Опит за стресиране v. 2.0
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Опит за стресиране v. 2.0

Президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише вярва в нуждата от прозрачност. Въпросът е колко точно да се разкрие

Опит за стресиране v. 2.0

Резултатите от проверката на устойчивостта на европейските банки пак са неубедителни

Мария Иванова, Николай Стоянов
5341 прочитания

Президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише вярва в нуждата от прозрачност. Въпросът е колко точно да се разкрие

© Reuters


Осем от 90.

– Не, не, девет от 91.

– Абе всъщност са 25 – ами така де, тези с под 6% направо ги брой неиздържали.

Историята накратко – за втора поредна година резултатите от стрес тестовете на най-големите европейски банки (които така или иначе се провеждат от местните регулатори) се оповестяват публично. И за втора поредна година картината никак не е толкова ясна, колкото официалните лица се опитват да я изкарат.

Объркването започва от нещо толкова елементарно като точния брой на финансовите институции, които не са издържали проверката. На практика резултатите показват, че осем от тестваните общо 91 банки не биха покрили заложеното изискване за 5% адекватност на капитала от първи ред (своеобразният буфер от загуби, който банката може да поеме, преди да фалира), ако се реализира предвиденият в тестовете негативен сценарий (допусканията са за 0.4% спад на БВП в ЕС за 2011, нулев растеж за 2012, намаляващо търсене в световен мащаб и поевтиняващ долар). В групата влизат една австрийска, две гръцки и пет испански институции (виж таблицата). Още 16 други са тревожно близо до границата и коефициентът на капиталовата им адекватност би бил под 6%. Номер 25 е германската Helaba, която отказа на "главния изпитващ" в лицето на Европейския банков орган (ЕБО, European Banking Authority) да публикува резултатите й.

Иначе, както и при проведените през 2010 г. тестове, в подложените на проверка общо 91 финансови институции са съсредоточени над 65% от консолидираните активи на банковата система в ЕС. При тестовете са обхванати и минимум по 50% от банковия сектор на всяка страна - членка на съюза.

Големият пропуск...

Колко е точният брой обаче всъщност е направо пренебрежим проблем в сравнение с факта, че и този път цялото упражнение с оповестяването на резултатите от тестовете не успя да изпълни основната си цел – да донесе глътка спокойствие на пазарите. Първо, защото, макар и да е "неблагоприятен, но правдоподобен", тестваният сценарий има един основен, но затова пък твърде съществен недостатък – той не проверява как биха се справили финансовите институции на континента, в случай че някоя от страните в еврозоната и най-вече Гърция, която отдавна е на системи, обяви фалит. А именно това е основният фактор, който инвеститорите очакваха да видят тестван още през миналата година. Затова регулаторите включиха в най-неблагоприятния сценарий хипотеза, при която се наблюдава т.нар. суверенен шок и която тестваше какви загуби биха понесли банките в случай на обезценка от 25% на държавните облигации, които държат в търговските си портфейли с цел продажба. Проверката обаче не засягаше далеч по-многобройните правителствени книжа, държани до падеж, и евентуалните загуби по тях. Тази година, макар и пазарите вече да приемат фалита на Гърция като сигурно събитие и нейните облигации да се търгуват дори на 50% от номинала им, тестовете отново не проверяват как би се отразило отписването на гръцки държавен дълг върху балансите на европейските банки.

Така очаквано и самите резултати не са особено изненадващи. При миналогодишните проверки се оказа, че седемте банки, които не биха покрили заложения праг от 6% адекватност на капитала от първи ред, биха имали нужда от допълнителни средства в размер на 3.5 млрд. евро, за да изпълнят изискването. Тази година тестовете поставят праг от 5%, а необходимият допълнителен капитал за неиздържалите 8 институции възлиза на 2.5 млрд. евро. Проблемът не е в сложността да се състави по-реалистичен тест, а в това, че той, освен да показва реални рискове, изпълнява и политическа цел - хем да е достатъчно реалистичен, че да вдъхне някакво доверие, хем да не е прекалено стряскащ, за да не срине пазарите. Изглежда, вече втора поредна година регулаторите виждат златното сечение в това около 7-8 (по възможност не ключови) банки да не издържат теста. Само че и двата пъти това не произведе кой нае какъв ефект.

Тогава по изчисления на рейтинговата агенция Fitch всички банки с капиталова адекватност под 7% (освен седемте неиздържали теста в групата влизат още 17 институции) заедно биха имали нужда от около 12 млрд. евро, за да прехвърлят 7%. Тази година подобно изчисление направиха от Credit Suisse, които посочват, че ако държавните облигации на Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Италия се преоценят по пазарни стойности, общо 27 европейски банки ще трябва да наберат допълнителен капитал в размер на 82 млрд. евро, за да постигнат 7% капиталова адекватност.

"Тестовете не успокоиха пазарите. Банките все още ще трябва да набират капитал в случай на държавен фалит", коментира и Кристофър Уийлър, анализатор от лондонския офис на италианската Mediobanca, цитиран от Bloomberg. Според прогнозата му сред финансовите институции, които евентуално биха имали нужда от допълнителен капитал в размер на общо около 62 млрд. евро, попадат италианската Unicredit, германската Deutsche Bank, френските BNP Paribas, Credit Agricole и Societe Generale, испанската Banco Santander, както и Credit Suisse Group. Последната не участва в тестовете, всички останали обаче са сред успешно покрилите заложените изисквания, при това някои от тях – с достатъчно аванс от поставените като праг 5%.

Доказателства в подкрепа на тезата на Уийлър се откриват лесно в публикуваната от ЕБО изключително подробна информация за портфейлите на европейските банки.

...и голямото разкриване

"Още когато през пролетта стана ясно, че Европейският банков орган, който ръководи упражнението, ще повтори основната си грешка на предшестващата го организация от миналата година и няма да отчете потенциален държавен фалит – докато междувременно Гърция се люлее на ръба на пропастта – мнозина отхвърлиха тестовете като загуба на време", пише Financial Times. Все пак изданието подчертава, че въпреки този основен недостатък поне на пръв поглед тестовете са "обстойни и представляват най-амбициозното начинание по рода си, предприемано някога", като изтъква обема на информация, който финансовите институции бяха накарани да предоставят. "Заедно с на моменти нереалистичните стресови сценарии, банките бяха задължени да разкрият купища данни, страна по страна, както за експозициите си към държавен дълг, включително и по падеж на облигациите, така и за търговските си кредитни ангажименти", посочват от FT.

Обемът и естеството на информацията, която предстоеше да се публикува, очаквано породи неодобрението на редица финансови институции, като в началото на юли в специално писмо до ЕБО германските банки се обявиха против оповестяването на резултатите. Доводите им бяха, че това би увеличило нестабилността на пазарите, би нарушило банковата тайна и би изложило банките на нови рискове. Председателят на ЕБО Андреа Енриа обаче заложи на максималната прозрачност. По думите му, пише FT, макар и пред ЕБО да стоят политически ограничения по отношение на провеждането на тестове при най-тежкия сценарий, ако все пак се публикува суровата информация, то инвеститорите ще могат сами да направят своите изчисления.

Така, макар резултатите от тестовете да не включват и вероятните ефекти от държавен фалит, публикуваните от ЕБО данни са достатъчно подробни и дават възможност за разглеждането на различни хипотези. Основното достойнство в случая е представената информация за експозициите на най-големите европейски банки и финансови групи към страните от периферията на еврозоната – т.нар. PIIGS (Португалия, Италия, Ирландия, Гърция и Испания).

По света и у нас

Както регулаторите из цяла Европа, така и БНБ влезе в успокояващата реторика. "Изводите от теста са, че както банките от банковите групи, представени в България и участвали в теста, така и останалите банки в страната ни имат много по-добра капиталова адекватност от минималните изискуеми нива в теста", се казваше в официалното съобщение на централната банка.

Това, разбира се, трудно може да се приеме за абсолютно чиста монета. Собственикът на само една българска банка ("Пощенска") е сред провалилите се на теста, и то EFG Eurobank се нуждае да набере сравнително малко капитал, за да изплува над 5%. По-притеснителното обаче е, че неотчетените в теста експозиции на банките към държавните дългове на проблемните европейски икономики откриват необятно поле, осеяно с рискове. Проста сметка показва, че при някои от гръцките банки (които контролират над четвърт от българския банков сектор) инвестициите в правителствен дълг надвишават до два пъти капитала им от първи ред (виж таблицата). А това означава, че ако им се наложи да отпишат по 50% от стойността на облигациите, капиталът им не само ще падне под заветните 5%, но и напълно ще се заличи. Според анализ на Morgan Stanley рекапитализирането на банковия сектор в Гърция би струвало около 28 млрд. евро, като това не отчита и рисковете от ликвидна криза от отлив на депозити. Аналогичен сценарий за западните банки стои при фалит на други европейски икономики и най-вече на Италия - инвестициите на Unicredit в италиански дълг са над 140% капитала й от първи ред.

Това, разбира се, не се отразява пряко на дъщерните банки, които са отделни институции със собствен баланс, където (поне в България) не се крият чак толкова подводни камъни. Едно от опасенията е, че в такава ситуацията може да предпочетат да източат ликвидност от периферията си в опит да спасят централите си. Това обаче е малко вероятно - БНБ има механизми да ограничи процеса, а и евентуално останалите кухи дъщерни банки си остават проблем за майките. По-вероятно е това може да принуди банките майки да продават на пожар поделенията си зад граница. Засега по-всичко личи, че има достатъчно кандидат-купувачи и едва ли всичко ще се развие толкова светкавично, че те да изчезнат напълно. Освен ако няколко верижни европейски държавни фалита не обезкръвят напълно цялата банкова система на континента. А това не може да се изключи напълно - след тазседмичната среща на европейските лидери в Брюксел вече немислимият за стрес тестовете сценарий на гръцки фалит е почти сигурен факт.

Автор: Капитал
Автор: Капитал
Автор: Капитал

Осем от 90.

– Не, не, девет от 91.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    Европейските банки са застрашени, защото най-новите решения на европейските ръководители са непълни, тъй като запазват особено важната причина за криза - ползване на „Незлатно евро", при запазен начин на държавно финансово управление от време със „Златни пари”.

    Поради непълноценно поведение на ръководители на европейски държави - участниците в европейския стопанския живот трябва да очакват допълнително развитие на стопанска криза с бъдещи завишени щети.

  • 2
    tikvoc avatar :-|
    tikvoc

    Каква е ролята на ЕЦБ в цялата работа?

  • 3
    kai avatar :-|
    kai

    Всъщност основната полза от този стрес тест е да покаже публично какво би било евентуалното заразяване при фалит на държавна от ЕС. След фалита на Лемън, това което нанесе най-големи поражения върху световната финансова система бе пълната мъгла за това какви рискове носят останалите банки. И това уби междубанковата ликвидност. Сега нещата са доста по прозрачни, което би направило евентуална паника при зараза доста по-слаба.
    В същото време показва че проблемите далеч не са ограничени само в периферията. Френските и особено немските банки се оказват също застрашени. Което вече дава политическо оправдание за предприемане на спасителни действия в достатъчен мащаб спрямо прасетата.
    Видно е че след стрес товете политическия популизъм на Германия намаля значително и последния план за спасяване на Гърция вече е много по-близо до пазарните реалности, отколкото бяха предишните доста нескопосани опити.
    Така че като цяло това е доста полезно упражнение. Силно се надявам да продължат да го правят редовно.

  • 4
    chievo avatar :-|
    Chievo

    Странно, защо не виждате основните причини да не се включва сценарий за фалит на Гърция в стрес тестовете:
    1. Така еврозоната дефакто ще признае, че този вариант е възможен. Това би било самоубийство.
    2. Финансовите пазари са пълни с хедж фондове, които не биха се поколебали да засилят някоя икономика в нищото в името на печалбата. Другите масови участници са любителите инвеститори, които нищо не разбират от валутни пазари и финансова информация, и лесно се влияят от лъжливи прогнози и стадни явления.

    Така че съвсем правилно не се включва такъв сценарий.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK