С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
15 8 юли 2011, 14:06, 6412 прочитания

Мистерията на българските лихви

... или защо кредитите у нас са по-скъпи, отколкото в региона

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Взимате щипка абракадабра, смесвате с доза ала-бала, поръсвате с фокус-мокус и получавате... лихви по кредити. За повечето клиенти формулата изглежда точно по този начин, а местните банкери явно са същински професионални фокусници, защото някак все успяват да получат най-високите лихви. Те самите обаче обясняват, че всъщност магията е малко по-черна и се казва "високи разходи".

Такива са и изводите от специално проучване на "Уникредит Булбанк", което беше представено през седмицата. Изследването проследява развитието на лихвите по шест категории кредити в национална валута в периода 2007-2010 г. в десет страни от региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ), включително и Гърция. Резултатите пък показват, че подозренията са верни и действително лихвите в България са сред най-високите в региона. А причините за това са няколко – най-вече по-високата цена, която местните банки плащат, за да си набират финансиране, по-високата инфлация, както и по-високите административни разходи, свързани с управлението на банковите кредитни портфейли.


Така например през 2010 г. номиналната лихва по жилищни кредити в България е била 9.31%, което е трети най-висок процент в разглежданите десет страни след Унгария (11.47%) и Румъния (10.79%). Данните обаче показват, че общите разходи за финансиране, както и оперативните разходи, направени от българските банки, също са сред най-високите в региона.

Сред факторите за по-високата цена на ресурса от "Уникредит Булбанк" посочват увеличената в резултат на кризата стойност на външното финансиране, както и високата инфлация в страната.

"Инфлацията оказва влияние в посока увеличаване на лихвите по депозитите, така че да се създават стимули за спестяване у населението, но това от своя страна рефлектира и върху лихвите по кредитите", обяснява главният икономист на банката Кристофор Павлов. Освен това ефектите се проявяват и в промяна в структурата на спестяванията, тъй като заради по-високите лихви хората предпочитат да влагат парите си в срочни депозити, допълва той. Така, от една страна, след фалита на Lehman Brothers важността на депозитите, привличани от вътрешния пазар, като основен източник на финансиране за българските банки се увеличи. Цената им обаче също нарасна, което дава отражение върху стойността и на отпусканите от банките кредити.



Междувременно проучването показва, че българските финансови институции правят над средните за региона разходи за покриване на регулаторните изисквания за минимални задължителни резерви. Разходите за участие в т.нар. схеми за застраховане на депозитите (в българския случай това е Фондът за гарантиране на влоговете в банките) пък са най-високите сред всички разглеждани в изследването страни за периода.

По-ниската степен на проникване на финансовите услуги също е сред факторите, които оказват влияние. По думите на Кристофор Павлов, фактът, че България е сред страните с най-ниско ниво на финансово посредничество (седма от общо десет), води до по-малки възможности за местните банки да реализират икономии от мащаба по отношение на административните си разходи. "Също така недостатъчно добре развитите финансов и капиталов пазар, най-вече заради малките мащаби на българската икономика, не позволяват да се развие достатъчна конкуренция между банките и останалите небанкови финансови посредници, което в крайна сметка да способства за допълнително понижаване на цената на дълговото финансиране", посочват от банката.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ЕЦБ затвори шестата по големина банка в Латвия 1 ЕЦБ затвори шестата по големина банка в Латвия

Причината е установена неплатежоспособност

17 авг 2019, 1384 прочитания

Обезщетение по образец Обезщетение по образец

Точна методика ще замени досегашното определяне на компенсации при катастрофи на база съдебна преценка и практика

16 авг 2019, 898 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Кой спечели конкурса за стипендии на ARC Academy

Петимата финалисти ще получат 50% от стипендията за магистърската програма "Реклама и бранд мениджмънт"

"Кариерен кошер" привлича обратно българите с опит и образование от чужбина

Събитието на 4 септември се очаква да събере над 1500 висококвалифицирани кандидати

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Финанси" Затваряне
Местните пари са по-добри

Банките заместват привлечените от майките си средства с депозити от българския пазар

Сметищата на гнева в Русия

Боклукът се превръща в политически проблем, който канализира недоволството и обединява различни групи около една кауза

Буреносните облаци пак се сгъстяват

Растежът на българската икономика леко се забавя до 3.3%, в синхрон с цялостната тенденция в Европа

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Ново място: Bug Coffee

Най-новото попълнение на улица "Асен Златаров" 19 идва на мястото на затворилото врати Percolate

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива