С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 8 юли 2011, 12:07, 6886 прочитания

Окрупнявай и владей

Първи стъпки на концентрация си прокрадват път при фондовете за земеделска земя

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В спомените на баба ви големите земевладелци са били считани за най-заможните и влиятелни хора. Сега обаче дори е трудно да произнесете името им - АДСИЦ.

Именно дружествата със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) за земя обаче са големите играчи на този пазар. Те започнаха да прохождат в периода 2005-2006 г. и вече са позаякнали юноши със значителна маса собственост на площи от близо 1 млн. дка - или около една трета от това, което държавата и общините притежават заедно. Постигнаха го, като набираха ресурс от капиталовия пазар от най-различни инвеститори, който влагаха в изкупуването на земи.


Така, вместо семейни драми, се разиграват акционерни. Вместо съревнование на фамилии, сега има противоборства между акционери и управляващи дружества.

Подобно на фондовете от времето на масовата приватизация те нямаха ясно изразени големи собственици и използваха ресурса на масите, за да натрупат сериозни активи. Сега, след като вече имат нужната критична маса, са и магнит за големите инвеститори. Съответно подобно на братовчедите им при масовата приватизация, започват първите стъпки към концентрацията в собствеността им. Последните няколко сделки в сектора показват точно това.

Първи стъпки



Най-ясна стъпка в тази посока за момента, изглежда, е придобиването на второто най-голямо дружество по обем земя - "Еларг фонд за земеделска земя" АДСИЦ с неговите над 280 хил. дка земи. Миналата седмица на фондовата борса досегашния най-голям акционер QVT funds прехвърли участието си от 49.5% на дружеството, което обслужва управлението на фонда - "Агроменидж". По закон всяко дружество със специална инвестиционна цел трябва да има договор с компанията, която да извършва цялата административна и оперативна работа за фонда, а той да е само собственик на имотите.

Преди прехвърлянето на пакета от 49.5% се сменя и собствеността в самия "Агроменидж". Равни дяловe придобиват три лица - досегашният член на съвета на директорите Веселин Данев, един от основателите и на Sigma capital, Красен Подгорски и публичното дружество "Индустриален холдинг България".

"Агроменидж" плаща малко над 20 млн. лв. за дела на QVT, като финансира по-голяма част от сумата с кредит от "Алианц банк България", част от "Алианц България холдинг". В последния, акционер с близо една трета от дяловете e Димитър Желев, зам.-председател на съвета на директорите и изпълнителен директор. Желев от своя страна има и контрол над "Индустриален холдинг България", както е записано в последния финансов отчет на холдинга към март 2011 г., заедно със съпругата си Данета Желева, която е и главен изпълнителен директор на същия холдинг. Отделно пенсионните фондове от групата на "Алианц" държат директно над 16% от капитала на "Еларг", като са и сред държателите на дълга на фонда под формата на облигации.

Пред "Капитал" Желев не коментира дали "Алианц банк България" е отпуснала кредит на "Агроменидж", за да придобие пакета акции от "Еларг", но заяви, че като цяло за "Алианц България" инвестициите в земеделска земя са перспективни. Поради тази причина компанията имала инвестиции освен в този фонд и в другите два големи фонда за земя - "Агрофинанс" (130 хил. дка) и "Адванс терафонд" (315 хил. дка).

Още постъпления на хоризонта

Всъщност в "Агрофинанс" фондовете на "Алианц" и застрахователното дружество от същата група държат общо сериозна блокираща квота от над 25%, поне според последните актуални данни към края на май тази година в Търговския регистър. В "Агро финанс" обаче стъпки за контрол с близо 40% от гласовете в общото събрание от миналата есен прави и банкерът Цветан Василев. Първо чрез едноличното си дружество "Бромак", след това чрез Корпоративна търговска банка (КТБ), която контролира. Тази пролет част от дела на КТБ е прехвърлен на дружество, свързвано с групата на банкера "Никкомерс 01". Последното не е директно свързано с КТБ, освен че преди три години е било на същия адрес като много други бизнеси, свързани с Василев. В същото време самото дружество няма нужните средства да си купи 30% от капитала на "Агрофинанс", за което свидетелстват задълженията му към банки от над 20 млн. лв. 

Освен "Агро финанс" Василев се опитва да овладее и обслужващото дружество на фонда - "Агро финанс консулт". Отскоро негов собственик е компанията "ТЦ-ИМЕ", която се смята, че също е контролирана от него, а от тази пролет, по данни в Търговския регистър, директен дял в нея от около 10% има и КТБ. Самият Василев не бе открит за коментар до редакционното приключване на броя.

Причините

"Инвестицията в земеделска земя е с добра перспектива и потенциал не само защото цените на храните тепърва ще растат нагоре, а и защото отрасълът е силно субсидиран в глобален мащаб", мотивира влизането в "Еларг" на "Индустриален холдинг България" главният изпълнителен директор на холдинга Данета Желева.

Освен това фондовете се оказаха добра форма за инвестиция, което прави напълно естествен засиленият интерес към тях. "Реално основната работа по увеличения на капитали и придобиване на земи вече е свършена. Сега трябва просто да се управляват тези имоти и затова е естествено дружеството да стане обект на т.нар. превземания", каза и изпълнителният директор на най-големия такъв "Адванс терафонд" АДСИЦ Радослав Манолов.

В момента придобиването на един такъв фонд излиза както по-евтино, така и по-бързо за всеки крупен инвеститор. Първо, защото пазарната цена на акциите им е далеч под реалната стойност на земите в портфейлите им. И второ, защото натрупването на подобни масиви отнема години. Затова и по-скоро започва концентрация на собствеността в този тип дружества, отколкото създаване на нови.

Опасностите

"Естествено е, след като един бизнес е печеливш, интересът към него да расте", допълни и Даниела Петкова, главен изпълнителен директор на ПОК "Доверие", чиито фондове са инвеститори в почти всички АДСИЦ за земя. "По принцип обаче не съм привърженик на прекалената концентрация на собствеността и съответно внимателно наблюдаваме ситуацията", каза още тя. Според нея в момента няма място за притеснение от страна на дребните инвеститори. В момента фондовете имат стотици акционери - "Адванс терафонд" например има над 600 акционери. "Всичко зависи от това дали този процес по концентрация няма да се засили", каза още Петкова. Освен това повечето експерти виждат и позитивни страни в този процес - както по-отношение на икономиите от мащаба, така по отношение на по-големия синхрон между собственици и управители на тези фондове.

"Трудно е да се даде оценка какъв ще е ефектът от една концентрация на собствеността. Ако има единоначалие и синхрон между акционери и обслужващо дружество, може да се подобри управлението", смята Манолов. По думите му за миноритарните акционери една концентрация ще е положително явление, ако има прозрачност от страна на контролиращите акционери и дружеството, което управлява фондовете.

"Основният структурен проблем на всички дружества за секюритизация на земя е, че са прекалено малки, за да издържат шапката над тях. Затова по-малките постепенно ги превзема мажоритарен акционер", каза и Веселин Данев, изпълнителен директор на "Агроменидж". И според него положителното последствие от тази консолидация ще зависи най-вече от това кой е мажоритарният собственик и доколко прозрачен е той. При всички положения обаче според него това няма да доведе до изтичане на средства от фондовете към обслужващите ги дружества. Аргументът е, че печалбата на фонда е освободена от корпоративен данък, докато таксата за обслужване, която той изплаща на обслужващото дружество, има ДДС. Затова основният акционер има интерес печалбата на фонда да е по-голяма и съответно разходите за управление - по-ниски от чисто данъчна гледна точка. А това от своя страна е добре и за малките инвеститори, за които също ще остават повече средства за дивиденти.

Всичко това са само първи сигнали за концентрация на собствеността. Нищо чудно на хоризонта да се появят и нови играчи, както сме свидетели например с изкупуването на земеделския бизнес на "Енемона" от вносителя на автомобили "София франс ауто". Т.е. оттук насетне не е изключено свежият ресурс от субсидии в сектора и продължаващото покачване на цената на земята да доведат до възраждането на влиятелните земевладелци. С по-лесни за произнасяне имена.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Къде изчезна вносът Къде изчезна вносът

Данните от статистиката за 2019 г. се оказаха непълни, но вместо НСИ да реагира навреме, остави поле за политически спекулации

28 фев 2020, 1544 прочитания

Развитието на финтех сектора вече принуждава банките да променят модела си на работа Развитието на финтех сектора вече принуждава банките да променят модела си на работа

Партньорството между отделните играчи в екосистемата ще е от ключово значение за развитието й

27 фев 2020, 1532 прочитания

24 часа 7 дни

28 фев 2020, 6627 прочитания

28 фев 2020, 3570 прочитания

28 фев 2020, 3411 прочитания

28 фев 2020, 2722 прочитания

28 фев 2020, 2549 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Мистерията на българските лихви

... или защо кредитите у нас са по-скъпи, отколкото в региона

Още от Капитал
"Белите" петна на София

Главният архитект посочи 684 ха свободни терени в София в потвърждение на идеята си за компактно развитие на столицата

Супермаркет у дома

Иван Александров, изпълнителен директор и основател на eBag.bg, пред "Капитал"

"Уча.се" с лекота

Дарин Маджаров започва с любителски безплатни видеоуроци, днес регистрираните в платформата потребители са над 650 000

Тол-системата: Гафове вместо милиони

Тол-системата ще заработи на 1 март, но до 27 март има "гратисен период" без глоби

Фотограф под прикритие

Мартин Пар показва сатиричния си поглед към туризма с изложбата "Този малък свят"

Кино: "Котка в стената"

Изчезващата милост към другия

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10