Страшен ли е ръстът на проблемните банкови заеми
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Страшен ли е ръстът на проблемните банкови заеми

БНБ

Страшен ли е ръстът на проблемните банкови заеми

Лошите и преструктурирани кредити минаха 8 млрд. лв. през юни. Какво значи това?

Николай Стоянов
9385 прочитания

БНБ

© БНБ


Въпреки прогнозите на банкери, че процесът на влошаване на портфейлите им вече е към края си, последните данни на БНБ показват ново ускоряване на ръста на проблемните кредити към края на юни. От информацията в паричната статистика на централната банка се вижда, че графата лоши и преструктурирани кредити достига 8.25 млрд. лв. Това са 20.5% от общо кредитите без да броим овърдрафта, и над 16% от всички отпуснати заеми.

Доста се изписа по медиите (Сега, Дневник, Труд). Като цяло лошите данни се посрещат със спокойствие от банкерите, които изтъкват, че системата е добре капитализирана и може да поеме допълнително влошаване на портфейла. В блога си икономистът Георги Ангелов дори отхвърля нуждата да се ползва този измерител, тъй като не е показателен (включва и преструктурирани кредити, които не са непременно необслужвани). БНБ също е на това мнение и от около година при всяко излизане на данните слага огромен дисклеймър, че реалното число са данните от надзорната им статистика, което обаче се публикува само веднъж на тримесечие, общо за банковата система и без разделение на видовете кредити.

Все пак, ако въпреки недостатъците искате да видите динамиката на лошите и преструктурирани кредити ето и нашата интерактивна визуализация (благодарение на Google):

Както и няколко разсъждения по темата, извън сухите числа.

Източник: БНБ

Ускоряването на темпа на влошаване на кредитните портфейли определено не е чак толкова стряскащо, особено като се има предвид и че данните засега са само за един месец. Това, което е любопитно обаче е, че се случва именно през юни. В края на всяко тримесечие банките намаляват провизиите с цел да поразкрасят малко резултатите си, и това ясно се вижда на графиката. Фактът, че ръстът за юни е толкова голям - 340 млн. лв., говори че или тази практика по някаква причина е прекратена (за което няма обяснение защо) или реално ръстът е по-висок. Това, както и дали става въпрос за еднократен ефект, ще си проличи през следващите тримесечия.

Източник: БНБ

Ако има наистина лоша новина, тя е че кривата на дела на лошите кредити отново се извива рязко нагоре. Експоненциалният растеж от 2009 г. постепенно премина в плавно било през 2010 г., което изглеждаше като достигане до някакъв естествен предел. Сега голямата въпросителна е дали кривата отново устойчиво тръгва нагоре и тенденцията отново се променя.

Източник: БНБ

Ако тенденцията не се запази, едва ли има много поводи за притеснение - на годишна база темпът на растеж на лошите кредити продължава да се успокоява. Трябва обаче да отчетем, че това става при много по-висока база отколкото година по рано и нормално космическите проценти от по стотици проценти да утихват.

А по-трайно успокоение ще видим едва когато има някакво по-съществено съживяване на икономиката. Засега растежът на БВП се движи основно от износа, но той не значи автоматично подобряване на обслужването на банковите заеми и ръст на кредитирането. Те ще се случат, ако ефектът се пренесе и върху приходите на фирмите и доходите (чрез ръст на заетостта и заплатите), които ще позволят на повече длъжници да се върнат към обслужването на кредитите си.

Друг фактор, който ще намали тревожните съотношения, е събуждането кредитирането - с новвотпуснатите заеми (които вероятно ще са с доста по адекватна оценка на риска) механично ще се намали дела на необслужваните, а паричните потоци от тях ще могат да компенсират загубите от лошите. А с какво закъснение ще се случи това е трудно да се прогнозира предвид на многото вътрешни (изборнохарчещи) и външни (еврозоноразпадащи) фактори, които могат да влияят в различна комбинация.

А междувременно е важно БНБ особено внимателно да следи банките да провизират качествено лошите си заеми (ако се налага - да вдигат и капиталите си), за да гарантира, че ще имат нужните резерви да поемат евентуални нови шокове.

Въпреки прогнозите на банкери, че процесът на влошаване на портфейлите им вече е към края си, последните данни на БНБ показват ново ускоряване на ръста на проблемните кредити към края на юни. От информацията в паричната статистика на централната банка се вижда, че графата лоши и преструктурирани кредити достига 8.25 млрд. лв. Това са 20.5% от общо кредитите без да броим овърдрафта, и над 16% от всички отпуснати заеми.

Доста се изписа по медиите (Сега, Дневник, Труд). Като цяло лошите данни се посрещат със спокойствие от банкерите, които изтъкват, че системата е добре капитализирана и може да поеме допълнително влошаване на портфейла. В блога си икономистът Георги Ангелов дори отхвърля нуждата да се ползва този измерител, тъй като не е показателен (включва и преструктурирани кредити, които не са непременно необслужвани). БНБ също е на това мнение и от около година при всяко излизане на данните слага огромен дисклеймър, че реалното число са данните от надзорната им статистика, което обаче се публикува само веднъж на тримесечие, общо за банковата система и без разделение на видовете кредити.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

16 коментара
  • 1
    ysc33375808 avatar :-|
    Deyan Todorov

    Отговор на въпроса, поставен в заглавието, няма. Един коментар в "Дневник" по темата ме предизвика да погледна по друг начин на свръхкапитализацията на системата - не като недоизползване на ресурса за израстване над лошите кредити, а като изчакване да видим къде ще му излезе краят - тоест като имаме буфери, дай да видим колко бой ще отнесем, без да ни заболи. БНБ трябва да следи не само да провизират, а и ефективно да отписват лошите заеми и да намаляват задлъжнялостта на фирмите и домакинствата, като разбира се, си приберат и продадат обезпеченията. При това темпото също е важно. Провизиите няма да осигурят територия за нов растеж за разлика от фалитите, които ще изчистят дълга. Щото ако ще чакат инфлацията да го направи... е, тя май няма да дойде толкова скоро толкова силно.

  • 2
    chievo avatar :-|
    Chievo

    Не е страшен ръстът на лошите кредити, страшно е това, което стои зад него.

    А то е некомпетентността на банковия персонал в България. Това нанася вреди по 2 направления:
    1. Раздаваме кредити на куцо, кьораво и сакато, само и само да си изпълним неизпълнимия таргет и да лапнем бонусче. Което впоследствие пренася тежестта върху коректните платци.
    2. Некомпетентни сме да предоставим услуга с висока добавена стойност, примерно - да обслужим акредитив, да завъртим някоя валутна сделка или други подобни. Което води до простата реалност, че пари могат да се печелят само от лихвички, таксички (тук сме особено изобретателни), картелиране с правителството, за да попълва всяка фирма по 1000 платежни на месец за осигуровки и т.н. Тоест, при липса на алтернативи за приходи, гледаме да дерем максимално кредитополучателите и ползвателите на банкови сметки и карти, за да спечелим някой лев.

    Всичко останало е следствие.

  • 3
    ysc33375808 avatar :-|
    Deyan Todorov

    До коментар [#2] от "Chievo":

    1. Е все пак тези цели са им поставяни във Виена, Атина, Милано, Будапеща или Брюксел, не са си ги измисляли тук. На мен ако ми дават бонусчета, няма да викам, че няма бизнес, я. Нали после ще ми набият канчето как конкурентите са намерили бизнес и са захапали дял.

    2. Картелирането има добра страна - повечето разплащания през банките и по-светла икономика не е лошо за растежа, даже напротив - цели индустрии се хранят от таксички - счетоводители, нотариуси, адвокати, които после харчат за почивки, сервизи за коли и пр. Като стоят парите под възглавници и в черни каси не хранят никого, даже този, който ги харчи и мисли, че ги е опазил.
    Друг е въпросът, че банките изобщо не са помогнали на държавата пропорционално, щом като още можеш да си направиш кредит за покупка и ремонт и да си купиш жилище по данъчна оценка и да спестиш 60-80% от стойността на ДДС, още толкова от местен данък и нотариална такса.
    Ако не бяха тези врътки като с ДДС-то за джипове, (предлагани съвкупно от дилъри на коли и лизингови къщи на банките), както и необлагането с дори сега ниските данъци коли, имоти и пр., повече хора щяха да са ангажирани да инвестират действително и всички щяхме да спечелим. Сега банките си ги кътат да компенсират загуби и всички духаме супата и си седим в мизерията.

  • 4
    chievo avatar :-|
    Chievo

    До коментар [#3] от "Деян":

    Донякъде съм съгласен с теб. Но все пак:
    1. Във Виена и Милано поставят рамковите таргети. Не вярвам да се занимават в детайли с оперативната работа. А и щом мениджърите на българските банки не са успели да защитят и получат реалистичен таргет, значи и те са в кюпа на некомпетентните.
    2. И аз съм привърженик всичко да е на светло. Но е безумно да попълваш 6 платежни за една заплата и осигуровки. Пък не дай си боже да си закъснял и да имаш да плащаш и 2 стотинки лихва. Ясно е, на кого не му изнася всичко да става на 1-2 платежни.

  • 5
    mik2 avatar :-|
    mik2

    До коментар [#3] от "Деян": Проблемът се нарича Дянков!
    Още през 2009 година му предложиха да вложи средства в банката за развитие с голямо държавно участие, за да диктува лихвените проценти на банковия пазар. Уви! В малка глава има адекватно количество сив параметър! Психиката на счетоводител инстиктивно го кара да стиска левчетата, но го прави безидейно, ей, така, защото е чул, че така се прави:) Непознаването на макроикономическите процеси го доведе до пълен крах на бюджетите си за двете години! Ако не беше резервът с "мръсните" комунистически пари, отдавна да е "запрашил" към Щатите:)
    Естествено е и хората да не могат да погасяват задълженията си по кредитите с непосилните днешни лихви, които са абсолютно неоправдани! Това е чист грабеж на хиени, наречени банки!
    Вижте какво е казал един умен човек навремето:

    "Ако американския народ позволи на частни банки да издават валутата им, първо чрез инфлация, после чрез дефлация, банките и корпорациите, които ще израстнат около тях ще лишат народа от неговата собственост до момента, когато неговите деца се събудят бездомни, на континента завладян от бащите им. Аз вярвам, че банковите институции са по-опасни за нашите свободи от армии в готовност. Правото да издават валута трябва да бъде взето от банките и въстановено на народа, на когото то би трябвало да принадлежи."
    Томас Джеферсън, президент на САЩ 1801-9г.


  • 6
    dourmana avatar :-|
    Petko Dourmana

    До коментар [#3] от "Деян":
    много добре си описал проблема :)))
    дори за лаици, като мен...
    Значи могат да се освобождават от ДДС поршета и да се водят баничарки, а бебешки храни и дрехи не може?
    Както лекарства, книги и въобще всичко свързано със здравеопазване, образование и култура, необходимо за да се развива нацията ни ...
    Банките са органична част от цялата порочна система: безобразни и безумни такси (например такса за внасяне на пари в брой:))), дори не се опитват да следят някаква кредитна история на клиентите си и да не забравя моят фаворит: банка, която предлага онлайн банкиране с едномесечна възможност за проследяване на операциите онлайн :)
    Какви кредити, какви пет лева :)))?

  • 7
    dourmana avatar :-|
    Petko Dourmana

    и конкретно по темата: ако някой е готов да плати такса за внасяне на пари в брой, защо да не му сложиш една дебела лихва, ако е имал глупостта да изтегли кредит от същата банка?

  • 8
    plamender avatar :-|
    Пламен Дерменджиев

    Банките са галените деца на всяко правителство, БНБ и други регулатори, чиято основна цел у нас е защита на банките, а не на крайните потребители на финансови продукти и услуги. Ръстът на лошите кредити не е проблем на банките, а на техните длъжници, особено на коректните. Банките лесно пак могат да увеличат лихвите, нищо че кредитния рейтинг на страната се вдига; могат да повишат таксите или да измислят нови; могат да получат почти безлихвено финансиране от правителството и Банката за развитие, а БНБ да им намали МЗР и т.н.

    Да му мислят кредитополучателите, а да и данъкоплатците разбира се!

  • 9
    roumen_galabinov avatar :-(
    Румен Гълъбинов

    През юни ръстът на кредитите с проблеми е впечатляващ. Той не е бил толкова висок от януари. Най-голям дял имат проблемните кредити при фирмите - 21,72%. При потребителските те са 19,13%, а при жилищните - 17,87%. Ръстът на проблемните кредити, особено при фирмите, означава, че те още не могат да преодолеят кризата. От рейтинговата агенция Фич смятат, че лошите кредити в банковата система в България, Румъния и Хърватия ще достигнат най-високите си нива към края на 2011 г.

  • 10
    yurukov avatar :-|
    Боян Юруков

    Много добър анализ подкрепен визуално. браво.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Финтех иновации по 10

Финтех иновации по 10

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK