С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
5 7 юли 2011, 11:33, 5370 прочитания

Шансът за България в спасителния фонд на ЕС

Конституционният съд в Германия дава на България възможност за промяна на разпределението в спасителния фонд на ЕС

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Визитка

Георги Ангелов е български икономист. Работи като старши икономист в институт "Отворено общество". Член е на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация, Американската икономическа асоциация и на Българското дружество "Фридрих Хайек".
Конституционният съд на Германия започна разглеждане на делото за законосъобразността на спасяването на Гърция и другите проблемни страни от Еврозоната. Това може да се разглежда като скучна новина или пък сензация, зависи от гледната точка. Но за България това е един реален шанс да промени дела си в спасителния фонд на ЕС.

Конституционният съд на Германия е на практика най-силният конституционен съд в ЕС, който при това си е запазил правото да взема решение и по европейски въпроси. При приемането на Лисабонския договор немският съд позволи влизането в сила на договора, но изиска промени и обяви, че ще следи процеса на европейска интеграция и си запазва правото да решава дали едни или други европейски решения не са противоконституционни. В решението си по Лисабонския договор Конституционният съд споменава изрично клаузата за забрана на спасяване на фалирали страни.


Това обяснява много от случилото се през последната година по отношение на Еврозоната. Например, миналата година ЕС създаде временен спасителен механизъм до 2013, от който бяха отпуснати кредити на Гърция, Ирландия, Португалия. След това започна работа по създаване на постоянен спасителен механизъм. Много страни искаха това да стане просто с решение на Съвета на министрите на ЕС, но канцлерът на Германия Ангела Меркел настоя това да стане чрез поправка в Лисабонския договор.

Може това да ви се струва несъществен спор, но всъщност зад него стои именно Конституционният съд на Германия. Нито една страна не искаше да се започне процедура по промяна на Лисабонския договор, тъй като първоначалното му приемане беше толкова трудно и с толкова препятствия, че никой политически лидер не искаше да минава отново през този кошмар. Обаче им се наложи. Твърди се, че премиерът на Германия Ангела Меркел е казала в очите на своите европейски колеги, че без промяна в Лисабонския договор не може да има спасителен фонд – защото Конституционният съд на Германия ще го отмени (виж например статията в Economist: A grim tale of judges and politicians).

Проблемът е, че чл. 125 на Лисабонския договор изрично забранява да се спасяват фалирали страни (т.нар. no-bailout clause). Затова Германия предложи и в крайна сметка Европейският съвет се съгласи, че трябва да се запише изричен текст в Лисабонския договор, който да позволява създаване на спасителен фонд. Идеята на Ангела Меркел е, че даването на солидна законова основа на постоянния спасителен фонд ще е достатъчно, за да се успокои Конституционният съд и по този начин той да бъде убеден да не отменя и временния спасителен фонд.



С други думи, заради заплахата от немския Конституционен съд е причината поради която се тръгна към промяна в Лисабонския договор. А промяната в Лисабонския договор става чрез ратификация от всички 27 страни членки от ЕС. По този начин ратификацията от българския парламент е жизненоважна за създаването на спасителния фонд. Или, с две думи, без българска ратификация няма спасителен фонд.

Това очевидно дава по-големи възможности на България да поправи очевидната грешка в разпределението на капитала на фонда, според която най-бедните страни (вкл. България) дължат най-голям дял от БВП във финансирането на фонда, а най-богатите страни дължат най-малък дял от БВП (пълната квота на България във фонда е между 6 и 7 милиарда евро, а временно намалената квота е между 3 и 4 милиарда евро).

В допълнение, за разлика от първоначалните идеи от 2009-2010, няма никаква връзка между риска на една страна и дължимата от нея вноска във фонда. Да припомним, че когато преди 1-2 години се обсъждаше създаването на Европейски валутен фонд, идеята беше в него да внасят пари само страните, които не спазват бюджетна дисциплина и трупат дългове. Т.е. идеята беше вноските във фонда да бъдат един вид наказание за неблагоразумните, което да ги стимулира да са благоразумни. В сегашния вариант по никакъв начин по-благоразумните страни не се насъчават чрез по-ниска вноска, а би трябвало.

България има солидни аргументи за промяна на разпределението в спасителния фонд – базирани на здравия разум и икономическата логика. Благодарение на немския Конституционен съд, България има и политическа и юридическа възможност да поиска тази промяна. Сега остава да се намери и кураж всичко това да се използва за постигане на по-разумен дял на България в спасителния фонд.

Бележка от редакцията:

В края на април "Капитал" проведе дебат по темата "Трябваше ли България да влиза в пакта "Евро плюс". Читателите на вестника подкрепиха с 69% мнението, че подкрепата на България е била грешка - теза, изразена от Георги Ангелов.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ЕЦБ затвори шестата по големина банка в Латвия 2 ЕЦБ затвори шестата по големина банка в Латвия

Причината е установена неплатежоспособност

17 авг 2019, 2362 прочитания

Обезщетение по образец Обезщетение по образец

Точна методика ще замени досегашното определяне на компенсации при катастрофи на база съдебна преценка и практика

16 авг 2019, 1804 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Кой спечели конкурса за стипендии на ARC Academy

Петимата финалисти ще получат 50% от стипендията за магистърската програма "Реклама и бранд мениджмънт"

"Кариерен кошер" привлича обратно българите с опит и образование от чужбина

Събитието на 4 септември се очаква да събере над 1500 висококвалифицирани кандидати

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Финанси" Затваряне
Окрупнявай и владей

Първи стъпки на концентрация си прокрадват път при фондовете за земеделска земя

Обезлесяването в Бразилия: "Капитан Моторна резачка" срещу Амазонската гора

Бразилският президент Болсонаро отхвърля наложения му прякор, но при неговото управление загубата на дървесна покривка опасно се ускорява

Арх. Борислав Игнатов: Всеки лев от данъците трябва да добавя качество на живота

Кандидатът за кмет на София на "Демократична България" пред "Капитал"

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Ново място: Bug Coffee

Най-новото попълнение на улица "Асен Златаров" идва на мястото на затворилото врати Percolate

Кино: "Имало едно време в... Холивуд"

Тарантино с филмово густо за носталгията и нихилизма