Джобен речник на финансовия новговор*
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Новите визи

Джобен речник на финансовия новговор*

Джобен речник на финансовия новговор*

Или защо вече не можем да наречем фалита фалит

Николай Стоянов
7528 прочитания

© Reuters


Вече спокойно можем да го кажем - от онзи курс по икономика, който записахте в университета, няма почти никакъв смисъл. Може и основните понятия да не са се променили, но почти със сигурност се казват по някакъв нов начин.

Икономиката не е нещо фиксирано и всяка криза си ражда свой жаргон и термини. Благодарение обаче на усилията политиците да наричат проблемите с по-благи имена те усъвършенстваха изкуството да изковават нови и нови думи, дори и за добре познати понятия. Така икономиката (особено както излиза от официалните документи) постепенно заприлича на Оруеловия новговор - изкуствено създаден пропаганден език, който никой освен специално обучени бюрократи не владее. "В новговор благозвучието надделяваше над всяко друго съображение освен точността на значението", пише Оруел в "1984". Новият бюрократичен финансов език обаче стига по-далеч и от антиутопията: вече "значението" няма значение - важното е да не звучи страшно.

И така, ако искате да наваксате и отново да почнете да си превеждате поне малко икономическите новини, добри дошли в нашия кратък речник

Quantitative Easing (QE)

Това непреводимо словосъчетание е новото име на доброто старо печатане на пари. Всъщност то не е продукт на тази криза, а е въведено в Япония още през 90-те, но стана популярно, когато през 2009 г. и 2010 г. Федералният резерв на САЩ напечата общо 2 трлн. долара. Защо не си го наричаме със старото име? Ами, първо, в повечето страни, където има независима централна банка, печатането на пари е забранено и, второ, доста хора вече са наясно, че то произвежда инфлация и ги прави по-бедни. Като сменим името, вече няма проблем.

Къде е уловката? Паричната политика обикновено се провежда чрез лихвите - ако иска да стимулира икономиката, Федералният резерв намалява лихвата си и прави парите по-достъпни. Какво обаче става, когато тя стигне 0%. При класическото печатане новите пари се използват директно за покриване на правителствени задължения. При QE вместо това се купуват държавни ценни книжа или други активи на вторичния пазар, т.е. от други инвеститори (законовото ограничение обикновено е централната банка да не купува директно дълг от правителството). Ако не виждате разлика, не се притеснявайте - почти никой не я вижда. Аргументът е, че така се стимулира икономиката, а не правителствените разходи. Реално обаче това сваля доходността по ДЦК и позволява на правителството да трупа повече дълг. А и това често противоречи на основната цел на централните банки - да пазят ценовата стабилност.

Преходна инфлация

Покачването на цените би трябвало да е основно притеснение за всяка централна банка. Много от тях дори имат разписана като своя основна цел да пазят стабилността на валутата. Например според собствените си правила ЕЦБ трябва да се стреми да поддържа инфлация близо до, но под 2%. Тогава защо, след като през май инфлацията в еврозоната е 2.7%, институцията не се намесва с покачване на лихвите?

Най-вероятният отговор, който ще получите, е, че това не е добре познатата ви инфлация, а е преходна (transitory) инфлация. Никой все още не е дефинирал какво точно значи този термин, но идеята е, че скокът на цените е временен, тъй като се дължи на поскъпването на храните и горивата на международните пазари. Това е напълно възможно - за да скочат цените, имаше много реални причини, вариращи от пожари в Русия до бунтове в арабския свят. Никой обаче не може да каже дали съществена част от поскъпването не се дължи и на напечатаните пари (прощавайте, на QE), които, след като са влезли в банките, все са инвестирани в нещо. Вероятно и в стоковите пазари. А и аргументът, че няма да се борим с инфлацията, защото е преходна, някак не издържа - все пак всичко на този свят е преходно.

Проблемът тук е, че ако започнем да противодействаме на покачването на цените, това означава не само да прекратим печатането на пари, но и да вдигнем лихвите. А никой не знае дали това няма да запрати световната икономика в рецесия, а отделни европейски икономики на ръба на фалита. Тук идва сложната част - фалит е много грозна дума, реструктуриране също вече оставя лош вкус в устата. Защо не го кръстим

Репрофилиране

Буквално допреди месец тази дума не съществуваше. Европейските чиновници я измислиха специално за Гърция или по-скоро за инвеститорите в гръцки дълг. По-трудната част беше да обяснят с какво точно се различава от реструктурирането. По думите на говорителя на Европейската комисия по паричните въпроси Амадеу Алтафай репрофилирането не включва непременно същите участия и няма непременно същите последствия. И толкова.

