Само си представи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Само си представи

Shutterstock

Само си представи

Сценариите за еврзоната стават все по-мрачни

4746 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


"Еврото се разпада и процесът на този разпад създава значителни трудности за банковата система в Европа." Мрачната констатация е на бившия председател на Федералния резерв на САЩ Алън Грийнспан. И въпреки противоречивия му ореол заради обвиненията, че разхлабената политика на Фед по негово време е виновна за финансовата криза, думите на Грийнспан продължават да тежат.

А и лошите сценарии за Европа тези дни са в главите на всички и никак не е трудно човек да си ги представи. Няма и как да е иначе, след като "спасяването" на Гърция - която подпали фитила на дълговата криза в ЕС - става все по-абсурдно. Същевременно пространството, в което лидерите на ЕС могат да маневрират между политически неприемливото и икономически самоубийственото, става все по-тясно. 

"Два са възможните сценарии, които си представям за Европа през следващите 2-3 години", казва пред "Капитал" Якоб фон Вайцзекер, икономист от базирания в Брюксел влиятелен аналитичен център Bruegel и един от авторите на идеята за спасяване на еврозоната чрез общи еврооблигации, гарантирани от всички 17 страни. "Ако нещата се развият добре, еврозоната ще има нова и по-добра архитектура, устойчива на кризи и достатъчно ефективна, за да не убива нужните й за растеж стимули. Тя ще е и политически по-интегрирана, като повечето решения вече няма да се взимат на национално ниво. Предполагам, ще има и еврооблигации, от което като цяло еврозоната ще е по-силна", прогнозира Вайцзекер. Има обаче и лош вариант. "Ако се справим с кризата зле, Европа ще отслаби значително влиянието си. Това по малко зловещ начин ще потвърди мнението на някои от развиващите се икономики, че залезът на Европа продължава, тъй като тя не може да се справи дори със собствените си проблеми", казва икономистът от Bruegel. И ако в Брюксел продължават да се движат две крачки след пазарите, да закърпват ситуацията на парче, да действат късогледо заради вътрешни обстоятелства и да отлагат неприятните, но неизбежни решения, шансът този втори вариант да се реализира стават все по-голям.

Не всички за един, а всеки за себе си

Пример за това е желанието на Финландия да получи обезпечение от на практика фалиралата Гърция за средствата, които трябва да й отпусне като част от договорения наскоро втори спасителен пакет от 109 млрд. евро. Това отвори отново взривоопасния дебат в ЕС дали и как трябва се помага на закъсалите страни. "Дълбоката пропаст в привидно обединените държави от еврозоната, за която свидетелстват подобни искания (...) само допълнително подсилва притесненията за условните и непрекъснато променящи характера си механизми за финансова подкрепа", коментираха от рейтинговата агенция Moody's. Според анализаторите на агенцията сделката с Финландия е "кредитно негативна" както за Гърция, така и за останалите държави, на които евентуално може да им е нужен спасителен пакет.

Всичко това само затвърди впечатленията, че вторият заем за Гърция е мъртвороден. Дори и без усложненията покрай Финландия няма гаранции, че той ще бъде одобрен и в Германия. Там канцлерът Ангела Меркел е притисната от всички страни от опасенията за превръщането на ЕС в трансферен съюз и възможностите й за смели действия са доста стеснени.

Това донякъде обяснява защо надеждите за срещата й с френския президент Никола Саркози на 16 август отново надхвърлиха резултатите. "Очаквахме еврооблигации, а получихме малко по-силно икономическо управление. Според Меркел и Саркози огромният скок (еврооблигациите) ще бъде кулминацията, но за момента на дневен ред са малките стъпки. Въпросът е доколко те изобщо имат смисъл", коментира директорът на Bruegel Жан Пизани-Фери. Според него Франция и Германия за момента по-скоро силно подценяват пазарните набези срещу Италия и Испания.

Същевременно обаче тези малки крачки са някакви бегли знаци, че мащабният скок не е толкова далеч. Въпросът е дали Европа ще има късмета да удържи, смята Пизани-Фери.

Стъпка по стъпка, но докога

Според Вайцзекер ключът ще бъде Италия, т.е. всичко зависи как ще се развият нещата при нея, защото тя е достатъчно голяма, за да изплаши всички. Ако тръгне да се срива, това може най-после да накара Европа да замени синдрома "всеки за себе си" с мотото "Един за всички и всички за един".

"Ако сме научили нещо досега, то е, че на френско-германската  двойка й е много трудно да предприеме решителни действия, освен ако не е изправена пред изключително тежка кризисна ситуация. Съдейки по държанието на Меркел и Саркози през последните месеци, се опасявам, че те ще направят решителни крачки чак в случай на изключително остра криза. Остава ни само надеждата, че ако има такава, те ще вземат нужните мерки за много кратко време. Точно в това обаче имам известни съмнения", коментира Вайцзекер. За него кризисна ситуация означава инвеститорите да бъдат оставени до такава степен да спекулират с възможностите на Италия да плаща дълговете си, че тя наистина да не може да ги плаща. А предвид размера им от 1.8 трлн. евро, страната наистина е твърде голяма, за да бъде спасявана.

В началото на август пазарите вече тестваха на какво са способни Италия и Испания. Тогава политическата реакция закъсня и се наложи Европейската централна банка да престъпи правомощията си и да изкупи италиански и испански дълг за над 32 млрд. евро.

Ако се стигне до преструктуриране на испански и италиански дълг, френските банки ще бъдат най-силно засегнати. По данни на Economist само BNP Paribas има експозиция от 21.8 млрд. евро в италиански дълг. Като се прибавят и облигациите на другите проблемни държави - Гърция, Ирландия, Португалия и Испания, експозицията скача до 31.7 млрд. евро. При Societe General общата сума е 6.6 млрд. евро, а при Credit Agricole - 12 млрд. евро. Последната вчера обяви по-добри резултати от очакваните въпреки отписването на гръцки дълг за 200 млн. евро през полугодието. По данни на в. Financial Times за същия период BNP Paribas е провизирала гръцки дълг за 534 млн. евро, а Societe General е отписала такъв за 395 млн. евро.

Както посочва Вайцзекер, "изгубихме много време, което можехме да използваме да рекапитализираме банките по-сериозно... включително и с пари от еврофондовете". Отдавна е ясно, че трайното решаване на дълговата криза изисква две неща - преструктуриране на дълга на проблемните държави и оздравяване на банковия сектор в Европа. И по двете обаче движение няма. Меркел не спира да повтаря, че общите облигации за еврозоната са напълно изключени, най-вече защото ще премахнат всички стимули за бюджетна консолидация и реформи. Отделните страни трябва да преминат през болезнени реформи по-скоро самостоятелно. Само така според германския канцлер ЕС ще е "стабилен съюз" и ще запази общия си проект - еврото. "Трябва да се осмелим да направим точно това", заяви Меркел, цитирана от Reuters. "Все още е коректно да кажем това, което казахме през 2007 г. - в Европа сме обречени на късмет." Остава и пазарите някак да повярват, че това наистина е така.

Привидно спокойствие

След инфарктните сривове и антирекордите от последните седмици тези дни финансовите пазари се укротиха. Стихването на паниката обаче е само привидно. Част от инвеститорите предпочетоха просто да приберат печалби от стремглавото поскъпване на златото, което доведе до спад от цели 5% в цената му само за ден. А други трябваше да покрият продажбите си късо.

От 12 август Франция, Испания, Белгия и Италия имат забрана за търговията на късо с определени финансови акции, за да ограничат спекулациите с тях. При този тип търговия инвеститорите продават книжа, които взимат назаем, защото смятат, че ще поевтинеят. Идеята е след това да ги купят на по-ниска цена, за да си върнат заема.

В четвъртък първоначално наложените ограничения за търговия накъсо бяха удължени и от четирите държави - в някои до края на септември, други без краен срок. За пълна забрана на този тип търговия се заговори и в Германия, където вече има определени ограничения. Слуховете за подобни мерки там сринаха германския индекс DAX в четвъртък с 4% само за 15 минути в края на работния ден, което за пореден път показва колко силно обтегнати остават нервите на инвеститорите.

Подобни изкуствени административни мерки може да спечелят на политиците малко време да помислят как да ограничат уязвимостта на страните си. Но пазарните забрани със сигурност не са решение на проблемите и могат само допълнително да инжектират напрежение на борсите.

Затова и като цяло настроенията на пазарите остават минорни. DAX например се е понижил с цели 20% през последния месец, цената на считаното за убежище в несигурни времена злато е скочила с почти същия процент. Борсовите настроения продължават да се лутат от една крайност в друга и във всеки момент могат да се обърнат на 180 градуса. Това ги прави изключително непредвидими и привидното спокойствието може бързо да премине в нова паника.

Източник: Капитал

"Еврото се разпада и процесът на този разпад създава значителни трудности за банковата система в Европа." Мрачната констатация е на бившия председател на Федералния резерв на САЩ Алън Грийнспан. И въпреки противоречивия му ореол заради обвиненията, че разхлабената политика на Фед по негово време е виновна за финансовата криза, думите на Грийнспан продължават да тежат.

А и лошите сценарии за Европа тези дни са в главите на всички и никак не е трудно човек да си ги представи. Няма и как да е иначе, след като "спасяването" на Гърция - която подпали фитила на дълговата криза в ЕС - става все по-абсурдно. Същевременно пространството, в което лидерите на ЕС могат да маневрират между политически неприемливото и икономически самоубийственото, става все по-тясно. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    kardinalat avatar :-|
    kardinalat

    Вайцзекер е прав в опциите. Разпадането на Съюза и Еворо е самоубийство.

  • 2
    gullwing avatar :-|
    gullwing

    Сценариите за еврзоната стават все по-мрачни. А статиите на "Капитал" по темата стават все по-безмислени.
    Подозирам, че причината е в английския. Това е основният, а често и единственият език който журналистите у нас владеят. А всички наблюдатели вече отдавна са забелязали, че истерията около европейската криза се раздухва практически изцяло от англосаксонски средства за масова дезинформация.
    Докато европейските медии са спокойни. И причината е проста - кризата в Европа е практически изцяло измислена. Но у нас явно се четат вестниците на английски, преработват се и излизат в "Капитал". Днешната статия обаче е интересна с това, че се цитират уж европейци, които припяват на господата Сорос и Гринспан.
    За първия всичко е ясно, докато вторият е по-интересен. Обаче известността му май е всичкото което има. "Протеворечивит му ореол" е нищо друго от известният факт, че точно той е човекът, докарал САЩ до финансова криза, бутнал ги вътре в нея и си отишъл. Така че да се вслушваме в този човек е .... някак несериозно.
    Интересното обаче е че той наистина говори тези лъжи. Това е показателно, защото показва изчерпване на "финансовите авторитети", които да истеризират с провокациите си пазарите. Сорос го знаем, той се изхожда по всички въпроси, но той е само играч, докато Гринспан е човекът който е определял правилата на играта.
    Явно е че не просто играта не върви. Самата игра свършва, поне в този вид който я знаем. Спекулативният финансов модел просто се е изчерпал. И колкото и да прехвърлят от болната глава върху здравата, спекулантите няма как да я спечелят.

  • 3
    kalin_m avatar :-|
    kalin_m

    Какво точно ще се подобри с общи еврооблигации? Това си е чиста проба опит Германия да бъде принудена да гарантира общ евродълг, солидарно с всички като Гърция, Португалия и т.н. Трябва да са луди да го направят. Особено при явното нежелание на гръцкото правителство да се напъне малко. Финландия действа точно както трябва - гърците ще трябва да заложат активите, които строиха с европейски пари и кредити, но с балканско разточителство и контрол. Така или ще си върнат коректно заемите, или ще им се вземе залога.

  • 4
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    Първото, което трябва да се направи е да се приемат административни ограничения по отношение на борсовите спекулации, за да се намалят възможностите за всяване на паника на финансовите пазари. Ако няма финансова паника, която медиите да раздухват, възможностите за трезва оценка на ситуацията и стабилизиране ще са повече.

    Второ: контролът над гръцките авантаджии трябва да е безкомпромисен, заемите към тях да са разпределени и обвързани с постигане на определени цели, а не да се дава голяма сума пари за сметка на мъгливи обещания и резултати.

    Евроадминистрацията се оказа мудна като балканската. Европолитиците май отказват да си отворят очите и да приемат, че спокойствието на Стара Европа свърши. Така става, когато приемеш в дома си безотговорни съквартиранти, които ти разчистват хладилника и портфейла, купонджии, които не работят, бандити и авантаджии.

  • 5
    b.davidkov avatar :-|
    masay

    До коментар [#3] от "kalin_m":

    Не съм икономист и може би затова не намирам вариант в дълговата криза. Гръцката, например. Залог - О.К. - но как го виждате? Да заложат най-първосигналното: остров. Но той не е изцяло държавна собственост. Там има някаква част общински, друга част частна собственост. И какво - Финландия праща губернатор и окачва на пилона знамето си, което се вее над новоприсъединената територия ли? Не става. Или онова комично предложение за Акропола - с входните такси да погасяват държавния дълг.
    Не може да се сравняват фалитът на една фирма, когато кредиторите си поделят в някакво съотношение остатъка от активите на длъжника, с фалита на суверенна държава. Само припомням, че държ.бюджет по правило отива а дейности, свързани с обществото: образование, здравеопазване, пенсии, сигурност, инфраструктура и т.н. Кагото в бюджета зее дупка, пари за нищо от изброените няма. А и кредиторът/ите няма как да изпратят генерал-губернатор, който да управлява територията в техен интерес. Това е ставало през ХІХ век...

  • 6
    mentor avatar :-|
    Ментор

    "....Мрачната констатация е на бившия председател на Федералния резерв на САЩ Алън Грийнспан"
    Въпросния Грийнспан превърна САЩ от икономически колос и най-голям кредитор и износител в света до 'икономика на услугите' и най-голям длъжник в света. Държавата която навремето можеше да произведе колкото необходимото за половината свят и раздаваше заеми, сега е в положението да взима на заем над 40% от парите, които харчи, да е с отрицателен търговски баланс към всички големи икономики, и каквото все още произвежда да става все по неконкурентноспособно.
    Така че Грийнспан е последния, чиито прогнози имат някакво значение.
    Колкото до Европа, действията и трябва да престанат да се съобразяват с 'пазарите'. Пазарите в текущия им вид са виртуални електронни игри, в които едни безполезни нищонепроизвеждащи търгуват с други такива несъществуващи стоки. И отдавна нямат връзка с реалната икономика.

  • 7
    kalin_m avatar :-?
    kalin_m

    До коментар [#5] от "davidkovb":
    [quote#5:"davidkovb"]Или онова комично предложение за Акропола - с входните такси да погасяват държавния дълг. [/quote]
    Ами това въобще не е комично. Само този обект събира около 1млн.евро/ден в сезона. Имат доста пътища, пристанища и т.н. които могат да правят значителен кешов оборот, на който кредиторите да сложат ръка. Това не е панацея за всички дългове, но е поне нещо, спрямо безвъзмездна помощ срещу обещания.

  • 8
    creepazoid avatar :-|
    creepazoid

    Убеден съм, че дълговата криза е драматизация на Америка и Европа в отговор на китайското нежелание да позволи на валутата си да поскъпне. От тази гледна точка не бива да очакваме решение на проблемите на която и да е страна преди последния възможен момент това да стане.

  • 9
    gost22 avatar :-P
    gost22

    [quote#5:"davidkovb"] И какво - Финландия праща губернатор и окачва на пилона знамето си, което се вее над новоприсъединената територия ли?[/quote]
    Нещо такова, само че мястото около знамето ще се нарича плац, а " новоприсъединената територия" ще си е обикновена военна база. Така де, те не са окупатори, а наематели, които си приспадат наема за базата от дълговете...
    Всъщност нали точно заради това са дадени тези заеми на Гърция, заради стратегическото местоположение.

  • 10
    drake avatar :-|
    drake

    Прогнозите в повечето случаи са безсмислени; каква е историята се разбира чак след като събитията отдавна са приключили. За нас остава да правим предположения базирани на вероятности. В случая с ЕС въпросът е следният: Каква е вероятността за разпадане или намаляване на членовете в еврозоната при следните обстоятелства, които са налице в момента: 1) високо ниво на дълговете; 2) нисък растеж; 3) застаряващо население; 4) неспособност да се интегрират имигрантите ,които да заместят застаряващото население като работници; 5) щедра пенсионна система ,която никой политик не иска да реформира; 6) липса на политическа воля за реформи.
    Всеки сам може да си направи сметката. Иначе какво казва един експерт или друг експерт не е много важно: експертите са хора като нас и бъркат колкото нас , а понякога даже и повече.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK