Още няколко парченца печалба
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Още няколко парченца печалба

Още няколко парченца печалба

Публичните компании ще раздадат три пъти повече дивиденти за 2010 г., но скокът идва основно от еднократни ефекти при отделни компании

Николай Стоянов
17718 прочитания

© Shutterstock


Дивидентите на българските публични компании се утрояват за 2010 г. Навсякъде това би звучало като чудесна новина за края на кризата, но тук това число трудно може да се приеме за чиста монета. Не че не е истина - сумарно борсовите дружества вече са гласували 438 млн. лв. дивиденти за 2010 г. при едва 146 млн. лв. година по-рано.

Проблемът е, че на все още прохождащия местен капиталов пазар дивидентите не се обуславят от политика, насочена към привличането на инвеститори, а са по-скоро инструмент за пренасочване на парични потоци от мажоритарните собственици. Голямата част от скока се дължи на няколко големи и крайно неликвидни компании. Дори и след като се изчистят тези ефекти, данните показват известна доза оптимизъм, като повечето традиционно раздаващи дивидент компании увеличават размера му. Доходността обаче като цяло остава ниска, а броят на компаниите, които реално водят някаква дивидентна политика към инвеститорите - нищожен.

Повечето икономически показатели не само идват със закъснение заради бавното събиране и обработване на данните, но и показват вече остаряла картина. Затова анализаторите много ценят такива измерители, които рисуват ако не бъдещето, то поне настоящето. Един тест за пулса на бизнеса е размерът на раздадените дивиденти от компаниите - идеята е, че мениджърите предлагат да се разпределят повече пари между акционерите, когато паричните им потоци са стабилни и имат оптимистични очаквания за бизнеса си. И обратното - когато усещат първи сигнали за сътресения, те предпочитат да задържат ресурс в компаниите, който да послужи за буфер.

Голямото изкривяване

се дължи на няколко фактора, като традиционно най-силният от тях е БТК, която за последните пет години е раздала 1.15 млрд. лв. дивидент, което е повече, отколкото всички останали публични компании заедно. След като през миналата година общото събрание на телекома реши да задържи печалбата за 2009 г., преди дни в края на юли акционерите на БТК гласуваха 176 млн. лв. дивидент. Това е четири пъти повече от първоначално предложените от борда и с над 50% повече от годишната печалба на компанията. Другата компания, която раздаде огромен дивидент (74 млн. лв.), превишаващ три пъти печалбата й, е ДЗИ. Това е десет пъти над миналогодишния дивидент на застрахователя.

Любопитното е, че нито БТК, нито ДЗИ са особено представителни за борсовите настроения, тъй като и двете са публични по-скоро по наследство. И в двата бивши държавни монопола над 90% от капитала e концентриран в един акционер и борсовата търговия се ограничава да спорадични сделки. Всъщност практически единствената причина БТК и ДЗИ да останат публични е нежеланието на един и същ миноритарен акционер - Artio International Equity Fund, който държи по над половината от акциите извън мажоритарните собственици и така блокира отписването на двете компании.

Друг фактор, който сериозно изкриви числото на раздадения дивидент през годината, беше планираната приватизация на "Булгартабак". Преди да се раздели с дела си в цигарения холдинг, държавата нормално реши да извади от него ненужните парични резерви. Така самият "Булгартабак холдинг" трябва да плати на акционерите си 53 млн. лв., като тези пари пък ще дойдат частично и от дивиденти от двете му дъщерни фабрики - "Благоевград БТ" (31 млн. лв.) и "София БТ" (7 млн. лв.). Очакванията за голям предприватизационен дивидент изстреляха акциите на тютюневите дружества до няколкогодишни рекорди още преди да бъдат свикани общите събрания. Въпреки по-високите котировки обаче "Булгартабак" и двете фабрики оглавиха класацията с апетитна дивидентна доходност (виж таблицата).

Дори и обаче да не се броят тези еднократни ефекти (разпределянето на натрупани резерви не може да се поддържа устойчиво) все пак има ясно съживяване. Анализаторите много ценят такива измерители като изплатените дивиденти, защото не само че не идват със закъснение, а и рисуват бъдещето - показват очакванията на мениджърите за паричните потоци на компаниите.

Няколко големи компании като "Софарма" и "Монбат се върнаха към разпределянето на дивиденти след по една-две години прекъсване. Много от другите увеличиха миналогодишните плащания. Всъщност при доста компании акционерите дори си гласуваха по-висок от дивидент от предложения от съвета на директорите. Това може да е плахото начало на скъсването на сливането на мажоритарен собственик с мениджмънт, което е една от най-сериозните болести българския капиталов пазар.

В общия случай обаче разпределените суми остават

По-скоро символични

Сред ликвидните компании (за критерии сме избрали по поне една сделка и 1000 лв. оборот) тези, които предлагат доход от дивидент над 5%, са едва седем, като средната доходност е 4.3%. Ако обаче от сметките се извадят компаниите на "Булгартабак", процентът чувствително пада. При останалите компании, инвеститорите, разчитащи на регулярен доход, спокойно могат да получат по-добър процент безрисково чрез банков депозит. Разбира се, при вложението на борсата има възможност да спечелят допълнително от покачване на цените на акциите, но също така има риск и спадът да изяде дивидентната доходност. "България не се различава чак толкова от останалия свят. Основната причина хората да инвестират не са 3-4% дивидент, а да удвоят и утроят парите си бързо", каза Даниел Ганев, изпълнителен директор на "Адванс инвест".

При неликвидните компании има повече фирми, които показват висока доходност. Проблемът там е, че цената, на база на която се изчислява тя, често е непредставителна (при някои има само по една-две сделки сключени преди години). Освен това ниската ликвидност носи и риска за инвеститора да не може лесно да излезе от инвестицията. А и при много от тези компании, въпреки че формално са публични (най-често с данъчна цел), акционерната книга е практически затворена между група съсобственици и външен инвеститор не може да влезе.

Като цяло "компаниите на БФБ са по-скоро консуматори на паричен ресурс, а не генератори", пише Цветослав Цачев, анализатор на "Елана трейдинг", в блога на компанията.

Все пак, ако сте инвеститор, твърдо решен да й състави портфейл от

"Дивидентни" акции

това не е невъзможно.

Първите обичайни заподозрени за случая са т.нар. акционерни дружества със специална инвестиционна цел. Това са фондове инвестиращи в недвижими имоти или вземания, които са освободени от корпоративен данък (10%), но по закон са задължени да разпределят 90% от печалбата си (без преоценки), които, както и всеки друг дивидент, се облагат с 5%. Въпреки това и тук е нужно особено внимание, тъй като много от проектите така и не излизат на печалба и има много АДСИЦ, които никога не са раздавали дивидент. А много други преустановиха след началото на кризата, когато спадът на цените на имотите и наемите, както и лисата на продажби ги изведоха на загуба.

За 2010 г. общо 19 фонда за имоти и 6 за вземания разпределят дивидент. Раздадените от тях суми обаче намаляват както в номинално изражение (от 24.6 на 22.5 млн. лв.), така и като дял от всички дивиденти (от 16.9% на 5.1%). Освен това сред ликвидните компании в класацията попадат само два фонда, което прави вложението в АДСИЦ с цел дивидент още по-сложно.

Друг традиционен дивидентен избор са компаниите с мажоритарно държавно участие, които обичайно разпределят по 50% от печалбата си. Ако приватизацията на "Булгартабак" този път се окаже успешна, изборът и от такива дружества на борсата ще изчезне, ако се изключи губещото от години насам "Слънчев бряг", което оперира инфраструктурата в едноименния курорт.

Още една възможност е вложението в привилегировани акции. Те обичайно нямат право на глас, но пък носят гарантиран дивидент на притежателите си. Такива емисии в България имат "Химимпорт", "Енемона", "София комерс - заложни къщи" и "Меком", като повечето от тях предлагат прилична дивидентна доходност.

Извън всички тези опции остава и вариантът да се подберат компании с традиции в раздаването на дивиденти. Дружествата от групата на "Стара планина холд" ("М+С Хидравлик", "Елхим искра" и "Хидравлични елементи и системи") неизменно раздават дивидент от приватизацията си през деветдесетте досега. Сходно е положението и с дружествата на "Албена" и "Софарма". При всички тези компании обаче доходността от дивиденти остава доста под тази по най-обикновен депозит и може да е единствено добавка към очаквани по-солидни капиталови печалби от поскъпване на акциите.

Причините за ниските дивиденти

са много. Първата е, че самите български компании рядко са в толкова зряла фаза, че да раздават регулярно дивидент. Обикновено младите компании реинвестират печалбите, особено когато пред икономиката и пред техния бизнес конкретно все още има голям потенциал. Това беше причината преди кризата, когато икономиката растеше с по 6% годишно, публичните компании да се стремят да реинвестират всеки лев. В последвалите кризисни години пък мотивът да не се раздават дивиденти дори за компаниите на печалба беше да се запази буфер срещу евентуални загуби. Всичко това попречи да се отгледа своеобразна дивидентна култура у местните инвеститори.

"Големият проблем е, че нормата на печалба не е достатъчна. Цените на ресурсите на българските компании се възстановиха по-бързо от пазарите им", обясни Цветослав Цачев. Според него чуждестранните инвеститори сравняват България не толкова с възникващите пазари в Централна и Източна Европа, колкото с т. нар. frontier markets като Африка, Южна Америка, Централна Азия. "Там обичайната доходност от дивиденти в портфейлите им е над 10%, но пък това е, защото там цените на акциите са по-ниски заради по-високия риск", добави Цачев.

Според Даниел Ганев има и по-дълбоки причини много компании да не разпределят дивидент или той да е изключително нисък. "По принцип има няколко начина да се разпредели излишен ресурс от една компания и дивидентът е най-разпространеният. В България обаче много от мажоритарните собственици на публичните компании успяват да измислят иновативни начини да не споделят този ресурс с останалите акционери", каза той.

Докога всичко това ще се промени? Трудно е да се каже. "Въпрос на цялостно узряване на пазара - както на инвеститорите, така и на мениджърите. Докато лошите практики се преустановят, ще мине време", прогнозират Ганев. Процесът обаче може значително да се ускори, ако самите инвеститори, подпомогнати от финансовия регулатор и всички други държавни институции, започнат някак по-активно да си защитават интересите. А дотогава най-малкият проблем ще е, че раздадените дивиденти не стават много за макроикономически показател.

Забележка: В материала, както и в таблиците към него, се разглеждат само паричните дивиденти. Не са включени дивидентите под формата на разпределяне на нови акции между досегашните акционери.

Дивидентите на българските публични компании се утрояват за 2010 г. Навсякъде това би звучало като чудесна новина за края на кризата, но тук това число трудно може да се приеме за чиста монета. Не че не е истина - сумарно борсовите дружества вече са гласували 438 млн. лв. дивиденти за 2010 г. при едва 146 млн. лв. година по-рано.

Проблемът е, че на все още прохождащия местен капиталов пазар дивидентите не се обуславят от политика, насочена към привличането на инвеститори, а са по-скоро инструмент за пренасочване на парични потоци от мажоритарните собственици. Голямата част от скока се дължи на няколко големи и крайно неликвидни компании. Дори и след като се изчистят тези ефекти, данните показват известна доза оптимизъм, като повечето традиционно раздаващи дивидент компании увеличават размера му. Доходността обаче като цяло остава ниска, а броят на компаниите, които реално водят някаква дивидентна политика към инвеститорите - нищожен.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    el_komandante avatar :-|
    el_komandante

    "...се дължи на няколко фактора, като традиционно най-силният от тях е БТК , която за последните пет години е раздала 1.15 млрд. лв. дивидент..."

    Само да припомним: За колко я "приватизираха" мишоците на царя? А? Спомня ли си някой?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.