Нека се опитаме да внесем някакъв ред. Фалит е, когато кредиторите не получат парите според предварително договорите условия. Реструктуриране има, когато инвеститорите се съгласяват (с различна степен на доброволност) да променят условията - да отпишат част от дълга, което на новговор се казва подстрижка (haircut), да удължат срока или и двете. Това също се приема за фалит за всички възможни цели - включително за рейтинговите агенции и за застраховките по дълга. Ами репрофилирането? Изглежда, никой не го приема за нещо по-различно. "Терминът репрофилиране няма ясно дефинирано значение, но в контекста на държавния дълг ние го разбираме като удължаване на срока, за да се облекчат притесненията за краткосрочната ликвидност на емитента", обясняват от рейтинговата агенция S&P по въпроса. "Такова удължаване на срока ще представлява фалит по нашите критерии, тъй като длъжникът ще плати по-малко, отколкото в предварителните условия по заема", описват още оттам.

Накратко, както и да го наречем, Гърция е изправена пред... кредитно събитие (добре де, и това значи фалит). Алтернативата пред страната е дотолкова да ореже бюджета си, че да може със собствени сили да покрива задълженията си. Само че това традиционно е една от най-трудно продаваемите идеи за електората. Тук отново лингвистичните иновации идват на помощ с далеч не толкова стряскащата

Фискална консолидация

Това е само един от съзвездието начини елегантно да се нарече комбинацията от рязане на разходи, вдигане на данъци и евентуално приватизация. В зависимост от това кой какво усещане искa да остави, можете да чуете всичко: от нищо не значещото budgetary adjustment (бюджетно пренастройване) до страховитото austerity (може би аскетизъм?).

Ако сте внимавали, вече се досещате, че секюризацията въобще не прави нещата по-сигурни (всъщност е превръщането на нещо в ценна книга), спасителните планове за Гърция, Ирландия и Португалия всъщност не спасяват тях (а банките им кредитори), а безрисков актив е... уловка, защото няма такова нещо.

Сега вече сте по-екипирани да разберете света наоколо и евентуално да започнете да търсите световни конспирации. Ето и един последен съвет от Оруел за из път: "Речникът бе така построен, че да дава точна и често много изтънчена форма на всяко значение [...] като същевременно изключва всички други значения, а също и възможността да се стигне до тях по косвен път. Това бе постигнато отчасти с измислянето на нови думи, но главно с унищожаването на нежелателните думи и с оголването на останалите от неправоверното им значение, и в границите на възможното — изобщо от всички допълнителни значения."

*Новговор е изкуствено опростен език от романа "1984" на Джордж Оруел, чрез който държавата се опитва да убие всяко инакомислие

Вече спокойно можем да го кажем - от онзи курс по икономика, който записахте в университета, няма почти никакъв смисъл. Може и основните понятия да не са се променили, но почти със сигурност се казват по някакъв нов начин.

Икономиката не е нещо фиксирано и всяка криза си ражда свой жаргон и термини. Благодарение обаче на усилията политиците да наричат проблемите с по-благи имена те усъвършенстваха изкуството да изковават нови и нови думи, дори и за добре познати понятия. Така икономиката (особено както излиза от официалните документи) постепенно заприлича на Оруеловия новговор - изкуствено създаден пропаганден език, който никой освен специално обучени бюрократи не владее. "В новговор благозвучието надделяваше над всяко друго съображение освен точността на значението", пише Оруел в "1984". Новият бюрократичен финансов език обаче стига по-далеч и от антиутопията: вече "значението" няма значение - важното е да не звучи страшно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    tomiboi avatar :-|
    tomiboi

    Важно е електората да е усмихнат,докато пуска бюлетина в касичката(извинете,урната) и те така...

  • 2
    solmyr avatar :-?
    Nwabudake Morgan

    Без да твърдя, че БНБ са най-добрите лингвисти в България, можеше авторът на статията да се поинтересува от официално използваната терминология в България за думи като default и haircut. Все пак имат десетина години повече практика по "новговор" от него.
    Статията оригинална ли е?

  • 3
    kalin_m avatar :-P
    kalin_m

    Браво на автора на статията Н. Стоянов. Отдавна нямаше подобен материал за четене. Ако може, в следващия брой бих си поръчал в този стил статия за НОИ, Тотьо и пенсиите.

  • 4
    npaine avatar :-(
    NPaine

    "Вече спокойно можем да го кажем - от онзи курс по икономика, който записахте в университета, няма почти никакъв смисъл."

    Ееее г-н Стоянов.

    Защо ми разваляте вкусът в устата още преди да съм почнал статията (сама по себе си хубава и информативна)?

  • 5
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    В статията няма и дума за наличие на "Грешка на Джон Лоу", заради която стопанството е в криза.


    Проблемът е „Грешката на Джон Лоу”


    При анализ на обществено развитие е необходима преценка на влияние на катастрофална държавна финансова непълноценност.

    През 1716 г. ─ в световното обществено развитие, във Франция при замяна на пари е направена грешка за недовършено преобразуване.
    Нейната същност е необосновано запазване на начина на държавно финансово управление от време със "Златни" и при нова обстановка с "Незлатни пари".
    Почти три века хората не са премахнали тази непригодност.

    Тъй като през 1716 г. тази практика е въведена в света по инициатива на Джон Лоу - неточността е означена като „Грешка на Джон Лоу”.


    „Грешка на Джон Лоу” означава – По инициатива на Джон Лоу създадена грешка – ползване на „Незлатни пари”, при запазен начин на държавно финансово управление от време със “Златни пари”.



    В промяна с "Незлатни пари", правителствата страдат от собствени действия на съхранени унищожителни условия, поради удължено старо финансово поведение от минало със "Златни пари".
    С този дефект, властите са с намалени бюджетни постъпления, увеличени плащания и не могат да прекратят регресивни икономически прояви.
    Жестоките щети при кризи са причинени от незавършен градеж в най-висша държавна управа.

    Поради наличие на „Грешка на Джон Лоу”, участниците в стопанския живот попадат в „Капан на парите”.


    "Капан на парите” означава: Капан е ползване на „Незлатни пари”, при условия на запазен начин на държавно финансово управление от време със "Златни пари", защото се подсигурява развитие на диспропорции и криза.


    Описаната слабост се допускаше преди, продължава и сега в страни по света.
    „Грешката на Джон Лоу” е детска болест на пазарна икономика.
    Има достатъчно факти за държавна финансова практика, която е несъвместима с устойчиво развитие на стопанство.

    Всеки е с потенциал да прецени разбуленото недоразумение.
    В 2011 г. хората са с актуална потребност от следващ етап на животворната промяна, чрез прилагане на подобрена платформа на държавно финансово управление.

    Полезната новост със знания за открити “Ресурси М” ще доведе до желан стопански прогрес.
    Държавното финансово усъвършенствуване с „Модел Ресурси М” ще понижи ненужна (невключена в държавния бюджет) субсидия за "Разпоредители на суми" и ще осигури за общественото управление полагащи се приходи и смалени разходи.


    „Моделът Ресурси М” е образец за подобрение на държавно финансово управление, чрез употреба на знания за „Обществен закон за Ресурс М”.


    През 2011 г. управляващите са приели гибелната наследеност и се мъчат от последици.
    Налично е противоречие и правителството (колкото и да се старае) няма възможност да завоюва трайно подобрение, защото не премахва вредна и водеща към стопански регрес финансова непълноценност.
    Животът доказва, при запазване на финансовата грешка – съответното държавно управление колкото повече работи – толкова по-лоши резултати получава.
    При криза, с икономически следват и жестоки социални щети.

    Чрез ползване на специализирани умения, представената неправилност в държавното финансово ръководство е разкрита. Същата може да се ликвидира и да се подсигури устойчивост.
    Обстоятелството, че неточността съществува в други страни не изкоренява съответна отговорност.
    Заради запазване на досегашната катастрофална „Грешка на Джон Лоу” живеем с разширяващи се диспропорции, криза и болезнени щети.

    Необходимо е да се помогне на правителство да разбере наследена световна финансова „Грешка на Джон Лоу”, запазването на която води съответна държава към стопанска катастрофа.

    Иван Митев - икономист

    За "Грешката на Джон Лоу"

    http://ivanmitev.blogspot.com/2011/01/1716.html

  • 6
    pavlin0511 avatar :-|
    pavlin0511

    Restructure се превежда като преструктуриране а не като реструктуриране.

  • 7
    dundaky avatar :-|
    Dundaky

    QuantitaТive Easing (QE)

  • 8
    kai avatar :-|
    kai

    В статията има доста неточности. Първо печатането на пари изобщо не е забранено в независими централни банки. Използването на лихвения процент като инструмент на централната банка е само една от опциите и за въздействие, заедно с печатането на пари и увеличаването на резервите за банките. В момента използват Quantitative Easing точно защото лихвената политика не върши работа при рязко нарастване на риска в самата банкова система. Тогава директното изкупуване на активи и надуването на баланса на централната банка е единствения вариант ликвидността да стигне бързо до икономиката. В противен случай естествения ход на нещата при нужда от деливъридж ще доведе до депресия в икономиката. Още една неточност в текста е че основната задачата на централните банки е да пази ценовата стабилност. Това е вярно за ЕЦБ, но в мандата на ФЕД всъщност има две задачи - ценова стабилност и да създава условия за пълна заетост. Така че ФЕД изобщо не излиза извън правомощията си всъщност създава условия за по-висока бъдеща инфлация.

    След това за инфлацията. Централните банки като цяло се стремят не да държат инфлацията ниска, а да поддържат инфлацията породена от нараснало търсене ниска. Т.е. само тази инфлация която отговаря на прегрявяне на икономиката. От много дълго време инфлацията породена от вдигането на цената на ресурсите, като храни и горива е леко извън мандата им за ценова стабилност. А тъй като пък никоя централна банка не е толкова луда че да се опитва да контролира инфлацията във всеки един момент - подобно нещо би довело до катастрофални последствия, то нормално се целят към средносрочна инфлация да кажем след една година или две. В такъв случай инфлацията породена от краткосрочни пикове на ресурсите съвсем няма значение.

    А що се отнася до Гърция, наистина има доста пропаганда в езика който се използва, но това е защото има силно намесени политически аргументи. Очевидно фалит на държава от еврозоната е силно неприятно за ЕЦБ, и същевременно избягването на всякакво преструктуриране е твърде скъпо за останалите членки. И търсят начин на един политически коректен език да направят приемлив вариант за фалит.

  • 9
    kabico avatar :-P
    kabico

    austerity - икон. строга икономия; режим на строги икономии, наложен от държавата.

    От речника ;)

  • 10
    nickolaystoyanov avatar :-|
    Николай Стоянов

    До коментар [#8] от "kai":

    Благодаря за градивната критика:) Първо да кажа само, че това не е научен труд и в името на краткостта и четивността не съм навлизал в детайли. Идеята на статията е да е забавно четиво, а информацията да е примесена и с доста лично мнение.

    Относно печатането: Съгласен съм частично с това, което сте написали, но всичко зависи от това как дефинираме "печатане". Това, което вие описвате като нормална практика, е по-скоро операции на открития пазар. Това, което аз съм описал като забранено е ЦБ директно да печата пари и да изкупува (или монетизира) правителствен дълг. За двойната цел на Федералния резерв, разбира сте прав - формално не е нарушил мандата си.

    Относно това, коя инфлация трябва да се таргетира: тук не съм напълно съгласен. Това, което сте написал може би е валидно в по-нормални времена, и за ЦБ на малки отворени икономики. Големите като Фед и ЕЦБ обаче сами по себе си влияят на цените на стоковите пазари. Създадената от тях свръхликвидност лесно може да надуе балони, вместо (каквато е идеята) да се пренесе в икономиката под формата на кредит. С две думи когато Фед напечата нов долар и с него завери сметката на Голдман, по никакъв начин не може да е сигурен дали Голдман няма да го вложи в петрол, зърно или каквото там ордата анализатори реши. Така че, логиката ще печатаме докато не се появи теглена от търсенето инфлация, може да е опасна.

    Поздрави,
    Н.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK