В кризисната аптека, vol. 2
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В кризисната аптека, vol. 2

Най-големият успех на ЕС постепенно се превърна в най-големият му проблем

В кризисната аптека, vol. 2

Може ли Европа да продължава да търси златна среда за справяне с кризата или вече е твърде късно за малки стъпки

Татяна Пунчева-Василева
4970 прочитания

Най-големият успех на ЕС постепенно се превърна в най-големият му проблем

© Reuters


Лидерите на Европа (което напоследък включва главно германския канцлер и френския президент) казаха тежката си дума как да еврозоната да премине през кризата. Накратко, идеята им е за по-голяма фискална консолидация и чак в неопределеното бъдеще може да се говори за общ европейски дългов пазар. За последното настояваше по-консервативната част на влиятелните финансисти.

Предложеното от Меркел и Саркози можеше да се подразбере донякъде още от думите на новия управляващ директор на Международния валутен фонд и бивш френски финансов министър Кристин Лагард. Това обаче е далеч от радикалните реформи, които предлага бившият премиер и финансов министър на Великобритания Гордън Браун. Там, където Лагард, а може би Саркози и Меркел също, виждат възможност за бързо решение, Браун вижда още проблеми.

Фискална консолидация, но по мярка

Наистина Европа е поставена в трудна ситуация и сътресенията на финансовите пазари го доказват. Това обаче не означава, че всички възможни опции за действие са изчерпани, казва Лагард в свой коментар пред Financial times.

Ситуацията сега е коренно различна от края на 2008 г. и решението е във фискална консолидация, но в правилното време. "Нужен е фокус едновременно върху две неща - средносрочна консолидация и краткосрочна икономическа подкрепа за растеж и работни места".

За силно задлъжнелите няма време за краткосрочни стимули - те веднага трябва да започнат да консолидират финансите си. По-малко задлъжнелите обаче имат лукса да подкрепят растежа и работните места и трябва да го направят, смята Лагард.

Цяла Европа има нужда от радикални промени, сега

Случващото се през последните седмици за пореден път показва, че проблемите на Европа не произлизат само от проблема с дефицитите на държавите членки, а са резултат от ужасяваща триизмерна конфигурация на финансови, икономически и фискални проблеми, пише в коментар за International Herald Tribune Гордън Браун.

"В последните седмици стана ясно, че Европа има дълбоко повредена банкова система, разширяващ се проблем с конкурентоспособността и дългова криза, която няма как да се подобри, ако икономиката се влошава. Това е един смъртоносен коктейл, който става още по-труден вътре в еврото - валута без нужната опора за тежки времена и без структура за ефективно взимане на решения", пише Браун.

Бившият британски премиер намира за невъзможна настоящата ситуация на отрицание в ЕС - без фалити, без дефицити, без стимули и без девалвации. Това, казва той, означава да няма нито дългосрочен ръст, нито нови работни места.

Браун, за разлика от своите бивши колеги начело на държавите в еврозоната, смята че малките стъпки водят до все по-големи проблеми, което е видно в развитието на кризата в последната година. Според него Европа няма друг избор освен да премине през най-голямата рекапитализация на банките в историята си и да направи реформи из основи на еврото, което ще изисква координация на паричната и фискалната политика на страните-членки, фискални трансфери от богатите към бедните и ангажимент за общоевропейски дългов инструмент.

Лидерите на Европа (което напоследък включва главно германския канцлер и френския президент) казаха тежката си дума как да еврозоната да премине през кризата. Накратко, идеята им е за по-голяма фискална консолидация и чак в неопределеното бъдеще може да се говори за общ европейски дългов пазар. За последното настояваше по-консервативната част на влиятелните финансисти.

Предложеното от Меркел и Саркози можеше да се подразбере донякъде още от думите на новия управляващ директор на Международния валутен фонд и бивш френски финансов министър Кристин Лагард. Това обаче е далеч от радикалните реформи, които предлага бившият премиер и финансов министър на Великобритания Гордън Браун. Там, където Лагард, а може би Саркози и Меркел също, виждат възможност за бързо решение, Браун вижда още проблеми.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    Ирония на историята : евроскептична Великобритания е по адекватна за състоянието и начините за възраждане на единната европейска валута, която тя самата не одобрява )))))))))))))))))))))

  • 2
    oziris7 avatar :-|
    oziris

    Наистина британците дават доста смислени предложения, които обаче са доста радикални за французи и германци. Както вървят нещата в еврозоната обаче неизбежно ще се стигне и до по-сериозни и трудни решения за да се овладее ситуацията.

  • 3
    informiran avatar :-|
    informiran

    „От хилядите, които секат клоните на злото само един насочва брадвата си в корените му.” – Хенри Дейвид Торо

    Точно това правят европейските и американските бюрократи – измислят различни „стратегии“, нови подходи към решаването на проблемите, наливат се пари (които трябва да се връщат) тук и там, всякакви герои, рожби на същата тази порочна финансова система (Бъфет, Сорос, Гейтс, Осбърн) дават своите „рецепти“. В този смисъл ситуацията е напълно сходна с цирка наречен „български преход“, който гледаме вече двадесет и две години. Цялата тази армия от политици, финансисти, икономисти и бюрократи оползотворяват скъпо платеното си работно време в дялкане на клончетата на дървото на злото (отлагане на неизбежния крах на тази порочна система).

    Корените на това зло са заложени преди около 100 години (1913 г.) със създаването на централната банка на САЩ, която установи частен монопол върху създаването на парите чрез дълг. Тъй като всички пари са дълг, средствата за изплащане на лихвата не съществуват и трябва да се създадат отново чрез дълг. Тази математически невъзможна формула е причината за натрупването на дълг, крайната цел на която е финансовото поробване на човечеството и установяването на световен комунизъм, а главните герои в този водевил по един или друг начин работят за осъществяването на тази цел.

    Успешната борба с това зло трябва задължително да насочи брадвата към корените:

    1. Всеобщо опрощаване на този фиктивен дълг.
    2. Забрана на централните банки, които въпреки че се кичат с определения като „народна“, „национална“, „държавна“ и прочее, са 100% частни.
    3. Банково дело със 100% резерви (забрана върху създаването на пари от въздуха).

    Всеки който желае да се запознае подробно с проблема, може да проследи предишните ми постинги в които съм препоръчал някои интересни материали.

  • 4
    b.davidkov avatar :-|
    masay

    Животът на кредит не може да продължава вечно. Рано или късно някой ти звъни на вратата със сметката. Дали това , което се случва сега със свръхзадлъжнелия свят, не е първото позвъняване?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.