Заедно са по-силни
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Заедно са по-силни

Мениджърите на Alpha bank и Eurobank EFG вече ще работят заедно, под ръководството на Янис Костопулос (вторият отляво надясно)

Заедно са по-силни

Сливането между Eurobank EFG и Alpha bank е само началото на банковата консолидация в Гърция

Мария Иванова
7840 прочитания

Мениджърите на Alpha bank и Eurobank EFG вече ще работят заедно, под ръководството на Янис Костопулос (вторият отляво надясно)

© Reuters


"На гръцкия пазар има място само за две банки и половина." Репликата на председателя на Alpha bank Янис Костопулос е отпреди година, но май ще се окаже пророческа. Управляваната от него институция вече направи първата крачка към сбъдването на тази прогноза, след като обяви, че ще се слее с друг от основните играчи в местния финансови сектор – Eurobank EFG.

Всъщност темата за това как точно да се прегрупират основните играчи на гръцкия банков пазар отдавна вълнува умовете на финансисти, политици, анализатори и наблюдатели. И то не само в Гърция, а и на ниво ЕС. През последните месеци под натиска на кризата дискусиите за консолидация все по-осезаемо се изместваха от въпроса дали трябва да се случи, кога и как ще стане това. Една от последните стъпки в тази посока беше опитът на най-голямата по активи финансова институция – Националната банка на Гърция (NBG, която е собственик на Обединена българска банка), да купи третата по големина Alpha bank през февруари 2011 г. Тогава от ръководството на Alpha отхвърлиха офертата. През последните месеци неофициално се говореше и за възможно сливане на NBG и втората по активи на гръцкия пазар Eurobank EFG (собственик на Пощенска банка). В крайна сметка обаче последната неделя на август донесе новината за сватбата между Alpha и Eurobank EFG (виж втория текст за ефектите в България), а на следващия ден информацията беше официално потвърдена и от бордовете на директорите на двете институции.

Уговорен брак

Сливането на двете банки ще направи новата институция най-големия играч не само в Гърция, а и в цяла Югоизточна Европа, с активи за близо 150 млрд. евро и над 1300 клона в осем държави от региона (виж инфографиката). По-важното и за двете обаче е, че стъпката ще доведе до по-голяма стабилност и ще позволи на институциите да останат независими от държавна помощ. Фактор в тази посока ще е и обявеното участие от страна на катарския инвестиционен фонд Paramount Services Holding, който към момента притежава 4% от акциите на Alpha bank. Според официалната информация за сделката фондът, който "представлява бизнес интересите на най-изтъкнатата фамилия в Катар", ще участва в сливането с общо 500 млн. евро, като ще притежава 17% акционерен дял в новата банка. След финализирането на сделката, което се очаква да стане факт юридически през декември, досегашните акционери на Alpha bank ще държат общо 57.7% от капитала, а тези на Eurobank EFG – 42.5%. Очакваните положителни финансови ефекти от сливането (под формата на по-малко административни разходи например) се оценяват на около 650 млн. евро годишно за период от три години.

Оптимизацията на разходите и по-големият пазар определено са добре дошли за двете финансови институции. Истинската причина, поради която стана възможно сливането им обаче, е малко по-различна.

"Най-големият стимул за сливането на двете банки е да избегнат национализация", коментира гръцки банков анализатор, цитиран от Reuters. Според него това ще е и началният сигнал за още сливания в страната. Думите му донякъде се потвърждават и от поведението на правителството и регулатора. В изявление след оповестяването на новината управителят на гръцката централна банка Георгиос Провопулос също посочи, че сделката ще е "първата основна стъпка за промяната на гръцката банкова карта". Сливането беше приветствано и от гръцкия финансов министър Евангелос Венизелос, според когото то ще е от полза за задлъжнялата гръцка икономика. Положителната реакция не е изненадваща, тъй като консолидацията до голяма степен се случва под натиска на официалните лица в Гърция, но по импулс от страна на ЕС, обясняват представители на сектора.

"Такива решения се взимат на много високо ниво и никога не са продиктувани само от икономическа логика. Акционерите на големите банкови групи в Европа по принцип избягват да набират допълнителен капитал, защото това размива собствеността им", обяснява банкер. Според него по-предпочитаният вариант е първо да се намеси държавата. В случая обаче Гърция няма тази възможност и затова остават сливанията.

Очаквайте продължение

Ако се съди по продължаващата кризисна ситуация в Гърция и съпричастността на банковата й система към дълговите проблеми на страната, банковите сватби ще продължат.

През седмицата и четирите най-големи гръцки финансови институции (NBG, Eurobank EFG, Alpha bank и Piraeus bank) отчетоха загуби за общо 3.4 млрд. евро за първото полугодие на 2011 г. Основната причина, посочена и от четирите, са съществените им експозиции към гръцки ДЦК, част от които трябваше да отпишат в рамките на участието си в новия план за рефинансиране на гръцкия държавен дълг. Според публикуваната преди месец информация след стрес тестовете на банките в ЕС четирите финансови институции държат гръцки ДЦК за общо 35 млрд. евро (съответно 12.9, 8.7, 5.5 и 8.1 млрд. евро). Притесненията около гръцкия държавен дълг на практика отрязаха достъпа на банките от страната до финансиране от международните пазари. А това ги направи по-малко ликвидни. Всъщност през седмицата стана ясно, че Piraeus (собственик на Банка Пиреос България) вече е била принудена да прибегне до специалния механизъм за извънредно предоставяне на ликвидност от страна на гръцката централната банка.

Същевременно самите стрес тестове също показаха необходимостта от капитализиране в сектора. Според получените резултати при проверявания неблагоприятен сценарий адекватността на капитала от първи ред на Eurobank EFG би паднала до 4.9%, т.е. под заложеното изискване за 5%. Тази на Piraeus пък би била съвсем близо до границата – 5.3%.

Отделно от това в края на годината банките в страната тепърва може да бъдат принудени да наберат допълнително капитал. Причината е, че по-рано тази година гръцката централна банка поръча на консултантската компания BlackRock Solutions да извърши външна проверка на политиките и практиките на финансовите институции за провизиране срещу необслужвани кредити. Резултатите се очакват през декември и според анализатори могат да накарат банките да търсят допълнително свежи средства.

Кой е следващият

На този фон не е изненадващ фактът, че в последните месеци се търсят различни варианти за консолидация на пазара, която да стабилизира позициите на местните банки. И анализатори, и представители на самия банков сектор признават, че процесът е неизбежен и по всяка вероятност няма да спре със сливането на Alpha и Eurobank EFG. Тепърва обаче ще стане ясно в каква посока ще продължи прегрупирането в сектора. Евентуално обединение между NBG и Piraeus може и да изглежда най-логично за мнозина, тъй като би върнало лидерската позиция на NBG, но съвсем не е единственият възможен вариант.

"Винаги сме казвали, че смятаме, че има ползи от консолидацията, стига сливанията да са приятелски", коментира управляващият директор на Piraeus Алекс Манос при обявяването на резултатите за полугодието, цитиран от Reuters. Същевременно обаче от банката посочват, че към момента не водят никакви преговори за сливания. Всъщност през миналата година финансовата институция разглеждаше варианти за обединение с контролираната от държавата ATE bank (която не издържа миналогодишните стрес тестове) и с Post Savings. Преди това пък банката отхвърли оферта от базираната в Кипър Marfin Popular. Сред институциите, които биха могли да участват в бъдещи сделки, се посочва и Emporiki bank, която към момента се контролира от френската Crédit Agricole.

Каквито и сливания да предстоят оттук нататък, те са добре дошли за гръцката финансова система. Особено ако по този начин банките успеят да привлекат и свеж външен ресурс. Това ще ги направи и по-устойчиви на бъдещи удари.

Ефектът за България

Докато анализатори се обзалагат коя ще е следващата сделка в банковия сектор в Гърция, Alpha и Eurobank EFG тепърва ще трябва да изясняват редица въпроси около сливането си. От официалното прессъобщение вече стана ясно, че с цел набиране на допълнителен капитал Eurobank EFG ще продаде дъщерното си дружество в Турция – Eurobank Tekfen. Все още обаче няма официална (а и неофициална) информация за плановете на двете институции за бизнеса им в останалите страни от региона, включително и в България. От българските банки не пожелаха да коментират сделката извън вече съобщеното от централите. Това донякъде е обяснимо и заради ранния етап на процеса.

Към момента очакванията в сектора са бизнесът на двете банки в България да се обедини, което ще създаде нов местен гигант. Евентуално сливане между Пощенска банка и Алфа банк - клон София, ще създаде субект в челната тройка на банките по активи – общо 7.9 млрд. лв. по данни към края на юни 2011 г. Според официалното прессъобщение на двете гръцки кредитни институции бизнесът на новата група ще е сред топ три и в Кипър, Румъния и Сърбия.

За разлика от другите три страни обаче Alpha bank присъства в България чрез клон, а не чрез отделно дружество. На практика това означава, че след като юридическото сливане между двете гръцки институции стане факт, българският клон автоматично ще стане част от новообразуваната банка, докато Пощенска банка ще остане самостоятелно местно юридическо лице, обяснява представител на финансовия сектор. По думите му в случай че ръководството на новата кредитна институция реши да влее досегашния бизнес на Алфа банк – клон София, в Пощенска банка, ще трябва да се справи с едно съществено предизвикателство – необходимостта да налее допълнителен ресурс от около 200-250 млн. лв. в страната. Причината е, че тъй като работи на българския пазар като клон, рисково претеглените активи на Алфа банк към момента се провизират от централата в Гърция. Прехвърлянето им към самостоятелна банка в България обаче ще означава и съответно пренасочване на капитал, с който те да се покрият, обяснява той.

Друг възможен вариант е гръцкият собственик да реши да продаде част от българския си бизнес. Той обаче е сравнително печеливш, но пък е по-малък. Затова не би донесъл много средства дори и при спешна необходимост от свеж капитал.

Що се отнася до ефектите от сливането върху клиентите на самите банки както в България, така и в Гърция, представителите на сектора не прогнозират особени промени. Като положителен ефект за клиентите се посочва например наличието на повече точки за обслужване. От друга страна, според банкери на ниво условия по продукти едва ли може да се очакват сериозни разлики.

"При подобни сливания естествено трябва да се вземат решения кои продукти от портфолиото на обединяващите се институции да се запазят и кои да отпаднат, но това най-вероятно няма да засегне досегашните клиенти", обяснява банкер. По думите му при вече договорените продукти промяна по правило може да се случи единствено със съгласие от двете страни. В повечето случаи обаче практиката е да се запазват вече съществуващите договори, посочва той.

Автор: Мария Димитрова

"На гръцкия пазар има място само за две банки и половина." Репликата на председателя на Alpha bank Янис Костопулос е отпреди година, но май ще се окаже пророческа. Управляваната от него институция вече направи първата крачка към сбъдването на тази прогноза, след като обяви, че ще се слее с друг от основните играчи в местния финансови сектор – Eurobank EFG.

Всъщност темата за това как точно да се прегрупират основните играчи на гръцкия банков пазар отдавна вълнува умовете на финансисти, политици, анализатори и наблюдатели. И то не само в Гърция, а и на ниво ЕС. През последните месеци под натиска на кризата дискусиите за консолидация все по-осезаемо се изместваха от въпроса дали трябва да се случи, кога и как ще стане това. Една от последните стъпки в тази посока беше опитът на най-голямата по активи финансова институция – Националната банка на Гърция (NBG, която е собственик на Обединена българска банка), да купи третата по големина Alpha bank през февруари 2011 г. Тогава от ръководството на Alpha отхвърлиха офертата. През последните месеци неофициално се говореше и за възможно сливане на NBG и втората по активи на гръцкия пазар Eurobank EFG (собственик на Пощенска банка). В крайна сметка обаче последната неделя на август донесе новината за сватбата между Alpha и Eurobank EFG (виж втория текст за ефектите в България), а на следващия ден информацията беше официално потвърдена и от бордовете на директорите на двете институции.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    anagor avatar :-|
    ANAGOR

    Ми да им е честито. Дано е за добре както изглежда на първо четене.


  • 2
    ehrgeiz avatar :-|
    ehrgeiz

    Превантивна мярка е това.

  • 3
    febra avatar :-|
    febra

    Поне година и полина ще отнеме решението за клон София и Пощенска банка - решението на централите, разрешението на БНБ, КЗК, вписването...

  • 4
    bobi221 avatar :-?
    bobi221

    Затова Пощенска банка вдигна лихвите по потребителските кредити .

  • 5
    amnesia_ avatar :-|
    amnesia_

    Следващият брак ще е на Националната бана на Гърция с Пиреус банк, която е 4та по големина в Гърция. Дано това доведе до някакво стабилизиране.

  • 6
    interesen1 avatar :-|
    interesen1

    БнБ и Искров по-скоро ще изпратят полицаи по петите на тези, които ги критикуват, отколкото да разкрият истина на положението на гръцката и българската банкова система.
    По АйПи-то, по регистрацията - ще откриете недоволните.
    Виж, работни места не можете да откриете!

  • Румен Гълъбинов

    Помощите за Гърция само удължават агонията. Най-добре ще е, ако страната бъде изключена от еврозоната.

  • 8
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    Наистина е изненадващо и трудно да се осъзнае, но гръцките трудности са заради наследена от XX-ти век конкретна причина - държавна финансова грешка, която се прилага с одобрение на Европейската комисия и самото гръцко правителство.
    За успешно спасение от стопанската криза е необходимо премахване на разкритата причина (държавна управленска непълноценност), а не корегиране на последици (например обединение на застрашени от фалит банки).


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK