Мистерията на българските лихви
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мистерията на българските лихви

"В момента се наблюдава процес на нормализиране на лихвите, който обаче у нас протича по-бавно. Този процес ще продължи, стига да няма външни за страната ни шокове, като решаващо е развитието на ситуацията в Гърция."<br /><em>Кристофор Павлов, главен икономист на "Уникредит Булбанк" </em>

Мистерията на българските лихви

... или защо кредитите у нас са по-скъпи, отколкото в региона

Мария Иванова
6690 прочитания

"В момента се наблюдава процес на нормализиране на лихвите, който обаче у нас протича по-бавно. Този процес ще продължи, стига да няма външни за страната ни шокове, като решаващо е развитието на ситуацията в Гърция."<br /><em>Кристофор Павлов, главен икономист на "Уникредит Булбанк" </em>

© Юлия Лазарова


Взимате щипка абракадабра, смесвате с доза ала-бала, поръсвате с фокус-мокус и получавате... лихви по кредити. За повечето клиенти формулата изглежда точно по този начин, а местните банкери явно са същински професионални фокусници, защото някак все успяват да получат най-високите лихви. Те самите обаче обясняват, че всъщност магията е малко по-черна и се казва "високи разходи".

Такива са и изводите от специално проучване на "Уникредит Булбанк", което беше представено през седмицата. Изследването проследява развитието на лихвите по шест категории кредити в национална валута в периода 2007-2010 г. в десет страни от региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ), включително и Гърция. Резултатите пък показват, че подозренията са верни и действително лихвите в България са сред най-високите в региона. А причините за това са няколко – най-вече по-високата цена, която местните банки плащат, за да си набират финансиране, по-високата инфлация, както и по-високите административни разходи, свързани с управлението на банковите кредитни портфейли.

Така например през 2010 г. номиналната лихва по жилищни кредити в България е била 9.31%, което е трети най-висок процент в разглежданите десет страни след Унгария (11.47%) и Румъния (10.79%). Данните обаче показват, че общите разходи за финансиране, както и оперативните разходи, направени от българските банки, също са сред най-високите в региона.

Сред факторите за по-високата цена на ресурса от "Уникредит Булбанк" посочват увеличената в резултат на кризата стойност на външното финансиране, както и високата инфлация в страната.

"Инфлацията оказва влияние в посока увеличаване на лихвите по депозитите, така че да се създават стимули за спестяване у населението, но това от своя страна рефлектира и върху лихвите по кредитите", обяснява главният икономист на банката Кристофор Павлов. Освен това ефектите се проявяват и в промяна в структурата на спестяванията, тъй като заради по-високите лихви хората предпочитат да влагат парите си в срочни депозити, допълва той. Така, от една страна, след фалита на Lehman Brothers важността на депозитите, привличани от вътрешния пазар, като основен източник на финансиране за българските банки се увеличи. Цената им обаче също нарасна, което дава отражение върху стойността и на отпусканите от банките кредити.

Междувременно проучването показва, че българските финансови институции правят над средните за региона разходи за покриване на регулаторните изисквания за минимални задължителни резерви. Разходите за участие в т.нар. схеми за застраховане на депозитите (в българския случай това е Фондът за гарантиране на влоговете в банките) пък са най-високите сред всички разглеждани в изследването страни за периода.

По-ниската степен на проникване на финансовите услуги също е сред факторите, които оказват влияние. По думите на Кристофор Павлов, фактът, че България е сред страните с най-ниско ниво на финансово посредничество (седма от общо десет), води до по-малки възможности за местните банки да реализират икономии от мащаба по отношение на административните си разходи. "Също така недостатъчно добре развитите финансов и капиталов пазар, най-вече заради малките мащаби на българската икономика, не позволяват да се развие достатъчна конкуренция между банките и останалите небанкови финансови посредници, което в крайна сметка да способства за допълнително понижаване на цената на дълговото финансиране", посочват от банката.

Автор: Капитал

Взимате щипка абракадабра, смесвате с доза ала-бала, поръсвате с фокус-мокус и получавате... лихви по кредити. За повечето клиенти формулата изглежда точно по този начин, а местните банкери явно са същински професионални фокусници, защото някак все успяват да получат най-високите лихви. Те самите обаче обясняват, че всъщност магията е малко по-черна и се казва "високи разходи".

Такива са и изводите от специално проучване на "Уникредит Булбанк", което беше представено през седмицата. Изследването проследява развитието на лихвите по шест категории кредити в национална валута в периода 2007-2010 г. в десет страни от региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ), включително и Гърция. Резултатите пък показват, че подозренията са верни и действително лихвите в България са сред най-високите в региона. А причините за това са няколко – най-вече по-високата цена, която местните банки плащат, за да си набират финансиране, по-високата инфлация, както и по-високите административни разходи, свързани с управлението на банковите кредитни портфейли.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

15 коментара
  • 1
    gost22 avatar :-P
    gost22

    Докато сме на последно място по заплати, ще сме водещи по високи лихви.

  • 2
    opinionated avatar :-|
    opinionated

    както и да го увъртат, високите лихви са показание за некомпетентността в преценяване на кредитния риск на всеки индивидуален кредитополучател и потвърждение са и 20-те процента 'много проблемни' заеми, от които няма и 1/10 да са отписани до сега.

  • 3
    t_ avatar :-|
    t_

    Колкото и да се напъват да обясняват, нашите банки ни таксуват доста повече, отколкото на други места. И тъй като и в този сектор конкуренцията е по - скоро пожелателно понятие - лихвите на всички банки са долу горе еднакви и високи. Това пък от своя страна спира потребителите да вземат кредити. Нормален процес, колкото и да не им се иска на някои хора.
    Получи се следното: във времето на бума на раздаване на кредити, масово се отпускаха при дадени лихви. В рамките на 1 - 2 години след изтеглянето лихвите нарастваха с 3 - 4 процентни пункта. Дойде кризата и въпреки нарастналата цена на финансирането никой повече не си позволяваше да увеличава лихвите като преди....
    Сега вече много по - малко хора искат да вземат кредит, защото очакват неприятната случка по кредитите да се повтаря до безкрай.
    И аз бях там, и аз се опарих, и аз търся вече други начини на финансиране, или пък изобщо се отказвам от покупка, ако нямам такова. И заемното финансиране остана като съвсем крайна опция.
    Банкерите сами си го направиха. Каквото и да обясняват, в периода 2004 - 2007 година лихвите по кредитите растяха(и то след като кредитът вече бъде изтеглен, а за нови клиенти не) заради желанието на банките да спечелят повече и това им нелоялно към потребителя поведение няма да бъде забравено скоро.

  • 4
    sinergy avatar :-|
    Sinergy

    Сигурно е много тъп въпрос, но възможно ли е физически лица, които работят в България да получат кредит от банка в друга държава? Ако е възможно, има ли специални изисквания (различни от доказване на доход).

  • 5
    kndmv avatar :-|
    kndmv

    Като има балами да взимат кредити без да четат...

  • 6
    troika avatar :-|
    troi

    И аз съм взимал кредити - над 10 за последните 10 години. Що ипотеки, нотариални такси, такси управление, такси отпускане, такси предоговаряне, такси заличване на ипотеки, задължителни застраховки, понякога и вдигане на лихви и какво ли още не... съвсем ми писна. Сега гледам да ликвидирам поетапно всички кредити и повече няма да се занимавам с банки доколкото е възможно. Има някаква полза, обаче предпочитам вече да работя със собствени пари. По-малки обороти, обаче по-сигурно.

  • 7
    emiltran avatar :-|
    emiltran

    Този въпрос е много сложен, но и изключително интересен за развитието на страната. Световното банково дело, такова каквото съществува е безкрайно опасно и рисково с оглед на философията на fractional banking, при която всяка банка не е длъжна да има 100% покритие на депозитите а само фракция (част). Това е обяснено чудесно в книгата Mystery of Banking, където е показано и риска на свиване и нарастване на капитала в държавата, като следствие, както и неузбежността на взаимообвързаност на банките. Поради множеството фактори на риск и необходимостта на капитали, лихвените проценти в България са високи. Всеки един въпрос може да се разглежда от две страни. За тези които инвестират в България високите лихви които получават при депозите са много изгодни и ги карат да преместват капитали от чужбина към България. Това за страната са стотици милиони приход, който по един или друг начин се инвестира в България. Скоро видях наш гражданин, който живее в чужбина да закопува имоти, на които смята да развива бизнес. Парвоначално той бе привлечен от лихвите и с много спънки прехвърли капитали в България. Да не забравяме, че страните от чужбина не желаят да се изнася валута от страната и за това има винаги ограничителни мерки. Такава мярка за САЩ е, че не може да минаваш през граница с повече от 10000$. Въпросния наш гражданин е напуснал България гол като пушка преди 20на години и актива му в момента се измерва със седем цифри без да е бил комунист или в КДС или милицията. Такива наши българи, които са започнали от нулата в чужбина, без ничия помощ и са стигнали до завидни материални условия има вече хиляди. Почти всички нямат нищо общо с комунистите и техните схеми на бързо забогатяване от 90 насам. Повечето от тях мечтаят да направят нещо за България и българския народ, но не смеят поради бизнес условията, организирани около рушветчийство и връзкарство всред разни "червени" групировки, преименувани в "бизнесмени". Така, че високоте лихви в момента играят и притегателна роля за инвеститори българи живеещи в чужбина, не свързани с комунистическия капитал и неговите производни. Може някой ден тези хора да помогнат за така желаната положителна промяна.

  • 8
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    За високите банкови лихви


    Днес в България има особено важен управленски проблем – наличие на конкретна държавна финансова грешка, поради която се подсигурява развитие на диспропорции и криза, и винаги съответни правителства достигат осигурен политически провал.

    При условия на продължено непълноценно държавно финансово управление – всяко правителство страда от собствено поведение и колкото повече работи – толкова по-лоши управленски резултати постига.

    Не е налична политическа сила (от управляващи и/или от опозиция), която да е признала наличността на представения кардинален държавен финансов проблем.

    Поради тази причина – които и да са поредни нови управляващи – те са с подсигурен свой провал.

    Същността на разкритата непълноценност в българско финансово управление е ползване на „Незлатен лев”, при запазен начин на държавно финансово управление от време със „Златни пари”.

    При тези условия кредитния риск е завишен, застрашено е съществуване на българските търговски банки и те заради свое спасение воюват за възможно най-високи лихви при кредити.

    В днешната кризисна стопанска ситуация има полезно решение.

    За пълноценно обществено развитие при условия на „Незлатни пари” е необходимо прилагане на „Съпътстващо противодействие с "Модел Ресурси М" срещу стопанска криза”.

    Първичните ефекти от унищожаване на сегашната държавна финансова „Грешка на Джон Лоу” в българската държава е намаление на ненужни правителствени разходи и наличие на нови пазарни бюджетни приходи.

    Придружаващ ефект е отстраняване на разкрита особено важна причина за криза през 2011 г. и осигуряване на полезни пазарни условия за развитие на стопански процеси, в т. ч. по-изгодни лихви за участници в стопански живот.


    Иван Митев - икономист

  • ga6tisperka

    "свободния" пазар на банковият картел

  • 10
    adon avatar :-|
    RUSE

    Няма никаква мистерия. Нивото на брутният външен дълг на България беше около 9,5 млд. USD от 1989 до 2001, нарастна на над 14 млд евро в края на 2004 и само за 2 години достигна космическите за България размери - 37 млд евро. БВД си е същият и до този момент. Основната компонента на този дълг е частният – над 33 млд.евро. http://www.bnb.bg/ResearchAndPublications/PubPeriodical/PubPYearlyReport/index.htm Тези пари за съжаление в основната си част бяха обърнати в бетон – жилища, офиси, хотели, магазини. Голямата част от парите бяха изхарчени за внос на стоки за потребление и почти нищо от тях не отиде за средства за производство. Но тези пари не са подарени и сега предстои да бъдат връщани. Естествено, че всички знаят, че ако не стане чудо – няма как да бъдат върнати от техните получатели. Ясно е, че няма да фалират банките, да напечатат пари или да приложат някой друг познат ни номер. За съжаление останахме само работещите фирми и платежоспособните кредитополучатели, които ще трябва чрез лихви и такси, да връщаме тези безумно раздадени и изпиляни чужди пари. И когато някой успял спекулант ми говори, че си купил имот на безценица и с него станал богат, то всичко това им го плащаме ние. Просто няма кой друг. За това са виновни шайката около нищожеството Симеон и келеша Станишев, които подлъгаха хората. Потреблението и цените на имотите в България ще продължават да падат колкото и да ни баламосват, че кризата свършила.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK