Страшен ли е ръстът на проблемните банкови заеми
Лошите и преструктурирани кредити минаха 8 млрд. лв. през юни. Какво значи това?
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Въпреки прогнозите на банкери, че процесът на влошаване на портфейлите им вече е към края си, последните данни на БНБ показват ново ускоряване на ръста на проблемните кредити към края на юни. От информацията в паричната статистика на централната банка се вижда, че графата лоши и преструктурирани кредити достига 8.25 млрд. лв. Това са 20.5% от общо кредитите без да броим овърдрафта, и над 16% от всички отпуснати заеми.
Доста се изписа по медиите (Сега, Дневник, Труд). Като цяло лошите данни се посрещат със спокойствие от банкерите, които изтъкват, че системата е добре капитализирана и може да поеме допълнително влошаване на портфейла. В блога си икономистът Георги Ангелов дори отхвърля нуждата да се ползва този измерител, тъй като не е показателен (включва и преструктурирани кредити, които не са непременно необслужвани). БНБ също е на това мнение и от около година при всяко излизане на данните слага огромен дисклеймър, че реалното число са данните от надзорната им статистика, което обаче се публикува само веднъж на тримесечие, общо за банковата система и без разделение на видовете кредити.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
16 коментара
Отговор на въпроса, поставен в заглавието, няма. Един коментар в "Дневник" по темата ме предизвика да погледна по друг начин на свръхкапитализацията на системата - не като недоизползване на ресурса за израстване над лошите кредити, а като изчакване да видим къде ще му излезе краят - тоест като имаме буфери, дай да видим колко бой ще отнесем, без да ни заболи. БНБ трябва да следи не само да провизират, а и ефективно да отписват лошите заеми и да намаляват задлъжнялостта на фирмите и домакинствата, като разбира се, си приберат и продадат обезпеченията. При това темпото също е важно. Провизиите няма да осигурят територия за нов растеж за разлика от фалитите, които ще изчистят дълга. Щото ако ще чакат инфлацията да го направи... е, тя май няма да дойде толкова скоро толкова силно.
Не е страшен ръстът на лошите кредити, страшно е това, което стои зад него.
А то е некомпетентността на банковия персонал в България. Това нанася вреди по 2 направления:
1. Раздаваме кредити на куцо, кьораво и сакато, само и само да си изпълним неизпълнимия таргет и да лапнем бонусче. Което впоследствие пренася тежестта върху коректните платци.
2. Некомпетентни сме да предоставим услуга с висока добавена стойност, примерно - да обслужим акредитив, да завъртим някоя валутна сделка или други подобни. Което води до простата реалност, че пари могат да се печелят само от лихвички, таксички (тук сме особено изобретателни), картелиране с правителството, за да попълва всяка фирма по 1000 платежни на месец за осигуровки и т.н. Тоест, при липса на алтернативи за приходи, гледаме да дерем максимално кредитополучателите и ползвателите на банкови сметки и карти, за да спечелим някой лев.
Всичко останало е следствие.
До коментар [#2] от "Chievo":
1. Е все пак тези цели са им поставяни във Виена, Атина, Милано, Будапеща или Брюксел, не са си ги измисляли тук. На мен ако ми дават бонусчета, няма да викам, че няма бизнес, я. Нали после ще ми набият канчето как конкурентите са намерили бизнес и са захапали дял.
2. Картелирането има добра страна - повечето разплащания през банките и по-светла икономика не е лошо за растежа, даже напротив - цели индустрии се хранят от таксички - счетоводители, нотариуси, адвокати, които после харчат за почивки, сервизи за коли и пр. Като стоят парите под възглавници и в черни каси не хранят никого, даже този, който ги харчи и мисли, че ги е опазил.
Друг е въпросът, че банките изобщо не са помогнали на държавата пропорционално, щом като още можеш да си направиш кредит за покупка и ремонт и да си купиш жилище по данъчна оценка и да спестиш 60-80% от стойността на ДДС, още толкова от местен данък и нотариална такса.
Ако не бяха тези врътки като с ДДС-то за джипове, (предлагани съвкупно от дилъри на коли и лизингови къщи на банките), както и необлагането с дори сега ниските данъци коли, имоти и пр., повече хора щяха да са ангажирани да инвестират действително и всички щяхме да спечелим. Сега банките си ги кътат да компенсират загуби и всички духаме супата и си седим в мизерията.
До коментар [#3] от "Деян":
Донякъде съм съгласен с теб. Но все пак:
1. Във Виена и Милано поставят рамковите таргети. Не вярвам да се занимават в детайли с оперативната работа. А и щом мениджърите на българските банки не са успели да защитят и получат реалистичен таргет, значи и те са в кюпа на некомпетентните.
2. И аз съм привърженик всичко да е на светло. Но е безумно да попълваш 6 платежни за една заплата и осигуровки. Пък не дай си боже да си закъснял и да имаш да плащаш и 2 стотинки лихва. Ясно е, на кого не му изнася всичко да става на 1-2 платежни.
До коментар [#3] от "Деян": Проблемът се нарича Дянков!
Още през 2009 година му предложиха да вложи средства в банката за развитие с голямо държавно участие, за да диктува лихвените проценти на банковия пазар. Уви! В малка глава има адекватно количество сив параметър! Психиката на счетоводител инстиктивно го кара да стиска левчетата, но го прави безидейно, ей, така, защото е чул, че така се прави:) Непознаването на макроикономическите процеси го доведе до пълен крах на бюджетите си за двете години! Ако не беше резервът с "мръсните" комунистически пари, отдавна да е "запрашил" към Щатите:)
Естествено е и хората да не могат да погасяват задълженията си по кредитите с непосилните днешни лихви, които са абсолютно неоправдани! Това е чист грабеж на хиени, наречени банки!
Вижте какво е казал един умен човек навремето:
"Ако американския народ позволи на частни банки да издават валутата им, първо чрез инфлация, после чрез дефлация, банките и корпорациите, които ще израстнат около тях ще лишат народа от неговата собственост до момента, когато неговите деца се събудят бездомни, на континента завладян от бащите им. Аз вярвам, че банковите институции са по-опасни за нашите свободи от армии в готовност. Правото да издават валута трябва да бъде взето от банките и въстановено на народа, на когото то би трябвало да принадлежи."
Томас Джеферсън, президент на САЩ 1801-9г.
До коментар [#3] от "Деян":
много добре си описал проблема :)))
дори за лаици, като мен...
Значи могат да се освобождават от ДДС поршета и да се водят баничарки, а бебешки храни и дрехи не може?
Както лекарства, книги и въобще всичко свързано със здравеопазване, образование и култура, необходимо за да се развива нацията ни ...
Банките са органична част от цялата порочна система: безобразни и безумни такси (например такса за внасяне на пари в брой:))), дори не се опитват да следят някаква кредитна история на клиентите си и да не забравя моят фаворит: банка, която предлага онлайн банкиране с едномесечна възможност за проследяване на операциите онлайн :)
Какви кредити, какви пет лева :)))?
и конкретно по темата: ако някой е готов да плати такса за внасяне на пари в брой, защо да не му сложиш една дебела лихва, ако е имал глупостта да изтегли кредит от същата банка?
Банките са галените деца на всяко правителство, БНБ и други регулатори, чиято основна цел у нас е защита на банките, а не на крайните потребители на финансови продукти и услуги. Ръстът на лошите кредити не е проблем на банките, а на техните длъжници, особено на коректните. Банките лесно пак могат да увеличат лихвите, нищо че кредитния рейтинг на страната се вдига; могат да повишат таксите или да измислят нови; могат да получат почти безлихвено финансиране от правителството и Банката за развитие, а БНБ да им намали МЗР и т.н.
Да му мислят кредитополучателите, а да и данъкоплатците разбира се!
През юни ръстът на кредитите с проблеми е впечатляващ. Той не е бил толкова висок от януари. Най-голям дял имат проблемните кредити при фирмите - 21,72%. При потребителските те са 19,13%, а при жилищните - 17,87%. Ръстът на проблемните кредити, особено при фирмите, означава, че те още не могат да преодолеят кризата. От рейтинговата агенция Фич смятат, че лошите кредити в банковата система в България, Румъния и Хърватия ще достигнат най-високите си нива към края на 2011 г.
Много добър анализ подкрепен визуално. браво.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.