Лойд Бартън: Общи еврооблигации са добро решение за еврозоната
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Лойд Бартън: Общи еврооблигации са добро решение за еврозоната

Лойд Бартън

Лойд Бартън: Общи еврооблигации са добро решение за еврозоната

Старши икономическият съветник в Ernst &Young пред "Капитал"

Константин Николов
4343 прочитания

Лойд Бартън

© Ernst & Young


Профил

Лойд Бартън е старши икономически съветник и говорител на Прогнозата за еврозоната на консултантската компания Ernst & Young. Старши икономист е в Oxford Economics, където участва в изготвянето на макроикономически анализи и прогнози и отговаря за множество консултантски проекти, свързани с развитието на финансовите пазари. Бартън е работил в Централната банка на Канада, във финансовия регулатор на Великобритания Financial Services Authority. Притежава степен по икономика от университетите в Кеймбридж и Уоруик.

Какви са очакванията ви за българската икономика през следващата година?

Смятам, че най-важният въпрос ще е състоянието на Европейския съюз, който е най-големият експортен пазар на България. Вътрешното търсене там е по-ниско през втората половина на тази година и се очаква да остане такова и в началото на 2012 г. Финансовите проблеми се отразяват и върху възстановяването на преките чуждестранни инвестиции, които преди кризата бяха съществен двигател на българския растеж. Нашите прогнози са за растеж от 2.2% през тази година и 2.6% през 2012 г. Макар тези показатели да са по-високи от еврозоната, те са далеч по-ниски от предкризисния икономически растеж на България, когато икономиката растеше с над 6%.

Споменахте еврозоната. Какви мерки за нужни за заздравяване на монетарния съюз?

За нас най-важното в краткосрочен план е да бъде заздравен Европейският стабилизационен механизъм (ЕFSF), който трябва да покрива финансовите нужди на Италия и Испания, за да предотврати евентуално "разпростиране на заразата". Смятаме, че сегашният му размер от 440 млрд. евро не е достатъчен и трябва да бъде увеличен седемкратно до около 3 трлн. евро. В средносрочен план е много трудно да се прогнозира оцеляването на монетарния съюз без по-сериозни ангажименти към фискален съюз от страните членки. За нас решение са общи евроболигации, които ще обвържат страните от еврозоната и ще покажат отговорността им. Очевидно е, че има значителни политически пречки пред тази идея, не на последно място опозицията от страна на Германия.

Смятате ли, че в крайна сметка тези общи еврооблигации ще станат факт?

Много е трудно да се каже, тъй като политическата опозиция към тази идея е много силна в момента. Най-вероятно в крайна сметка правителствата ще бъдат принудени към общи действия от финансовите пазари. За съжаление според мен е много вероятно финансовите трусове да продължат да притискат еврозоната.

Мислите ли, че при подобно развитие някои от периферните страни в еврозоната може да напуснат монетарния съюз?

Изглежда малко вероятно, но не и невъзможно. Водещите държави в еврозоната ще работят да избегнат подобен сценарий, който ще има изключително негативно отражение върху стабилността на финансовите пазари и доверието към региона. Но, от друга страна, е много вероятно Гърция да бъде принудена да направи замяна на дълг, тъй като последният пакет спасителни мерки беше доста скромен. По наши изчисления дългът на страната може да достигне 150% от БВП, преди да се стабилизира. Това е неуправляемо високо ниво и е нужно допълнително отписване на дълг. Освен това плановете на гръцкото правителство за завръщане към растеж са твърде зависими от доста оптимистичните прогнози за приходи от приватизация.

Някои изследвания говорят за 98% шанс Гърция да обяви фалит през следващите години, ако не предприеме нужните мерки. Според вас има ли такава вероятност?

Не бих искал да говоря в проценти, но смятам, че вероятността това да стане е доста голяма.

Каква трябва да е ролята на онези държави, които евентуално ще се присъединят към еврозоната? В момента те са изолирани от дискусията за бъдещето на валутния съюз.

Мисля, че ключът към решаване на проблема е в ръцете на водещите държави в еврозоната, най-вече Германия. От друга страна, тези страни могат да помогнат с мнения и препоръки за бъдещето на монетарния съюз.

Предвид сегашното състояние на монетарния съюз очаквате ли някога еврозоната да има нови членове?

По мое мнение има доста време до следващото разширяване на еврозоната.

Какви трябва да са правомощията на ЕЦБ и трябва ли да се променя мандатът на централната банка?

Основната роля на ЕЦБ е да поддържа ценова стабилност и очевидно не може да има промяна в тази й роля. Вие явно намеквате за изкупуването на италиански и испански облигации. Според мен ЕЦБ предприе тези сделки с известна неохота. Около тази политика има доста полемики, най-вече предизвикани от Германия. Но в мандата на ЕЦБ е записано, че ролята на банката е да поддържа и финансова стабилност освен ценова стабилност, каквото беше и целта на тези изкупувания на италиански и испански дълг на вторичния пазар. Според мен тези коментари от Германия имаха за цел да подложат на допълнителен натиск Италия и Испания да изпълнят целите си около съкращаване на дефицита. Но тази стратегия носи и рискове, тъй като според нас намаляването на дефицити на всяка цена може да е контрапродуктивно, защото ограничава растежа.

Но какви са другите възможности в борбата с огромните дефицити?

Според мен страните трябва да съсредоточат усилията си върху затягане на финансите в средносрочен план, а не толкова да се опитват да правят невъзможни съкращения на разходите в краткосрочен план. Ясно е, че те трябва да бъдат освободени от натиска на финансовите пазари. Именно затова настояваме и за укрепване на ресурсите на Европейския стабилизационен механизъм. Важни са и структурните реформи, тъй като трябва да стимулират растежа и да повишат заетостта. За съжаление в случая с Гърция eвентуалното съживяване в средносрочен план ще изисква някакво преструктуриране на дълга.

Във Великобритания все повече се говори за "изолиране" от проблемите на Европейския съюз и еврото. Но каква според вас ще е ролята на страната в бъдещето на общността?

В известна степен Великобритания спечели от изолацията си, защото правителството предприе по-ясен план за заздравяване на финансовия сектор. Страната дори е определяна като остров на сигурност в сравнение с еврозоната. Но това е доста краткосрочно мнение, тъй като еврозоната е най-големият търговски партньор на Великобритания. Британските банки са неразривно свързани със случващото се в еврозоната и имат голяма експозиция към региона. Така че британското правителство ще продължи да е настоятелно в призивите си към водещите държави в еврозоната да намерят истинско решение на кризата.

Споменахте британските банки. По-стабилни ли са сега, след започнатите реформи в тях?

Предложенията на Независимата банкова комисия (ICB) (създадена от правителството със задачата да подготви реформи в британския банков сектор) да се отдели банкирането на дребно от инвестиционното банкиране беше стъпка в правилната посока. По този начин се защитават депозитите на клиентите от рискови сделки в инвестиционното подразделение. Реформите са малко по-дълбоки от тези в други страни и във Великобритания се надяват те да поставят основата на по-широки промени в целия Европейски съюз. От друга страна, смятам, че в ICB можеха да са малко по-амбициозни, тъй като дори тези реформи нямаше да предотвратят колапса на банката Northern Rock, която беше прекалено зависима от финансиране на международните парични пазари. Затова смятам, че предложените мерки можеха да са още по-дълбоки. Разбира се, не бива да забравяме, че банките са изправени пред сериозни международни регулации и затова политиците трябва да постигнат подходящия баланс между това да позволят на банките да правят бизнес и да поддържат финансовата стабилност.

Интервюто взе Константин Николов

Профил

Лойд Бартън е старши икономически съветник и говорител на Прогнозата за еврозоната на консултантската компания Ernst & Young. Старши икономист е в Oxford Economics, където участва в изготвянето на макроикономически анализи и прогнози и отговаря за множество консултантски проекти, свързани с развитието на финансовите пазари. Бартън е работил в Централната банка на Канада, във финансовия регулатор на Великобритания Financial Services Authority. Притежава степен по икономика от университетите в Кеймбридж и Уоруик.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    drake avatar :-|
    drake

    Общите еврооблигации са пълно безумие.Това означа ,че германските данъкоплатци ще плащат за безумната политика на гръцките правителства за създваване на средна класа чрез даване на достъп до лесни кредити. И означава още,че германските данъкоплатци ще плащат 40 млрд. долара-- минимум-- на година допълнително към разходите си за кредити, разходи изразени в повишените лихвени проценти ,които да отразят повишения риск по "европейските" заеми. Защо? Заради абстрактният принцип за европейска солидарност, който не значи нищо.

    България бе в подобно положение през 90те години. Фалирахме и платихме с лихвите. Сблъскахме се с всички гадости на прехода, но платихме.Никой не ни помогна. Никой не говореше за солидарност, никой не споменаваше за това какво е изтъпяло българското население през комунизма. Бяхме сами , сами се извадихме от блатото с цената на дива корупция и мизерия. Така че: солидарността си е солидарност, но личната отговорност е лична отговорност. Да се спасяват безотговорни правителства е политика ,която не води до нищо добро. Затова и гърците трябва да фалират, а общите еврооблигации да бъдат оставени за време , в което всички са си научили финансовия урок.

  • 2
    eskimos avatar :-|
    Курт Деликуртев 662 галерии плюс X

    [quote#1:"drake"]Общите еврооблигации са пълно безумие.[/quote]

    Те ще дойдат когато има общи икономически условия за всички страни от ЕС.

    Не може едни да правят дългове като световни шампиони или да имат данък печалба от 10 % , а за техните грешки да плащат всички страни от ЕС.

  • 3
    just avatar :-|
    just

    И ние ще плащаме за държави като Гърция, Италия, Португалия,
    Ирландия, Испания които живеят в пъти по-добре от нас,
    болен здрав носи.
    За съжаление това се подготвя тихомълком.

  • 4
    yankee avatar :-|
    Yankee

    Драги Лорде,

    от тая плява дето сте изговорил - банки, национални правителства, еврооблигации, регулации, експозици, търговски партньори само едно не ми става ясно. Кой ще работи че да изкара парите. За делбата им ясно - има могъжи евроорганизации... Във мухлясалата ти Англия няма една кьорава фабрика - всичко са банки и социални служби. Да видим докога...

  • 5
    kalin_m avatar :-?
    kalin_m

    "Лойд Бартън е старши икономически съветник и говорител на Прогнозата за еврозоната на консултантската компания Ernst & Young. Старши икономист е в Oxford Economics, където участва в изготвянето на макроикономически анализи и прогнози и отговаря за множество консултантски проекти, свързани с развитието на финансовите пазари. Бартън е работил в Централната банка на Канада, във финансовия регулатор на Великобритания Financial Services Authority. Притежава степен по икономика от университетите в Кеймбридж и Уоруик." -
    Типични разсъждения от "учено невежество", човек който никога никъде не е участвал пряко в създаването на стойност. Всичко е "ала-бала, тра-ла-ла". Защо изобщо сте му отделили толкова място във вестника?

  • 6
    crsfinance avatar :-|
    CRS-Finance®

    Еврооблигацийте ще са добро решение за Еврозоната , поне за това , че Китай веднага ще налее пари в Европа чрез тях , но засега ще трябва да почака, понеже все още са автономни.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK