Окрупнявай и владей
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Окрупнявай и владей

Фондовете за земя от типа АДСИЦ вече притежават близо 1 млн. дка, което е около една трета от площите на държавата и общините

Окрупнявай и владей

Първи стъпки на концентрация си прокрадват път при фондовете за земеделска земя

Татяна Пунчева
7007 прочитания

Фондовете за земя от типа АДСИЦ вече притежават близо 1 млн. дка, което е около една трета от площите на държавата и общините

© Анелия Николова


В спомените на баба ви големите земевладелци са били считани за най-заможните и влиятелни хора. Сега обаче дори е трудно да произнесете името им - АДСИЦ.

Именно дружествата със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) за земя обаче са големите играчи на този пазар. Те започнаха да прохождат в периода 2005-2006 г. и вече са позаякнали юноши със значителна маса собственост на площи от близо 1 млн. дка - или около една трета от това, което държавата и общините притежават заедно. Постигнаха го, като набираха ресурс от капиталовия пазар от най-различни инвеститори, който влагаха в изкупуването на земи.

Така, вместо семейни драми, се разиграват акционерни. Вместо съревнование на фамилии, сега има противоборства между акционери и управляващи дружества.

Подобно на фондовете от времето на масовата приватизация те нямаха ясно изразени големи собственици и използваха ресурса на масите, за да натрупат сериозни активи. Сега, след като вече имат нужната критична маса, са и магнит за големите инвеститори. Съответно подобно на братовчедите им при масовата приватизация, започват първите стъпки към концентрацията в собствеността им. Последните няколко сделки в сектора показват точно това.

Първи стъпки

Най-ясна стъпка в тази посока за момента, изглежда, е придобиването на второто най-голямо дружество по обем земя - "Еларг фонд за земеделска земя" АДСИЦ с неговите над 280 хил. дка земи. Миналата седмица на фондовата борса досегашния най-голям акционер QVT funds прехвърли участието си от 49.5% на дружеството, което обслужва управлението на фонда - "Агроменидж". По закон всяко дружество със специална инвестиционна цел трябва да има договор с компанията, която да извършва цялата административна и оперативна работа за фонда, а той да е само собственик на имотите.

Преди прехвърлянето на пакета от 49.5% се сменя и собствеността в самия "Агроменидж". Равни дяловe придобиват три лица - досегашният член на съвета на директорите Веселин Данев, един от основателите и на Sigma capital, Красен Подгорски и публичното дружество "Индустриален холдинг България".

"Агроменидж" плаща малко над 20 млн. лв. за дела на QVT, като финансира по-голяма част от сумата с кредит от "Алианц банк България", част от "Алианц България холдинг". В последния, акционер с близо една трета от дяловете e Димитър Желев, зам.-председател на съвета на директорите и изпълнителен директор. Желев от своя страна има и контрол над "Индустриален холдинг България", както е записано в последния финансов отчет на холдинга към март 2011 г., заедно със съпругата си Данета Желева, която е и главен изпълнителен директор на същия холдинг. Отделно пенсионните фондове от групата на "Алианц" държат директно над 16% от капитала на "Еларг", като са и сред държателите на дълга на фонда под формата на облигации.

Пред "Капитал" Желев не коментира дали "Алианц банк България" е отпуснала кредит на "Агроменидж", за да придобие пакета акции от "Еларг", но заяви, че като цяло за "Алианц България" инвестициите в земеделска земя са перспективни. Поради тази причина компанията имала инвестиции освен в този фонд и в другите два големи фонда за земя - "Агрофинанс" (130 хил. дка) и "Адванс терафонд" (315 хил. дка).

Още постъпления на хоризонта

Всъщност в "Агрофинанс" фондовете на "Алианц" и застрахователното дружество от същата група държат общо сериозна блокираща квота от над 25%, поне според последните актуални данни към края на май тази година в Търговския регистър. В "Агро финанс" обаче стъпки за контрол с близо 40% от гласовете в общото събрание от миналата есен прави и банкерът Цветан Василев. Първо чрез едноличното си дружество "Бромак", след това чрез Корпоративна търговска банка (КТБ), която контролира. Тази пролет част от дела на КТБ е прехвърлен на дружество, свързвано с групата на банкера "Никкомерс 01". Последното не е директно свързано с КТБ, освен че преди три години е било на същия адрес като много други бизнеси, свързани с Василев. В същото време самото дружество няма нужните средства да си купи 30% от капитала на "Агрофинанс", за което свидетелстват задълженията му към банки от над 20 млн. лв. 

Освен "Агро финанс" Василев се опитва да овладее и обслужващото дружество на фонда - "Агро финанс консулт". Отскоро негов собственик е компанията "ТЦ-ИМЕ", която се смята, че също е контролирана от него, а от тази пролет, по данни в Търговския регистър, директен дял в нея от около 10% има и КТБ. Самият Василев не бе открит за коментар до редакционното приключване на броя.

Причините

"Инвестицията в земеделска земя е с добра перспектива и потенциал не само защото цените на храните тепърва ще растат нагоре, а и защото отрасълът е силно субсидиран в глобален мащаб", мотивира влизането в "Еларг" на "Индустриален холдинг България" главният изпълнителен директор на холдинга Данета Желева.

Освен това фондовете се оказаха добра форма за инвестиция, което прави напълно естествен засиленият интерес към тях. "Реално основната работа по увеличения на капитали и придобиване на земи вече е свършена. Сега трябва просто да се управляват тези имоти и затова е естествено дружеството да стане обект на т.нар. превземания", каза и изпълнителният директор на най-големия такъв "Адванс терафонд" АДСИЦ Радослав Манолов.

В момента придобиването на един такъв фонд излиза както по-евтино, така и по-бързо за всеки крупен инвеститор. Първо, защото пазарната цена на акциите им е далеч под реалната стойност на земите в портфейлите им. И второ, защото натрупването на подобни масиви отнема години. Затова и по-скоро започва концентрация на собствеността в този тип дружества, отколкото създаване на нови.

Опасностите

"Естествено е, след като един бизнес е печеливш, интересът към него да расте", допълни и Даниела Петкова, главен изпълнителен директор на ПОК "Доверие", чиито фондове са инвеститори в почти всички АДСИЦ за земя. "По принцип обаче не съм привърженик на прекалената концентрация на собствеността и съответно внимателно наблюдаваме ситуацията", каза още тя. Според нея в момента няма място за притеснение от страна на дребните инвеститори. В момента фондовете имат стотици акционери - "Адванс терафонд" например има над 600 акционери. "Всичко зависи от това дали този процес по концентрация няма да се засили", каза още Петкова. Освен това повечето експерти виждат и позитивни страни в този процес - както по-отношение на икономиите от мащаба, така по отношение на по-големия синхрон между собственици и управители на тези фондове.

"Трудно е да се даде оценка какъв ще е ефектът от една концентрация на собствеността. Ако има единоначалие и синхрон между акционери и обслужващо дружество, може да се подобри управлението", смята Манолов. По думите му за миноритарните акционери една концентрация ще е положително явление, ако има прозрачност от страна на контролиращите акционери и дружеството, което управлява фондовете.

"Основният структурен проблем на всички дружества за секюритизация на земя е, че са прекалено малки, за да издържат шапката над тях. Затова по-малките постепенно ги превзема мажоритарен акционер", каза и Веселин Данев, изпълнителен директор на "Агроменидж". И според него положителното последствие от тази консолидация ще зависи най-вече от това кой е мажоритарният собственик и доколко прозрачен е той. При всички положения обаче според него това няма да доведе до изтичане на средства от фондовете към обслужващите ги дружества. Аргументът е, че печалбата на фонда е освободена от корпоративен данък, докато таксата за обслужване, която той изплаща на обслужващото дружество, има ДДС. Затова основният акционер има интерес печалбата на фонда да е по-голяма и съответно разходите за управление - по-ниски от чисто данъчна гледна точка. А това от своя страна е добре и за малките инвеститори, за които също ще остават повече средства за дивиденти.

Всичко това са само първи сигнали за концентрация на собствеността. Нищо чудно на хоризонта да се появят и нови играчи, както сме свидетели например с изкупуването на земеделския бизнес на "Енемона" от вносителя на автомобили "София франс ауто". Т.е. оттук насетне не е изключено свежият ресурс от субсидии в сектора и продължаващото покачване на цената на земята да доведат до възраждането на влиятелните земевладелци. С по-лесни за произнасяне имена.

В спомените на баба ви големите земевладелци са били считани за най-заможните и влиятелни хора. Сега обаче дори е трудно да произнесете името им - АДСИЦ.

Именно дружествата със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) за земя обаче са големите играчи на този пазар. Те започнаха да прохождат в периода 2005-2006 г. и вече са позаякнали юноши със значителна маса собственост на площи от близо 1 млн. дка - или около една трета от това, което държавата и общините притежават заедно. Постигнаха го, като набираха ресурс от капиталовия пазар от най-различни инвеститори, който влагаха в изкупуването на земи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    kgv36351902 avatar :-|
    Kamen Dimitrov

    До тук разбрахме, че "Агродемидж" ще дере такси и комисионни от Еларг ФЗЗ, банката на Алианц ще дере здрави лихви от "Агродемидж" (чудно ми е с какъв падеж е заемът и как ще се обслужва освен ако "Агродемидж" не съдира Еларг от таксички), Алианц Холдинг (чрез ПОД-а си) дере такси и комисионни от осигурените лица, Желев прибира дивиденти и от Алианц и евентуално от Индустриален Холдинг ако някога излезне на печалба, осигурените лица в Алианц субсидират Индустриален Холдинг България на под-пазарни нива и с акционерен капитал, който всеки мажоритар в България смята за "безплатен".....чакай малко, а осигурените лица в Алианц?! Ставаме свидетели на зверски конфликт на интереси - дали член 126 от КСО не може да влезе в употреба тук? Виждам, че и Даниела Петкова е изказала "компетентно" мнение...да, тя има много опит защитавайки интересите на "Редстоун България" (едно съмнително дружество с краен собственик.....холандска тръст мениджмънт компания?!), което години наред цоца такси от Прайм Пропърти БГ. Удоволствието "Редстоун" струва вече 5 милиона лева на осигурените в "Доверие" лица...член 126 от КСО?!?! "Доверие" вече има акт по този член, може би е време и за други? Кога тези мениджъри ще се научат, че дължат на осигурените лица при тях грижата на добър търговец? Как ще се изплащат пенсии от тези конфликти на интереси? Кога ще се вземат мерки?

    Да не говорим, че тези така наречени "окрупнявания" бавно и сигурно унищожават "публичния" елемент на БФБ като публичен пазар...т.е. радетелите на публичен пазар в БГ, а именно пенсионните фондове, стават негови унищожители. Какъв цинизъм.....

  • 2
    emiltran avatar :-|
    emiltran

    Тази ориентация на окрупняване на земите е само една от многото форми на обедняване на народа. Всеки може да се убеди, че една прекрасна възможност за бързо забогатяване на масите в България би било Микро Фарминг (МФ, буквален превод от Micro Farming). МФ е единствения отрасъл в САЩ който има двуцифрен ръст на разтеж, дори и по време на рецесията. МФ се развива на площи от 40 до 80 декара и е по силите на почти вскяко българско семейство/фамилия. МФ е екологически чист и производителността от кв.м. ет 5-6 пъти по голяма, което го прави икономически конкурентен на големите ферми. България може да стане райска градина само за няколко години при една правилна глобална държавна политика, която да обвхваща образованието, субсидиите, законодателството, трудовите ресурси, селскостопанската техника, европазарите, туризма, финансирането и т.н. Така например МФ е идеален за по нататъшното развитие на местни произведения, като различни видове сирена, салами, консерви и др. Той е и идеална почва за развиване на хотелиерство от типа ВВ (Bed & Breakfast) и екотуризъм/селски/семеен. За последните инфраструктурата на второстепенните пътища трябва да се оправи, както и сигурността.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK