Шансът за България в спасителния фонд на ЕС
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Шансът за България в спасителния фонд на ЕС

Георги Ангелов, старши икономист в институт "Отворено общество"

Шансът за България в спасителния фонд на ЕС

Конституционният съд в Германия дава на България възможност за промяна на разпределението в спасителния фонд на ЕС

Георги Ангелов
5592 прочитания

Георги Ангелов, старши икономист в институт "Отворено общество"

© Мария Съботинова


Визитка

Георги Ангелов е български икономист. Работи като старши икономист в институт "Отворено общество". Член е на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация, Американската икономическа асоциация и на Българското дружество "Фридрих Хайек".

Конституционният съд на Германия започна разглеждане на делото за законосъобразността на спасяването на Гърция и другите проблемни страни от Еврозоната. Това може да се разглежда като скучна новина или пък сензация, зависи от гледната точка. Но за България това е един реален шанс да промени дела си в спасителния фонд на ЕС.

Конституционният съд на Германия е на практика най-силният конституционен съд в ЕС, който при това си е запазил правото да взема решение и по европейски въпроси. При приемането на Лисабонския договор немският съд позволи влизането в сила на договора, но изиска промени и обяви, че ще следи процеса на европейска интеграция и си запазва правото да решава дали едни или други европейски решения не са противоконституционни. В решението си по Лисабонския договор Конституционният съд споменава изрично клаузата за забрана на спасяване на фалирали страни.

Това обяснява много от случилото се през последната година по отношение на Еврозоната. Например, миналата година ЕС създаде временен спасителен механизъм до 2013, от който бяха отпуснати кредити на Гърция, Ирландия, Португалия. След това започна работа по създаване на постоянен спасителен механизъм. Много страни искаха това да стане просто с решение на Съвета на министрите на ЕС, но канцлерът на Германия Ангела Меркел настоя това да стане чрез поправка в Лисабонския договор.

Може това да ви се струва несъществен спор, но всъщност зад него стои именно Конституционният съд на Германия. Нито една страна не искаше да се започне процедура по промяна на Лисабонския договор, тъй като първоначалното му приемане беше толкова трудно и с толкова препятствия, че никой политически лидер не искаше да минава отново през този кошмар. Обаче им се наложи. Твърди се, че премиерът на Германия Ангела Меркел е казала в очите на своите европейски колеги, че без промяна в Лисабонския договор не може да има спасителен фонд – защото Конституционният съд на Германия ще го отмени (виж например статията в Economist: A grim tale of judges and politicians).

Проблемът е, че чл. 125 на Лисабонския договор изрично забранява да се спасяват фалирали страни (т.нар. no-bailout clause). Затова Германия предложи и в крайна сметка Европейският съвет се съгласи, че трябва да се запише изричен текст в Лисабонския договор, който да позволява създаване на спасителен фонд. Идеята на Ангела Меркел е, че даването на солидна законова основа на постоянния спасителен фонд ще е достатъчно, за да се успокои Конституционният съд и по този начин той да бъде убеден да не отменя и временния спасителен фонд.

С други думи, заради заплахата от немския Конституционен съд е причината поради която се тръгна към промяна в Лисабонския договор. А промяната в Лисабонския договор става чрез ратификация от всички 27 страни членки от ЕС. По този начин ратификацията от българския парламент е жизненоважна за създаването на спасителния фонд. Или, с две думи, без българска ратификация няма спасителен фонд.

Това очевидно дава по-големи възможности на България да поправи очевидната грешка в разпределението на капитала на фонда, според която най-бедните страни (вкл. България) дължат най-голям дял от БВП във финансирането на фонда, а най-богатите страни дължат най-малък дял от БВП (пълната квота на България във фонда е между 6 и 7 милиарда евро, а временно намалената квота е между 3 и 4 милиарда евро).

В допълнение, за разлика от първоначалните идеи от 2009-2010, няма никаква връзка между риска на една страна и дължимата от нея вноска във фонда. Да припомним, че когато преди 1-2 години се обсъждаше създаването на Европейски валутен фонд, идеята беше в него да внасят пари само страните, които не спазват бюджетна дисциплина и трупат дългове. Т.е. идеята беше вноските във фонда да бъдат един вид наказание за неблагоразумните, което да ги стимулира да са благоразумни. В сегашния вариант по никакъв начин по-благоразумните страни не се насъчават чрез по-ниска вноска, а би трябвало.

България има солидни аргументи за промяна на разпределението в спасителния фонд – базирани на здравия разум и икономическата логика. Благодарение на немския Конституционен съд, България има и политическа и юридическа възможност да поиска тази промяна. Сега остава да се намери и кураж всичко това да се използва за постигане на по-разумен дял на България в спасителния фонд.

Бележка от редакцията:

В края на април "Капитал" проведе дебат по темата "Трябваше ли България да влиза в пакта "Евро плюс". Читателите на вестника подкрепиха с 69% мнението, че подкрепата на България е била грешка - теза, изразена от Георги Ангелов.

Визитка

Георги Ангелов е български икономист. Работи като старши икономист в институт "Отворено общество". Член е на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация, Американската икономическа асоциация и на Българското дружество "Фридрих Хайек".

Конституционният съд на Германия започна разглеждане на делото за законосъобразността на спасяването на Гърция и другите проблемни страни от Еврозоната. Това може да се разглежда като скучна новина или пък сензация, зависи от гледната точка. Но за България това е един реален шанс да промени дела си в спасителния фонд на ЕС.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    npaine avatar :-P
    NPaine

    И какво ние ще кихнем 6-7 милиарда за да може Гърция и Португалия да не могат да фалират заради глупавите решения на правителствата си.

    Звучи яко.

  • 2
    opsss avatar :-|
    Opsss

    Въпросът е как да се определи, кои от правителства взимат по-глупавите решения. Конституционният съд на Германия просто е поискал това да се види ясно и е намерил удачна форма.

  • 3
    emiltran avatar :-|
    emiltran

    Много интересна статия за механизмите на ЕС и ролята на Конституционният съд на Германия като регулатор. Тези процеси ни засягат директно не само като българи и възможностите за преразглеждане на дължимите от България вноски към фонда, но и като хора подвластни на световните икономически процеси (любима тема за изучаване). По принцип всички правителства поради политическата си ориентация са склонни да харчат повече за да печелят политически дивиденти. Някои са по умерени, други по малко. Като че ли народопсихологията е основен фактор за това кое правителство харчи повече и кое по малко. Като неписано правило по южните нации, с народопсихология ориентирана към изживяването на настоящето и с по малко отдаване на занчение към бъдещето, харчат повече без сметка.

  • 4
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    И къде вижда, Жоро Ангелов, политическеската воля в България за подобно действие?

    Второ - принципа за по високата вноска на "лошите" днес е абсурдна. Интересно откъде Гърция, Ирландия, Португалия, Испания, Италия, Унгария, Румъния, Литва ще извадат пари за вноски? Или ще водим задбалансова отчетност, само че с рейтинг ААА? Пак ли ще играем сценката, която ни доведе дотук. Хибридните инструменти.

    Можем да искаме само еднакво процентно съотношение. Което в нашия случай ще доведе до 15 % по малко.

  • 5
    kkk_20 avatar :-|
    kkk_20

    ББ подписа Евро плюс без да разбира какво точно означава това за България. Добре, че Германия има механизми които позволяват да се преосмисли цялата идея, която и без това не прави особенно смисъл, защото поощрява безотговорно икономическо поведение в рамките на общността.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK