Първата война на Швейцария
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Първата война на Швейцария

На Швейцарската централна банка и се наложи да приложи най-крайната, наричана още "ядрена" мярка за справяне със силното поскъпване на франка - въвеждането на квазипаричен режим, с праг на цената на франка спрямо еврото от 1.20 франка за евро.

Първата война на Швейцария

Най-мирната държава потърси защита срещу любовта на инвеститорите към франка

Татяна Пунчева-Василева
12283 прочитания

На Швейцарската централна банка и се наложи да приложи най-крайната, наричана още "ядрена" мярка за справяне със силното поскъпване на франка - въвеждането на квазипаричен режим, с праг на цената на франка спрямо еврото от 1.20 франка за евро.

© Reuters


Понякога е зле да си много добре. Сега го доказва Швейцария. Малката и стабилна страна, запазила неутралитета си почти непокътнат през последните 100 години, се включи без голямо желание в първата си война - валутната. Причината бе паническият прилив на капитали в страната, който изстреля швейцарския франк до исторически върхове и разклати местната икономика.

Така след близо три десетилетия на плаващ курс и пълен суверенитет страната реши да се върне към квазипаричен режим, като обезцени валутата си чрез налагането на минимален праг в цената на франка спрямо еврото. Това реално е последното оръжие на страната срещу нежеланите чужди капитали, известно още в корпоративния свят като отровно хапче.

Отровното хапче

Във финансовите среди отровно хапче се нарича стратегията, чрез която една компания, обект на враждебна оферта за поглъщане, може да отблъсне купувача си. Компаниите имат две опции за обезкуражаване - като позволят на акционерите си да купуват акциите й с отстъпка или като им позволят да си купят акции от придобиващата компания, с което разводняват собствеността на нейните акционери.

Как се стигна дотук

Включването на Швейцария в настоящата валутна война далеч не е по собствена воля. То се дължи по-скоро на прекомерната любов на инвеститорите към стабилността й. Тази любов досега естествено помагаше на корпоративния й сектор да продава шоколадите и часовниците си, а на финансовия - да предоставя услуги по цял свят. В същото време обаче доведе и до прекомерно наливане на капитали в страната заради стабилната и предсказуема политика. В един момент тези капитали не носят вече добавена стойност, а просто увеличават стойността на активите в страната. В случая жертвата е франкът. А скъпата валута вдига цената на швейцарските продукти и съответно спъва износа на страната, който е сред основните й икономически двигатели.

Валутата на Швейцария отдавна се смята за инвестиционно убежище - още от времето на войните и Голямата депресия. Поскъпването на франка обаче доби застрашителни размери за местната икономика сега заради изключително обтегнатите нерви на финансовите пазари от продължаващата вече три години финансово-икономическа криза. Новата доза проблеми в САЩ и Европа последния месец доведоха до панически разпродажби на всякакви рискови активи и покупки основно на злато и швейцарски франкове.

В резултат на бурното изливане на пари в Швейцария резервите на централната й банка SNB се удвоиха за една година по данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Валутата й добави 30% към стойността си спрямо долара и 20% спрямо еврото, което означава огромни загуби за местния бизнес, който основно търгува в евро - за всяка сделка в евро бизнесът автоматично отчита 20% загуба само от валутните разлики. Така стабилната Швейцария се оказа жертва на паническото търсене на сигурни активи.

Последни две години опитите на SNB бяха насочени главно към намаляването на основната лихва в страната до нулата и дори предоставянето на извънредни депозити на търговските банки, за да стимулират харчене, което да обезцени франка. Тези мерки обаче нямаха друг дълготраен резултат освен 20 млрд. франка загуба за банката през 2010 г., което сериозно разклати постовете на мениджърите й. Все пак, макар и национална, SNB e частна банка. Нейни акционери са швейцарските кантони, които държат 55% от капитала й, и частни инвеститори. Всички те разчитат на доход от разпределението на печалбата на банката. А такава просто няма - за първото полугодие на 2011 г. загубите й са пак големи - 10 млрд. франка.

През август основната лихва в страната дори стана отрицателна, като може да се каже, че банките таксуват клиентите си за краткосрочните им депозити. Въпреки това презумпцията, че франкът е безрисков, продължи да дърпа цената нагоре спрямо другите основни валути и остави SNB без изход. На нея просто и се наложи да приложи най-крайната, наричана още "ядрена" мярка за справяне със ситуацията - въвеждането на квазипаричен режим, с таван на цената на франка спрямо еврото от 1.20 франка за евро. За да изглежда още по-решителна, SNB обяви, че ще купува други валути в неограничени количества, т.е. ще продава неограничено количество свежо напечатени франкове, за да запази обявения курс за неизвестен период от време.

Колко ефективно ще е отровното хапче

С действието си SNB засега облекчава леко силно задлъжнелите във франкове полски, унгарски и румънски домакинства. Същото се отнася за всеки длъжник във франкове, включително и български. Но повдига и нови въпроси, които подкопават вярата в ефективността му.

Първият и най-важен въпрос е доколко франкът се обвързва с наистина стабилна валута, така че в дългосрочен период да не създава проблеми за режима. Колкото и логично да изглежда обвързването именно с еврото, заради дълбоките търговски взаимоотношения на Швейцария с другите европейски страни, толкова и неудачно може да се окаже то заради задълбочаващите се дългови проблеми на еврозоната, които разклатиха бъдещето на единната валута.

С решението си Швейцария се обрича да купува неограничени количества eвро, в което в момента са деноминирани половината от валутните резерви на страната. Това обаче само ще усложни дълговите проблеми на еврозоната и поставя Швейцария в неизгодна позиция, ако страните членки решат да разрешат проблемите си с обезценяване на задълженията си. Икономистите от Barclays описаха явлението картинно - "закотвят франка в плаващи пясъци, което може да доведе до корабокрушения".

От друга страна, според публикации в германския вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung швейцарците вече купуват френски и германски дълг, а не италиански и испански, което подлага еврозоната на допълнителен натиск. По думите на Джефри Ю от UBS, цитиран от Economist, "има голяма вероятност SNB да усложни положение както за себе си, така и всички останали". Причината е, че масираното изкупуване на германски дълг само сваля цената на еврото.

Не на последно място е опасността от инфлация с произход Швейцария. SNB може да печата колкото си иска франкове, но това рано или късно ще се пренесе в инфлация, а тя има навика да е много лепкава. Ако и прогнозите за анемичен икономически растеж в глобален мащаб за дълго време напред се сбъднат, това допълнително само ще усложни ситуацията за най-стабилната досега страна в Европа.

Колко време SNB ще удържи на натиска зависи и от действията на другите държави, към които тя прехвърли за момента гладните за убежища инвеститори. Едно е сигурно - че постъпката на Швейцария отвори нов фронт в започналата

Глобална валутна война

след рязкото сваляне на основните лихви в големите развити икономики заради финансова криза. След ожесточената битка между САЩ и Китай миналата година, в края на 2010 г. във войната все по-често се чува и гласът на развиващите се икономики като Бразилия. Затова и бразилският финансов министър Гуидо Мантега съвсем открито заговори, че светът вече е в нова валутна война. 

"Какво ще се случи, ако Япония реши да сложи минимален праг на йената спрямо долара от 75 йени за долар като средство да се бори с дефлацията", коментира Крис Търнър от валутния отдел на ING. Въпросът му всъщност е: какво ако и другите страни прихванат от болестта на Швейцария, което е съвсем реално, и решат верижно да започнат да обезценяват валутите си. Все накъде тази реакция трябва да спре или поне за отслаби ефекта си. Въпросът е къде, кога и как ще се случи това.

Япония вече показва, че може и изненадващо да се намесва на пазарите само и само да защити корпоративния си сектор от скъпата йена. Желанието обаче си има граници и анализаторите не очакват страната да премине към валутен режим.

Паническото търсене на сигурни активи обаче тласка инвеститорите към валути със стабилен фундамент и здрави публични финанси. По тази причина в момента следващите жертви на "търсещите инвестиционни убежища" инвеститори ще са по-предсказуеми дестинации като Норвегия и Швеция.

Кроните на двете страни от известно време се определят от анализаторите като удачни "пазители на стойност". И макар те да поскъпнаха значително спрямо останалите основни валути, някои анализатори все още смятат, че имат накъде да се покачват, преди ситуацията в Норвегия и Швеция да стане критична. В Норвегия след решението на SNB да върже франка за еврото кроната удари осемгодишен връх спрямо еврото. Там вече се чува и протеста на бизнеса, че кроната е твърде скъпа и трудно би се справил, ако продължи да се покачва.

"Сериозен проблем е, когато норвежката крона е толкова силна", коментира Нут Сунде, директор във Федерацията на норвежките индустрии пред Wall Street Journal. "Смятаме, че нивото й в момента спрямо долара и еврото , са на нива, които норвежкият бизнес не може да издържи". ???????

За разлика от Швейцария обаче Норвегия и Швеция все още могат да се борят с "любовта" на инвеститорите към валутите им чрез сваляне на лихвите и точно това намекна тази седмица Норвежката централна банка. Все пак, ако изключителната волатилност на пазарите се запаси още дълго време, не е изключено на двете страни да им се наложи да прибягнат и към смяна на паричния режим, с което да се включат във валутната война. А след тях не са много държавите със стабилни икономики, които могат да се причислят към "инвестиционните убежища".

Всъщност това прескачане от убежище на убежище само говори за паниката, обхванала инвеститорите в глобален мащаб. Те продължават да надуват и цената на златото, което вече е на нива над 1850 долара за тройунция, т.е. с 25%  по-скъпо спрямо два месеца назад. 

Какво следва

Това лудо търсене на безрискови активи обаче само надува нови балони, които оттук нататък ще тласкат малкото стабилни икономики към радикални мерки за запазване на конкурентните им предимства. По всичко личи, че засега всяка страна ще се опитва самостоятелно да разреши вътрешните си дисбаланси без оглед на застрашителните външни такива. Историята показва точно това през последните близо 200 години, през които светът е преминал през няколко различни модела на световен финансов ред. Различното сега е в липсата на форсмажорни обстоятелства като световни войни и изключително силно развитите търговски взаимоотношения заради глобализацията. Колкото по-дълго обаче продължат боричканията между отделните силни нации, толкова по-застрашителна е опасността от значително забавяне на международните търговски отношения, които сега движат света напред. А май трябва бързо политиците да решат какъв ще е новият финансов ред. Иначе хаосът ще е за дълго.

Понякога е зле да си много добре. Сега го доказва Швейцария. Малката и стабилна страна, запазила неутралитета си почти непокътнат през последните 100 години, се включи без голямо желание в първата си война - валутната. Причината бе паническият прилив на капитали в страната, който изстреля швейцарския франк до исторически върхове и разклати местната икономика.

Така след близо три десетилетия на плаващ курс и пълен суверенитет страната реши да се върне към квазипаричен режим, като обезцени валутата си чрез налагането на минимален праг в цената на франка спрямо еврото. Това реално е последното оръжие на страната срещу нежеланите чужди капитали, известно още в корпоративния свят като отровно хапче.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

16 коментара
  • 1
    donchoquihote avatar :-|
    StiffUpperLip

    Какво странно има? Като си много добре, всички драпат да дойдат при теб. Вярно, че като дойдат всички вече няма да е толкова добре, ама кой ти мисли за после. Важното е сега и ние да отидем там където е хубаво, по-скоро, ако може с първите. Щото е по-лесно да отидеш в чуждата подредена къща, вместо да оправиш твоята и веднъж оправена да поддържаш реда.

  • 2
    daks avatar :-|
    ДАКС

    Много слаба и слабо написана статия.

  • 3
    anihilator_jack avatar :-|
    anihilator_jack

    Крайно време беше!

  • 4
    gost22 avatar :-P
    gost22

    Странно: винаги се намират "глупави" инвеститори, които си продават "сигурните" активи на "умните" инвеститори (на безбожни цени), малко преди цената да се срине...

  • 5
    lrh17356948 avatar :-|
    Quo Vadis

    ЕДВА ли ще ударжи франка 1,20 в дългосрочен план .

  • 6
    dislfan avatar :-P
    pero_defformero

    *Нут Сунде всъщност е Кнут, английският май ви е подвел (:

  • 7
    totilas avatar :-|
    totilas

    Германия е най-големият търговски партьор (над 60% от обема на износа) на швейцарците.... които казват че всяко нещо вредящо на Германия вреди и на Швейцария... с валутите обаче е малко по-различно....

  • 8
    lvm avatar :-|
    lvm

    напълно погрешна статия, базираща се на няколко заблуди в икономическата теория.

  • 9
    yavooor avatar :-|
    yavooor

    България е Швейцария на Балканите.
    Сам не разбирам значението на това, което написах.

  • 10
    dedo_lyubo avatar :-P
    Дедо Либен

    През последните 20 години Швейцария се превърна в прахосмукачка, кото "Делонги мулти-вак", която засмука "миризливите" и "млъсни" пари на цяла Русия и другите страни от източния блок. В резултат на този "привнесен" боклук, който очаква да получи лихвите си, търсенето на кредити падна под нивото предлаганите заеми от швейцарските банки. Тогава бизнесът "пари-заем-пари прим", става губещ за банките, защото вместо да реализират печалби от раздадените кредити, те генерират загуби от стоящите неизползвани в банките им чужди пари, срещу които са обещали високи лихви. Сега Вилхелм Тел вика: "КО ДА ПРАИМ С ТЕЯ МИРИЗЛИВИ ПАРИ??" Ми не знам - вие сте световен банкер и институция с повече от 300 годишен финансов опит!!До скоро девизът ви беше: "НИЕ УПРАВЛЯВАМЕ ПАРИТЕ, А ПАРИТЕ - СВЕТА!!!" Ха сега да ви видим!!!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.