Мистерията на българските лихви

Сигурно е много тъп въпрос, но възможно ли е физически лица, които работят в България да получат кредит от банка в друга държава? Ако е възможно, има ли специални изисквания (различни от доказване на доход).

Като има балами да взимат кредити без да четат...

И аз съм взимал кредити - над 10 за последните 10 години. Що ипотеки, нотариални такси, такси управление, такси отпускане, такси предоговаряне, такси заличване на ипотеки, задължителни застраховки, понякога и вдигане на лихви и какво ли още не... съвсем ми писна. Сега гледам да ликвидирам поетапно всички кредити и повече няма да се занимавам с банки доколкото е възможно. Има някаква полза, обаче предпочитам вече да работя със собствени пари. По-малки обороти, обаче по-сигурно.

Този въпрос е много сложен, но и изключително интересен за развитието на страната. Световното банково дело, такова каквото съществува е безкрайно опасно и рисково с оглед на философията на fractional banking, при която всяка банка не е длъжна да има 100% покритие на депозитите а само фракция (част). Това е обяснено чудесно в книгата Mystery of Banking, където е показано и риска на свиване и нарастване на капитала в държавата, като следствие, както и неузбежността на взаимообвързаност на банките. Поради множеството фактори на риск и необходимостта на капитали, лихвените проценти в България са високи. Всеки един въпрос може да се разглежда от две страни. За тези които инвестират в България високите лихви които получават при депозите са много изгодни и ги карат да преместват капитали от чужбина към България. Това за страната са стотици милиони приход, който по един или друг начин се инвестира в България. Скоро видях наш гражданин, който живее в чужбина да закопува имоти, на които смята да развива бизнес. Парвоначално той бе привлечен от лихвите и с много спънки прехвърли капитали в България. Да не забравяме, че страните от чужбина не желаят да се изнася валута от страната и за това има винаги ограничителни мерки. Такава мярка за САЩ е, че не може да минаваш през граница с повече от 10000$. Въпросния наш гражданин е напуснал България гол като пушка преди 20на години и актива му в момента се измерва със седем цифри без да е бил комунист или в КДС или милицията. Такива наши българи, които са започнали от нулата в чужбина, без ничия помощ и са стигнали до завидни материални условия има вече хиляди. Почти всички нямат нищо общо с комунистите и техните схеми на бързо забогатяване от 90 насам. Повечето от тях мечтаят да направят нещо за България и българския народ, но не смеят поради бизнес условията, организирани около рушветчийство и връзкарство всред разни "червени" групировки, преименувани в "бизнесмени". Така, че високоте лихви в момента играят и притегателна роля за инвеститори българи живеещи в чужбина, не свързани с комунистическия капитал и неговите производни. Може някой ден тези хора да помогнат за така желаната положителна промяна.

За високите банкови лихви


Днес в България има особено важен управленски проблем – наличие на конкретна държавна финансова грешка, поради която се подсигурява развитие на диспропорции и криза, и винаги съответни правителства достигат осигурен политически провал.

При условия на продължено непълноценно държавно финансово управление – всяко правителство страда от собствено поведение и колкото повече работи – толкова по-лоши управленски резултати постига.

Не е налична политическа сила (от управляващи и/или от опозиция), която да е признала наличността на представения кардинален държавен финансов проблем.

Поради тази причина – които и да са поредни нови управляващи – те са с подсигурен свой провал.

Същността на разкритата непълноценност в българско финансово управление е ползване на „Незлатен лев”, при запазен начин на държавно финансово управление от време със „Златни пари”.

При тези условия кредитния риск е завишен, застрашено е съществуване на българските търговски банки и те заради свое спасение воюват за възможно най-високи лихви при кредити.

В днешната кризисна стопанска ситуация има полезно решение.

За пълноценно обществено развитие при условия на „Незлатни пари” е необходимо прилагане на „Съпътстващо противодействие с "Модел Ресурси М" срещу стопанска криза”.

Първичните ефекти от унищожаване на сегашната държавна финансова „Грешка на Джон Лоу” в българската държава е намаление на ненужни правителствени разходи и наличие на нови пазарни бюджетни приходи.

Придружаващ ефект е отстраняване на разкрита особено важна причина за криза през 2011 г. и осигуряване на полезни пазарни условия за развитие на стопански процеси, в т. ч. по-изгодни лихви за участници в стопански живот.


Иван Митев - икономист

"свободния" пазар на банковият картел

Няма никаква мистерия. Нивото на брутният външен дълг на България беше около 9,5 млд. USD от 1989 до 2001, нарастна на над 14 млд евро в края на 2004 и само за 2 години достигна космическите за България размери - 37 млд евро. БВД си е същият и до този момент. Основната компонента на този дълг е частният – над 33 млд.евро. http://www.bnb.bg/ResearchAndPublications/PubPeriodical/PubPYearlyReport/index.htm Тези пари за съжаление в основната си част бяха обърнати в бетон – жилища, офиси, хотели, магазини. Голямата част от парите бяха изхарчени за внос на стоки за потребление и почти нищо от тях не отиде за средства за производство. Но тези пари не са подарени и сега предстои да бъдат връщани. Естествено, че всички знаят, че ако не стане чудо – няма как да бъдат върнати от техните получатели. Ясно е, че няма да фалират банките, да напечатат пари или да приложат някой друг познат ни номер. За съжаление останахме само работещите фирми и платежоспособните кредитополучатели, които ще трябва чрез лихви и такси, да връщаме тези безумно раздадени и изпиляни чужди пари. И когато някой успял спекулант ми говори, че си купил имот на безценица и с него станал богат, то всичко това им го плащаме ние. Просто няма кой друг. За това са виновни шайката около нищожеството Симеон и келеша Станишев, които подлъгаха хората. Потреблението и цените на имотите в България ще продължават да падат колкото и да ни баламосват, че кризата свършила.