслужвани (т.е. такива, с просрочия над 90 дни в погасяването им) и като загуба (с просрочия над 180 дни).

Автор: Капитал

Един от положителните сигнали в статистиката към края на тримесечието е отчетеното за втори пореден месец свиване на проблемните експозиции в сегмента на корпоративните заеми. През март обемът им е намалял с 48.8 млн. лв., или 1.06%, след като през февруари беше регистрирано свиване с 20.95 млн. лв. (0.45%). Представителите на сектора обаче съвсем не бързат да се радват.

"Нека да видим поне едно тримесечие, в което да се запази тази посока, за да можем евентуално да говорим за обръщане на тенденцията", коментира главният изпълнителен директор на "Уникредит Булбанк" Левон Хампарцумян. Той напомня, че конкретно за корпоративните заеми, при които има и някои много големи като обем експозиции, е напълно възможно, ако някоя от тях е била проблемна и впоследствие се оправи или пък банката реализира обезпечението по нея, това да изкриви статистиката.

Всъщност според последната прогноза на банката пикът на проблемните кредити все още не е достигнат, като се очаква тенденцията да започне да се обръща към края на годината. Като доказателство, от икономическия екип на банката посочват, че на пазара вече се наблюдават индикации за това – така например преструктурираните заеми намаляват: ако към средата на 2010 г. делът им е бил малко над 4% от общия размер на кредитите, то в началото на 2011 г. стойността е вече около 3%. Прогнозата на главния икономист на "Уникредит Булбанк" Кристофор Павлов е пикът при проблемните потребителски кредити да бъде достигнат след няколко месеца, а при ипотечните – към края на годината. За фирмените заеми очакванията са това да се случи в началото на 2012 г.

"Ние продължаваме да смятаме, че в най-високата си точка несъбираемите кредити, така както се отчитат по наредба №9 на БНБ, ще достигнат стойности от порядъка на 14% -15% от общо кредитите или в края на 2011 г. или в началото на 2012 г.", обяви Павлов в началото на април при представянето на прогнозата в рамките на финансовия форум "Банки Инвестиции Пари". В допълнение той посочи, че очакванията му са общо за периода 2009-2012 г. загубите от провизии и обезценки на банковия сектор да бъдат от порядъка на 4 млрд. лв.

"Надявам се през 2011 г. лошите кредити да започнат да намаляват", коментира в рамките на форума и Асен Ягодин, който тогава заемаше поста на изпълнителен директор на Пощенска банка, а от средата на месеца е председател на борда на директорите на Българската банка на развитие. "Хубавата новина от последните 2 тримесечия на 2010 г. и от началото на 2011 г. е, че регистрираме забавяне в темпа на нарастване на проблемните кредити, въпреки че като абсолютна сума те продължават да растат", изтъкна той. Според него подобно свиване в дела на проблемните кредити може да стане факт по два начина, свързани с икономическия ръст – чрез увеличаването на поръчките за износ и чрез повишаването на вътрешното потребление.

Макар и на пръв поглед новините от статистиката да изглеждат обнадеждаващи, от сектора изтъкват, че е важно да се види дали те ще се окажат устойчиви. Същевременно не бива да се изключва и вероятността числата да са леко поукрасени като за пред акционерите на финансовите институции. Причината за подобен скептицизъм се крие във факта, че става въпрос за края на тримесечие – период, за който не само в банковия сектор е обичайно да се представят една идея по-благоприятни данни. Доказателство за подобна хипотеза може да се открие и в статистиката на БНБ, в която през последните месеци се наблюдават свивания в обема на лошите кредити именно в края на всяко тримесечие и увеличавания веднага след това. Или, ако се върнем на аналогията с априлския сняг, в случая може да се окаже, че изненада всъщност няма. Именно, понеже историята вече познава такива прецеденти.

Въпреки историческите прецеденти снегът през април си остава по-скоро изненадващо събитие за българските ширини. В края на месеца обаче репортерите, които следят финансовия сектор, получиха още една изненада – данните от паричната статистика на БНБ, според които на кредитния пазар вече се забелязват признаци за постепенно размразяване на пазара.

Публикуваната през седмицата информация за кредитните портфейли на банките към фирмите и домакинствата към края на първото тримесечие на 2011 г. показват, че за втори пореден месец обемът на проблемните заеми в системата нараства с почти минимални темпове на месечна база. Така, през март 2011 г. кредитите с проблеми в обслужването са се увеличили само с 38.5 млн. лв., или нарастването спрямо февруари в процентно изражение е с 0.51%. Числото е съизмеримо с отчитаните преди кризата и съществено по-малко от регистрираните по време на пика й стойности, когато в определени месеци обемът на проблемните заеми нарастваше с по около 11-12%, че дори и над 20%.

Автор: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    Останах с впечатлението, че изложената тук прогнозата за пика на лошите кредити е направена с помощта на математическата итерация, сиреч са дръпнали на екселската таблица още няколко реда надолу. Всъщност обаче темпото на нарастване е функция повече на икономическото оживление и притока на чужди инвестиции. Ако те са налице, веднъж фирмите имат работа, второ търсенето на имоти се покачва, а последните са най-честото обезпечение. Така че, банките да излизат от дупките и да нададат глас за бързи реформи, ако желаят да си съберат кредитите! Те обаче не го правят, защото само в България учредителен капитал на фирмата в размер 2 лева трябва по закон да се внесе по набирателна сметка в банка, таксите за което са едно 100-тина лева.

  • 3
    xon2003 avatar :-P
    Starsky

    До коментар [#2] от "zumz":
    Изглежда описвате себе си?!

  • 4
    daria_vip avatar :-|
    daria_vip

    Трудно е да говорим за дъно -в сащ в момента се отчита нов спад на цените на жилищата .Статистически погледнато при всички икономически кризи в периода след се наблюдава забавен растеж 3- 5 години изключително бавен растеж
    Но предишните модели не дават много информация специфично как ще се развие настоящата ни криза наблюдавана в момента каквато досега пазарите не са наблюдавали
    В вида който има кризата днес банките са свръх ликвидни но кредитирането липсва поради страх от загуби .България не може самостоятелно да излезне от нея
    Така нар. предкризисни нива за да бъдат налични в настоящите 4 -5 -.7 г е абсолютно нереалистично
    А при стабилен тренд на възстановяване и като игнорираме най оптимистичните и най песимистичните прогнози остава това което можем да очакваме дългосрочно в бг .
    -При стабилно изтичане на работоспособно население навън с темп около 500 000 годишно и растящи разходи за поддръжка на администр.Апарат с настоящите цени на суровини материали и горива въобще не очаквайте прогнози по високи от 1 % реален растеж в следващите поне 5 години
    Единственият вариант за раздвижване на пазара в страната е корекция в цените на имотите съобразно покупателната сила съобразено с факта до 1200 лева 99% население и наводняването на пазара с изгодни оферти което ще накара хора с спестявания да изтеглят заеми + спестяванията и да ги вкарат в реалната икономика
    Без корекции основният двигател на икономиката строителството и жилищата ще са извън строя
    И неизбежно идва моментът в който паричната маса ще нарастне експоненциално при липса на адекватно предлагане на услуги стоките иимоти и тн като ще последва инфлация
    Единственното нещо в момента огранчаващ хиперинфлация подобна на 95 г при този ценови натиск на петрол суровини и материали е именно бордът .Дъното е разтегливо понятие при положение че 500 000 българи на година влизат излизат и сравняват цени услуги и всичко на база булгарски цени .За имотният сектор дъното е на поне 5 години от настоящият момент освен ако не настъпи стабилна корекция

  • 5
    leo_k avatar :-|
    Лео

    До коментар [#2] от "zumz":

    Живеем в модерно технологично общество и всеки иска да бъде чут. Затова и facebook е оценен на .... колкото е оценен.

    Но, има хора, които чакат да излезе поредния брой в който пише нещо за икономиката и имотите и да казват - купувайте, сега е моментът. Я цените вече само ще растат, я лихвите ще растат, я качеството ще пада...

    Е, който се наигра - наигра се. Останалите продължаваме да чакаме "свободния пазар". Или просто зелена карта.

  • 6
    tomiboi avatar :-|
    tomiboi

    Банките,държат ключа от мазата,казано по-просто,няма как да стане,не даваме кредити....,искаме да си съберем дадените вече,пък нпосле ще видим,не виждам как ще стане.Колкото до стройтелството...двигател беше,но беше и то не защотои махме нужда от чак толкова голям обем, от жилища,а защото просто си беше един спекулативен сектор и толкова.Примери в световен мащаб колкото ти душа иска.Сега тези нова имоти,ще се размятат години наред и както писа някой по-нагоре,който се е наиграл се е наиграл.И вече много клиширано ми идва този или онзи двигател на икономиката....стига,с един двигател работата не става,защото като изгори ще се въртим около него и ще му се чудим как така умря,пък ние сме само на средата на пътя...Та с една дума двигателя,мотора,подемника и прочие теглителни моюности трябва да са повече от един,в повече сектори,в по-дългосрочен план,по-актуални ,най-малко в европейския пазар и т.н.
    Защото младите не могат да работят по строежи,като общаци и калфи и да се надяваме ,че те ще стоят в родината да движат "двигателя"
    Трябва ни национална политика на поощрение на конкурентни пазарни сигменти,поощрение не протекционизъм,както се опитват да го изкарат някои,та да се получат нещата някак с общи усилия,без да чакаме "спасителя",каквито и имена да носи.....:)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Финтех иновации по 10

Финтех иновации по 10

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK