Роберто Никастро: Еврозоната има нужда от повече дисциплина
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Роберто Никастро: Еврозоната има нужда от повече дисциплина

"Сега сме много по-добре подготвени за кризата, отколкото през 2008 г."

Роберто Никастро: Еврозоната има нужда от повече дисциплина

Генералният мениджър на Unicredit пред "Капитал"

Мария Иванова
4600 прочитания

"Сега сме много по-добре подготвени за кризата, отколкото през 2008 г."

© Надежда Чипева


Финансовите пазари в Европа продължават да бъдат нестабилни заради притесненията за бъдещето на еврозоната. През последната седмица Moody's намали кредитния рейтинг на френските банки Societe Generale и Credit Agricole, като цитира експозицията им към Гърция. За бъдещето на банковия сектор разговаряме с главния изпълнителен директор на Societe Generale Експресбанк Филип Лот и с Роберто Никастро, генерален мениджър на Unicredit.

Профил

Роберто Никастро е генерален мениджър на Unicredit от ноември 2010 г. Преди да се присъедини към групата, е бил инвестиционен банкер в Лондон в Solomon Brothers, а по-късно – стратегически консултант в Милано в McKinsey & Co.

В групата на Unicredit е от 1997 г., когато се присъединява като директор "Стратегия, планиране и контрол" в Credito Italiano, като през годините заема различни ръководни позиции в групата.

Член е на Изпълнителния комитет на Италиaнската банкова асоциация. От 2009 г. е председател на Европейската асоциация за финансов мениджмънт в Париж.

Има магистърска степен по бизнес администрация от миланския Bocconi University.

Как се отразява кризата на европейските банки и на Unicredit в частност?

Естествено кризата ни засяга в такъв смисъл, че обмисляме кои са най-добрите начини да продължаваме да заздравяваме балансите си и ликвидните си позиции, а от друга страна, обмисляме дали и как да променим стратегиите си. Особено сега, когато кризата е повод за прогнози за по-нисък икономически растеж, главно за Западна Европа. Така че това, което наблюдаваме, са много планове на банки, които са до голяма степен фокусирани върху намаляване на разходите, върху запазване на основните активи, върху заздравяване на балансите.

Освен това, докато при кризата от 2008 г. множество банки бяха хванати неподготвени, сега вече става дума за третата поред криза, така че всички бяхме доста по-подготвени. Ние например през изминалите години намалихме коефициента си на ливъридж (т.е. зависимост от дългово финансиране), което за една банка е много важен показател, представящ отношението между материалните й активи и собствения й капитал. Този показател при нас беше 30, т.е. през 2008 г. бяхме малко по-зависими, а сега е 20, което ни прави една от най-малко зависимите от дългово финансиране банки в Европа. Освен това преди кризата от 2008 г. имахме повече заеми, отколкото общо директно финансиране от депозити и дългосрочно финансиране, а сега е обратното, което означава, че имаме и много по-здрава ликвидна позиция.

Има ли риск и други страни да последват гръцкия сценарий?

Това, което е релевантно в случая, е еврото, а то е твърде важно за Европа, за да бъде оставено под риск. За всички европейски страни вътрешната търговия в рамките на ЕС е огромен източник на богатство и на растеж. Така че налице е обща, ясна цел за осигуряване на успешно бъдеще за еврото, което ме прави непесимистичен за бъдещето. Разбира се, за да заздравим еврото, имаме нужда от две неща. Първото са адекватни реформи от тези страни, които имат по-слаба финансова позиция. Нужни са и подходящи действия по отношение на паричната подкрепа от страна на властите. Общо взето, смятам, че в Европа е налице ясно осъзнаване на факта, че за паричния съюз е необходима много повече бюджетна дисциплина. И това е приоритет номер едно, по който европейските правителства трябва да работят.

Според вас трябва ли страните с проблеми да се оставят да фалират?

Като банкер бих се радвал да видя по-бързи действия във връзка със засилване на фискалната дисциплина. Защото това е решението. Така че например идеята на холандския премиер за създаване на т.нар. евро цар - т.е. европейски комисар с правомощията да координира стриктно фискалните политики, е много добра идея.

А какво смятате за предложенията за въвеждане на допълнителен банков данък или за емитиране на еврооблигации?

Не смятам, че банковият данък е добра идея, защото ще доведе до намаляване на финансирането, достъпно за клиентите. Еврооблигациите могат да изиграят роля, но очевидно в контекста на много по-силна фискална дисциплина.

Като цяло оптимист ли сте за еврозоната и бъдещето й?

Да, както казах, еврото е съкровище за Европа и мисля, че повечето хора осъзнават това. Това, което не знам, е дали пълното постигане на подходящи бюджетни ограничения ще отнеме седмици или месеци. Така че съм оптимист за средносрочното бъдеще на еврото. Не знам дали в следващата година ще имаме бързо възстановяване или по-бавно. Всичко това ще зависи изцяло от скоростта на свиване на бюджетните дефицити.

Какво е според вас е мястото на Европейската централна банка в този процес?

ЕЦБ изигра изключително ценна роля. Ако вземем за пример Италия - ЕЦБ създаде много позитивен натиск върху италианското правителство да приеме бързо важни фискални мерки. Разбира се, с течение на времето тази роля няма да може винаги да се изпълнява от ЕЦБ - в някакъв момент вероятно ще трябва да видим истинско европейско управление, което да поеме тази роля. Но действията на ЕЦБ бяха много навременни и смятам, че първите позитивни сигнали за фискалната консолидация всъщност са резултат на действията на ЕЦБ.

Какви са прогнозите ви за икономиките в Централна и Източна Европа през следващите месеци?

Смятаме, че страните от ЦИЕ вероятно ще имат ръст на БВП с поне 2 процентни пункта по-висок от този в Западна Европа. Това прави ЦИЕ особено важен за нас регион. Понастоящем близо една четвърт от капитала и рисково претеглените активи на групата са в ЦИЕ и искаме това число да се увеличи. Страните от ЦИЕ трябва да продължат да следват досегашната посока, според която износът и запълването на празнотите в инфраструктурата са приоритет за развитието им. Специално за България развитието на инфраструктурата е един от ключовите приоритети за бъдещия растеж. Важен елемент е и развитието за капацитет за усвояване на структурните фондове на ЕС. Ако вземем за пример Полша - тя отбеляза изключителен успех в създаването на организация за усвояването на европейските фондове, благодарение на което съумя да бъде единствената голяма страна, която през 2009 г. не навлезе в рецесия.

Обемът на наличните средства е много голям, те са на разположение за добри проекти и смятам, че това е предизвикателство, от което България може да спечели и по този начин да възстанови положителния растеж, донякъде дори и без значение от това какво ще направи Западна Европа. Защото, ако имате много инфраструктурни проекти, които се случват в страната, имате и повече работни места, по-високи заплати, имате също така и развитието на позитивен оптимизъм. Така че това е прекрасна възможност и като "Уникредит Булбанк" бихме искали и сме посветени на това да направим колкото се може повече.

Друг важен аспект е да се запази добро ниво на преките чуждестранни инвестиции в страната. Кризата намали притока им от Западна Европа, така че сега благодарение на доброто си присъствие в Далечния изток преместваме фокуса към потенциалното привличане на капитали от там. От много страни от Далечния изток - например от Корея, от Тайван, от Китай, от Хонконг, виждаме интерес към инвестиране в ЦИЕ, а също така и специално в България. Така че, бидейки първата банка в България и имайки доста силно присъствие в Далечния изток, бихме искали да можем да подкрепим подобни инвестиции.

Интервюто взе Мария Иванова

Финансовите пазари в Европа продължават да бъдат нестабилни заради притесненията за бъдещето на еврозоната. През последната седмица Moody's намали кредитния рейтинг на френските банки Societe Generale и Credit Agricole, като цитира експозицията им към Гърция. За бъдещето на банковия сектор разговаряме с главния изпълнителен директор на Societe Generale Експресбанк Филип Лот и с Роберто Никастро, генерален мениджър на Unicredit.

Профил

Роберто Никастро е генерален мениджър на Unicredit от ноември 2010 г. Преди да се присъедини към групата, е бил инвестиционен банкер в Лондон в Solomon Brothers, а по-късно – стратегически консултант в Милано в McKinsey & Co.

В групата на Unicredit е от 1997 г., когато се присъединява като директор "Стратегия, планиране и контрол" в Credito Italiano, като през годините заема различни ръководни позиции в групата.

Член е на Изпълнителния комитет на Италиaнската банкова асоциация. От 2009 г. е председател на Европейската асоциация за финансов мениджмънт в Париж.

Има магистърска степен по бизнес администрация от миланския Bocconi University.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    ysc33375808 avatar :-|
    Deyan Todorov

    Роберто Никастро е "непесимистичен" за бъдещето на еврозоната. Вероятно няма от какво да е оптимист, но не би искал да бъде и песимист.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.